На Джеки Вагенщайн - честито!
Големият публицист, сценарист, режисьор, държавник Анжел Вагенщайн, нашият Джеки, от през вчерашния ден навлезе в годината на своя 100-годишен празник. България е имала шанса на 17 октомври 1922 година да се роди подобен гений и разсъдък - прочут, прочут, канен и превеждан по целия свят, награждаван с най-високи международни оценки! Ремсист и партизанин, наказан на гибел от фашизма, пребиван по пандизите, запазил достолепието си и неизтребимата си неизбежност на свободата.
А ние благодарим на ориста, че ни разрешава да се докоснем до неговия свободен дух и до така земната му необятна душа, да черпим сили от този несклоняем дух и от тази мъдрост! От Мелодията, върху която стъпват целият му живот и днешният му ден. По-силен и по-млад от всички ни. Преподаващ всеки ден уроците по честност и признаващ само заповедите на съвестта си.
Благодарим ти, Джеки! За тихите беседи вечер и за гневните прояви на неотстъпчивост с някоя несправедливост и с нечие изменничество.
Бъди ни жив и здрав! Честит да си!
Екипът на ДУМА
Уличката " Поп Андрей "
Трифон МИТЕВ
Малка уличка, наречена не на каквото и да е, не на който и да е, а навръх поп Андрей - именития, безбожния, хвърлил финален снаряд по храмовия купол. Стопанинът на уличката е достопочтен евреин, с което се гордее, български жител - и с това се гордее, за България и сърцето му гори, и косите му побеляват. Роден е в Пловдив през 1922 година, само че в действителност - човек на света. Приключил е сметките си с 99-а своя годишнина и към този момент е прекрачил в столетието...
Да е цветущ рожденият ден на Джеки - 17 октомври! С благопожелание за здраве и положителни дни отсега нататък!
Малката уличка, наречена на поп Андрей, е единствено няколко крачки, едвам минеш от хола в светаята светих на Анжел Вагенщайн - в неговия кабинет, където дишат кино и театрални сюжети и книги, преведени на всички международни езици. Уличката води към едно цяло мироздание, към Вярата - от тъмнината на безверието към нейната светлина... " Вярата - окървавената и разпъвана на кръст, разстрелвана и още веднъж възкръсваща измежду подозрения и отчайващи противостояния " - както Джеки си я сънува: "...какви невероятни сънища може да сънува един безбожник, наследник и внук на атеисти, който знае, че Творението не е станало за шест дни... " За нея, алената Вяра, е мъкнел затворнически вериги, тръпнел е при всеки тътен на ботуши в килия на смъртен, в партизански отряд е залагал пред знамето й разум и сърце, живот и гибел в епохална борба на Антифашистката опозиция. И се е радвал на алената нейна победа на Деветия ден на септември през 1944-та. И отново за нея, даже след Победата, та и до през днешния ден, е отново в битка с тесногръдство и долнопробност, срещу двуличие и догматизъм, впиващи се като пиявици в сърцето на Вярата... Затова е все неуместен на всички подменящи се едни след други властимащи, с какъвто и да са партиен цвят - те търсят мъдростта, до момента в който се доберат до трона, след това бягат от нея, тъй като най-често не могат да доближат до нейните кавказки или алпийски снегове...
Няколко крачки по смиреното коридорче в жилището на Джеки - уличката " Поп Андрей "! - са задоволителни, с цел да те допусне Той до атмосферата на нематериалност и остроумие, на море от искреност, което с няколко тънки глътки коняк те потопява в невероятния диалог за международните проблеми и за дребните въпросчета... Прочетете отново за тях в книгите на Анжел Вагенщайн - " Петокнижие Исааково ", " Далеч от Толедо " или " Сбогом, Шанхай ", или най-малко разказите за чудото на монаха Синесий и за съня в зимната нощ... Пак за Вярата - " бронирана крепко в гърдите, за която пееше оня бард - разпнатият на българската Голгота ", както самичък Джеки написа.
Анжел Вагенщайн! - това е индивидът на свободната и на ширнатата мисъл!
И се стъписваш по какъв начин един български жител през днешния ден с живота си, с битките си, със своето творчество събира в скромния си кабинет освен най-висшите оценки на своята страна, само че и на Френската република, на кралство Испания, на Руската федерация... Да се чудиш и на отсъстващия разум на тези от отдела на тогавашния Централен комитет, които не позволяват дълго време до екран кино лентата му " Звезди " - за ориста на българските евреи през 40-те години на предишния век и за една красива обич, въпреки филмът към този момент да има международно самопризнание... Или на една външна българска министърка от днешната ни " народна власт ", която се пробва да пречи на публична покана към Джеки и Валери Петров да вземат участие във кино фестивал във Франция, тъй като са комунисти... - нещо, което френският дипломат у нас тогава по този начин и не може да си изясни какво е и за какво е...
По тази уличка " Поп Андрей " минават и ще минават другари - отдадени във Вярата на Джеки, удостоени с неговото достойнство. Уличката елементарно се минава, мъчно е допускането до нея - трябват ти почтеност, очи за света и добрина...
Още един път - честито, Джеки! - не сме малко, които те обичаме!
А ние благодарим на ориста, че ни разрешава да се докоснем до неговия свободен дух и до така земната му необятна душа, да черпим сили от този несклоняем дух и от тази мъдрост! От Мелодията, върху която стъпват целият му живот и днешният му ден. По-силен и по-млад от всички ни. Преподаващ всеки ден уроците по честност и признаващ само заповедите на съвестта си.
Благодарим ти, Джеки! За тихите беседи вечер и за гневните прояви на неотстъпчивост с някоя несправедливост и с нечие изменничество.
Бъди ни жив и здрав! Честит да си!
Екипът на ДУМА
Уличката " Поп Андрей "
Трифон МИТЕВ
Малка уличка, наречена не на каквото и да е, не на който и да е, а навръх поп Андрей - именития, безбожния, хвърлил финален снаряд по храмовия купол. Стопанинът на уличката е достопочтен евреин, с което се гордее, български жител - и с това се гордее, за България и сърцето му гори, и косите му побеляват. Роден е в Пловдив през 1922 година, само че в действителност - човек на света. Приключил е сметките си с 99-а своя годишнина и към този момент е прекрачил в столетието...
Да е цветущ рожденият ден на Джеки - 17 октомври! С благопожелание за здраве и положителни дни отсега нататък!
Малката уличка, наречена на поп Андрей, е единствено няколко крачки, едвам минеш от хола в светаята светих на Анжел Вагенщайн - в неговия кабинет, където дишат кино и театрални сюжети и книги, преведени на всички международни езици. Уличката води към едно цяло мироздание, към Вярата - от тъмнината на безверието към нейната светлина... " Вярата - окървавената и разпъвана на кръст, разстрелвана и още веднъж възкръсваща измежду подозрения и отчайващи противостояния " - както Джеки си я сънува: "...какви невероятни сънища може да сънува един безбожник, наследник и внук на атеисти, който знае, че Творението не е станало за шест дни... " За нея, алената Вяра, е мъкнел затворнически вериги, тръпнел е при всеки тътен на ботуши в килия на смъртен, в партизански отряд е залагал пред знамето й разум и сърце, живот и гибел в епохална борба на Антифашистката опозиция. И се е радвал на алената нейна победа на Деветия ден на септември през 1944-та. И отново за нея, даже след Победата, та и до през днешния ден, е отново в битка с тесногръдство и долнопробност, срещу двуличие и догматизъм, впиващи се като пиявици в сърцето на Вярата... Затова е все неуместен на всички подменящи се едни след други властимащи, с какъвто и да са партиен цвят - те търсят мъдростта, до момента в който се доберат до трона, след това бягат от нея, тъй като най-често не могат да доближат до нейните кавказки или алпийски снегове...
Няколко крачки по смиреното коридорче в жилището на Джеки - уличката " Поп Андрей "! - са задоволителни, с цел да те допусне Той до атмосферата на нематериалност и остроумие, на море от искреност, което с няколко тънки глътки коняк те потопява в невероятния диалог за международните проблеми и за дребните въпросчета... Прочетете отново за тях в книгите на Анжел Вагенщайн - " Петокнижие Исааково ", " Далеч от Толедо " или " Сбогом, Шанхай ", или най-малко разказите за чудото на монаха Синесий и за съня в зимната нощ... Пак за Вярата - " бронирана крепко в гърдите, за която пееше оня бард - разпнатият на българската Голгота ", както самичък Джеки написа.
Анжел Вагенщайн! - това е индивидът на свободната и на ширнатата мисъл!
И се стъписваш по какъв начин един български жител през днешния ден с живота си, с битките си, със своето творчество събира в скромния си кабинет освен най-висшите оценки на своята страна, само че и на Френската република, на кралство Испания, на Руската федерация... Да се чудиш и на отсъстващия разум на тези от отдела на тогавашния Централен комитет, които не позволяват дълго време до екран кино лентата му " Звезди " - за ориста на българските евреи през 40-те години на предишния век и за една красива обич, въпреки филмът към този момент да има международно самопризнание... Или на една външна българска министърка от днешната ни " народна власт ", която се пробва да пречи на публична покана към Джеки и Валери Петров да вземат участие във кино фестивал във Франция, тъй като са комунисти... - нещо, което френският дипломат у нас тогава по този начин и не може да си изясни какво е и за какво е...
По тази уличка " Поп Андрей " минават и ще минават другари - отдадени във Вярата на Джеки, удостоени с неговото достойнство. Уличката елементарно се минава, мъчно е допускането до нея - трябват ти почтеност, очи за света и добрина...
Още един път - честито, Джеки! - не сме малко, които те обичаме!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ