”Конрад Аденауер” цензурира сборник. Бил критичен към ГЕРБ
Германска фондация, която че се показва като честен стожер и се пробва да дава надолнище в развиването на България с сериозни материали и мнение, се замеси в един скандал. Той повдига редица въпроси. Един от тях е за цензурата и лицемерието и псевдо радетелите за свободата на словото.
Скандалът замеси фондация “Кондрад Аденауер”, кръстена на първия немски канцлер, властта и един неуместен алманах от самостоятелни създатели, който обаче няма да види бял свят. Причината - доста бил сериозен към властта. Българската власт.
“Можеше и за нещо по-приятно да си върна профила, само че какво да се прави. Вместо някоя хубава история – история за това по какъв начин фондация „ Конрад Аденауер “ сама финансира и след това сама спря от щемпел алманах с разбори на тематика случилото се през 2020 година, на който бях основен редактор. Защо? Защото текстовете били сериозни към правителството…”, стартира описа си журналистът от в. “Капитал” Йоан Запрянов.
Запрянов става основен редактор в план за изработването на годишен алманах. Сформира екип, Избират име: “2020: Отвътре и отвън”. Финансирането идва от немската фондация “Конрад Аденауер”. Изданието не е партийно, а напълно сериозен алманах, в който публицисти, икономисти и политолози да пишат свободно. Запрянов пък имал цялостен надзор над тематиката, текстовете, създателите, първа и последна дума по редакцията. Всичко. Поне по този начин си мислил.
От КАС поискали авансово лист с тематиките и надлежно кой създател ще написа всяка от тях, с цел да дадат утвърждението си. Получили го, дали своята зелена светлина и през ноември почнали да идват първите текстове за сборника. Хонорарите от фондацията били платени още тогава. Всичко било готово на 10 януари тази година. До щемпел оставали броени дни.
“И от тук натам стартира един фарс, който действително и досега не е приключил. „ Конрад Аденауер “ може да е немска фондация, само че напълно по български няколко часа по-късно ни звъннаха, че са погледнали текстовете и такова нещо не можело да излезе с тяхното лого. Причината, дадена ни импровизирано по телефона тогава, беше, че публикациите са „ антиправителствени и хейтърски “. Точен откъс, само че почтено казано имаше и надалеч по-скандални цитати при обясненията”, споделя Запрянов.
Иначе казано - КАС стопират алманах, по който е платено всичко, тъй като е сериозен към ръководещите от ГЕРБ.
“Разбира се, неофициалните аргументи, дадени по телефона от български чиновници, бяха меко казано смекчени и непосредствено казано преиначени. „ Много критикувате държавното управление “ стана „ публикациите са пропаганда “ (което е изцяло невярно), а също така се оказа, че КАС били поръчали академично издание, което сигурно го загатваха за пръв път и аз персонално не го бях чувал в никакъв случай – т.е. излъгаха си напълно непосредствено, с цел да трансферират виновността. Но пък " в случай че нямало правни спънки, ще можете да си го отпечатате независимо”, продължава Запрянов.
И по този начин. В последна сметка, кого цензурира КАС? Студенти по публицистика първи курс или може би някакви партийни членове? Не. Цензурира Димитър Стоянов от „ Биволъ “, Весислава Антонова от „ Капитал “, Стоян Панчев и Георги Вулджев от ЕКИП, Адриан Николов от ИПИ, Генадий Михайлов (също за малко сподвижник капиталец) и още към десетина имена – доста от които може би не биха поискали да ги загатвам и да се занимават с всичко това, само че всеки от тях малко или доста име в сферата си. И всеки един от тях беше изработен на маймуна от КАС.
За образец ще дам единствено, че през декември дадохме позволение публикацията на Стоян Панчев в сборника да бъде представена в отчет към Българска народна банка. С името на сборника и КАС като издател. Книга обаче няма – нещо, което не ни беше минавало през акъла като сюжет по това време.
За какво обаче стана всичко? Какво щяхме да издадем? Тежка политическа бомба с твърди корици? Не. Щяхме да издадем алманах във формат книга, към 170 страници, в тираж 500 бройки. То това е най-тъжното в цялата история. Поне от КАС да бяха прави в страховете си, че ще бутнем държавното управление или ще променим изхода от изборите. Обаче най-вероятно щяхме да го издадем, да го представим, да подарим бройките, както беше по проект, и да не идем дори на механа след това, тъй като всичко е затворено.
Ще приключа този пасквил с един въпрос, който живо ме интересува: Когато КАС повикаха Тома Биков да му четат лекция за свободата на словото и медиите през предишното лято, какво са му споделили? Да не е толкоз „ антиправителствен и хейтърски “ ли?
И не забравяйте: нещата в никакъв случай не са толкоз зле, колкото наподобяват. Бая по-зле са”, приключва журналистът.
Скандалът замеси фондация “Кондрад Аденауер”, кръстена на първия немски канцлер, властта и един неуместен алманах от самостоятелни създатели, който обаче няма да види бял свят. Причината - доста бил сериозен към властта. Българската власт.
“Можеше и за нещо по-приятно да си върна профила, само че какво да се прави. Вместо някоя хубава история – история за това по какъв начин фондация „ Конрад Аденауер “ сама финансира и след това сама спря от щемпел алманах с разбори на тематика случилото се през 2020 година, на който бях основен редактор. Защо? Защото текстовете били сериозни към правителството…”, стартира описа си журналистът от в. “Капитал” Йоан Запрянов.
Запрянов става основен редактор в план за изработването на годишен алманах. Сформира екип, Избират име: “2020: Отвътре и отвън”. Финансирането идва от немската фондация “Конрад Аденауер”. Изданието не е партийно, а напълно сериозен алманах, в който публицисти, икономисти и политолози да пишат свободно. Запрянов пък имал цялостен надзор над тематиката, текстовете, създателите, първа и последна дума по редакцията. Всичко. Поне по този начин си мислил.
От КАС поискали авансово лист с тематиките и надлежно кой създател ще написа всяка от тях, с цел да дадат утвърждението си. Получили го, дали своята зелена светлина и през ноември почнали да идват първите текстове за сборника. Хонорарите от фондацията били платени още тогава. Всичко било готово на 10 януари тази година. До щемпел оставали броени дни.
“И от тук натам стартира един фарс, който действително и досега не е приключил. „ Конрад Аденауер “ може да е немска фондация, само че напълно по български няколко часа по-късно ни звъннаха, че са погледнали текстовете и такова нещо не можело да излезе с тяхното лого. Причината, дадена ни импровизирано по телефона тогава, беше, че публикациите са „ антиправителствени и хейтърски “. Точен откъс, само че почтено казано имаше и надалеч по-скандални цитати при обясненията”, споделя Запрянов.
Иначе казано - КАС стопират алманах, по който е платено всичко, тъй като е сериозен към ръководещите от ГЕРБ.
“Разбира се, неофициалните аргументи, дадени по телефона от български чиновници, бяха меко казано смекчени и непосредствено казано преиначени. „ Много критикувате държавното управление “ стана „ публикациите са пропаганда “ (което е изцяло невярно), а също така се оказа, че КАС били поръчали академично издание, което сигурно го загатваха за пръв път и аз персонално не го бях чувал в никакъв случай – т.е. излъгаха си напълно непосредствено, с цел да трансферират виновността. Но пък " в случай че нямало правни спънки, ще можете да си го отпечатате независимо”, продължава Запрянов.
И по този начин. В последна сметка, кого цензурира КАС? Студенти по публицистика първи курс или може би някакви партийни членове? Не. Цензурира Димитър Стоянов от „ Биволъ “, Весислава Антонова от „ Капитал “, Стоян Панчев и Георги Вулджев от ЕКИП, Адриан Николов от ИПИ, Генадий Михайлов (също за малко сподвижник капиталец) и още към десетина имена – доста от които може би не биха поискали да ги загатвам и да се занимават с всичко това, само че всеки от тях малко или доста име в сферата си. И всеки един от тях беше изработен на маймуна от КАС.
За образец ще дам единствено, че през декември дадохме позволение публикацията на Стоян Панчев в сборника да бъде представена в отчет към Българска народна банка. С името на сборника и КАС като издател. Книга обаче няма – нещо, което не ни беше минавало през акъла като сюжет по това време.
За какво обаче стана всичко? Какво щяхме да издадем? Тежка политическа бомба с твърди корици? Не. Щяхме да издадем алманах във формат книга, към 170 страници, в тираж 500 бройки. То това е най-тъжното в цялата история. Поне от КАС да бяха прави в страховете си, че ще бутнем държавното управление или ще променим изхода от изборите. Обаче най-вероятно щяхме да го издадем, да го представим, да подарим бройките, както беше по проект, и да не идем дори на механа след това, тъй като всичко е затворено.
Ще приключа този пасквил с един въпрос, който живо ме интересува: Когато КАС повикаха Тома Биков да му четат лекция за свободата на словото и медиите през предишното лято, какво са му споделили? Да не е толкоз „ антиправителствен и хейтърски “ ли?
И не забравяйте: нещата в никакъв случай не са толкоз зле, колкото наподобяват. Бая по-зле са”, приключва журналистът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ