Приетият на първо четене закон за колекторските фирми е заплаха за националната сигурност: Шефът на НАЗП
Гласуваният на първо четене законопроект за колекторските компании , озаглавен " Закон за събиране на вземания по потребителски контракти ", има основни пропуски, които крият риск за националната сигурност. Това съобщи ръководителят на Асоциацията за отбрана на потребителите Пейо Майорски.
Вицепремиерът и министър на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова съобщи от трибуната на Народното събрание, че казусът с колекторските компании е разказан в отчет на ДАНС като " опасност за националната сигурност ", което е показателно за мащабите на този бизнес. Част от водещите компании в бранша са с неразбираем генезис както и индиректната връзка сред бързите заеми и колекторските компании. Компаниите за събиране на задължения са по Търговския закон наедно с кварталния супермаркет. Фактът, че точно ДАНС се занимава с този въпрос е индикативен за незабавната потребност от работещ и изчерпателен закон, регулиращ активността на тези компании.
В парламентарната Комисия по икономическа политика и нововъведения и в наличието на вицепремиера Нинова, Асоциацията за отбрана на потребителите предизвести народните представители, че член 2, алинея 2 от закона изключва всички финансови институции, фигуриращи в регистъра на Българска народна банка. Справката демонстрира, че там са както компании за бързи заеми, по този начин и колекторски, освен това едни от най-големите.
На процедура огромните играчи в областта на бързите заеми и събирането на вземания няма да бъдат обхванати от този проектозакон. Нещо повече член 2, алинея 2 изключва и самите банки от обсега на законопроекта, а те са главният клиент на колекторските компании, тъй като посредством продажбата на проблематични заеми почистват портфейлите си. Текстовете на закона би трябвало да са ясни и да не пораждат разногласия и разнообразни интерпретации, а в тази ситуация депутати и адвокати нямат явен отговор за обсега на този проектозакон.
Предварителните данни на Българска народна банка за първото тримесечие на 2022 година демонстрират, че отпуснатите бързи заеми са се нараснали с близо 25% на годишна база, а вицепремиерът Нинова разгласи, че бизнесът на колекторските компании възлиза на над 4 милиарда лева Като се има поради инфлацията, непрестанно увеличаващите се цени на горива и отопление, и други макроикономически фактори, евентуално наклонността за растеж на бързите заеми ще се резервира.
Чл. 3 и член 5 от законопроекта трансформират колекторите в монополисти на вторичния пазар за вземания, като дават единствено на тях правото да изкупуват задължения. Примопняме, че свободната стопанска самодейност е обезпечена в член 19 от Конституцията. Колизията е налице и със Закона за отговорностите и договорите в член 99, който дава на кредитора свободата да трансферира вземания като е длъжен да уведоми за това длъжника.
Предложеният проектозакон не покрива Директива (ЕС) 2021/2167 наставления 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС ", която урежда точно активността на колекторските компании и действието на вторичния пазар на заеми. С участието си в Европейски Съюз, България е задължена да транспонира всяка инструкция в националното законодателство. Ако бъде признат в този си тип, законопроектът ще обезпечи на колекторските компании още няколко години свободата да не попадат под специфична регулация.
Асоциацията за отбрана на потребителите упорства този законопроект да бъде отдръпнат и модифициран напълно. Поправки сред първо и второ четене не биха касаели промени всъщност, какъвто е казусът с член 2. Това значи, че е невероятно вкарването на банковия бранш в полето на този проектозакон, както и други основни корекции.
Вицепремиерът и министър на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова съобщи от трибуната на Народното събрание, че казусът с колекторските компании е разказан в отчет на ДАНС като " опасност за националната сигурност ", което е показателно за мащабите на този бизнес. Част от водещите компании в бранша са с неразбираем генезис както и индиректната връзка сред бързите заеми и колекторските компании. Компаниите за събиране на задължения са по Търговския закон наедно с кварталния супермаркет. Фактът, че точно ДАНС се занимава с този въпрос е индикативен за незабавната потребност от работещ и изчерпателен закон, регулиращ активността на тези компании.
В парламентарната Комисия по икономическа политика и нововъведения и в наличието на вицепремиера Нинова, Асоциацията за отбрана на потребителите предизвести народните представители, че член 2, алинея 2 от закона изключва всички финансови институции, фигуриращи в регистъра на Българска народна банка. Справката демонстрира, че там са както компании за бързи заеми, по този начин и колекторски, освен това едни от най-големите.
На процедура огромните играчи в областта на бързите заеми и събирането на вземания няма да бъдат обхванати от този проектозакон. Нещо повече член 2, алинея 2 изключва и самите банки от обсега на законопроекта, а те са главният клиент на колекторските компании, тъй като посредством продажбата на проблематични заеми почистват портфейлите си. Текстовете на закона би трябвало да са ясни и да не пораждат разногласия и разнообразни интерпретации, а в тази ситуация депутати и адвокати нямат явен отговор за обсега на този проектозакон.
Предварителните данни на Българска народна банка за първото тримесечие на 2022 година демонстрират, че отпуснатите бързи заеми са се нараснали с близо 25% на годишна база, а вицепремиерът Нинова разгласи, че бизнесът на колекторските компании възлиза на над 4 милиарда лева Като се има поради инфлацията, непрестанно увеличаващите се цени на горива и отопление, и други макроикономически фактори, евентуално наклонността за растеж на бързите заеми ще се резервира.
Чл. 3 и член 5 от законопроекта трансформират колекторите в монополисти на вторичния пазар за вземания, като дават единствено на тях правото да изкупуват задължения. Примопняме, че свободната стопанска самодейност е обезпечена в член 19 от Конституцията. Колизията е налице и със Закона за отговорностите и договорите в член 99, който дава на кредитора свободата да трансферира вземания като е длъжен да уведоми за това длъжника.
Предложеният проектозакон не покрива Директива (ЕС) 2021/2167 наставления 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС ", която урежда точно активността на колекторските компании и действието на вторичния пазар на заеми. С участието си в Европейски Съюз, България е задължена да транспонира всяка инструкция в националното законодателство. Ако бъде признат в този си тип, законопроектът ще обезпечи на колекторските компании още няколко години свободата да не попадат под специфична регулация.
Асоциацията за отбрана на потребителите упорства този законопроект да бъде отдръпнат и модифициран напълно. Поправки сред първо и второ четене не биха касаели промени всъщност, какъвто е казусът с член 2. Това значи, че е невероятно вкарването на банковия бранш в полето на този проектозакон, както и други основни корекции.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ