Георги Гонгадзе е украински журналист и основател на вестник Украинска

Георги Гонгадзе е украински публицист и създател на вестник „ Украинска истина “ (известен с честите си изявления, разкриващи корупция и неетично държание на украински политици), който е похитен и погубен през 2000 година Няма повдигнато персонално обвиняване против тогавашния президент Леонид Кучма, само че съгласно клюки в обществото, убийството е поръчано точно от него. Този случай разпалва искрата на недоволството против президента още през 2000 година и се счита за начало на Оранжевата гражданска война.

Впоследствие избухва и абсурдът „ Кучмагейт “, когато са изнесени подслушани диалози на Кучма, в които той приказва за разнообразни публицисти, в това число и за Гонгадзе. Скандалът срутва репутацията на президента и той взема решение да се отдръпна и да поддържа премиера Виктор Янукович в президентските избори през 2004 година

Причини за Оранжевата гражданска война

Ситуацията по времето на президентските избори в Украйна от 2004 година е подобаваща за избухване на обществеността. Сложната икономическа и обществена конюнктура в страната и несъстоялата се икономическа промяна по времето на прехода, изнервят до прекаленост обществото. Поредните избори, които са считани от всички за нечестни, са искрата, която разпалва дълго трупаното публично неодобрение.

Фактори

Авторитарното ръководство на Украйна след разпада на Съветския съюз на процедура павира пътя на митингите. Изборните измами от 2004 година несъмнено акцентират желанието на украинските жители за едно плуралистично и по-демократично ръководство. „ Кучмагейт “ е мотивът, който предизвика обществото да сътвори реформистки придвижвания. Тези придвижвания желаят освен оставката на Кучма, само че и унищожаване на управническия монопол, открит от олигархията. Скандалите, в които се забърква Кучма отвръщат поддръжката към него на доста хора с въздействие в политиката. Много от държавните лица, които преди са го подкрепяли, към този момент поддържат неговия съперник Юшченко. След спада на доверието към държавното управление, ролята на Юшченко става извънредно значима. Обликът му на харизматичен и безкористен водач притегля хората и по-специално младежите, които ще се окажат водещата мощ на Оранжевата гражданска война. Тази нова вълна от младежи има съвасем разнообразни възгледи от доближените на Кучма. Изобилието на младежи, които взимат присъединяване в митингите, ясно демонстрира силният национализъм, който превзема страната по това време.

В края на 2002 г. Виктор Юшченко (партия Наша Украйна), Олександър Мороз (Социалистическа партия на Украйна), Петро Симоненко (Комунистическа партия на Украйна) и Юлия Тимошенко (Блокът на Юлия Тимошенко) издават взаимно мнение по отношение на „ началото на гражданска война в Украйна “. Малко-по късно комунистите начело със Симоненко напущат съюза, само че другите три партии резервират съдействието си(до юли 2006 г.).Още през есента на 2001 година Тимошенко и Юшченко първи стартират да приказват за сходна коалиция.

Виктор Янукович

На 2 юли 2004 година Наша Украйна и Блокът на Тимошенко дружно образуват обединението Народна мощ, чиято цел е „ прекъсване на деструктивния развой, който поради сегашните ръководещи, се е трансформирал в характерност на Украйна “. Те ясно визират настоящите президент и премиер – Леонид Кучма и Виктор Янукович. Споразумението на двете партии, включва обещанието на Юшченко да назначи Тимошенко за министър председател на Украйна, в случай че бъдат извоювани президентските избори през ноември 2004 година

Изборите изправят един против различен двамата съществени противници – министър-председателят Виктор Янукович, който е подсилен от Леонид Кучма, и опозиционният претендент Виктор Юшченко, водач на партия Наша Украйна в украинския парламент и някогашен министър председател (1999 – 2001).

Юшченко (вдясно) и Мороз (вляво)

Самите избори се организират в мощно напрегната конюнктура, като Янукович употребява държавния уред с цел да комппрометира Юшченко и неговите поддръжници. През септември 2004 година Юшченко е признат в болница със подозрения за отравяне с диоксин. Той се възвръща относително бързо и още веднъж се включва в акцията си, само че следствията от отровата не престават да се виждат и през днешния ден (лицето му се обезобразява).

Двамата съществени претенденти печелят съвсем равни резултати на първия тур от изборите, които се организират на 31 октомври 2004 година Янукович събира 39,32 %, а Юшченко – 39,87 %. Тъй като нито един от двамата не събира повече от 50 % от гласовете, по закон се постанова балотаж. Останалият на трето място Мороз, дава своята поддръжка на балотажа за Юшченко, а лидерката на Прогресивната социалистическа партия Наталия Витренко, която печели 1,53 %, поддържа Янукович. Той от своя страна се надява на помощта на Петро Симоненко, само че не я получава.

В навечерието на първия тур се появяват доста недоволства за подкрепени от държавното управление изборни нарушавания в интерес на Янукович. На този стадий е ясно, че изборните резултати не са задоволителни за успеха, на който и да е от двамата претенденти. За това и Янукович и Юшченко се концентрират главно върху балотажа, който е плануван за 21 ноември и не обръщат внимание на данните за изборни операции.

Оранжевият цвят е определен от лагера на Юшченко за главен в тяхната акция. Цветът дава името и на всички негови поддръжници, които стартират да се назовават „ оранжеви “. С оглед на триумфа на потреблението на цвят за активизиране на електорат, Янукович избира синьото за своята акция.

Протестите стартират в навечерието на балотажа, откакто формалното броене доста се разграничава от екзит пол резултатите, които дават 11 % преднина за Юшченко, до момента в който формалните резултати дават победа на Янукович с 3 %. Поддръжниците на Янукович изясняват това разминаване с медийните връзки, които има Юшченко, до момента в който оранжевият лагер изнася доказателства за електорални измами в интерес на държавното управление. Тези доказателства се удостоверяват и от интернационалните наблюдаващи.

Кампанията на Юшченко обществено приканва за митинги в деня на изборите, 21 ноември 2004 година Започвайки от идващия ден, митингите стартират в доста градове от Украйна, като най-големият е на Площада на независимостта в Киев, където се събират към 500 000 души. Протестното придвижване продължава към украинския парламент, а доста от участниците носят оранжеви знамена или са облечени с оранжеви облекла.

Местните препоръки в Киев, Лвов и няколко други града публично отхвърлят легитимността на вота, а Юшченко дава алегорична клетва за встъпване в служба. „ Клетвата “ е дадена в полупразната зала на Народното събрание, в която участват единствено поддръжници на Юшченко и липсва нужният кворум. Въпреки че това деяние е нелегитимно пред закона, то е значим алегоричен жест, който ясно демонстрира, че Юшченко не приема компрометираните резултати от изборите. Най-радикалните му поддръжници упорстват даже за по-драстични дейности. В отговор, съперниците на Юшченко го упрекват в предоставяне на противозаконна клетва, като даже някои представители на оранжевата коалиция не са съгласни с този акт. Много анализатори на събитията настояват, че клетвата на Юшченко, ще радикализира в допълнение възходящата политическа рецесия.

По същото време локалните управляващи на доста места в Източна и Южна Украйна, бастионите на Янукович, дават ясни сигнали, че са подготвени да се отделят от страната, в случай че не бъде приета успеха на премиера. В цяла Източна Украйна стартират митинги в поддръжка на Янукович, като доста от поддръжниците му там пътуват и до Киев. В столицата проправителствените митинги са доста по-малки спрямо тези, които са в поддръжка на Юшченко. Ситуацията няма казус в историята на Украйна. Според някои калкулации в най-студените дни от зимата, по улиците на Киев се събират повече от 1 000 000 души

Първоначално Юшченко стартира договаряния с президента Кучма, в опит да бъде овладяна обстановката, само че тези договаряния се провалят още на 24 ноември. През това време Янукович публично е разгласен за победител от ЦИК, която също е упрекната в операции на вота в интерес на премиера. На идващия ден след оповестяването на формалните резултати, Юшченко излиза пред свои гласоподаватели и ги приканва да стартират митинги и стачки, за да сковават държавното управление и да го принудят да признае загубата си. Той също по този начин афишира и основаването на Комитет за национално избавление.

На 1 декември Народното събрание жигосва всички просепаратистки дейности и гласува вот на недоверие на Съвета на министрите на Украйна. Последното решение е отхвърлено от Янукович. Според конституцията на Украйна, след избор на съмнение към държавното управление, то би трябвало да подаде оставка. Парламентът обаче не може да принуди държавното управление да се отдръпна без съдействието на премиера Янукович и към момента настоящия президент Кучма.

На 3 декември Конституционният съд взема решение, че заради огромния мащаб на електоралните измами, е невероятно да бъде разгласен формален победител от изборите. Следователно те би трябвало да бъдат оповестени за невалидни. В резултат на това решение на съда, е оповестена дата за прегласуване на балотажа за 26 декември 2004 г. Юшченко приема това за своя победа, до момента в който Янукович избира прегласуване на задачите избори, а освен на балотажа, при положение, че не му бъде приета успеха от Конституционния съд. На 8 декември Народното събрание променя някои от изборните закони, с цел да обезпечи законова рамка за прегласуването.

През 2009 година Янукович декларира, че макар законната му победа да е „ отнета “, той приема това, с цел да не се стига до кръвопролития:

„ Аз не желаех майките да губят децата си, а дамите, техните съпрузи. Не желаех да видя мъртви тела да плуват в р. Днепър. Не желаех да приема властта, чрез кръвопролития. “

Прегласуване на балотажа

На 26 декември се реализира прегласуването по решение на Конституционния съд на Украйна. Взети са засилени ограничения за сигурност в наличието на голям брой интернационалните и локални наблюдаващи. Предварителните резултати, оповестени от ЦИК на 28 декември демонстрират победа на Юшченко с 51,99 %, против 44,20 % за Янукович, което демонстрира смяна на вота с +5,39 % за Юшченко и -5,27 % за Янукович спрямо изборите от ноември Синият лагер яростно оспорва резултатите пред Конституционния съд и ЦИК. И двете институции, обаче отхвърлят митингите. На 10 януари ЦИК публично афишира Виктор Юшченко за победител в изборите.С публични резултати, разминаващи се с 0,01 % от предварителните. На 23 януари Юшченко публично дава своята клетва за встъпване в служба пред Народното събрание. След това повтаря клетвата си и на Площада на независимостта пред стотици хиляди последователи.Това се смята и за завършек на Оранжевата гражданска война.

Външни фактори

Някои анализатори настояват, че Оранжевата гражданска война се случва въз основата на към този момент открит модел и процедура при свалянето на Слободан Милошевич в Югославия четири години по-рано и по време на Революцията на розите в Грузия от 2003 година И двете събития, въпреки и спонтанни, са въпреки всичко резултат на обширна и всеобща акция на жителите и създаване на опозиционна коалиция. И в Югославия, и в Грузия, става въпрос за изборна победа, последвана от всеобщи демонстрации и опити на настоящото държавно управление да удържи властта си чрез всевъзможни принадлежности.

Всяко от протестните придвижвания включва и дейното присъединяване на студентски придвижвания. Най-известното от тях е Отпор, което е с съществена заслуга за издигането на Воислав Кощуница. В Грузия присъединяване взема сходно придвижване, наречено Крама. В Украйна студентската организация, която взе участие най-активно издига слоганът Пора! (Време е!). Председателят на грузинския комитет по защитата и сигурността Дживи Таргамадзе, както и някои членове на Кмара, дават съвещания на украинските опозиционни водачи по отношение на техниките за ненасилствена битка. Някои грузински рок групи, които по-рано са подкрепяли Революцията на розите, през 2004 година провеждат концерт в поддръжка на Оранжевата гражданска война, в центъра на Киев.

Активисти на всяко едно от тези придвижвания са били финансирани и обучавани на политическа организация и ненасилствени способи на опозиция от редица западни държавни и неправителствени организации.

Според Гардиан, тези организации включват Държавния департамент на САЩ и Агенцията за интернационално развиване на Съединени американски щати, както и Националния либерален институт за интернационалните връзки, Международния републикански институт и фондацията „ Отворено общество “ на Джордж Сорос.

Бившият президент Леонид Кучма открито обвинява руският олигарх Борис Березовски във финансиране на акцията на Виктор Юшченко и изнася копия от документи, показващи парични прехвърляния от компании на Березовски към компании, следени от доближени на Юшченко.Юшченко отхвърля неговата акция да е била финансирана от Борис Березовски. Руският олигарх удостоверява, че е имал срещи с доближени на Юшченко в Лондон, преди началото на акцията, и че е направил преводи на огромни суми. Според украинското законодателство, финансирането на политически акции от жители на непознати страни е нелегално. През ноември 2005 година олигархът заплашва, че ще съди доближените на Юшченко, в случай че обществено не се извинят и не признаят, че са приели парите.Според поредицата на Би Би Си „ Руските кръстници “, Березовски излива милиони долари в поддържането на спонтанните митинги и ежедневно е в контакт с опозиционните водачи. След гибелта на Березовски през март 2013 година, неговият другар Андрей Некрасов, декларира, че олигархът е главен спонсор на Оранжевата гражданска война.

От друга страна присъединяване на съветското държавно управление, отпред с президента Путин, е доста по-директно и ясно изразено на страната на Янукович. Степента на присъединяване е обект на доста разногласия, ясни са само срещите на най-високо ниво сред Путин, Кучма и Янукович преди и по време на изборите. Украинският министър председател е очевидно подкрепян и получава удобен медиен комфорт от съветските медии. Той също по този начин е заобиколен и от голям брой съветски консултанти, за които се знае, че са свързани с Кремъл.

Роля на интернет

По време на митингите, интернет технологиите в Украйна (улеснено от новинарски уеб сайтове, които разгласяват записите от „ Кучмагейт “) са неизменима част от тактиката на оранжевите. Смята се, че Оранжевата гражданска война е първият случай на интернет проведени всеобщи митинги. Анализаторите считат, че интернета и мобилните телефони позволяват на различните медии да процъфтят, без да има наложена цензура или надзор от държавно управление. Продемократични придвижвания (като Пора!) по време на митингите съумяват да употребяват интензивно мобилни телефони и интернет връзка, с цел да координират своите дейности.

Конституционни промени

Една от последствията от Оранжевата гражданска война са измененията в конституцията, които трансферират власт от президента към парламента. Промените са признати от партията на Мороз и комунистите и влизат в действие след парламентарните избори от 2006 година, които са извоювани от Партията на районите на Янукович. След тези избори, някогашният президент образува съдружно държавно управление дружно със социалистите и комунистите. В резултат на това Виктор Юшченко към този момент би трябвало да се опълчва на сдобилия се с нови пълномощия министър-председател – Янукович. През 2007 година, след няколкомесечна битка, президентът съумява да смъкна съдружното държавно управление и да разпусне Народното събрание. Провеждат се нови избори, които още веднъж се печелят от партията на Янукович, само че този път със напълно дребна преднина пред оранжевите партии на Тимошенко и Юшченко. Янукович не съумява да събере болшинство за парламент, което автоматизирано води до съдружно държавно управление сред партиите на Тимошенко и Юшченко. Министър-председател става Юлия Тимошенко.

На 1 октомври 2010 година Конституционният съд на Украйна анулира промените от 2004 година, отчитайки ги за противоконституционни.

Президентски избори – 2010 година

В края на 2009 година Административният съд на Украйна не разрешава всевъзможни демонстрации от 9 януари до 10 февруари 2010 година на Площада на независимостта в Киев. Това е подбудено след молба на кмета на столицата, с цел да бъдат избегнати „ ексцентрични обстановки “ по време и след края на президентските избори през 2010 година Изборите са кулминационната точка на политическото проваляне на Юшченко, почнало след революцията. Действащият президент печели единствено 5,5 % от гласовете.„ Украйна е европейска демократична страна. Това е свободна нация на свободни хора “. Според него загубата му на изборите е най-голямото достижение на Оранжевата гражданска война.

След вота, за победител е разгласен Виктор Янукович. Някои от неговите поддръжници назовават тази победа „ краят на оранжевия призрачен сън “. Веднага след встъпването си в служба, „ новият-стар “ президент дава обещание, че ще „ почисти отломките на недоразуменията и проблемите, появили се след Оранжевата гражданска война “. Според авторитетния представител на Партията на районите на Янукович, Ринат Ахметов, идеалите на Оранжевата гражданска война спечелват на изборите от 2010 година „ Имаше почтени, самостоятелни и демократични избори. Целият свят го призна, а интернационалните наблюдаващи го потвърдиха. Именно по тази причина идеалите на Оранжевата гражданска война спечелиха “.

Според Юлия Тимошенко изборите от 2010 година са „ изпусната опция за Украйна да стане заслужен член на европейското семейство и да постави завършек на олигархията “.

Наследство

През 2005 година президентът Виктор Юшченко издава декрет, с който афишира 22 ноември (първият ден на митингите " за всекидневен празник – „ Денят на свободата “. През 2011 година президента Янукович слива този празник с Деня на обединяването на 22 януари.

Нито едно длъжностно лице, взело участие в изборите от 2004 година, които предшестват Оранжевата гражданска война, не е подведено под отговорност за изборна машинация.

Извън Украйна

През март 2005 година украинският външен министър Борис Тарасюк декларира, че Украйна няма да изнася гражданска война.

По време на церемонията по встъпване в служба, президентът на Беларус Александър Лукашенко се заклева, че Беларус в никакъв случай няма да има своя версия на Оранжевата гражданска война или на грузинската Революция на розите от 2003 година

Президентът на Русия Владимир Путин назовава уредниците на антиправителствените митинги от декември 2011 година „ някогашни съветници на Юшченко “.

По време на спор в съветския парламент във връзка хомосексуалната „ агитация “, един от депутатите приказва за „ разнообразни хора, носещи оранжеви къси панталони “.