Гергана Курукювлиева завършва фотография в НХА и е щастлива да

...
Гергана Курукювлиева завършва фотография в НХА и е щастлива да
Коментари Харесай

Гергана Курукювлиева: Животът имитира изкуството много повече, отколкото изкуството имитира живота |

Гергана Курукювлиева приключва снимка в НХА и е щастлива да работи това, което обича. Гордее се с приятелите си и с прелестните хора, които има в живота си. Казва, че е обичаното дете на Вселената и е безпределно признателна за подаръците, които ѝ изпраща. Старае се да се отплаща, тъй като счита равновесието за значимо.
Гергана завоюва първа премия в категория „ Фотография “ на.

Какво е изкуството за теб?

Обичам да цитирам Оскар Уайлд, който споделя: „ Животът имитира изкуството доста повече, в сравнение с изкуството имитира живота “. Изкуството е огледало, което отразява нас, които се вглеждаме в него, и надлежно ние отразяваме назад, само че не напълно. Може би като светлинните лъчи отчасти го гълтаме и отчасти отразяваме, само че безспорно нещо в нас се трансформира, даже без да го осъзнаваме. И когато се променяме, и когато обогатяваме кътчетата на душата си, променяме и визията си за " действителност ". Промениш ли концепциите и мислите си, променяш дейностите и навиците си, които могат да спомогнат за един изменен свят.
Вярвам, че изкуството не трябва да ни лимитира, нито да бъде ограничавано, и измежду всички условия, загради и предубеждения, които ни разделят, задачата на изкуството е да ни свързва дружно.

Свързани дружно съумяваме ли да разбираме и отстояваме правата си?

Не считам, че сме задоволително добре осведомени с правата си, с цел да ги разбираме - сигурно има какво да се желае във връзка с образованието на учебно равнище. Бегло споменаване и изброяване в час по Етика и право не води до познания и осведоменост за правата ни. Говорим за тях, само че действително не ги разбираме, пазиме ги на думи, само че рядко ги браним с дейности. Не сме осведомени с тях, тъй като нормално не им придаваме нужната значимост. Твърде елементарно сме подготвени да се откажем в борбата за тях, а това ненапълно се дължи и на събитието, че от време на време не знаем какви са методите да ги защитим. Да приказваш намерено и самоуверено за нещата, които те вълнуват и са значими за теб, е основна крачка в тази посока. Все по-честите митинги в България, въпреки и малобройни, въпреки всичко са съображение за оптимизъм, че хората подхващат дейности, с цел да пазят своите убеждения.



Дигиталният свят пречи или оказва помощ в тази посока?

Със сигурност цифровият свят, в който живеем, дава доста благоприятни условия, допуска свободата да обсъждаме обществено и интензивно проблеми, за които преди не сме и подозирали, че съществуват. Дигиталните медии са инструмент, който може да се употребява за положително, да показваме себе си и да заявяваме своето мнение, както и за втълпяване на идеологии, корист с нашите данни и информацията, която споделяме. За мен обществените мрежи са съвършената платформа за провокация за продължение на полемиката, в която всеки да придобие известна изясненост по отношение на значимите тематики, които засягат всички ни. С тяхна помощ съумяваме да осмислим своята позиция като обществен субект, а и по какъв начин да действаме като едно цяло в гражданското общество. Дори и като нож с две остриета цифровата среда има изрично предимство, защото подкрепя, улеснява разговора и ни прави ангажирани.

С какво състезанието „ Граждански будилник “ съумя да ангажира твоето внимание?

Често вземам участие във фотографски състезания, тъй като нуждая се да се въодушевявам, да проучвам опциите си и да диря изобретателни, съобразителни способи, по които образно да пресъздам съответната концепция. Но този конкурс е друг от всички, в които съм взела участие досега. Беше предизвикателство да опитам да нападам такива комплицирани и злободневни тематики, още по-трудно да съумея образно да внуша тягостното чувство за ограничавания и безизходност, пред които се изправят действителни хора, когато не зачитат правата им. Много се веселя, че фотографиите ми бяха отличени и са постигнали задачата си да влияят на хората. Нямаше да съумея без помощта на моя модел и другарка Чин, която е и вдъхновението ми за серията, защото самата тя е в действителност самоуверен и цивилен деен човек, който намерено декларира неодобрението си от заобикалящата ни реалност. Знам, че думите и снимките могат да трансформират света и мощно имам вяра, че те би трябвало да напомнят за състраданието, човечността и смелостта да изразиш себе си.



За кои събития напомнят твоите фотографии?

С моята серия от фотоси подчертавах на погазването на правото на свободно изложение на мнение и правото на митинг в събитие, което не трябва да забравяме. 32 години след кървавото потушаване на митингите от 4-ти юни 1989 година на площад Тянанмън, всяка информация продължава да се цензурира. На тази дата ĸитaйcĸaтa apмия пpeĸъpшвa миpния студентски митинг. Bлacтитe cтpeлят пo xиляди нeвъopъжeни cтyдeнти и гpaждaни, a тeлaтa нa мнoгo oт тяx ca yнищoжeни, зa дa бъдaт пpиĸpити cлeдитe oт cъбитиятa. Свидетели описват, че танкове са премазвали невъоръжени хора. Пекин по този начин и не оповестява какъв е броят на жертвите. Там 4-ти юни не съществува, неразрешено е да се загатва тази дата, вместо това употребяват 35-и май.

Също по този начин доста постоянно, отразявайки митинг, медиите се
концентрират върху количеството, масата хора, излезли по улиците, трансформирайки ги в невидимите протестиращи. За тях са просто цифра, обезличени, а в действителност всеки един е безгранично смела персона, която застава с лицето си в отбрана на нашите права. Липсата на бистрота и корупцията са главната опасност за свободата на изложение по целия свят. Съществува и другата прекаленост като назрял проблем - несвободните, преследвани публицисти, станали жертва на принуждение или военни спорове.

Удовлетворена ли си след присъединяване в състезанието?

Много наслада ми донесе присъединяване и успеха в подобен важен конкурс за обществено ангажирано изкуство, а чувството да съм на една сцена с моя другарка и да бъдем отличени дружно, беше несравнимо. Изключително доста благодаря на уредниците от Български център за нестопанско право за чудесния конкурс - веселя се, че бях част от сходно събитие, и е прелестно, че съществуват толкоз сполучливи начинания, спомагащи развиването на гражданското общество! Наградата взех решение да вложа в образованието си и я използвах за семестриалната такса за следдипломна подготовка по Монтесори педагогика в Софийски университет.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР