Галъп интернешънъл проведе изследване на основни възможни авторитети в обществото

...
Галъп интернешънъл проведе изследване на основни възможни авторитети в обществото
Коментари Харесай

46% от българите винят държавата за проблемите си

" Галъп интернешънъл " организира проучване на съществени вероятни престижи в обществото и какво е най - общо мнението на българите за тях . Материалът на " Галъп " е част от поредност проучвания, отдадени на тридесетата годишнина от началото на демократичните промени у нас. Предишната обява е за отношението на българите към демокрацията.
 До 52% падат българите, уверени в демокрацията
До 52% падат българите, уверени в демокрацията

76% от хората по света утвърждават демокрацията макар минусите й

Българите в немалка степен са склонни да винят страната за своите проблеми, като това в по - дребна степен важи за младите. Мнението на другите за нас се оказва по-скоро значимо , като и тук по-младите хора са по-освободени. Формалното съблюдаване на закона отстъпва на едно по-общо чувство за правдивост . Църквата резервира реномето и престижа си, въпреки да са забележими проблемите в нейния обществен облик.

Данните са част от ежемесечната изследователска стратегия на " Галъп интернешънъл ". Изследването е извършено лице в лице в интервала сред втори и девети август 2019 година измежду 839 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.

Държавата е отговорна за проблемите в живота ни?

Минали са три десетилетия от началото на демократичните промени в България, само че близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да се съгласи , че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не почитат такова изказване , а 12% не могат да отговорят . Така обществото ни е на процедура разграничено на две половини по въпроса отговорна ли е страната за множеството проблеми в живота ни.

Ясно е, че за всеки е друго какво тъкмо има поради обособения респондент под " страна ", само че разбираемо, включват се другите институции, от които зависи всекидневието ни.

Възрастта и общественият статус са от голяма важност за публичните настройки по отношение на ролята на страната за персоналният ни триумф. Най-младите респонденти сред 18 и 25 година и тези, родени след 1989 година в по-голяма степен са склонни да винят себе си , а не толкоз страната, за неуредиците в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и мотивите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване.

Закономерно, последователите на властта са и по-малко сериозни.

Мисля, че за множеството проблеми в живота ми е отговорна страната
 Снимка 439382
Източник:

Закон и/или правдивост

Преобладаващото мнение ясно се ориентира в отбрана на по-общото разбиране за правдивост , даже и тя да е в контраст на законоустановените правила . 68% от участвалите в изследването респонденти споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон , 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи.

Откроява се, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък , в сравнение с законовите елементи.
 Снимка 439383
Източник:

Мнението на другите - публичен регулатор

Традиционен регулатор на държанието на огромна част от хората е мнението на близките, даже и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност, а 5% не могат да кажат.

Излиза също по този начин, че мнението на близките е значимо и за млади, и за по - възрастни. Над 50% от всички възрастови групи дефинират публичното мнение като значимо за тях.

Все отново, значително предстоящо, по-възрастните респонденти показват в по-голяма степен единодушие с изказванието, че мнението на другите е значимо за тях. По-младите наподобява (още) не мислят по този начин.



Отношение към Църквата

В съпоставяне с други институции, Църквата се употребява със относително високи равнища на доверие . След къси съмнения и спешни моменти, подбудени от разнообразни кавги, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 година доверието в църквата се резервира на равнища сред 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.

Различни данни от предходни изследвания на " Галъп интернешънъл " демонстрират, че хората свързват Църквата и с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и първокласен живот на духовници, липса на задоволително близка до всекидневието на хората активност, понижаване на ролята на религията в актуалното общество, принадлежността на висши духовници към някогашната Държавна сигурност и други Вероятно, отрицателно въздействие върху облика на Църквата оказва и активността на секти, ролята на атеистичното ръководство в близкото минало, неналичието на добре готови духовници, неналичието на задоволително почитание към църквата от страна на дейни елементи на обществото и други

Естествено, постоянно когато става дума за доверието в Църквата , би трябвало да се има поради и фактът, че в страната ни живеят представители на разнообразни вероизповедания, както и че определящата роля на религията в редица европейски общества последователно понижава - в това число и в нашата страна. Все отново, към този миг Църквата се оказва, измежду публичните регулатори, в които (макар и с колебания) българите имат най-голямо доверие, най-малко спрямо държавните институции.
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР