Георги Н. НИКОЛОВЖанрът литературна анкета дължи раждането си у нас

Георги Н. НИКОЛОВ

Жанрът " литературна анкета " дължи раждането си у нас на проф. Иван Шишманов, в чиято креативна биография четем: " Неговите диалози с Вазов и Алеко Константинов са изобилен извор на информация за културолози и литературоведи, те са портрети на огромните ни писатели в цялостната им креативна и човешка битийност. И до през днешния ден литературните историци и критици употребяват литературната анкета като способ за описване в цялост на авторовата персона. " Този род доближи своя връх в България през 70-те и 80-те години на предишния век, като традицията му продължава и през днешния ден. Книжният фонд се добавя с нови и нови заглавия, въвеждащи ни в духовния свят на интервюирания създател, неговата биография, светоглед, цивилен и интелектуални позиции и какво ли още не.

Литературната анкета с поета и публициста Драгомир Шопов " Един живот за всичко " - изд. WINI 1837, С., 2020 година, е създадена и поднесена на читателя от неговата брачна половинка Ангелина Шопова. Изборът на по този начин непосредствен човек за моделирането на творбата не е инцидентен. Именно по този метод могат да бъдат открехнати и най-потайните кътчета в душата на интервюирания, да бъдат те преосмислени в ясни послания и отправени към актуалната публика. А признакът " Драгомир Шопов " е комплициран, многозначен и мистериозен върху

плоскостта на битието

в което съществуваме. Водещо начало при него е интелектът: " Духът, духовното, както акцентира науката, е функционалност на високоорганизирана материя, резултат от практиката - материална, обществено-историческа - на хората. Най-ярко доказателство за величието на човешкия дух е креативното начало, приобщаването към истината, нейната отбрана, отстояването на идеала за съвършенство. Всъщност, това са едни от най-съществените черти на приключената персона, на нравствената персона. "

Смело мога да настоявам, че анкетата е съградена в най-точните условия на жанра. Тя пристъпва прага на откровението със мемоари за детството и най-близките люде; с усещания, останали нетленни в тогавашното схващане на създателя. После мястото си заема настъпващата зряла възраст и на напред във времето изпъкват първите места за професионална и креативна изява; за първата отпечатана книга, за срещите с в действителност велики писатели, какъвто е Димитър Талев и освен той, а след това идва ред и на обществено-политическата активност. В книгата Драгомир Шопов, който имам достойнството да познавам, изпъква като апологет на персоналното достолепие, извисено над всички материални щения на объркания ни,

безреден делник

Понятията му за положително и зло са съответни, изчистени от светлосенки и мимолетни съмнения. Такъв е той в редакцията на вестник " Земеделско знаме ", в Парламента и в контактите си с водачи на нацията от близкото минало. Знае мястото си в гражданската пирамида на България след политическия вододел на 1989 година и твърдо следва определения си път. Не крие огорченията, които е трябвало да изживее към обединяването и разединението на Български земеделски народен съюз, нито недоумението си, че напълно незнайни " политици " от странство идват да заемат високи кресла единствено поради родовата си връзка с този, или оня партиен лидер преди време. По страниците на литературната анкета шества животът подобен, какъвто е, и подобен, какъвто е прозрян и осмислен от дълбоката мъдрост на Драгомир Шопов.

И въпреки всичко, какво е животът, пита го Галя. " Постоянна разлъка - е отговорът - Човек се разделя с детството, с юношеството, с младостта, разделя се с фантазии и илюзии, разделя се с близки и обичани хора... Докато удари един час, когато той ще се раздели със себе си, само че няма да разбере това. Все отново добре, че му е обещано време - повече или по-малко - с цел да бъде жив. Да има здраве и опция за работа. Да се опита да реализира това, което божествените сили са му подсказали, че би трябвало да стори, макар компликациите и опитите да му се пречи от време на време. "

Всъщност, битка за непрекъснато

надмогване на проблемите

изникващи пред креативната персона. Затова и през днешния ден са по този начин настоящи изказванията на Шопов, че нито едно държавно управление от 30 години насам не се е загрижило за ориста на писателите, за техния " хал " и неведнъж неспособност да претърпяват другояче, с изключение на да се занимават с първата работа, която им падне. Тази констатация е направена върху хоризонта на най-новата политическа история у нас, с всеобщото роене на партии; с появили се незнайно от кое място локални водачи, ръсещи наляво и надясно обещания, които нямат желание да изпълнят. Нима и през днешния ден не е по този начин? А какво остава за елементарния човек, оставен самичък на себе си в обезлюдяващите градчета или полумъртви откъм индивиди села?

Анкетата " Един живот за всичко " не е просто игра със задаване на въпроси и маркирани, комфортни отговори. Тя е митинг против всеобщия негативизъм, заливащ страната във всяко отношение - от поминъка на народа до невъзможността надарената персона да откри своята най-вярна естрада за изява. Това не е интимно откриване на личностното " аз ", а рупор на човешкото достолепие в Драгомир Шопов. Защото всичко, споделено по редовете, изхожда точно от него, от достолепието, което, в случай че ние самите не желаеме, никой не може да ни го отнеме. А какво желаеме ние ли? Ами, право на битие, в което мисълта, концепцията, митингът,

новото виждане

заемат по право полагащото им се място, прикривано в този момент от полугласни обещания за блестящо европейско бъдеще, което в никакъв случай няма да настъпи...

Пред погледа ни още веднъж изплуват създатели като Георги Джагаров, Любомир Левчев, Владимир Башев, Дамян Дамянов, Слав Хр. Караславов, Лъчезар Еленков, Матей Шопкин, Иван Николов. Припомняме си писатели, рано починали във войните. Припомняме и двутомната поетическа антология " Храбростта и тъгата на България ", излезли през 2010 и 2012 година. И някак незабелязано стигаме до прозренията на Йовков, напълно на място припомнени ни от Драго във време на безродност, полусрутен родолюбив мавзолей и страна, която няма национална идея: " Българската литература би трябвало да бъде пропита с прочувствен дух. Не от неприятелски към другите нации национализъм, не от възприятие за расово предимство, каквото прочее ние нямаме... а тъй като е изискване за всяка просвета, за всяко морално и духовно съвършенство. Изкуството е и би трябвало да бъде на първо място национално. "

И дано обобщим - а какво е изкуството, каква е поезията на Драгомир Шопов? Естествено, както той самичък твърди - тя е

независимост на духа

И който правилно разчете тази максима, ще схване с цялото си сърце и топлината в стиховете на Драгомир, и от време на време минорните нотки в нея, и посланията към читателите от разнообразни възрасти, които елементарно могат да бъдат разтълкувани вярно като лек против неправдите, на които сме очевидци и от които желаеме да се освободим.

Перото на Шопов принадлежи към хубавичко, реалистична вътрешност на българската литература, съвместяваща сполучливо традиция и новаторство; крепко стъпила върху изконните ни исторически корени, тя се взира през сегашното в бъдещото време. Увличайки с песните си най-достойните от нас и разбиваща сполучливо оглушителната тишина на апатията. На неверието, че нещо в делника ни може да се промени, че животът е сив и безрадостен и полезностите в него - изличени от отровата на политиканството, празнословието и разрушените очаквания.

Затова " Един живот за всичко " е не просто литературна анкета, а признание за стойностното в живота, поради което си заслужава да се борим, да пишем стихове и да сме в предните редици на всички тези, бленуващи смяна и... въздух. Книгата е

протест на добротата

разкриваща в дълбочина нравствените скрижали на Драгомир Шопов. Ясно очертаваща понятията за положително и зло в политиката, гражданските безредици и упования върху основата на историята, персоналните контакти с извисени люде и личното място на създателя в присъденото му съвремие. Отново ще повторя, че е положително хрумването въпросите да формулира и зададе не някой непряк прочут или другар, а точно брачната половинка на Драго - в действителност, има ли някой да го познава по-добре от нея? Сигурен съм, че тази литературна анкета надгражда както написаното до момента от Драгомир Шопов, по този начин и самия род у нас. И самоуверено можем да пожелаем на интересуващите се: " Приятно четене! "

Драгомир Шопов с Евгений Белий