Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети в началото на

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети при започване на седмицата Южна Корея и Япония в опит да ги убеди да окажат военна поддръжка за Украйна.

Двете мощни азиатски стопански системи са съдружници на НАТО, само че обичайно не прегръщат практиката да доставят с оръжия или муниции страни, които се намират във война. Освен това тяхната обстановката с тяхната сигурност не е по-добра от тази в Европа.

Южнокорейски оръжейни доставки за украинската страна биха провокирали Русия да засилва съдействието си със Северна Корея, която Вашингтон твърди, че въоръжава съветските наемници от групировката “Вагнер ”. Освен това и Сеул, и Токио са под угрозата на Пекин, който се стреми да господства и военно Азиатско-тихоокеанския район.

В Близкия изток също се разгаря опълчването сред Израел и Иран - към този момент с детайл доставки на оръжия за двете страни за войната на европейска почва.

Визитата на Столтенберг бе в миг на все по-напрегната конюнктура в Азия. Много анализатори акцентират, че Сеул и Токио, които разполагат със съществено въоръжение, осъждат съветската инвазия в Украйна, само че преглеждат военните дейности на територията на различен континент като местен спор. В същото време Южна Корея и Япония са в непосредствена непосредственост до Северна Корея, Китай и Русия. Сеул и Токио имат взаимоотношения с Москва по линия на енергийните доставки, а и не желаят да изострят прекалено много връзките си с Китай. Пхенян, който от ден на ден ускорява нуклеарния си боеприпас, е считан за снабдител на оръжия за Русия и даже за частната войска „ Вагнер “.

Близкият изток също остава под напрежение, а създадените в Иран дронове са основни за съветската военна тактичност. Конфликтът сред Израел и Палестина още веднъж ескалира. Анализ за развиването на обстановката направи Пол Роджърс, който е професор по интернационална сигурност от Брадфордския университет. С него беседва Веселин Паунов от БНР.

- Западът доставя Украйна с съвременни оръжия, а има известия, че Русия получава доставки от Северна Корея и Иран, а евентуално и от Китай. В момента наподобява сякаш и двете страни в спора нямат проблем да го решат по боен път на територията на Украйна, само че каква въпреки всичко е заплахата той да излезе отвън надзор и да се разпростре и в други елементи на света, като Корейския полуостров или Близкия изток, да вземем за пример?

- Мисля, че рискът от ескалация в други елементи на света продължава да е относително дребен. Важното е обаче това, което се случва в Украйна и убедеността и на двете страни, че могат да завоюват. От съветска страна сигурно виждаме нови развития през последните два-три месеца с изпращането на доста повече войски на фронтовата линия. От страната на Украйна или по-точно казано от страната на НАТО считат, че войната се развива в тяхна изгода. Проблемът е, че всички съществени играчи – Русия, Украйна, а също и НАТО, са все по-убедени, че би трябвало да се търси решение по боен път.

Преди два-три месеца имаше някакъв късмет да се премине към договаряния. Шансът за това в този момент е доста дребен. Най-вероятният сюжет, съгласно мен, е войната да продължи най-малко още една година, а евентуално и повече. Може и да бъркам. Руснаците могат да решат когато и да е, че елитът в страната може да окаже напън върху Путин да се съгласи на договаряния. Но не бих заложил на това. В кратковременен проект виждам по какъв начин доста оръжия ще дойдат в Украйна, само че ще мине доста време до момента в който те окажат някакво влияние. Ако погледнете танковете и бронетранспортьорите, то имаме минимум седем разнообразни модели в Украйна, всеки от които изисква своите експерти за поддръжката, образованието и всичко останало. Това не е бърз развой. Ще минат месеци за всеки от тези танкове и бронетранспортьори, до момента в който се усети някакъв резултат. Танковете, да вземем за пример, едвам наесен ще могат да бъдат изцяло оперативни. По създание Русия може да усили войските си в кратковременен проект, даже да завземе някои територии, само че в това време в по-дългосрочен проект НАТО може да обезпечи на Украйна оборудването, от което има потребност да задържи позициите си, даже да напредне. С други думи, тече развой на ужасяващ застой без да е ясно накъде ще тръгнат нещата – в западна или съветска посока. А това допуска продължителна война.

- Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, неотдавна посети Южна Корея и Япония. Каква е опцията тези страни да се ангажират по-активно с оръжейни доставки. Някои специалисти считат, че Япония не се тормози като Германия да се ангажира военно.

- Със сигурност Япония мина през доста политически промени през последните години, само че към момента огромна част от популацията е с пацифистка ориентировка. Така че за държавното управление може да се окаже мъчно да отиде прекомерно надалеч. При Южна Корея нещата са много по-различни, тъй като страната явно е огромен производител на оръжие и евентуален експортьор и може да съзре особена полза от усилване на връзките си с Украйна.

Мисля обаче, че има други доста забавни страни, тъй като са от огромните играчи в световния юг и имат много по-различно отношение към войната. Това се вижда в огромна степен при Южна Африка, както и при Бразилия на президента Лула – страна, която може да заеме надалеч по-независима линия. В Юга като цяло поддръжката за Запада не е толкоз мощна, колкото си мислят хората. Тенденция е да се счита, че и двете страни в спора не са прави и те не желаят да вземат страна.

Това е частично заради колониалния опит, хората не престават да са много подозрителни към страните от Запада. Друга причина е ужасът, който помнят от войните в Близкия изток. Става дума изключително за Афганистан и Ирак, където жертвите измежду цивилното население бяха доста по-големи, в сравнение с в Украйна. Така че картината е много по-пъстра, в сравнение с допускат хората. В последна сметка може да се стигне до някаква по-голяма военна помощ за Украйна от страни отвън НАТО, от страни като Австралия или може би Южна Корея, само че не мисля, че това ще бъде от огромно значение в по-широк проект.

- Британското държавно управление се дистанцира, най-малко за момента, от думите на някогашния министър председател Борис Джонсън, че Лондон би трябвало да изпрати изтребители на Украйна, само че каква е вероятността въпреки всичко по този начин бойна техника да бъде обезпечена на Украйна в близко бъдеще?

- Дори и да бъдат изпратени изтребители, ще е нужно доста време, с цел да има резултат от тях. Важното е, че колкото повече НАТО се ангажира във войната, толкоз повече тя се трансформира в прокси-война. Това ще разреши на Путин да изиграе една съответна карта и тя е, че Русия е изправена пред екзистенциална опасност в лицето на доста мощната НАТО.

Това може да звучи неуместно и може би е неуместно, само че става дума за жанр на поднасяне на обстановката, който се приема доста добре на доста места в Русия, изключително измежду по-възрастното население, което помни времената от 90-те години на предишния век, когато Русия се разпадна стопански и бе третирана с огромно пренебрежение от западния свят. Путин залага на тази карта от самото начало и вследствие на това продължава да резервира известността си в доста по-голяма степен, в сравнение с са упованията на доста хора. Много по-сложно е, в сравнение с наподобява на пръв взор и крайният резултат наподобява продължителна война.

- Почти всеки ден има известия на английското разузнаване, че Русия е на изчерпване на боеприпасите, че съветската войска е деморализирана и в това време виждаме нови опустошения, още украински жертви. Каква е настина картина с съветската войска?

- Много е мъчно да се каже. Със сигурност Русия търпи огромни загуби. Сигурно е също по този начин, че има съответни проблеми с някои доставки, изключително на съставни елементи за някои оръжия. В същото време има признаци, що се отнася до по този начин наречените съществени типове въоръжения, като да вземем за пример боеприпаси за танкове и оръдия, че доставките им се резервират, тъй като Русия има потенциал сама да си ги създаде.

Много от съветските компании работят съвсем 24 часа в денонощието, с цел да запазят нужното равнище на доставките. Това значи, че Русия е в положение да продължава с тежкия артилерийски обстрел. Освен това руснаците се обиграха извънредно доста в заобикалянето на глобите, вследствие на което са в положение да получат някои от нужните им съставни елементи от чужбина, необикновен тези за компютрите.

Трудно е за Русия, само че не и невероятно да продължава и признаците са, че Путин резервира поддръжката си измежду по-старите руснаци. Проблемът е, че даже руснаците, които са срещу Путин, не желаят да видят Русия унизена от НАТО. И това в действителност оставя на назад във времето обичайните разлики в самата Русия. Следователно Путин е в доста по-силна позиция, в сравнение с хората си дават сметка. Това обаче може да се промени доста бързо, в случай че най-близкото му обграждане ненадейно реши, че играта загрубява прекалено много и че би трябвало да потърсят излаз, само че това мъчно може да стане в близко бъдеще.

- Вие отговорихте в огромна степен на този въпрос, само че в случай, че не се приказва за мирни договаряния, по какъв начин виждате развитията на бойното поле?

- Мисля, че ужасната патова обстановка ще продължи. Първоначално една от страните може да получи известно преимущество, като по-вероятно е това да бъде Русия през идващите седмици, защото бележи някакъв прогрес. По-късно това може да бъде Украйна. Истинският проблем е, че нито една от страните може да не завоюва, само че може и да не загуби. Макар и Украйна да претърпява доста мъчно време, тя ще получава още по-голяма помощ от НАТО, тъй че за Русия ще бъде все по-трудно да победи Украйна. От друга страна, в случай че Русия стартира да понася по-тежки загуби вследствие на идването на нови оръжия в Украйна или по други аргументи, може да се стигне до ескалация с потребление на нуклеарни оръжия.

Имаше доста забавен отчет на доста авторитетната американска корпорация RAND, оповестен напълно неотдавна, който слага доста по-голям акцент върху риска от потребление на нуклеарни оръжия. Това в огромна степен значи, че никоя от страните може да не загуби, когато приказваме за стандартни оръжия, което пък значи, че каквото и да се случи на бойното поле на някакъв стадий ще се стигне до договаряния - колккото по-скоро, толкоз по-добре, като се има поради огромна загуба в жива мощ, само че сега не се виждат доста признаци за договаряния.

- Г-н Роджърс, вие сте експерт и по Близкия изток. Израелският министър председател Бенямин Нетаняху съобщи в изявление през седмицата, че обмисля военна помощ за Украйна, само че също има предпочитание да бъде медиатор. Смятате ли, че човек като Нетаняху е подобаващ за тази роля?

- Не мисля, че той би могъл да бъде медиатор, поради политическата му известност. Освен това в арабския свят Нетаняху е считан за човек с доста крайни възгледи. Правителството, на което той в този момент е отпред, включва доста мощни националистки и ционистки групи в него, а това значи, че той разполага с стремежи статут. Посредникът би трябвало да бъде някой, който е одобряван за безпристрастен от всички. Хората са подозрителни към Нетаняху и претекстовете му.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !