Путин и лилипутите
Големият отсъстващ на тези избори бе Андрей Навални
Владимир Путин завоюва президентските избори в Русия. Резултатът – 76.67 % (неокончателни данни) надмина упованията и на Кремъл. Даже неприятното време в Русия, Съединени американски щати и Европа не отклони руснаците от „ верния “ път. Най-шумният претендент – телевизионната водеща Ксения Собчак, с изключение на ниския резултат, получи и червен картон от същинската съпротива в лицето на недопуснатия до изборите Алексей Навални. Той разгласи края на връзката им и съобщиq че тя е влезнала в президентската акция поради обещана й солидна парична сума. Неспособността на опозицията да формулира стратегия и да излъчи водач единствено усили процентите за президента Путин, който се пошегува, че през 2030 година няма да се кандидатира.
Никога до момента не е имало такова напрежение към президентски избори в Русия. Срещу Кремъл се сипят обвинявания за интервенция в президентските избори в Съединени американски щати, за хакерски офанзиви от вида на вируса „ Нет Петя “, с разширяващи се описи със наказания от Съединени американски щати, зимни олимпийски игри без съветски байрак. Отравянето на полковника от Главното разследващо ръководство на Русия Сергей Скрипал в Лондон наподобява на покана за нова студена война.
Мобилни групи посещаваха мъчно преносимите жители по домовете. Достатъчно беше да позвъните в изборната секция и мобилната група от четири души сама идва при вас. Това е невъобразим до момента изборен комфорт. От 2000 година насам, единствено през 2008-2012 година, когато беше министър председател, Владимир Путин бе отвън Кремъл. За да не стават повече такива неточности, бяха изменени изборния закон, броя и периода на президентските мандати…
Владимир Путин единствено на пръв взор наподобява инцидентна фигура в политиката. Не единствено тъй като дядо му Спиридон е готвил на Ленин и Сталин. Той се появи в точното време и на точното място. Появата му бе законосъобразен резултат от упованията след непредсказуемия разпад на страната при Борис Елцин. Той или ще падне пийнал от мост по време на изборна акция, или няма да може да излезе от самолета за значима среща в Исландия. Да не приказваме, че след пияни утринни изцепки представителите на Кремъл по през целия ден се опитваха да познаят какво е желал да каже президентът. Здравето му бе мощно разтърсено от тези алкохолните безредици и тогава се роди популярния виц: „ Как сте, Борис Николаевич. – Не се надявайте! “, отвръщал той на близкото си обграждане. Президентът работи с документи, беше известният евфемизъм за запоите на Елцин. Страната трескаво търсеше правоприемник. От март 1998 до 31 декември 1999 година Елцин смени четирима министър председатели. Първо смени Виктор Черномирдин, който за малко го заместваше по време на трагичната интервенция на сърцето на 5 ноември 1996 година След това, под опасност да разпусне Държавната дума и след три трагични гласувания, Елцин наложи за министър председател Сергей Кириенко, считан за отговорен за „ шоковата терапия “ в Русия, в този момент заместник-председател на Кремълската администрация. После се опита да върне Черномирдин. През септември 1998 година назначи за министър председател някогашния началник на външното разузнаване и външен министър Евгений Примаков. През май 1999 година, след опит за импийчмънт по 5 обвинявания, преди гласуването в Държавната дума, Борис Елцин смени Примаков и назначи за министър председател Сергей Степашин, в този момент ръководител на Сметната палата, който изкара на поста едвам 89 дни.
В 12 часа по обед на 31 декември 1999 година, в навечерието на новия век, изненадващо президентът Елцин подаде оставка и разгласи за министър председател Владимир Владимирович Путин, който през август, преди този момент, разгласи за собствен правоприемник. „ Този човек ще избави Русия “, сподели тогава безапелационно Елцин. Кариерата на подполковника от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), дясна ръка на кмета на Санкт-Петербург Анатолий Собчак, в Москва бе стремителна. На 26 март 1997 година малко известният в Москва Путин бе назначен за заместник-ръководител на кремълската администрация и началник на Контролното ръководство на Кремъл. На 25 юли 1998 година той към този момент е шеф на Федералната работа за сигурност, като отхвърли званието генерал-майор, остана граждански и одобри званието полковник от запаса. На 26 март 1999 година той стана и секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. На 9 август 1999 година Путин към този момент е заместник-председател на държавното управление и и.д. министър председател. Елцин го афишира за собствен правоприемник на фона на нахлуването на въоръжени ислямски фундаменталисти в Дагестан.
По времето на Елцин Съединени американски щати реализираха редица пробиви в връзките с Русия – унищожаването на нуклеарните оръжи в Украйна, извеждане на съветските елементи от Прибалтика, разширението на НАТО на изток, въвличането на Русия в миротворческа задача на Балканите. От март 2000 година, когато Путин завоюва първите си президентски избори, разговорът със Съединени американски щати и Европа върви с изменчив триумф.
Седемте претенденти, осмелили се да оспорят предопределената шампионска купа на 65-годишния Владимир Путин, приличаха повече на камикадзе, в сравнение с действителна опасност. Предприемчивият шеф на совхоз „ Ленин “ Павел Грудинин бе повдигнат от Комунистическата партия и изглеждаше като най-сериозният конкурент. През 1996 година президентът Борис Елцин завоюва предизборната борба против водача на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) Генадий Зюганов с едвам няколко % от гласовете. Популярността му бе спаднала до 6 %, когато американски екип се опита да избави ситуацията. Намесата им бе съдбовна – накараният да танцува на митингите Елцин получи инфаркт. Холивуд дори снима филм на тази тематика, без да засегне истината – че в действителност съветски консултантски екип тогава пое акцията на Елцин от ръцете на американците и съумя да я докара до сполучлив край. Зюганов този път реши да играе с по-младия и по-обаятелен Грудинин. 71-годишният водач на Либерално-демократическата партия на Русия Владимир Жириновски до момента не е изпуснал нито една президентска акция. Може би най-екзотичната птица, обаче, бе телевизионната водеща Ксения Собчак, щерка на политическия патрон на Владимир Путин –Анатолий Собчак. Не по-малко скандална фигура е майката на Ксения – Людмила Нарусова, която се гордее с еврейския си генезис и понякога прави скандални изявления по адрес на руснаците и всичко съветско. Ксения Собчак избра за акцията си девиза „ срещу всички “, като имаше концепцията да събере гласовете на протестиращите демократи и най-много на симпатизантите на Андрей Навални. Тя е подозирана за троянски кон на Кремъл.
Другият деец от борбите за президентската купа е Григорий Явлински, ръководител на дяснолибералната партия ЯБЛОКО, само че дружно с другите претенденти по-скоро даде цвят на съветската политическа мозайка, където политическите партии не играят особена роля.
Големият отсъстващ на тези избори бе Андрей Навални. Едва ли той щеше да пребори стоманената предизборна машина, само че, несъмнено, щеше да отлее нужни на Кремъл гласове. Той е единственият опозиционен водач, който съумява да провежда всеобщи митинги в съветските градове. Мащабите им наподобяват скромни за съветските условия, само че публичният им капацитет е висок. Подкрепата извън – също.
Екзотика при гласуването внесоха и някои от „ новите “ руснаци, като да вземем за пример френският артист Жерар Депардийо, който избра съветско поданство под натиска на данъчната промяна на президента Франсоа Оланд. Сред поддръжниците на Путин е американският режисьор Оливър Стоун, чиито филми за съветския водач се одобриха със смесени усеща на Запад. Режисьорът Андрей Михалков- Кончаловски пък бе покровител на Путин.
Скандалът с отровения в Лондон полковник от ГРУ Сергей Скрипал надмина всички антируски акции. Скрипал и щерка му Юлия бяха отровени с нервно-паралитичния газ „ Новичок “. Експерименти с това вещество, с изключение на в Русия, са правени във Англия, Швеция, Чехия, Словакия. Създателят му – Вил Мирзаянов, твърди, че това вещество може да бъде създадено във всяка лаборатория, т.е. не е комплицирано за произвеждане, само че единствено в Русия е изследвано въздействието му. Ние не сме наивници в навечерието на президентските избори да предприемем такава стъпка, акцентира Путин, обвинен от английския външен министър Борис Джонсън, че е дал глоба за кавга със Скрипал.
Иронично председателката на ЦИК Елла Памфилова благодари на западните водачи, без да ги загатва по име, за консолидирането на гласоподавателите.
84 % от руснаците в чужбина поддържаха Путин. Вместо да уплаши, акцията на Запад против Владимир Путин бе разпозната като антируска и активизира последователите му.
Въпросът в Русия е по какъв начин ще бъде разпозната тази победа на Владимир Путин. С кого ще я показа. Ще реформира ли обкръжението си. Ще ревизира ли вижданията си за самоизолация. Ще се нагнетяват ли настроенията в стила на „ обсадената цитадела “. Победата може да се трансформира и в проблем.
Владимир Путин завоюва президентските избори в Русия. Резултатът – 76.67 % (неокончателни данни) надмина упованията и на Кремъл. Даже неприятното време в Русия, Съединени американски щати и Европа не отклони руснаците от „ верния “ път. Най-шумният претендент – телевизионната водеща Ксения Собчак, с изключение на ниския резултат, получи и червен картон от същинската съпротива в лицето на недопуснатия до изборите Алексей Навални. Той разгласи края на връзката им и съобщиq че тя е влезнала в президентската акция поради обещана й солидна парична сума. Неспособността на опозицията да формулира стратегия и да излъчи водач единствено усили процентите за президента Путин, който се пошегува, че през 2030 година няма да се кандидатира.
Никога до момента не е имало такова напрежение към президентски избори в Русия. Срещу Кремъл се сипят обвинявания за интервенция в президентските избори в Съединени американски щати, за хакерски офанзиви от вида на вируса „ Нет Петя “, с разширяващи се описи със наказания от Съединени американски щати, зимни олимпийски игри без съветски байрак. Отравянето на полковника от Главното разследващо ръководство на Русия Сергей Скрипал в Лондон наподобява на покана за нова студена война.
Мобилни групи посещаваха мъчно преносимите жители по домовете. Достатъчно беше да позвъните в изборната секция и мобилната група от четири души сама идва при вас. Това е невъобразим до момента изборен комфорт. От 2000 година насам, единствено през 2008-2012 година, когато беше министър председател, Владимир Путин бе отвън Кремъл. За да не стават повече такива неточности, бяха изменени изборния закон, броя и периода на президентските мандати…
Владимир Путин единствено на пръв взор наподобява инцидентна фигура в политиката. Не единствено тъй като дядо му Спиридон е готвил на Ленин и Сталин. Той се появи в точното време и на точното място. Появата му бе законосъобразен резултат от упованията след непредсказуемия разпад на страната при Борис Елцин. Той или ще падне пийнал от мост по време на изборна акция, или няма да може да излезе от самолета за значима среща в Исландия. Да не приказваме, че след пияни утринни изцепки представителите на Кремъл по през целия ден се опитваха да познаят какво е желал да каже президентът. Здравето му бе мощно разтърсено от тези алкохолните безредици и тогава се роди популярния виц: „ Как сте, Борис Николаевич. – Не се надявайте! “, отвръщал той на близкото си обграждане. Президентът работи с документи, беше известният евфемизъм за запоите на Елцин. Страната трескаво търсеше правоприемник. От март 1998 до 31 декември 1999 година Елцин смени четирима министър председатели. Първо смени Виктор Черномирдин, който за малко го заместваше по време на трагичната интервенция на сърцето на 5 ноември 1996 година След това, под опасност да разпусне Държавната дума и след три трагични гласувания, Елцин наложи за министър председател Сергей Кириенко, считан за отговорен за „ шоковата терапия “ в Русия, в този момент заместник-председател на Кремълската администрация. После се опита да върне Черномирдин. През септември 1998 година назначи за министър председател някогашния началник на външното разузнаване и външен министър Евгений Примаков. През май 1999 година, след опит за импийчмънт по 5 обвинявания, преди гласуването в Държавната дума, Борис Елцин смени Примаков и назначи за министър председател Сергей Степашин, в този момент ръководител на Сметната палата, който изкара на поста едвам 89 дни.
В 12 часа по обед на 31 декември 1999 година, в навечерието на новия век, изненадващо президентът Елцин подаде оставка и разгласи за министър председател Владимир Владимирович Путин, който през август, преди този момент, разгласи за собствен правоприемник. „ Този човек ще избави Русия “, сподели тогава безапелационно Елцин. Кариерата на подполковника от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), дясна ръка на кмета на Санкт-Петербург Анатолий Собчак, в Москва бе стремителна. На 26 март 1997 година малко известният в Москва Путин бе назначен за заместник-ръководител на кремълската администрация и началник на Контролното ръководство на Кремъл. На 25 юли 1998 година той към този момент е шеф на Федералната работа за сигурност, като отхвърли званието генерал-майор, остана граждански и одобри званието полковник от запаса. На 26 март 1999 година той стана и секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. На 9 август 1999 година Путин към този момент е заместник-председател на държавното управление и и.д. министър председател. Елцин го афишира за собствен правоприемник на фона на нахлуването на въоръжени ислямски фундаменталисти в Дагестан.
По времето на Елцин Съединени американски щати реализираха редица пробиви в връзките с Русия – унищожаването на нуклеарните оръжи в Украйна, извеждане на съветските елементи от Прибалтика, разширението на НАТО на изток, въвличането на Русия в миротворческа задача на Балканите. От март 2000 година, когато Путин завоюва първите си президентски избори, разговорът със Съединени американски щати и Европа върви с изменчив триумф.
Седемте претенденти, осмелили се да оспорят предопределената шампионска купа на 65-годишния Владимир Путин, приличаха повече на камикадзе, в сравнение с действителна опасност. Предприемчивият шеф на совхоз „ Ленин “ Павел Грудинин бе повдигнат от Комунистическата партия и изглеждаше като най-сериозният конкурент. През 1996 година президентът Борис Елцин завоюва предизборната борба против водача на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) Генадий Зюганов с едвам няколко % от гласовете. Популярността му бе спаднала до 6 %, когато американски екип се опита да избави ситуацията. Намесата им бе съдбовна – накараният да танцува на митингите Елцин получи инфаркт. Холивуд дори снима филм на тази тематика, без да засегне истината – че в действителност съветски консултантски екип тогава пое акцията на Елцин от ръцете на американците и съумя да я докара до сполучлив край. Зюганов този път реши да играе с по-младия и по-обаятелен Грудинин. 71-годишният водач на Либерално-демократическата партия на Русия Владимир Жириновски до момента не е изпуснал нито една президентска акция. Може би най-екзотичната птица, обаче, бе телевизионната водеща Ксения Собчак, щерка на политическия патрон на Владимир Путин –Анатолий Собчак. Не по-малко скандална фигура е майката на Ксения – Людмила Нарусова, която се гордее с еврейския си генезис и понякога прави скандални изявления по адрес на руснаците и всичко съветско. Ксения Собчак избра за акцията си девиза „ срещу всички “, като имаше концепцията да събере гласовете на протестиращите демократи и най-много на симпатизантите на Андрей Навални. Тя е подозирана за троянски кон на Кремъл.
Другият деец от борбите за президентската купа е Григорий Явлински, ръководител на дяснолибералната партия ЯБЛОКО, само че дружно с другите претенденти по-скоро даде цвят на съветската политическа мозайка, където политическите партии не играят особена роля.
Големият отсъстващ на тези избори бе Андрей Навални. Едва ли той щеше да пребори стоманената предизборна машина, само че, несъмнено, щеше да отлее нужни на Кремъл гласове. Той е единственият опозиционен водач, който съумява да провежда всеобщи митинги в съветските градове. Мащабите им наподобяват скромни за съветските условия, само че публичният им капацитет е висок. Подкрепата извън – също.
Екзотика при гласуването внесоха и някои от „ новите “ руснаци, като да вземем за пример френският артист Жерар Депардийо, който избра съветско поданство под натиска на данъчната промяна на президента Франсоа Оланд. Сред поддръжниците на Путин е американският режисьор Оливър Стоун, чиито филми за съветския водач се одобриха със смесени усеща на Запад. Режисьорът Андрей Михалков- Кончаловски пък бе покровител на Путин.
Скандалът с отровения в Лондон полковник от ГРУ Сергей Скрипал надмина всички антируски акции. Скрипал и щерка му Юлия бяха отровени с нервно-паралитичния газ „ Новичок “. Експерименти с това вещество, с изключение на в Русия, са правени във Англия, Швеция, Чехия, Словакия. Създателят му – Вил Мирзаянов, твърди, че това вещество може да бъде създадено във всяка лаборатория, т.е. не е комплицирано за произвеждане, само че единствено в Русия е изследвано въздействието му. Ние не сме наивници в навечерието на президентските избори да предприемем такава стъпка, акцентира Путин, обвинен от английския външен министър Борис Джонсън, че е дал глоба за кавга със Скрипал.
Иронично председателката на ЦИК Елла Памфилова благодари на западните водачи, без да ги загатва по име, за консолидирането на гласоподавателите.
84 % от руснаците в чужбина поддържаха Путин. Вместо да уплаши, акцията на Запад против Владимир Путин бе разпозната като антируска и активизира последователите му.
Въпросът в Русия е по какъв начин ще бъде разпозната тази победа на Владимир Путин. С кого ще я показа. Ще реформира ли обкръжението си. Ще ревизира ли вижданията си за самоизолация. Ще се нагнетяват ли настроенията в стила на „ обсадената цитадела “. Победата може да се трансформира и в проблем.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ