Кое е най-честото усложнение след грипа
Главоболието е най-честото неврологично затруднение на грипа, разяснява доктор Стратина Стратиева, част от екипа на Клиника по нервни заболявания на Военномедицинска академия ( ВМА ).
Медиците регистрират спад в заболелите от COVID-19, който беше преобладаващият вирус през последните 3 години, само че повишение при случаите на грип. Той протича със мощна изнемощялост, нараснала температура, кашлица, главоболие, болки в мускулите. Характерни са бързата градация на признаците, в границите на няколко часа и отзвучаването им за към 5-7 дни.
Грипните епидемии пораждат през зимните месеци, което евентуално се дължи на обстоятелството, че хората прекарват повече време в закрити пространства, с незадоволителна вентилация, основават се условия за струпване и по-близък контакт, което подкрепя разпространяването на вируса по въздушно-капков път. Друг фактор е, че ниските температура и сухият въздух изсушават лигавицата на дихателните пътища, като я вършат по-уязвима към прикрепването и размножаването на вируси и бактерии. Ето за какво профилактиката включва отбягване струпванет о на огромен брой хора в затворени пространства, постоянна вентилация, хигиена на ръцете, банкет на витамини, най-вече от групата С и витамин Д през зимните месеци за поддържане на имунните функционалности на организма. Според медицинските експерти слагането на противогрипна ваксина е мощно целесъобразно при високорисковите групи – имунокомпрометирани пациенти, онкологично заболели, провеждащи химио и лъчетерапия, бременни, изключително във втори и трети триместър, пациенти в преклонна възраст с хронични болести и други.
Грипният вирус е невротропен . Това значи, че има способността да навлиза в централната и периферната нервна система , да се развъжда там и да поврежда техните структури. Неврологичните затруднение при грип са до 3% и са по-чести при деца, разяснява доктор Стратиева.
Най-честото неврологично затруднение на грипа е главоболието. Обикновено е мощно , не се въздейства от банкет на аналгетици и се локализира зад/в очите или в региона на челото. Причинява се от нараснало вътречерепно налягане. Може да е съпроводено от гадене, повръщане и световъртеж. При ангажиране на мозъчните обвивки – менингите се развиват фото и фонофобия (дразнене от светлина и шум), разяснява още експертът.
По думите й едни от най-тежките и рискови затруднения на грипа са менингитът (възпалението на обвивките на основния и гръбначния мозък), енцефалитът (възпалението на мозъчния паренхим) и менингоенцефалитът (комбинация от тях).
Сериозно и евентуално застрашаващо живота неврологично затруднение на грипа е синдромът на Гилен-Баре – остра, автоимунна, демиелинизираща миелополирадикулоневропатия, със засягане на гръбначния мозък и обвивките на периферните нерви. Други чести неврологични затруднения са мононевритите, парезите на черепно-мозъчните нерви, мускулни възпаления – миозитите и други
Менингитите протичат с главоболие, болки в гърлото, мощна изнемощялост, повръщане, болки по мускулите, от време на време и промени в съзнанието – делир.
Енцефалитите и менингоенцефалитите съставляват инфектиране на мозъчния паренхим (енцефалит) или комбинирано засягане на мозъчния паренхим и менингите (менингоенцефалит). Наблюдава се нахлуване на вируса в централната нервна система. Вирусът минава кръвно-мозъчната преграда и прониква в мозъка, където стартира репликирането, което води до поява на клиничните признаци, показват още от ВМА.
Този развой се следи от 2 дни до 2 седмици след острата вирусна зараза. Леките случаи отминават с покой, банкет на нараснало количество течности, витамини и укрепващи. При по-тежко протичане се следят фебрилитет, сбитост във врата, мощно главоболие, гадене, повръщане, раздразнение от звук и светлина. Може да се следят промени в съзнанието, припадъци. Прилага се противовирусна терапия, симптоматично лекуване на фебрилитета, мозъчния оток, припадъците. При 20% от пациентите може да се следят остатъчни признаци – проблеми с паметта, епи припадъци, нарушени придвижвания на крайниците, споделя доктор Стратиева.
Синдромът на Guillian-Barre (Гилен-Баре) съставлява остра или хронична демиелинизираща полирадикулоневропатия. Изявява се в прогресираща мускулна уязвимост, която нормално първо обгръща долните, а след това и горните крака, липса на рефлекси в 4-те крайника, понижена мускулна мощ (пареза или парализа) и сетивни нарушавания (намалена сензитивност, болки в шията, гърба, кръста, крайниците), двустранно засягане на лицевия нерв.
При до 25% от случаите има засягане на дихателните мускули, което може да докара до дихателна непълнота и апаратна вентилация . Диагнозата се слага въз основа данните от анамнезата, неврологичния статус, ЕМГ и ликворното проучване. Лечението включва човешки имуноглобулин, плазмафереза, симптоматично лекуване, в някои случаи кортикостероиди, дейна рехабилитация. Възстановяването трае 1-4 седмици, само че в някои случаи – до 2 години. При част от пациентите има остатъчни признаци, разяснява още неврологът.
Затова от Военномедицинска академия обръщат внимание на няколко доста значими неща:
Грип А е сезонна зараза, която може да протече както леко, по този начин и със обилни увреждания от страна на целия организъм.
Определящи фактори за протичането са имунният отговор на пациента и съществуването на съпътстващи болести.
Противоепидемичните ограничения – съблюдаване на отдалеченост от пациенти със признаци на вирусно заболяване, персонална хигиена, отбягване скупчването на огромен брой хора в затворени пространства, съответна вентилация, са ограничения, които лимитират разпространяването на вируса.
Грипният вирус може да протече с затруднения от всички органи и системи, само че неврологичните затруднения са едни от най-честите. Ето за какво, при такива подозрения, е належащо провеждането на консултация с невролог , за тяхното диагностициране, навреме лекуване и възобновяване.
Медиците регистрират спад в заболелите от COVID-19, който беше преобладаващият вирус през последните 3 години, само че повишение при случаите на грип. Той протича със мощна изнемощялост, нараснала температура, кашлица, главоболие, болки в мускулите. Характерни са бързата градация на признаците, в границите на няколко часа и отзвучаването им за към 5-7 дни.
Грипните епидемии пораждат през зимните месеци, което евентуално се дължи на обстоятелството, че хората прекарват повече време в закрити пространства, с незадоволителна вентилация, основават се условия за струпване и по-близък контакт, което подкрепя разпространяването на вируса по въздушно-капков път. Друг фактор е, че ниските температура и сухият въздух изсушават лигавицата на дихателните пътища, като я вършат по-уязвима към прикрепването и размножаването на вируси и бактерии. Ето за какво профилактиката включва отбягване струпванет о на огромен брой хора в затворени пространства, постоянна вентилация, хигиена на ръцете, банкет на витамини, най-вече от групата С и витамин Д през зимните месеци за поддържане на имунните функционалности на организма. Според медицинските експерти слагането на противогрипна ваксина е мощно целесъобразно при високорисковите групи – имунокомпрометирани пациенти, онкологично заболели, провеждащи химио и лъчетерапия, бременни, изключително във втори и трети триместър, пациенти в преклонна възраст с хронични болести и други.
Грипният вирус е невротропен . Това значи, че има способността да навлиза в централната и периферната нервна система , да се развъжда там и да поврежда техните структури. Неврологичните затруднение при грип са до 3% и са по-чести при деца, разяснява доктор Стратиева.
Най-честото неврологично затруднение на грипа е главоболието. Обикновено е мощно , не се въздейства от банкет на аналгетици и се локализира зад/в очите или в региона на челото. Причинява се от нараснало вътречерепно налягане. Може да е съпроводено от гадене, повръщане и световъртеж. При ангажиране на мозъчните обвивки – менингите се развиват фото и фонофобия (дразнене от светлина и шум), разяснява още експертът.
По думите й едни от най-тежките и рискови затруднения на грипа са менингитът (възпалението на обвивките на основния и гръбначния мозък), енцефалитът (възпалението на мозъчния паренхим) и менингоенцефалитът (комбинация от тях).
Сериозно и евентуално застрашаващо живота неврологично затруднение на грипа е синдромът на Гилен-Баре – остра, автоимунна, демиелинизираща миелополирадикулоневропатия, със засягане на гръбначния мозък и обвивките на периферните нерви. Други чести неврологични затруднения са мононевритите, парезите на черепно-мозъчните нерви, мускулни възпаления – миозитите и други
Менингитите протичат с главоболие, болки в гърлото, мощна изнемощялост, повръщане, болки по мускулите, от време на време и промени в съзнанието – делир.
Енцефалитите и менингоенцефалитите съставляват инфектиране на мозъчния паренхим (енцефалит) или комбинирано засягане на мозъчния паренхим и менингите (менингоенцефалит). Наблюдава се нахлуване на вируса в централната нервна система. Вирусът минава кръвно-мозъчната преграда и прониква в мозъка, където стартира репликирането, което води до поява на клиничните признаци, показват още от ВМА.
Този развой се следи от 2 дни до 2 седмици след острата вирусна зараза. Леките случаи отминават с покой, банкет на нараснало количество течности, витамини и укрепващи. При по-тежко протичане се следят фебрилитет, сбитост във врата, мощно главоболие, гадене, повръщане, раздразнение от звук и светлина. Може да се следят промени в съзнанието, припадъци. Прилага се противовирусна терапия, симптоматично лекуване на фебрилитета, мозъчния оток, припадъците. При 20% от пациентите може да се следят остатъчни признаци – проблеми с паметта, епи припадъци, нарушени придвижвания на крайниците, споделя доктор Стратиева.
Синдромът на Guillian-Barre (Гилен-Баре) съставлява остра или хронична демиелинизираща полирадикулоневропатия. Изявява се в прогресираща мускулна уязвимост, която нормално първо обгръща долните, а след това и горните крака, липса на рефлекси в 4-те крайника, понижена мускулна мощ (пареза или парализа) и сетивни нарушавания (намалена сензитивност, болки в шията, гърба, кръста, крайниците), двустранно засягане на лицевия нерв.
При до 25% от случаите има засягане на дихателните мускули, което може да докара до дихателна непълнота и апаратна вентилация . Диагнозата се слага въз основа данните от анамнезата, неврологичния статус, ЕМГ и ликворното проучване. Лечението включва човешки имуноглобулин, плазмафереза, симптоматично лекуване, в някои случаи кортикостероиди, дейна рехабилитация. Възстановяването трае 1-4 седмици, само че в някои случаи – до 2 години. При част от пациентите има остатъчни признаци, разяснява още неврологът.
Затова от Военномедицинска академия обръщат внимание на няколко доста значими неща:
Грип А е сезонна зараза, която може да протече както леко, по този начин и със обилни увреждания от страна на целия организъм. Определящи фактори за протичането са имунният отговор на пациента и съществуването на съпътстващи болести. Противоепидемичните ограничения – съблюдаване на отдалеченост от пациенти със признаци на вирусно заболяване, персонална хигиена, отбягване скупчването на огромен брой хора в затворени пространства, съответна вентилация, са ограничения, които лимитират разпространяването на вируса. Грипният вирус може да протече с затруднения от всички органи и системи, само че неврологичните затруднения са едни от най-честите. Ето за какво, при такива подозрения, е належащо провеждането на консултация с невролог , за тяхното диагностициране, навреме лекуване и възобновяване. Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ