Официално е открит Големият андронов ускорител
Големият адронен ускорител или Големият адронен колайдер (на британски: LHC, Large Hadron Collider) е най-големият и мощен колайдер (ускорител на частици) в света, който се намира в Европейския център за нуклеарни проучвания CERN (Centre europeen de recherche nucleaire). Той е предопределен за ускорение на насрещни снопове протони и тежки йони. Целта на плана LHC е на първо място да бъде открит Хигс бозонът — най-важната обикновена парченце, предсказана теоретично от общоприетия модел (СМ), само че към момента ненаблюдавана пробно, а по този начин също и да се търсят физически феномени отвън рамките на СМ. Планира се да се отдели внимание на проучването на свойствата на W и Z бозоните, на нуклеарните взаимоотношения при свръхвисоки сили и процесите на раждане и разпад на тежки кварки (b и t).
Характеристики
Ускорителят е предопределен за проучване на реакциите при конфликт на два потока (лъча) от високоенергетични протони със сумарна сила, планувана да доближи 14 TeV (14·1012 електронволта, т.е. по 7 TeV за всеки лъч), а по този начин също и на ядра на оловото с сила 5,5 GeV (5,5·109 електронволта). Колайдерът форсира лъчите до 99,9999991% от скоростта на светлината, или до 299 792 455 m/s (т.е. единствено с 3 m/s по-малко от нея)[1].
Разположен е в Европейския център за нуклеарни проучвания CERN, в тунел с дължина на окръжността 27 km и на дълбочина от 50 до 175 m под френско-швейцарската граница наоколо до Женева. Конструкцията съдържа 1624 свръхпроводящи електромагнита, които работят при температура 1,9 K (–271,25 °C). В построяването и употребата му вземат участие повече от 10 000 учени и инженери от 100 страни.
Детектори
Съществена част от цялото оборудване са детекторите на частици (4 съществени и 3 спомагателни), известни с акронимите си:
ALICE (A Large Ion Collider Experiment)
ATLAS (A Toroidal LHC ApparatuS)
CMS (на британски: Compact Muon Solenoid, CMS – Компактен мюонен соленоид)
LHCb (The Large Hadron Collider beauty experiment)
TOTEM (TOTal Elastic and diffractive cross section Measurement)
LHCf (The Large Hadron Collider forward)
MoEDAL (Monopole and Exotics Detector At the LHC).
ATLAS, CMS, ALICE, LHCb са огромни детектори, ситуирани към точките на конфликт на сноповете. Детекторите TOTEM и LHCf са спомагателни, отдалечени са на няколко десетки метра от точките на конфликт и се употребяват паралелно с главните.
История на строителството
Идеята за плана LHC се ражда през 1984 година и е публично утвърдена 10 години по-късно. Строителството му стартира през 2001 година, когато е приключен предходният огромен ускорител на CERN — електрон-позитронният ускорител LEP (Large Electron-Positron Collider). Големият адронен ускорител е публично открит на 21 октомври 2008.
Първи проби и употреба
Първият тест с ускорителя е осъществен на 10 септември 2008. В единия завършек на тунела е пуснат протонен лъч с дебелина по-малко от човешки косъм и скорост, близка до тази на светлината.
На 30 март 2010 година е осъществен първият сполучлив опит с високи сили, когато са генерирани два протонни лъча, всеки с сила 3,5 TeV (общо 7 TeV), което слага началото на изследователската стратегия. Целта е да се доближат сили от 14 TeV.
Нова парченце
На 4 юли 2012, представителите на опитите ATLAS и CMS афишират, че са разкрили нова парченце с маса 125.3 GeV ± 0.6 GeV, което я прави най-масивната следена обикновена частица[4]. Новата парченце е бозон и е евентуално да е планувания от Стандартния модел бозон на Хигс. Стандартният модел не планува съществуването на други частици, с изключение на бозона на Хигс, и идващите опити в ЦЕРН се чака да покажат дали новооткритата парченце е дълго търсения бозон на Хигс. Учените от ЦЕРН не изключват опцията с изключение на свойствата, предсказани от Стандартния модел, новооткритата парченце да има и други, или пък да не е съвместима с бозона на Хигс, което ще отвори вратите за създаването на физични теории оттатък Стандартния модел.
Българско присъединяване
Учени от ИЯИЯE при Българска академия на науките вземат участие в опитите с детектора Компактен мюонен соленоид (CMS) главно в две посоки — в построяването на адронния калориметър и йонните камери[5]. Данните, набрани с този детектор, дават съображение за обявяване на евентуалното разкриване на Хигс бозона през юли 2012.
Характеристики
Ускорителят е предопределен за проучване на реакциите при конфликт на два потока (лъча) от високоенергетични протони със сумарна сила, планувана да доближи 14 TeV (14·1012 електронволта, т.е. по 7 TeV за всеки лъч), а по този начин също и на ядра на оловото с сила 5,5 GeV (5,5·109 електронволта). Колайдерът форсира лъчите до 99,9999991% от скоростта на светлината, или до 299 792 455 m/s (т.е. единствено с 3 m/s по-малко от нея)[1].
Разположен е в Европейския център за нуклеарни проучвания CERN, в тунел с дължина на окръжността 27 km и на дълбочина от 50 до 175 m под френско-швейцарската граница наоколо до Женева. Конструкцията съдържа 1624 свръхпроводящи електромагнита, които работят при температура 1,9 K (–271,25 °C). В построяването и употребата му вземат участие повече от 10 000 учени и инженери от 100 страни.
Детектори
Съществена част от цялото оборудване са детекторите на частици (4 съществени и 3 спомагателни), известни с акронимите си:
ALICE (A Large Ion Collider Experiment)
ATLAS (A Toroidal LHC ApparatuS)
CMS (на британски: Compact Muon Solenoid, CMS – Компактен мюонен соленоид)
LHCb (The Large Hadron Collider beauty experiment)
TOTEM (TOTal Elastic and diffractive cross section Measurement)
LHCf (The Large Hadron Collider forward)
MoEDAL (Monopole and Exotics Detector At the LHC).
ATLAS, CMS, ALICE, LHCb са огромни детектори, ситуирани към точките на конфликт на сноповете. Детекторите TOTEM и LHCf са спомагателни, отдалечени са на няколко десетки метра от точките на конфликт и се употребяват паралелно с главните.
История на строителството
Идеята за плана LHC се ражда през 1984 година и е публично утвърдена 10 години по-късно. Строителството му стартира през 2001 година, когато е приключен предходният огромен ускорител на CERN — електрон-позитронният ускорител LEP (Large Electron-Positron Collider). Големият адронен ускорител е публично открит на 21 октомври 2008.
Първи проби и употреба
Първият тест с ускорителя е осъществен на 10 септември 2008. В единия завършек на тунела е пуснат протонен лъч с дебелина по-малко от човешки косъм и скорост, близка до тази на светлината.
На 30 март 2010 година е осъществен първият сполучлив опит с високи сили, когато са генерирани два протонни лъча, всеки с сила 3,5 TeV (общо 7 TeV), което слага началото на изследователската стратегия. Целта е да се доближат сили от 14 TeV.
Нова парченце
На 4 юли 2012, представителите на опитите ATLAS и CMS афишират, че са разкрили нова парченце с маса 125.3 GeV ± 0.6 GeV, което я прави най-масивната следена обикновена частица[4]. Новата парченце е бозон и е евентуално да е планувания от Стандартния модел бозон на Хигс. Стандартният модел не планува съществуването на други частици, с изключение на бозона на Хигс, и идващите опити в ЦЕРН се чака да покажат дали новооткритата парченце е дълго търсения бозон на Хигс. Учените от ЦЕРН не изключват опцията с изключение на свойствата, предсказани от Стандартния модел, новооткритата парченце да има и други, или пък да не е съвместима с бозона на Хигс, което ще отвори вратите за създаването на физични теории оттатък Стандартния модел.
Българско присъединяване
Учени от ИЯИЯE при Българска академия на науките вземат участие в опитите с детектора Компактен мюонен соленоид (CMS) главно в две посоки — в построяването на адронния калориметър и йонните камери[5]. Данните, набрани с този детектор, дават съображение за обявяване на евентуалното разкриване на Хигс бозона през юли 2012.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ