Музей в Германия показва надгробния камък на истинската Снежанка
Германски музей сподели експонат, който притегли вниманието и на международните медии. Надгробният камък на баронеса Мария София вон Ертал, чиято персона е считана за първообраза на Снежанка от известната приказка на Братя Грим, е изложен в музея в Бамберг.
„ Историята на София е ядрото на приказката “, безапелационен е шефът на музея. Те се снабдяват с плочата, откакто семейство, което реставрира експоната, го подарява.
Баронесата е родена и израснала в двореца Лох там Майн, който се намира на 100 км от Бамберг. Историята й е доста известна при започване на XIX в., като се твърди, че Братя Грим са почерпили ентусиазъм от нея, защото по това време живеели на към 50 километра от нейното отечество.
Много историци споделят през годините, че откриват необикновени и доста точни паралели сред историите на Снежанка и на Мария София вон Ертал.
Нейният татко Филип Кристов вон Ертал се дами наново след гибелта на брачната половинка си, а мащехата била извънредно властна и зла жена. Идеята за омагьосаното огледало идва от обстоятелството, че Лорх е град, който е прочут с производството на стъкло и огледала. Бащата на София се е занимавал имено с това. До ден сегашен локалният музей пази едно от тези огледала, за което се счита, че е „ огледалото на Снежанка “.
Страшната гора наоколо до дома на Снежанка се асоциира с гората отвън рамките на Лохр, която била извънредно рискова, тъй като в нея живеели обирджии.
Друго необичайно съвпадане е, че в приказката се споделя по какъв начин Снежанка трябвало да бяга през седем хълма преди да стигне къщичката на седемте джуджета, която се намирала наоколо до мина. В непосредственост до Лорх също има мина, до която се стига през седем хълма.
По това време в действителност се е случвало в мините да работят джуджета.
Краят на историята обаче не е като в приказката. Животът на София няма толкоз благополучен край, защото дамата ослепяла в доста ранна възраст и е умряла на 71 години неомъжена в манастир.
Надгробният й камък е бил подложен в двора на остаряла черква в Бамберг. Фактът, че съществува такава плоча, приказва за това, че заровената е била със знатно родословие. По това време дамите не получавали надгробни камъни.
Църквата била срината, а камъкът изместен в локална болница, учредена от брата на баронесата. По-късно тя е непокътната и реставрирана, с цел да бъде изложена в музея в Бамберг.
„ Историята на София е ядрото на приказката “, безапелационен е шефът на музея. Те се снабдяват с плочата, откакто семейство, което реставрира експоната, го подарява.
Баронесата е родена и израснала в двореца Лох там Майн, който се намира на 100 км от Бамберг. Историята й е доста известна при започване на XIX в., като се твърди, че Братя Грим са почерпили ентусиазъм от нея, защото по това време живеели на към 50 километра от нейното отечество.
Много историци споделят през годините, че откриват необикновени и доста точни паралели сред историите на Снежанка и на Мария София вон Ертал.
Нейният татко Филип Кристов вон Ертал се дами наново след гибелта на брачната половинка си, а мащехата била извънредно властна и зла жена. Идеята за омагьосаното огледало идва от обстоятелството, че Лорх е град, който е прочут с производството на стъкло и огледала. Бащата на София се е занимавал имено с това. До ден сегашен локалният музей пази едно от тези огледала, за което се счита, че е „ огледалото на Снежанка “.
Страшната гора наоколо до дома на Снежанка се асоциира с гората отвън рамките на Лохр, която била извънредно рискова, тъй като в нея живеели обирджии.
Друго необичайно съвпадане е, че в приказката се споделя по какъв начин Снежанка трябвало да бяга през седем хълма преди да стигне къщичката на седемте джуджета, която се намирала наоколо до мина. В непосредственост до Лорх също има мина, до която се стига през седем хълма.
По това време в действителност се е случвало в мините да работят джуджета.
Краят на историята обаче не е като в приказката. Животът на София няма толкоз благополучен край, защото дамата ослепяла в доста ранна възраст и е умряла на 71 години неомъжена в манастир.
Надгробният й камък е бил подложен в двора на остаряла черква в Бамберг. Фактът, че съществува такава плоча, приказва за това, че заровената е била със знатно родословие. По това време дамите не получавали надгробни камъни.
Църквата била срината, а камъкът изместен в локална болница, учредена от брата на баронесата. По-късно тя е непокътната и реставрирана, с цел да бъде изложена в музея в Бамберг.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ