Гледаме и не вярваме на очите си: къде изчезна онази

Гледаме и не имаме вяра на очите си: къде изчезна онази сякаш толкоз подредена и прецизно проведена страна на име Германия? Сегашната пандемия разкри обстановка, която може да се назова единствено по един метод - злополука.

Класическа злополука! Защо да се чудим тогава, че доста жители изпитват същинско неразбиране, а доверието в качествата на политиците спада всеки божи ден. Борбата против пандемията на федералното държавно управление в Берлин, а и на държавните управления в обособените немски провинции, напряко те докарва до обезсърчение. Всички знаят, че един подобен вирус няма да си отиде просто с увещания - и все пак човек остава с усещането, че политиката се надява на някакво знамение, вместо да взима защитни ограничения, да работи изпреварващо, да търси пробив напред.

Трескаво се привиква среща на министър-председателите, само че всичко това наподобява неподредено и паянтово, с някакви работни задачи и инспекции в придвижване. И на върха на четвъртата вълна от пандемията, когато всяка минута е скъпа, ни афишират: „ Ще се забележим още веднъж в четвъртък! “. Едно най-малко е вярно: очевидно ще има наложителна имунизация, въпреки и да не знаем какви ще са тъкмо детайлите по този въпрос.

Федералните структури са спирачка

То си е за чудене: Къде изчезна онази сякаш толкоз подредена, дисциплинирана и прецизно проведена страна на име Германия в сегашните пандемични времена? Германия - тука я има, тука я няма… Федерализмът може да си има преимущества, само че в изискванията на битка против пандемията, и то против един вирус, който не признава нито районни, нито национални граници - в тези условия. Вече никой няма визия кои ограничения къде тъкмо важат и къде - не.
Редакцията предлага
Централното държавно управление в Берлин трансферира отговорността на провинциите, те пък като дребни деца чакат „ родителското тяло “ в Берлин да реши вместо тях. Отговорността никой не я поема, а всички я трансферират нататък. Разбира се, това важи единствено за неуспехите.

В същото време досегашното държавно управление, което работи в ролята на служебно, като че ли се е вцепенило и към този момент не взима никакви целенасочени, действени решения - а тази парализа въобще не оказва помощ. сякаш е попаднал в клопката на своята двойствена функционалност: той към момента е финансов министър и към момента не е канцлер. Цитират го с думите: „ Когато от мен се желае да бъда водач, аз ще бъда водач “, само че в това време той от самото начало мълчи и като че ли чака някой да се отбие в кабинета му и да го натовари с водачеството.

Единственото, което му хрумна първоначално, е да свика Кризисния щаб дружно с специалистите. Но дано да напомним, че този Кризисен щаб по пандемията съществува към този момент от 99 дни, а специалистите по въпросите на ковид и до момента въобще не са премълчавали своите възгледи. Само дето през лятото никой не искаше да ги чуе. Предизборната битка и хаосът в управлението на ХДС сложиха други цели, а конкуренцията за гласовете на гласоподавателите очевидно се оказа по-важна от някаква си пандемия.

Имали кой да взима решения в тази страна?

А тя, пандемията, безмилостно ни показва какво тъкмо куца в тази страна: липсва фигура или институция, която може и желае да даде инструкции какво да се прави. В сегашната здравна рецесия всеки се бори против всекиго, а за жалост от ден на ден от борещите се гледат само своя интерес.

В идеалния случай ние бихме могли да минем и без тези лутащи се политици. В един съвършен свят ние просто би трябвало да се грижим едни за други, да се грижим за нашите възрастни хора, за нашите заболели, за нашите деца. Да се грижим за другите тъкмо по този начин, както се грижим и за себе си. Това звучи наивно. То си е наивно. Но ни наподобява доста хубаво - и би бил най-лесният излаз от сегашната злополука.

*****

Разгледайте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: