“Логистични войни” преобръщат Азия
Геополитическият център на бъдещия свят, решително и непреклонно се реалокира в Югоизточна Азия, която коренно трансформира всички нормални световни обединения. Новите черти на механизмите на интернационалната стопанска система неизбежно засягат и всички предходните стратегически борби. Например, дългогодишната конкуренция сред Индия и Китай.
При почти равни първични условия (по бройка на популацията, повърхност на територията, степента на обезпеченост с изходни първични материали и енергоресурси, нивото на научно-техническото и икономическото развиване, каузи на селското население), дължащи се на редица щастливото стичане на събитията, китайският змей стартира старта си малко по-рано, и явно по-енергично от индийския слон. Благодарение на това, в този момент Китай реализира много и изцяло сполучливи резултати, само че по този метод принуждава и индусите да станат по-активни.
Първоначалните условия в Хиндустан като цяло са сходни на китайските и Индия може да направи своя стопански скок единствено като разчита на външни запаси. По-точно, от сполучливо асимилиране на външните пазари. Но времето за това е малко, в случай че се вземе поради темпото, с което Пекин прави света „китайски“.
Не притежаващ същите благоприятни условия като Китай, Делхи осъществя личния си световен проект за асимилиране на интернационалното комерсиално пространство, като се стреми основно към разширение на търговията със страните от Централна Азия и Русия, а в дълготраен проект посредством Русия да влезе в Европа.
На пръв взор мащабите явно отстъпват на китайския „Път на коприната“. Основно се приказва за разширението на едно пристанище, в което индийците влагат не толкоз впечатляваща сума от 160 милиона $. Но детайлностите трансформират всичко. Първо, това пристанище, Чабахар, се намира в Иран, и второ, то… също е ситуирано в Иран.
Първото от тях, значи основаването на неговата основа на един тип огромен индустриален и транспортен клъстер, изпълняващи ролята на огромната врата в плана за Южният транспортен кулоар (ЮТК), свързващ в едно Кавказ и Средна Азия, и по този метод обезпечава свободен достъп на евтините индийски артикули. Например, с помощта на това пристанище Афганистан съумя да продаде от реколтата си от пшеница над един милион тона, до момента в който преди този момент и по-рано, размерът на доставките на тази стока натоварена на товарни коли и превозена през планините си, не надхвърляше 60-70 хиляди тона.
Между прочее, това пристанище в близко бъдеще ще проработи и в двете направления – импорт и експорт. От март 2016 година в същия този Чабахар, Индия, въз основата на подписано междуправителствено съглашение сред двете страни, стартира да построява цех за полутечен природен газ и цех за неговия крекинг. Интересът тук е съвместен. Делхи получава постоянен източник за доставките на толкоз доста нужните й енергоносители, освен това с огромна отстъпка в цената, съпоставена с тази на международния пазар. От своя страна Техеран с индийската помощ се трансформира в главен наедрял експортьор на полутечен природен газ и това ще му разреши сполучливо да се опълчи на икономическите наказания на Съединени американски щати. Индийските вложения, вложени непосредствено в плана за полутечен природен газ, ще възлизат на 85 милиона $ и ще се оферират на траншове от към 20-22 милиона $ годишно.
Освен това индийците влагат в допълнение 1,6 милиарда $ в железопътната линия Чабохар – Захедан, чийто дължина е над 500 км, и това ще разреши в пъти да се усили товаропотокът на артикули от брега на океана в Афганистан, което, без подозрение, ще бъде от изгода и ще усили размера на двустранната афганистано-индийска търговия, и по-нататъшната реализация на плана ЮТК като цяло. В частност, Индия има намерение да увеличи търговията си с Русия от настоящето равнище до мечтаните 30 милиарда $ годишно.
Оттук идва и второто – внезапното нарастване на геополитическото значение и икономическия напредък на Иран като цяло. Сътрудничество му с Индия ще му разреши неотложно да получава както външни запаси за личното си развиване, по този начин и директни доходи, както и достъп на неговите артикули до всички пазари, през които минава ЮТК.
По този метод се образува един тип нова и друга геополитическа ос на бъдещия свят: Индия, Иран и Русия, която ще бъде в положение до известна степен да балансира китайското въздействие, а също по този начин ще трансформира Руската федерация в основен детайл, осигуряващ връзката сред Делхи и Пекин. В резултат на това Русия ще стане и кръстопът на двата основни логистични потоци.
Кои ще са губещите
Губещи от тези събития ще се окажат единствено Съединени американски щати (и Великобритания) и те ще изгубят геополитическата и икономическата си значителност. Не е изненада, че те се пробват да се възползват от момента, с цел да изградят с Индия нов световен алианс „ против Китай “, като в това време пробват по всякакъв начин да блокират Иран и по този метод непряко ще лишават „ кислорода “ на Индия. Но тези опити не бяха изключително сполучливи. Анти -иранските наказания бяха публично отхвърлени от Европейския съюз, а Индия също отхвърли да ги съблюдава. Това по прегледен метод демонстрира триумфа на самата идея за ирано-индийското икономическо доближаване. Мащабът тук сигурно не е като китайския, само че проектът е явен и съответен, допуска завършването на основните стадии за 4-5 години. Възможно е напредъкът в осъществяването на плана на ЮТК от страна на индусите, в забележителна степен да подтиква и темпа за осъществяване на „ Пътя на коприната “. Във всеки случай през идващите пет години, изключително като се вземе поради и построяването на мост към Сахалин, а по-нататък и към Япония, светът го чакат огромни промени.
При почти равни първични условия (по бройка на популацията, повърхност на територията, степента на обезпеченост с изходни първични материали и енергоресурси, нивото на научно-техническото и икономическото развиване, каузи на селското население), дължащи се на редица щастливото стичане на събитията, китайският змей стартира старта си малко по-рано, и явно по-енергично от индийския слон. Благодарение на това, в този момент Китай реализира много и изцяло сполучливи резултати, само че по този метод принуждава и индусите да станат по-активни.
Първоначалните условия в Хиндустан като цяло са сходни на китайските и Индия може да направи своя стопански скок единствено като разчита на външни запаси. По-точно, от сполучливо асимилиране на външните пазари. Но времето за това е малко, в случай че се вземе поради темпото, с което Пекин прави света „китайски“.
Не притежаващ същите благоприятни условия като Китай, Делхи осъществя личния си световен проект за асимилиране на интернационалното комерсиално пространство, като се стреми основно към разширение на търговията със страните от Централна Азия и Русия, а в дълготраен проект посредством Русия да влезе в Европа.
На пръв взор мащабите явно отстъпват на китайския „Път на коприната“. Основно се приказва за разширението на едно пристанище, в което индийците влагат не толкоз впечатляваща сума от 160 милиона $. Но детайлностите трансформират всичко. Първо, това пристанище, Чабахар, се намира в Иран, и второ, то… също е ситуирано в Иран.
Първото от тях, значи основаването на неговата основа на един тип огромен индустриален и транспортен клъстер, изпълняващи ролята на огромната врата в плана за Южният транспортен кулоар (ЮТК), свързващ в едно Кавказ и Средна Азия, и по този метод обезпечава свободен достъп на евтините индийски артикули. Например, с помощта на това пристанище Афганистан съумя да продаде от реколтата си от пшеница над един милион тона, до момента в който преди този момент и по-рано, размерът на доставките на тази стока натоварена на товарни коли и превозена през планините си, не надхвърляше 60-70 хиляди тона.
Между прочее, това пристанище в близко бъдеще ще проработи и в двете направления – импорт и експорт. От март 2016 година в същия този Чабахар, Индия, въз основата на подписано междуправителствено съглашение сред двете страни, стартира да построява цех за полутечен природен газ и цех за неговия крекинг. Интересът тук е съвместен. Делхи получава постоянен източник за доставките на толкоз доста нужните й енергоносители, освен това с огромна отстъпка в цената, съпоставена с тази на международния пазар. От своя страна Техеран с индийската помощ се трансформира в главен наедрял експортьор на полутечен природен газ и това ще му разреши сполучливо да се опълчи на икономическите наказания на Съединени американски щати. Индийските вложения, вложени непосредствено в плана за полутечен природен газ, ще възлизат на 85 милиона $ и ще се оферират на траншове от към 20-22 милиона $ годишно.
Освен това индийците влагат в допълнение 1,6 милиарда $ в железопътната линия Чабохар – Захедан, чийто дължина е над 500 км, и това ще разреши в пъти да се усили товаропотокът на артикули от брега на океана в Афганистан, което, без подозрение, ще бъде от изгода и ще усили размера на двустранната афганистано-индийска търговия, и по-нататъшната реализация на плана ЮТК като цяло. В частност, Индия има намерение да увеличи търговията си с Русия от настоящето равнище до мечтаните 30 милиарда $ годишно.
Оттук идва и второто – внезапното нарастване на геополитическото значение и икономическия напредък на Иран като цяло. Сътрудничество му с Индия ще му разреши неотложно да получава както външни запаси за личното си развиване, по този начин и директни доходи, както и достъп на неговите артикули до всички пазари, през които минава ЮТК.
По този метод се образува един тип нова и друга геополитическа ос на бъдещия свят: Индия, Иран и Русия, която ще бъде в положение до известна степен да балансира китайското въздействие, а също по този начин ще трансформира Руската федерация в основен детайл, осигуряващ връзката сред Делхи и Пекин. В резултат на това Русия ще стане и кръстопът на двата основни логистични потоци.
Кои ще са губещите
Губещи от тези събития ще се окажат единствено Съединени американски щати (и Великобритания) и те ще изгубят геополитическата и икономическата си значителност. Не е изненада, че те се пробват да се възползват от момента, с цел да изградят с Индия нов световен алианс „ против Китай “, като в това време пробват по всякакъв начин да блокират Иран и по този метод непряко ще лишават „ кислорода “ на Индия. Но тези опити не бяха изключително сполучливи. Анти -иранските наказания бяха публично отхвърлени от Европейския съюз, а Индия също отхвърли да ги съблюдава. Това по прегледен метод демонстрира триумфа на самата идея за ирано-индийското икономическо доближаване. Мащабът тук сигурно не е като китайския, само че проектът е явен и съответен, допуска завършването на основните стадии за 4-5 години. Възможно е напредъкът в осъществяването на плана на ЮТК от страна на индусите, в забележителна степен да подтиква и темпа за осъществяване на „ Пътя на коприната “. Във всеки случай през идващите пет години, изключително като се вземе поради и построяването на мост към Сахалин, а по-нататък и към Япония, светът го чакат огромни промени.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ