Гениалният ни карикатурист и художник Илия Бешков има карикатура от

Гениалният ни карикатурист и художник Илия Бешков има подигравка от 1932 година, в която тъкмо и ясно е посочил облика на българския политик. Тази подигравка е настояща и през днешния ден, била е настояща през всичките 90 години, откогато е била нарисувана.

Илия Бешков написа дневник, прочут като Черна тетрадка. Ето фрагмент от него:

Трудно ми е да схвана за какво събраните хора повтарят стотина пъти едно име, пляскайки в такт с ръце и крайници – ритмично, равно, без да могат да спрат (освен по даден знак!). Какво вършат те, какво подразбира и усеща призоваваният и какво би трябвало да мисли фенът, с цел да не полудее?

Като спра погледа си на който и да е от тях, не виждам диря от неговата персона в него самия. С всеки тон той изхвърля себе си до цялостно привършване, кръвта също напуща вътрешността и се напластява в повърхността на тялото. Очите не показват нищо. В тях не прониква никаква видимост. Лъчите бият ретината и рефлектират студено и злокобно като от очите на заклано животно. Повтаряният „ глас ” принадлежи не на индивида, а на самия себе си, както безжизненият орнамент няма изходно начало нито умозаключение, благословен в своето несъществуване, в нескончаемата си гибел. Не съм видял нито предполагал такава спонтанна, всеобща и цялостна гибел на хора (в името на едно име), само че какво става с произнасяната дума. Безспорно тя се умножава безчет пъти върху труповете на нейните жертви, тук, в тези странни и присъщи за нашето време прояви, се крие извращението на прославата, почитта и жертвоготовността. Безлюбието няма мощ да понесе живота в неговата неповторимост, нито многообразното му слово, волно, изненадващо и живо. И по тази причина го умъртвява и трансформира в орнамент, строго зависещ на дадения му темп и посока.