От „Набуко“ до интерконектор – бленуваната диверсификация е факт
Газовата връзка сред България и Гърция най-сетне ще проработи и след година и половина закъснение страната ни ще получи по този начин мечтаната диверсификация на газовите доставки със „ синьо гориво “, друго от съветското.
Идеята България да получава природен газ от каспийския район е на повече от 14 години, а самата концепция Европа да диверсифицира доставките си за сметка на природен газ от посочения нагоре район датира от началото на новото хилядолетие. През 2002 година се ражда планът „ Набуко “.
Първоначално се предвиждаше тръбата да бъде захранвана с ирански газ, само че заради политически и стопански съображения тази опция беше отхвърлена. Това сложи „ Набуко “ пред сериозното тестване, обвързвано с намирането на суровинна база, с която да бъде напълнен.
Звездният момент на " Набуко " настъпи през 2009, която стартира с руско-украинския газов спор, който сложи под подозрение надеждността на Москва като снабдител на съветския природен газ.
Ситуацията стартира радикално да се трансформира още при започване на 2011, когато компанията-оператор на находището „ Шах-Дениз “ /основната суровинна база за " Набуко " с опция за доставка на към 16 милиарда куб.м., само че едвам след стартирането на неведнъж отлаганата втора част/ „ Бритиш петролиъм “ предложи собствен различен и по-евтин вид, вместо „ Набуко “.
В същото време цената на дългия към 4000 км газопровод с първичен потенциал от 30-31 милиарда куб. м набъбна съвсем три пъти – от 5 милиарда евро на 15-16 милиарда, което накара доста от участниците в него да се замислят дали да го осъществят.
Навръх Коледа 2011 Азербайджан и Турция най-сетне след дълги години съумяха да реализират газово споразумение. Баку и Анкара се споразумяха за строителството на газопровод, който ще доставя 10 милиарда куб.м азерски газ за европейските пазари от 2017 година Цената на Трансанадолския газопровод бе 3,8 милиарда евро. На 31 декември 2011 пристигна и известието от енергийното министерство, че Анкара към този момент не поддържа изцяло „ Набуко “. През януари 2012 заден ход по плана стартира да дава немският колос Ер Ве Е. Президентът на компанията лекар Юрген Гросман съобщи, че счита тръбата за много скъпа.
„ Важното е каспийският газ да дойде в Европа в подобен размер и там, където ни е нужен “, сподели тогава той, отбелязвайки, че Ер Ве Е ще се радва да получи гориво и по други канали. „ Дали този газопровод ще се назовава " Набуко " или " Турандот ", за нас не е значимо “, уточни той. Малко по-късно и различен участник унгарската МОЛ също изрази песимизъм. Така се стигна до преразглеждането на първичния вид на " Набуко ".
В опит да съживи тъпчещия на едно място план, неговите акционери предложиха да се построи по-къса и по-евтина тръба, наречена " Набуко-Запад ", по която да се транспортира сред 10 и 23 милиарда куб/м газ годишно от турско-българската граница към Австрия. Този вид в последна сметка също не се реализира.
Така към 2014-2015 година в конкуренцията за азерския газ останаха два плана, които бяха утвърдени от компанията-оператор на находището „ Шах-Дениз -2 “ – „ Бритиш петролиъм “. Това бяха ТАП и ТАНАП, които дружно образуваха „ Южния газов кулоар “, ползващ се с поддръжката на Европейски Съюз. Като част от този кулоар се обрисуваше и българо-гръцката газова връзка, по която ние трябваше да си получим своя милиард куб.м. „ синьо гориво “.
През 2014 година беше взето капиталовото решение за създаването на дълго отлаганата втора част на „ Шах-Дениз “. Целият план с добива и построяването на съответната инфраструктура възлизаше на рекордните 45 милиарда $. Като последна дата, съгласно която азерският газ, трябваше да доближи Европа бе посочена 2020 година И в действителност този период щеше да бъде спазен, в случай че не беше разразилата се пандемия от ковид през 2020 година
От втората половина на 2021 година светът навлезе в енергийна рецесия, една от нейните черти бяха непрекъснато покачващите се цени на природния газ. Според редица специалисти тя бе провокирана от дейностите на Русия, която целеустремено оставаше газовите складове на Европа празни, с цел да провокира изкуствено повишаване на цената поради дефицит. В същото време това се съчета с бързо увеличаващата се инфлация, която съпътстваше излизането ни от пандемията от ковид.
Всичко това накара българските управляващи да се опитат бързо да построят газовата връзка с Гърция. Това по този начин и не се отдаде и макар заявките, че тя ще бъде подготвена още през юни-юли 2022 година, това по този начин и не стана и нейното стартиране в употреба беше отсрочено за началото на октомври.
Източник: БГНЕС
Идеята България да получава природен газ от каспийския район е на повече от 14 години, а самата концепция Европа да диверсифицира доставките си за сметка на природен газ от посочения нагоре район датира от началото на новото хилядолетие. През 2002 година се ражда планът „ Набуко “.
Първоначално се предвиждаше тръбата да бъде захранвана с ирански газ, само че заради политически и стопански съображения тази опция беше отхвърлена. Това сложи „ Набуко “ пред сериозното тестване, обвързвано с намирането на суровинна база, с която да бъде напълнен.
Звездният момент на " Набуко " настъпи през 2009, която стартира с руско-украинския газов спор, който сложи под подозрение надеждността на Москва като снабдител на съветския природен газ.
Ситуацията стартира радикално да се трансформира още при започване на 2011, когато компанията-оператор на находището „ Шах-Дениз “ /основната суровинна база за " Набуко " с опция за доставка на към 16 милиарда куб.м., само че едвам след стартирането на неведнъж отлаганата втора част/ „ Бритиш петролиъм “ предложи собствен различен и по-евтин вид, вместо „ Набуко “.
В същото време цената на дългия към 4000 км газопровод с първичен потенциал от 30-31 милиарда куб. м набъбна съвсем три пъти – от 5 милиарда евро на 15-16 милиарда, което накара доста от участниците в него да се замислят дали да го осъществят.
Навръх Коледа 2011 Азербайджан и Турция най-сетне след дълги години съумяха да реализират газово споразумение. Баку и Анкара се споразумяха за строителството на газопровод, който ще доставя 10 милиарда куб.м азерски газ за европейските пазари от 2017 година Цената на Трансанадолския газопровод бе 3,8 милиарда евро. На 31 декември 2011 пристигна и известието от енергийното министерство, че Анкара към този момент не поддържа изцяло „ Набуко “. През януари 2012 заден ход по плана стартира да дава немският колос Ер Ве Е. Президентът на компанията лекар Юрген Гросман съобщи, че счита тръбата за много скъпа.
„ Важното е каспийският газ да дойде в Европа в подобен размер и там, където ни е нужен “, сподели тогава той, отбелязвайки, че Ер Ве Е ще се радва да получи гориво и по други канали. „ Дали този газопровод ще се назовава " Набуко " или " Турандот ", за нас не е значимо “, уточни той. Малко по-късно и различен участник унгарската МОЛ също изрази песимизъм. Така се стигна до преразглеждането на първичния вид на " Набуко ".
В опит да съживи тъпчещия на едно място план, неговите акционери предложиха да се построи по-къса и по-евтина тръба, наречена " Набуко-Запад ", по която да се транспортира сред 10 и 23 милиарда куб/м газ годишно от турско-българската граница към Австрия. Този вид в последна сметка също не се реализира.
Така към 2014-2015 година в конкуренцията за азерския газ останаха два плана, които бяха утвърдени от компанията-оператор на находището „ Шах-Дениз -2 “ – „ Бритиш петролиъм “. Това бяха ТАП и ТАНАП, които дружно образуваха „ Южния газов кулоар “, ползващ се с поддръжката на Европейски Съюз. Като част от този кулоар се обрисуваше и българо-гръцката газова връзка, по която ние трябваше да си получим своя милиард куб.м. „ синьо гориво “.
През 2014 година беше взето капиталовото решение за създаването на дълго отлаганата втора част на „ Шах-Дениз “. Целият план с добива и построяването на съответната инфраструктура възлизаше на рекордните 45 милиарда $. Като последна дата, съгласно която азерският газ, трябваше да доближи Европа бе посочена 2020 година И в действителност този период щеше да бъде спазен, в случай че не беше разразилата се пандемия от ковид през 2020 година
От втората половина на 2021 година светът навлезе в енергийна рецесия, една от нейните черти бяха непрекъснато покачващите се цени на природния газ. Според редица специалисти тя бе провокирана от дейностите на Русия, която целеустремено оставаше газовите складове на Европа празни, с цел да провокира изкуствено повишаване на цената поради дефицит. В същото време това се съчета с бързо увеличаващата се инфлация, която съпътстваше излизането ни от пандемията от ковид.
Всичко това накара българските управляващи да се опитат бързо да построят газовата връзка с Гърция. Това по този начин и не се отдаде и макар заявките, че тя ще бъде подготвена още през юни-юли 2022 година, това по този начин и не стана и нейното стартиране в употреба беше отсрочено за началото на октомври.
Източник: БГНЕС
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ