Гледахме оригиналната версия на Бал с маски, с шведския крал

Гледахме истинската версия на „ Бал с маски ”, с шведския крал Густаво като основен воин. Тази версия в началото е била неразрешена от цензурата по политически аргументи, тъй че Густаво става Граф Ричард Уоруйк, Губернатор на Бостън. Представям си по какъв начин сътрудниците на цензурата най-сетне се успокояват: „ Е, Америка е надалеч, пък и той е единствено губернатор, може без проблем да бъде погубен! ” В днешно време е съвременно оперите да се слагат в истинската версия, само че това не значи някаква основна смяна, единствено имената са разнообразни. Сега Рикардо още веднъж е Густаво, Том и Силвано са Хорн и Рибинг. Италианските имена в действителност звучат необичайно в истинската версия, да вземем за пример Ренато Анкарстрьом. Истинското име на килъра на шведския крал Густав III е Якоб Йохан Анкарстрьом.

Но да се върнем към премиерата в Будапеща! Постановката на италианския режисьор Фабио Череза тече безпрепятствено и е образно привлекателна. Но съдържа несъответствия във връзка с сюжета и психическите характерности на основните герои. Второто деяние, да вземем за пример, се развиваше в зала за пушене на опиат. Това е алегорично, несъмнено, проекция на страшните видения на Амелия. Но коства ми се, че странните фигури от подземния свят и гейшите би трябвало да изчезнат след появяването на Густаво и заговорниците. И още: прощалната сцена на Амелия и Густаво тук се развива в кабинета на Краля, макар че в оригинала те се сбогуват в балната зала под звуците на прелестната меланхолична бална музика на Верди. В тази режисура Ренато не е секретар, а нищожен дворцов художник. Приятелството сред Густаво и Ренато, както и доверието сред Краля и пажа също не са добре изведени.

Невероятно бавните темпа, които задаваше италианският диригент Микеланджело Маца в първо деяние, направиха по този начин, че енергичната и грациозна музика на Верди да звучи съвсем скучно. За благополучие, дирижирането му по-късно беше доста по-убедително, а в най-хубавите моменти оркестърът звучеше над междинното равнище!

В първия състав тенорът Атила Фекете в ролята на Густаво на първо време пееше доста равно, до момента в който в последното деяние беше доста експресивен и в трагичните, и в лиричните елементи. Тенорът във втория състав – Михайло Малафи, би трябвало да извършва по-лирични партии, а не Густаво. Той има прелестен глас, само че оркестърът го „ покрива ”. Освен това не успяваше да построи фигурата на краля, а единствено се „ носеше ” от една сцена към друга. Амелия на сопрана Естер Шимеги беше елегантна и сензитивна, до момента в който при Силвия Ралик – по-силна и буйна. И двете пееха безапелационно, нюансирано и устойчиво във височините. В първия състав Александру Агаке направи в ролята на Ренато в действителност незабравимо осъществяване в трето деяние, което се трансформира в кулминационна точка на спектакъла. Във втория състав Левенте Молнар не беше безапелационен във високия указател и не можа да пресъздаде добре героя. В премиерния театър Бернадет Фодор като Улрика сподели добра вокална техника, само че тя е прекомерно млада за тази роля. Бернадет Видеман в другия състав беше завладяваща във втората картина с мощния си бездънен глас и мощно артистично наличие.

Новата режисура на „ Бал с маски ” не получи бурни аплодисменти, имаше по-скоро сдържан триумф. И макар че след множеството арии, дуети и ансамбли имаше овации, за мен остана мистерия за какво те бяха толкоз слаби, едвам чути след прелестната песен на Силвия Ралик " Morrò, prima in grazia ". Този сдържан триумф, несъмнено, е резултат от многото разнообразни отзиви на хората в публиката. Например на излизане от залата чух една елегантна жена да възкликва: " Беше отлично! ", до момента в който пълничкият господин до мен мърмореше: " Скандал! " Но най-изненадващото беше, когато дама на междинна възраст обясняваше на приятелката си: " Хубаво, хубаво, само че оперета! Това е истината! ”

Ако би трябвало да обобщим, новата продукция на „ Бал с маски ” е много спорна, само че музиката на Верди и опитните реализатори съумяват да преодолеят компликациите и да оставят положително усещане!

* До 2019 година постройката на Унгарската държавна опера в Будапеща е затворена за ремонт и спектаклите се организират в Театър „ Еркел ”.
Автор: Болаж Чак