Първият месец от втората година на руската инвазия в Украйна – военен и политически провал на Кремъл
Ген. Съби Събев
Въведение
Изтече първият месец на втората година брутална съветска експанзия против Украйна. Значително деградиралата съветска войска продължава немощната си зимна атака, в осъществяване на поставената й стратегическа цел – до края на м. март 2023 година да овладее изцяло Луганска и Донецка области в административните им граници. Напредъкът на съветските войски е нищожен, а загубите в персонален състав и бойна техника са несъразмерно огромни.
От месец юли 2022 година, съветското военно командване няма значима победа на фронта в Украйна и е под засилващ се политически напън да реализира даже по-забележима тактическа победа, като главните старания са ориентирани за завладяване на град Бахмут в Донецка област. Русия продължи и с въздушната си акция против украинската инфраструктура, основно по енергийни обекти. Става, обаче, все по-очевидно, че зимната съветска офанзивна акция в Украйна върви към неуспех. Ясно е, че стратегическата цел до края на март няма да бъде реализирана, което е освен боен, само че и политически неуспех на съветското управление.
Украинското политическо и военно управление бе насила първо да отрази съветската зимна атака, като завоюва време за подготовка на пролетно-лятна атака на украинските въоръжени сили (УВС). Взето бе решение Бахмут да се отбранява и украинската отбранителна формация в и към града бе подсилена с запаси.
Ключова интернационална вест през изтеклия месец бе заповедта на интернационалния углавен съд в Хага за арест на съветския президент Путин, упрекнат във военни закононарушения, свързани с депортация на украинско население, в това число деца в Русия. Това е още по-тежка изолираност и присъда без отминалост за съветския президент и морална победа за Украйна, както и предизвестие за нападателни водачи, че военните закононарушения няма да останат безнаказани.
Развитието на съветската зимна атака
За цялостното окупиране на Донецка и Луганска области в административните им граници бе изработен несполучлив опит за обкръжаващ маньовър с нахлуване от югозападните елементи на двете области, от линията Сватово-Кремина в направление на Лиман и от Угледар в севера посока. Опити за нахлуване имаше на Купянското направление на Харковска област. При Угледар триседмичният взлом докара до тежки загуби на Русия - изгубени са повече от 130 танка и бронетранспортьора и огромен брой персонален състав. Две съветски бригади морска пехота понесоха пагубни загуби. След неуспеха на обкръжаващия маньовър, съветските старания бяха фокусирани на завладяването на Бахмут. Продължава съветския напън северозападно от гр. Донецк и за преодоляването на Авдиевка, само че също несполучлив. Като цяло съветската атака буксува и последователно затихва, без да е постигнала задачите си. Нейното намаляващо оперативно движение е индикация, че същата наближава своята кулминационна точка.
Руското военно управление още веднъж не съумя да концентрира нужните сили и средства за реализиране действен пробив в украинската защита и развиване на настъплението в дълбочина. На 09 март, съветските сили нанесоха масиран ракетен удар на 09.03., употребявайки общо 84 ракети от друг вид, в това число и шест хиперзвукови ракети „ Кинжал “, главно по енергийната инфраструктура на Украйна. През нощта на 17 против 18 март съветските сили още веднъж нападнаха Украйна с 16 дрона Shahed-136, 11 от които бяха свалени. Трети съветски ракетен удар бе нанесен през нощта на 22 март.
Украинската защита се оказа непробиваема, въпреки и с цената на чувствителни жертви. Но нейната цел за нанасяне на оптимални загуби на съветските войски бе реализирана, като в обособени дни през месеца същите надхвърляха 1 000 души на ден. Нещо повече, огромни загуби понесоха съветски елитни елементи на въздушно-десантите войски и морската пехота, както и щурмовите елементи на ЧВК „ Вагнер “.
Към 24 март е явно, че общият ритъм на съветските интервенции в Украйна е доста намалял спрямо началото на месеца и наклонността към прекъсването им е устойчива, заради забележителните загуби на жива мощ и бойна техника.
Битката за Бахмут
Битката за Бахмут се трансформира във фокус на съветската зимна атака. Град Бахмут, с мирновременно население от 70 000 души, намаляло през днешния ден до 4000 души, е част от украинския укрепен защитителен триъгълник Бахмут – Краматорск – Славянск, в Донецка област. Руският обстрел на града се води от м. май 2022 година, а неговата дейна защита - от м. август 2022 година Засега това е най-дългата и кървава борба на съветската инвазия в Украйна.
Целта на съветското командване е градът за бъде овладян посредством блокада или взлом, с цел да се отвори фронт към Краматорск и Славянск, преодоляването на които обезпечава окупацията на Донецка област.
Целта на украинското военно командване е удържането оптимално дълго време защитата на града за стопяване настъпателния капацитет на съветските сили и техните най-боеспособни елементи, за печелене на време за приемане на западна бронирана техника и подготовката на нужните запаси за украинската пролетно-лятна контраатака, както и за деморализиране на съветските сили с несполучливите опити да завладяват града. Тази цел може да се смята за съвсем изпълнена, защото по експертни оценки до момента в борбата за Бахмут за убити и ранени над 50 000 съветски военни и са унищожени 200 танка и ББМ. Това са съветски сили, задоволителни за осъществяване на настъпателна интервенция на главно оперативно направление, която бе предотвратена вследствие на сковаването и тежките съветски загуби при Бахмут. Така решението на украинското политическо и военно управление да се отбранява Бахмут до последна опция се оказа стратегически рационално, въпреки и с цената на чувствителни загуби в персонален състав. При заплаха от спиране на последните логистични линии до града, украинските сили несъмнено ще се отдръпват от него на отбранителни линии западно от Бахмут. Украинските сили, отбраняващи Бахмут и неговите покрайнини, евентуално са не по-малко от 4-5 бригади.
Острието на съветската атака при Бахмут са щурмовите елементи на ЧВК „ Вагнер “. Ако до момента в боевете са починали над 30 000 бойци на компанията, забележителна част от тях са премахнати в борбата за Бахмут. Частите на „ Вагнер “, при масирана артилерийска поддръжка, съумяха да напреднат и изтласкат украинските бранители от някои прилежащи на Бахмут села и дребното градче Соледар, както и източната част на града до източния бряг на р. Бахмутска. След дефицита на артилерийски муниции, частите „ Вагнер “ започнаха да ползват тактиката на дребни щурмови групи, последващи една след друга, което усили доста загубите на жива мощ. По консервативни оценки същите доближиха съответствие 5:1, съветски към украински загуби. Недостигът на муниции провокира спор сред ръководителя на „ Вагнер “ Евгений Пригожин и съветското МО. Очевидно е, че самата атака на Вагнер няма да е задоволителна, с цел да се превземе Бахмут. Същевременно Пригожин предизвести съветското военно управление, че Украйна е образувала редица настъпателни групи в Донецка област, с цел да " деблокира " блокадата на Бахмут и нанесе флангов удар по частите на „ Вагнер “, като ги изолира от постоянните съветски войски.
Украинските сили се изтеглиха следено на десния бряг на р. Бахмутска, която стана източния защитителен рубеж на украинските сили, и крепко удържат останалите региони на града, както и логистичните линии югозападно от града. Градските боеве в Бахмут биха изтощили до прекаленост силите на „ Вагнер “ и другите съветски поддържащи елементи, което би довело до кулминационната точка на съветската атака, след което съветските сили ще би трябвало да преминат към защита.
Силно изтощените елементи на „ Вагнер “ явно се нуждаят от възобновяване, което се удостоверява от заявката на Пригожин за набиране на нови 30 000 наемници доникъде на м. май 2023 година, за което е отворила центрове за набиране в към 40 града.
Евентуалното преодоляване на Бахмут от съветските сили би било дълго предстоящата победа за съветската страна и президента Путин, въпреки че това би била пирова тактическа победа, която няма да обърне хода на войната в интерес на Русия. При Бахмут най-вероятно ще бъде достигната и кулминационната точка на съветската атака, след която съветските сили на това направление ще преминат към защита и възобновяване на тежките загуби. Към края на март те не разполагат с готови оперативни запаси за продължение на офанзивата към Краматорск и Славянск, които са мощно укрепени отбранителни възли на украинската защита.
Руските старания против Бахмут, обаче, не способстват за постигането на оперативни или стратегически цели на бойното поле от съветската войска. Очевидно е, че съветските сили ще изгубят самодейността в Украйна през идващите два месеца, заради очертаващата се кулминационна точка на трите им съществени настъпателни посоки – северозападно от Сватове в Луганска област, Бахмут и Угледар в Донецка област.
Руското МО разгласи, че от 1 април стартира акция за набиране на 400 000 военнослужещи по контракт, което е индикация, че втората вълна на публична частична готовност се отсрочва, заради опасения от обществено напрежение. Това е индикация, че Русия се приготвя за продължителна война, в случай че не успее да реализира задачите си в зимната акция.
Очевидно е, че съветското командване не ще реализира поставените цели до края на м. март да излезе с войските си на административните граници на Луганска и изключително на Донецка област, което изправя Русия пред нуждата да се приготви за лятна акция. За задачата ще би трябвало да активизира доста повече запасни военни и да трансформира военната си промишленост по този начин, че да може да поддържа сходна лятна, а евентуално и есенно-зимна акция.
Подготовката на украинската контраатака
Украинската страна интензивно се приготвя за своята пролетно-лятна контраатака. До средата на м. април се чака подготовката на последните изпратени украински военнослужещи в разнообразни страни да завърши и да се завърнат в Украйна, дружно с идващата бронирана бойна техника (танкове и бронирани бойни машини), артилерийски, противотанкови и Противовъздушна отбрана средства, както и муниции с повишен обхват на проваляне, и друго военно съоръжение. Полша към този момент съобщи обещаните 14 танка „ Леопард-2А4 “ на Украйна. Норвегия също достави 8 танка от същия вид. В ход е доставката на още танкове от Германия и други страни. Украйна получи и забележителен брой западни ББМ.
По изказвания на украински военни специалисти, УВС образуват три армейски корпуса, всеки с 5-6 бригади, които доникъде или края на м. април се чака да бъдат изцяло екипирани и готови за предстоящите контраофанзивни интервенции. Сред тях се образуват осем щурмови бригади, набрани на непринуден принцип, които организират ускорено специфична подготовка за щурмови интервенции.
Украйна ще получи и избран брой бойни самолети, от видовете които са на въоръжение във Военновъздушни сили на страната. Полша и Словакия дават общо 33 броя МиГ-29, с нужното въоръжение и аварийни елементи. Украйна насочи искане и за българските МиГ-29. Първите 4 броя словашки МиГ-29 са към този момент предадени на Украйна.
Зимната съветска атака най-вероятно ще завърши до края на м. март или средата на м. април, без упования резултат и със доста отслабени сили, които ще имат и лимитирани качества за защита. И Украйна би трябвало уверено да изземе още веднъж стратегическата самодейност и да контраатакува стремглаво, с цел да реализира поврат на войната. Несъмнено, украинското военно командване ще избере най-удачното главно направление за контраофанзивата и евентуално да реализира оперативна изненада.
Експертната общественост е единомислеща, че най-перспективно за украинската контраатака е Запорожкото направление към Мелитопол или Бердянск и спиране на земния кулоар с Крим, посредством излизане на брега на Азовско море. Разкъсването на съветския фронт на две елементи и изолирането на съветските сили в западната част на Запорожка област и източната част на Херсонска област и спирането на снабдяването им в това число посредством наново разрушение на керченския мост ще докара до оперативното им обграждане, в това число и съветските сили в Крим. Ако УВС надвиснат на подстъпите на Крим, съветското политическо и военно управление ще се откри пред алтернатива – да продължи ли войната и да загуби и Крим или да изиска помирение и начало на договаряния. Такива условия е евентуално да бъдат основани към края на лятото или началото на есента на 2023 година
УВС към този момент организират на обособени сектори от този фронт разузнаване с пердах, с цел да дефинират най-силно отбраняваните точки и нанасят удари по съсредоточавания на войски, хранилища за гориво и муниции, в това число в Мариупол. Това е индикация, че Украйна разполага към този момент с по-далекобойни ударни средства, в обсега на които, в случай че украинските войски доближат Мелитопол, ще попадне и Крим. Но даже при актуалното състояние на фронтовата линия, УВС нанасят обособени удари по военни обекти в Крим – на 20.03 при удар по ж.п. станцията в Джанкьой, северната част на Кримския полуостров, бяха унищожени съветски крилати ракети „ Калибър “.
Украйна ще има един удобен прозорец от 4-5 месеца, считано от април-май 2023 година, преди Русия да е генерирала нови сили за експанзията си, в които да обърне хода на войната към надвит край и да принуди Путин да търси преустановяване на военните дейности, евакуиране на войските си от Украйна и договаряния.
Междувременно украинският Генерален щаб към този момент е проиграл на щабно обучение най-малко два разновидността за контраатака - против съветските отбранителни линии Луганска и Донецка области, и към сухопътния кулоар, свързващ континенталната част на Русия с Крим.
Руското военно командване схваща сходна заплаха, с възходяща угриженост чака украинската контраатака, интензивно построява отбранителни фортификации и основава групировки от сили в двете области и Крим. Целта му е да удържи земния кулоар с Крим и да отбранява самия полуостров с всички вероятни средства. Но в случай че главната част от съветските сили бъдат изтеглени от източна Украйна, с цел да отбраняват земния кулоар с Крим и самия полуостров, тогава за УВС ще бъдат основани удобни условия за контраатака на Луганското или Донецкото направление.
Руските загуби в първия месец от втората година на нашествието доста набъбнаха и са най-големите месечни загуби: персонален състава - 23 320; танкове – 224; ББМ – 328; артилерийски средства – 264; РСЗО - 40. А общите съветски човешки загуби от началото на войната са покрай 170 000 души. Същите удостоверяват, че украинското командване реализира задачата си с удържането на Бахмут – нанасяне на оптимални и мъчно възстановими загуби на съветските войски, с което се срутва техния нападателен капацитет.
Големите загуби на танкове принудиха съветското командване да вади от мобилизационните си запаси и старите танкове Т-54 и Т-55, които са непригодни за актуалната война.
Според някои специалисти, пет фактора ще дефинират хода и изхода на войната през 2023 година: нуждата от повече боеприпаси; развръщането на повече сили по фронтовете; усилване на поддръжката на Запада за Украйна; неутралитета на Китай и поддържането на стратегическо водачество.
Въведение
Изтече първият месец на втората година брутална съветска експанзия против Украйна. Значително деградиралата съветска войска продължава немощната си зимна атака, в осъществяване на поставената й стратегическа цел – до края на м. март 2023 година да овладее изцяло Луганска и Донецка области в административните им граници. Напредъкът на съветските войски е нищожен, а загубите в персонален състав и бойна техника са несъразмерно огромни.
От месец юли 2022 година, съветското военно командване няма значима победа на фронта в Украйна и е под засилващ се политически напън да реализира даже по-забележима тактическа победа, като главните старания са ориентирани за завладяване на град Бахмут в Донецка област. Русия продължи и с въздушната си акция против украинската инфраструктура, основно по енергийни обекти. Става, обаче, все по-очевидно, че зимната съветска офанзивна акция в Украйна върви към неуспех. Ясно е, че стратегическата цел до края на март няма да бъде реализирана, което е освен боен, само че и политически неуспех на съветското управление.
Украинското политическо и военно управление бе насила първо да отрази съветската зимна атака, като завоюва време за подготовка на пролетно-лятна атака на украинските въоръжени сили (УВС). Взето бе решение Бахмут да се отбранява и украинската отбранителна формация в и към града бе подсилена с запаси.
Ключова интернационална вест през изтеклия месец бе заповедта на интернационалния углавен съд в Хага за арест на съветския президент Путин, упрекнат във военни закононарушения, свързани с депортация на украинско население, в това число деца в Русия. Това е още по-тежка изолираност и присъда без отминалост за съветския президент и морална победа за Украйна, както и предизвестие за нападателни водачи, че военните закононарушения няма да останат безнаказани.
Развитието на съветската зимна атака
За цялостното окупиране на Донецка и Луганска области в административните им граници бе изработен несполучлив опит за обкръжаващ маньовър с нахлуване от югозападните елементи на двете области, от линията Сватово-Кремина в направление на Лиман и от Угледар в севера посока. Опити за нахлуване имаше на Купянското направление на Харковска област. При Угледар триседмичният взлом докара до тежки загуби на Русия - изгубени са повече от 130 танка и бронетранспортьора и огромен брой персонален състав. Две съветски бригади морска пехота понесоха пагубни загуби. След неуспеха на обкръжаващия маньовър, съветските старания бяха фокусирани на завладяването на Бахмут. Продължава съветския напън северозападно от гр. Донецк и за преодоляването на Авдиевка, само че също несполучлив. Като цяло съветската атака буксува и последователно затихва, без да е постигнала задачите си. Нейното намаляващо оперативно движение е индикация, че същата наближава своята кулминационна точка.
Руското военно управление още веднъж не съумя да концентрира нужните сили и средства за реализиране действен пробив в украинската защита и развиване на настъплението в дълбочина. На 09 март, съветските сили нанесоха масиран ракетен удар на 09.03., употребявайки общо 84 ракети от друг вид, в това число и шест хиперзвукови ракети „ Кинжал “, главно по енергийната инфраструктура на Украйна. През нощта на 17 против 18 март съветските сили още веднъж нападнаха Украйна с 16 дрона Shahed-136, 11 от които бяха свалени. Трети съветски ракетен удар бе нанесен през нощта на 22 март.
Украинската защита се оказа непробиваема, въпреки и с цената на чувствителни жертви. Но нейната цел за нанасяне на оптимални загуби на съветските войски бе реализирана, като в обособени дни през месеца същите надхвърляха 1 000 души на ден. Нещо повече, огромни загуби понесоха съветски елитни елементи на въздушно-десантите войски и морската пехота, както и щурмовите елементи на ЧВК „ Вагнер “.
Към 24 март е явно, че общият ритъм на съветските интервенции в Украйна е доста намалял спрямо началото на месеца и наклонността към прекъсването им е устойчива, заради забележителните загуби на жива мощ и бойна техника.
Битката за Бахмут
Битката за Бахмут се трансформира във фокус на съветската зимна атака. Град Бахмут, с мирновременно население от 70 000 души, намаляло през днешния ден до 4000 души, е част от украинския укрепен защитителен триъгълник Бахмут – Краматорск – Славянск, в Донецка област. Руският обстрел на града се води от м. май 2022 година, а неговата дейна защита - от м. август 2022 година Засега това е най-дългата и кървава борба на съветската инвазия в Украйна.
Целта на съветското командване е градът за бъде овладян посредством блокада или взлом, с цел да се отвори фронт към Краматорск и Славянск, преодоляването на които обезпечава окупацията на Донецка област.
Целта на украинското военно командване е удържането оптимално дълго време защитата на града за стопяване настъпателния капацитет на съветските сили и техните най-боеспособни елементи, за печелене на време за приемане на западна бронирана техника и подготовката на нужните запаси за украинската пролетно-лятна контраатака, както и за деморализиране на съветските сили с несполучливите опити да завладяват града. Тази цел може да се смята за съвсем изпълнена, защото по експертни оценки до момента в борбата за Бахмут за убити и ранени над 50 000 съветски военни и са унищожени 200 танка и ББМ. Това са съветски сили, задоволителни за осъществяване на настъпателна интервенция на главно оперативно направление, която бе предотвратена вследствие на сковаването и тежките съветски загуби при Бахмут. Така решението на украинското политическо и военно управление да се отбранява Бахмут до последна опция се оказа стратегически рационално, въпреки и с цената на чувствителни загуби в персонален състав. При заплаха от спиране на последните логистични линии до града, украинските сили несъмнено ще се отдръпват от него на отбранителни линии западно от Бахмут. Украинските сили, отбраняващи Бахмут и неговите покрайнини, евентуално са не по-малко от 4-5 бригади.
Острието на съветската атака при Бахмут са щурмовите елементи на ЧВК „ Вагнер “. Ако до момента в боевете са починали над 30 000 бойци на компанията, забележителна част от тях са премахнати в борбата за Бахмут. Частите на „ Вагнер “, при масирана артилерийска поддръжка, съумяха да напреднат и изтласкат украинските бранители от някои прилежащи на Бахмут села и дребното градче Соледар, както и източната част на града до източния бряг на р. Бахмутска. След дефицита на артилерийски муниции, частите „ Вагнер “ започнаха да ползват тактиката на дребни щурмови групи, последващи една след друга, което усили доста загубите на жива мощ. По консервативни оценки същите доближиха съответствие 5:1, съветски към украински загуби. Недостигът на муниции провокира спор сред ръководителя на „ Вагнер “ Евгений Пригожин и съветското МО. Очевидно е, че самата атака на Вагнер няма да е задоволителна, с цел да се превземе Бахмут. Същевременно Пригожин предизвести съветското военно управление, че Украйна е образувала редица настъпателни групи в Донецка област, с цел да " деблокира " блокадата на Бахмут и нанесе флангов удар по частите на „ Вагнер “, като ги изолира от постоянните съветски войски.
Украинските сили се изтеглиха следено на десния бряг на р. Бахмутска, която стана източния защитителен рубеж на украинските сили, и крепко удържат останалите региони на града, както и логистичните линии югозападно от града. Градските боеве в Бахмут биха изтощили до прекаленост силите на „ Вагнер “ и другите съветски поддържащи елементи, което би довело до кулминационната точка на съветската атака, след което съветските сили ще би трябвало да преминат към защита.
Силно изтощените елементи на „ Вагнер “ явно се нуждаят от възобновяване, което се удостоверява от заявката на Пригожин за набиране на нови 30 000 наемници доникъде на м. май 2023 година, за което е отворила центрове за набиране в към 40 града.
Евентуалното преодоляване на Бахмут от съветските сили би било дълго предстоящата победа за съветската страна и президента Путин, въпреки че това би била пирова тактическа победа, която няма да обърне хода на войната в интерес на Русия. При Бахмут най-вероятно ще бъде достигната и кулминационната точка на съветската атака, след която съветските сили на това направление ще преминат към защита и възобновяване на тежките загуби. Към края на март те не разполагат с готови оперативни запаси за продължение на офанзивата към Краматорск и Славянск, които са мощно укрепени отбранителни възли на украинската защита.
Руските старания против Бахмут, обаче, не способстват за постигането на оперативни или стратегически цели на бойното поле от съветската войска. Очевидно е, че съветските сили ще изгубят самодейността в Украйна през идващите два месеца, заради очертаващата се кулминационна точка на трите им съществени настъпателни посоки – северозападно от Сватове в Луганска област, Бахмут и Угледар в Донецка област.
Руското МО разгласи, че от 1 април стартира акция за набиране на 400 000 военнослужещи по контракт, което е индикация, че втората вълна на публична частична готовност се отсрочва, заради опасения от обществено напрежение. Това е индикация, че Русия се приготвя за продължителна война, в случай че не успее да реализира задачите си в зимната акция.
Очевидно е, че съветското командване не ще реализира поставените цели до края на м. март да излезе с войските си на административните граници на Луганска и изключително на Донецка област, което изправя Русия пред нуждата да се приготви за лятна акция. За задачата ще би трябвало да активизира доста повече запасни военни и да трансформира военната си промишленост по този начин, че да може да поддържа сходна лятна, а евентуално и есенно-зимна акция.
Подготовката на украинската контраатака
Украинската страна интензивно се приготвя за своята пролетно-лятна контраатака. До средата на м. април се чака подготовката на последните изпратени украински военнослужещи в разнообразни страни да завърши и да се завърнат в Украйна, дружно с идващата бронирана бойна техника (танкове и бронирани бойни машини), артилерийски, противотанкови и Противовъздушна отбрана средства, както и муниции с повишен обхват на проваляне, и друго военно съоръжение. Полша към този момент съобщи обещаните 14 танка „ Леопард-2А4 “ на Украйна. Норвегия също достави 8 танка от същия вид. В ход е доставката на още танкове от Германия и други страни. Украйна получи и забележителен брой западни ББМ.
По изказвания на украински военни специалисти, УВС образуват три армейски корпуса, всеки с 5-6 бригади, които доникъде или края на м. април се чака да бъдат изцяло екипирани и готови за предстоящите контраофанзивни интервенции. Сред тях се образуват осем щурмови бригади, набрани на непринуден принцип, които организират ускорено специфична подготовка за щурмови интервенции.
Украйна ще получи и избран брой бойни самолети, от видовете които са на въоръжение във Военновъздушни сили на страната. Полша и Словакия дават общо 33 броя МиГ-29, с нужното въоръжение и аварийни елементи. Украйна насочи искане и за българските МиГ-29. Първите 4 броя словашки МиГ-29 са към този момент предадени на Украйна.
Зимната съветска атака най-вероятно ще завърши до края на м. март или средата на м. април, без упования резултат и със доста отслабени сили, които ще имат и лимитирани качества за защита. И Украйна би трябвало уверено да изземе още веднъж стратегическата самодейност и да контраатакува стремглаво, с цел да реализира поврат на войната. Несъмнено, украинското военно командване ще избере най-удачното главно направление за контраофанзивата и евентуално да реализира оперативна изненада.
Експертната общественост е единомислеща, че най-перспективно за украинската контраатака е Запорожкото направление към Мелитопол или Бердянск и спиране на земния кулоар с Крим, посредством излизане на брега на Азовско море. Разкъсването на съветския фронт на две елементи и изолирането на съветските сили в западната част на Запорожка област и източната част на Херсонска област и спирането на снабдяването им в това число посредством наново разрушение на керченския мост ще докара до оперативното им обграждане, в това число и съветските сили в Крим. Ако УВС надвиснат на подстъпите на Крим, съветското политическо и военно управление ще се откри пред алтернатива – да продължи ли войната и да загуби и Крим или да изиска помирение и начало на договаряния. Такива условия е евентуално да бъдат основани към края на лятото или началото на есента на 2023 година
УВС към този момент организират на обособени сектори от този фронт разузнаване с пердах, с цел да дефинират най-силно отбраняваните точки и нанасят удари по съсредоточавания на войски, хранилища за гориво и муниции, в това число в Мариупол. Това е индикация, че Украйна разполага към този момент с по-далекобойни ударни средства, в обсега на които, в случай че украинските войски доближат Мелитопол, ще попадне и Крим. Но даже при актуалното състояние на фронтовата линия, УВС нанасят обособени удари по военни обекти в Крим – на 20.03 при удар по ж.п. станцията в Джанкьой, северната част на Кримския полуостров, бяха унищожени съветски крилати ракети „ Калибър “.
Украйна ще има един удобен прозорец от 4-5 месеца, считано от април-май 2023 година, преди Русия да е генерирала нови сили за експанзията си, в които да обърне хода на войната към надвит край и да принуди Путин да търси преустановяване на военните дейности, евакуиране на войските си от Украйна и договаряния.
Междувременно украинският Генерален щаб към този момент е проиграл на щабно обучение най-малко два разновидността за контраатака - против съветските отбранителни линии Луганска и Донецка области, и към сухопътния кулоар, свързващ континенталната част на Русия с Крим.
Руското военно командване схваща сходна заплаха, с възходяща угриженост чака украинската контраатака, интензивно построява отбранителни фортификации и основава групировки от сили в двете области и Крим. Целта му е да удържи земния кулоар с Крим и да отбранява самия полуостров с всички вероятни средства. Но в случай че главната част от съветските сили бъдат изтеглени от източна Украйна, с цел да отбраняват земния кулоар с Крим и самия полуостров, тогава за УВС ще бъдат основани удобни условия за контраатака на Луганското или Донецкото направление.
Руските загуби в първия месец от втората година на нашествието доста набъбнаха и са най-големите месечни загуби: персонален състава - 23 320; танкове – 224; ББМ – 328; артилерийски средства – 264; РСЗО - 40. А общите съветски човешки загуби от началото на войната са покрай 170 000 души. Същите удостоверяват, че украинското командване реализира задачата си с удържането на Бахмут – нанасяне на оптимални и мъчно възстановими загуби на съветските войски, с което се срутва техния нападателен капацитет.
Големите загуби на танкове принудиха съветското командване да вади от мобилизационните си запаси и старите танкове Т-54 и Т-55, които са непригодни за актуалната война.
Според някои специалисти, пет фактора ще дефинират хода и изхода на войната през 2023 година: нуждата от повече боеприпаси; развръщането на повече сили по фронтовете; усилване на поддръжката на Запада за Украйна; неутралитета на Китай и поддържането на стратегическо водачество.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ