BMW M8 Compеtition: 4 димящи дула
Гай Ричи и BMW M8 Competition нямат безусловно нищо общо. Но в моите очи не е по този начин. Земният път на Ричи стартира през 1968-а, годината, когато BMW взема решение на мине на нов стадий в развиването си: да създаде купе, което да е сполучливо освен като продажби, само че и сполучливо да се опълчи на Porsche и Ford във все по-популярния European Touring Car Championship (ETCC).
Решението е E9, стартиран в началото като 2800 CS (Coupe Sport). Той еволюира в карбураторния 3.0 CS и в следствие в инжекционния 3.0 CSi през 1971 година Същата година баварците основават екип от 35 чиновници, които получават задачата да основат спортна версия на E9. Основната цел на екипа, който на идната година (преди 50 години от днешния ден) ще бъде наименуван BMW Motorsport GmbH, е хомологационен модел за ETCC. Резултатът: легенда, която почитателите познават като 3.0 Coupe Sport Light. Тя печели 6 следващи трофеи в ЕТСС.
Сигурен съм, че още не виждате връзката с Гай Ричи. Е, аз я съзрях в мига, в който залепих взор върху тази железна хубост, която за мен е най-красивият модел в гамата на BMW. Четирите ауспуха откъм гърба ме подсетиха за красивите ловни „ двуцевки” от един от шедьоврите на Гай Ричи. Те избълваха своя заряд в ръцете на Хари „ Сатъра” по този начин, както тези ауспуси не стопираха да бълват огън и жупел в продължение на един прелестен уикенд, в който ключът за този M8 Competition в цвят Isle of Man Green бe в джоба ми.
Но аналогиите сред Ричи и BMW M GmbH не стопират дотук. Защото, въпреки и през последните години да изгуби посоката, английският режисьор си остава непостижим повествовател на истории. Такова е и спортното поделение на баварците, което описват своите истории към този момент половин век. Да, постоянно ще има кино- и авто критици, които да сложат по някой злобен коментар във връзка едни от последните творения и на режисьора, и на „ М”, само че постоянно има „ кисели разбирачи” по всяка тематика.
На тях ще кажа, че M8 Competition в действителност не е нито типичният М-модел, нито типичният гранд турер. Той е композиция от двете, която впечатлява всеки изминат километър. А аз направих към 500 и с наслада ще си припомням за тях всякога, когато седна да тествам който и да е всеобщ автомобил. Защото този е всичко друго, само че не и предопределен за елементарния човек. Започва от 319 000 лева и това даже не ме учудва, нито възмущава, тъй като тази кола е основана за съответен кръг богати хора. На тях BMW M GmbH е предложила целия си ноухау пакет, с цел да се усещат добре. Не е по никакъв начин неприятно това възприятие.
А възприятията стартират да бушуват от мига, в който зърнеш автомобила, изпълнен в този зелен цвят. Няма да кажа, че е изчистен и грациозен като оригинала Е31 от 1989 година, само че умерено мога да заявя, че е най-красивият модел в баварската гама все още. Няма я арогантната радиаторна решетка, която единствено дават мотив на „ критиците” да се упражняват по тематиката. На нейно място са големите въздухозаборници с решетка „ пчелна пита” в бронята, които единствено загатват за колосалния капацитет, прикрит под дългия челен похлупак.
Целият материал може да прочетете на новия авто уебсайт CarMarket.bg
Решението е E9, стартиран в началото като 2800 CS (Coupe Sport). Той еволюира в карбураторния 3.0 CS и в следствие в инжекционния 3.0 CSi през 1971 година Същата година баварците основават екип от 35 чиновници, които получават задачата да основат спортна версия на E9. Основната цел на екипа, който на идната година (преди 50 години от днешния ден) ще бъде наименуван BMW Motorsport GmbH, е хомологационен модел за ETCC. Резултатът: легенда, която почитателите познават като 3.0 Coupe Sport Light. Тя печели 6 следващи трофеи в ЕТСС.
Сигурен съм, че още не виждате връзката с Гай Ричи. Е, аз я съзрях в мига, в който залепих взор върху тази железна хубост, която за мен е най-красивият модел в гамата на BMW. Четирите ауспуха откъм гърба ме подсетиха за красивите ловни „ двуцевки” от един от шедьоврите на Гай Ричи. Те избълваха своя заряд в ръцете на Хари „ Сатъра” по този начин, както тези ауспуси не стопираха да бълват огън и жупел в продължение на един прелестен уикенд, в който ключът за този M8 Competition в цвят Isle of Man Green бe в джоба ми.
Но аналогиите сред Ричи и BMW M GmbH не стопират дотук. Защото, въпреки и през последните години да изгуби посоката, английският режисьор си остава непостижим повествовател на истории. Такова е и спортното поделение на баварците, което описват своите истории към този момент половин век. Да, постоянно ще има кино- и авто критици, които да сложат по някой злобен коментар във връзка едни от последните творения и на режисьора, и на „ М”, само че постоянно има „ кисели разбирачи” по всяка тематика.
На тях ще кажа, че M8 Competition в действителност не е нито типичният М-модел, нито типичният гранд турер. Той е композиция от двете, която впечатлява всеки изминат километър. А аз направих към 500 и с наслада ще си припомням за тях всякога, когато седна да тествам който и да е всеобщ автомобил. Защото този е всичко друго, само че не и предопределен за елементарния човек. Започва от 319 000 лева и това даже не ме учудва, нито възмущава, тъй като тази кола е основана за съответен кръг богати хора. На тях BMW M GmbH е предложила целия си ноухау пакет, с цел да се усещат добре. Не е по никакъв начин неприятно това възприятие.
А възприятията стартират да бушуват от мига, в който зърнеш автомобила, изпълнен в този зелен цвят. Няма да кажа, че е изчистен и грациозен като оригинала Е31 от 1989 година, само че умерено мога да заявя, че е най-красивият модел в баварската гама все още. Няма я арогантната радиаторна решетка, която единствено дават мотив на „ критиците” да се упражняват по тематиката. На нейно място са големите въздухозаборници с решетка „ пчелна пита” в бронята, които единствено загатват за колосалния капацитет, прикрит под дългия челен похлупак.
Целият материал може да прочетете на новия авто уебсайт CarMarket.bg
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ