11-ата в Европа Габриела Георгиева се цели в нещо значимо на Олимпиадата
Габриела Георгиева е състезателката, която показва България на огромните плувни конгреси при дамите през последните две години. Дебютира на международно състезание на 50-метров басейн в Будапеща през 2017, по-късно скочи на Универсиада в Тайван. В началото на месеца бе и първото й присъединяване на европейски шампионат в Глазгоу, записвайки полуфинал на 200 м тил. Завърши 11-а в Европа, второто най-хубаво класиране от българите, след осмото на Антъни Иванов.
За състезателката на Кристиян Минковски и столичния клуб Дамини ЛВ това в действителност това не са участия, а стъпките към огромната й цел – да плува на олимпийски игри. Гърбистката не желае да бъде там единствено поради кубертеновия принцип, а с цел да „ направи нещо значимо “.
Габриела плува още от детската градина, 3-4-годишна, родена е на 16 юни 1997-а в София. Иска да бъде като кака си Мишел. Тренира при Росица Димитрова - първо на басейн „ Академик” зад столичния хотел „ Плиска”, след това и в този на 163-о учебно заведение в квартал „ Дружба”.
Школува се поредно и при Кристиян Минковски и Добромир Петров. В VI клас е призната в спортното учебно заведение на ЦСКА и от 2008-а допреди три години нейна наставничка бе Олга Иванова.
Габриела печели първия си орден не в гърба, а на 800 м свободен жанр – при девойката старша. Универсална плувкиня, измежду стотиците си медали (над 300) има трофеи и на съчетаното, спринтовия кроул, а на последния държавен шампионат в София победи и на 100 м бруст. Има четири оценки и от балканиади. Във визитката си е вписала и три национални върха – на 50 и 100 м тил при девойките старша възраст.
Снимката й в спортното учебно заведение на ЦСКА „ Ген. Владимир Стойчев” стои паралелно до тези на Таня Богомилова, Весела Лечева, Кубрат Пулев.
Когато не е в басейна Габи гледа да не прекалява със застояването пред компютъра. Пък има задоволително заложби, с цел да си пилее свободното време. Рисува прелестно. Влече я фотографията. Самата тя театралничи на драго сърце пред обектива, колкото и да е срамежлива и скромна.
21-годишната шампионка има растеж на модел, лице, в което обективът е влюбен и усмивка, която по думите на някогашния й треньор Олга Иванова „ може да разтопи всеки”.
- Габриела, каква е оценката ти за цялостното ти показване на Европейското състезание в Глазгоу?
- Трудно влезнах в надпреварата. След 100 м тил към този момент бях сигурна в себе си и подготвеността ми. Яд ме е за полуфинала, където можех да плавам най-малко пет десети по-бързо.
- Имаш опит от огромни шампионати, само че това беше дебютно за европейски на огромен басейн. С какво беше по-различно това съревнование за теб?
- Бях наясно със себе си за какво вземам участие на това състезание. Определено бях обезпокоена първоначално и то тъй като търсех добра изява. Смятам, че цялата конюнктура към мен в дните на шампионата ми оказа помощ да се показва добре.
- Освен шампионата по плуване се организираха още няколко, имаше ли чувство за миниолимпида?
- Бях се съсредоточила върху идните ми стартове и не усетих надпреварите в другите спортове. Домакините и доброволците бяха извънредно общителни и дружелюбни във всички аспекти от престоя ни.
- Създаде ли се екипен дух в българския лагер?
- Както постоянно е било, бяхме единни, подкрепяхме се и отвън басейна. Ние с изключение на съотборници сме и другари.
- В дълготраен проект какви са задачите ти? Гледаш ли към олимпийските игри в Токио по-уверено?
- Дългосрочният проект, в който се намирам от 3 години, има последна цел- значимо показване на олимпийските игри през 2024 година За по-късно ще мислим след това. През идващите 8-10 години плуването ще е приоритет за мен.
- В Глазгоу завоюва пряк дуел с Екатерина Аврамова, по кое време смяташ, че ще подобриш неин връх и кой ще падне първи?
- Катя е една от всички състезателки в конкуренция с мен, които ще се пробвам да надвивам. С почитание към върховете й ще направя нужното скоро да бъда по-бърза. Имам поради 50, 100, 200 м тил и на двата басейна.
- Кой те впечатли на това състезание?
- Впечатление ми направи това, че множеството състезатели от всички страни са в доста другарски връзки. Впечатли ме уважението сред състезатели, треньори, уредници, доброволци, ръководители, чиновниците в хотела, чиновниците в превоза. Създадено беше чувство за непосредственост сред всички. Прекрасно чувство.
- Какво демонстрират резултатите на шампионата две години преди олимпийските игри?
- Преди Токио ще има още едно евопейско състезание на 50-метров басейн – 2020 година. Според мен резултатите ми в Глазгоу бяха доста плътни и на доста високо равнище.
- Имаме капацитет за смесена щафета микс (двама мъже и две дами – б. а.). Кога най-рано смяташ, че това може да се случи?
- Този въпрос е по-скоро към треньорите. Което зависи от мен, аз постоянно ще направя и ще дам оптимално от себе си за мощна българска щафета.- Колко дълга ще е почивката ти?- Ще почивам до 17 август (по-малко от 10 дни). После стартира подготвката си за идващия цикъл на края, на който е през декември тази година. На 27 август съм на лагер с представителния тим на високопланинската национална спортна база Белмекен. Всеки старт за мен е значим. През декември имам вяра,че ще бъда доста удовлетворена от достиженията си.
- Имаш запаси на старта и подводните, ще акцентирате ли с с треньора ти Кристиян Минковски върху тези и други детайли?
- Наясно съм, че имам запаси в подводните и обръщанията, само че не спирам да работя върху тях за подобряването им. Трудно е, само че знам, че без тези детайли съм по-малко конкурентна. Аз няма да бъда в такава позиция!
Тук е моментът да отдам дължимото на треньорския щаб. От 3 години повеждам подготовка в групата на господин Кристиан Минковски и нещата ми се получават. От две години съм част от олимпийското звено в София и имаме взаимна работа с Любомир Лазаров като отговорник и другите треньори от това звено. Научно-приложната лаборатория към БФПС в лицето на Михаил Качаунов и всички нужни разбори също са в помощ за подготовката ми. Благодарна съм и на всички състезатели, с които упражняваме дружно всеки ден и си оказваме помощ взаимно.
създател: Василен Димитров, BGSwim.com Снимки: Евгени Цеков, sportsgallery.eu, Радина Жекова и персонален списък
За състезателката на Кристиян Минковски и столичния клуб Дамини ЛВ това в действителност това не са участия, а стъпките към огромната й цел – да плува на олимпийски игри. Гърбистката не желае да бъде там единствено поради кубертеновия принцип, а с цел да „ направи нещо значимо “.
Габриела плува още от детската градина, 3-4-годишна, родена е на 16 юни 1997-а в София. Иска да бъде като кака си Мишел. Тренира при Росица Димитрова - първо на басейн „ Академик” зад столичния хотел „ Плиска”, след това и в този на 163-о учебно заведение в квартал „ Дружба”.
Школува се поредно и при Кристиян Минковски и Добромир Петров. В VI клас е призната в спортното учебно заведение на ЦСКА и от 2008-а допреди три години нейна наставничка бе Олга Иванова.
Габриела печели първия си орден не в гърба, а на 800 м свободен жанр – при девойката старша. Универсална плувкиня, измежду стотиците си медали (над 300) има трофеи и на съчетаното, спринтовия кроул, а на последния държавен шампионат в София победи и на 100 м бруст. Има четири оценки и от балканиади. Във визитката си е вписала и три национални върха – на 50 и 100 м тил при девойките старша възраст.
Снимката й в спортното учебно заведение на ЦСКА „ Ген. Владимир Стойчев” стои паралелно до тези на Таня Богомилова, Весела Лечева, Кубрат Пулев.
Когато не е в басейна Габи гледа да не прекалява със застояването пред компютъра. Пък има задоволително заложби, с цел да си пилее свободното време. Рисува прелестно. Влече я фотографията. Самата тя театралничи на драго сърце пред обектива, колкото и да е срамежлива и скромна.
21-годишната шампионка има растеж на модел, лице, в което обективът е влюбен и усмивка, която по думите на някогашния й треньор Олга Иванова „ може да разтопи всеки”.
- Габриела, каква е оценката ти за цялостното ти показване на Европейското състезание в Глазгоу?
- Трудно влезнах в надпреварата. След 100 м тил към този момент бях сигурна в себе си и подготвеността ми. Яд ме е за полуфинала, където можех да плавам най-малко пет десети по-бързо.
- Имаш опит от огромни шампионати, само че това беше дебютно за европейски на огромен басейн. С какво беше по-различно това съревнование за теб?
- Бях наясно със себе си за какво вземам участие на това състезание. Определено бях обезпокоена първоначално и то тъй като търсех добра изява. Смятам, че цялата конюнктура към мен в дните на шампионата ми оказа помощ да се показва добре.
- Освен шампионата по плуване се организираха още няколко, имаше ли чувство за миниолимпида?
- Бях се съсредоточила върху идните ми стартове и не усетих надпреварите в другите спортове. Домакините и доброволците бяха извънредно общителни и дружелюбни във всички аспекти от престоя ни.
- Създаде ли се екипен дух в българския лагер?
- Както постоянно е било, бяхме единни, подкрепяхме се и отвън басейна. Ние с изключение на съотборници сме и другари.
- В дълготраен проект какви са задачите ти? Гледаш ли към олимпийските игри в Токио по-уверено?
- Дългосрочният проект, в който се намирам от 3 години, има последна цел- значимо показване на олимпийските игри през 2024 година За по-късно ще мислим след това. През идващите 8-10 години плуването ще е приоритет за мен.
- В Глазгоу завоюва пряк дуел с Екатерина Аврамова, по кое време смяташ, че ще подобриш неин връх и кой ще падне първи?
- Катя е една от всички състезателки в конкуренция с мен, които ще се пробвам да надвивам. С почитание към върховете й ще направя нужното скоро да бъда по-бърза. Имам поради 50, 100, 200 м тил и на двата басейна.
- Кой те впечатли на това състезание?
- Впечатление ми направи това, че множеството състезатели от всички страни са в доста другарски връзки. Впечатли ме уважението сред състезатели, треньори, уредници, доброволци, ръководители, чиновниците в хотела, чиновниците в превоза. Създадено беше чувство за непосредственост сред всички. Прекрасно чувство.
- Какво демонстрират резултатите на шампионата две години преди олимпийските игри?
- Преди Токио ще има още едно евопейско състезание на 50-метров басейн – 2020 година. Според мен резултатите ми в Глазгоу бяха доста плътни и на доста високо равнище.
- Имаме капацитет за смесена щафета микс (двама мъже и две дами – б. а.). Кога най-рано смяташ, че това може да се случи?
- Този въпрос е по-скоро към треньорите. Което зависи от мен, аз постоянно ще направя и ще дам оптимално от себе си за мощна българска щафета.- Колко дълга ще е почивката ти?- Ще почивам до 17 август (по-малко от 10 дни). После стартира подготвката си за идващия цикъл на края, на който е през декември тази година. На 27 август съм на лагер с представителния тим на високопланинската национална спортна база Белмекен. Всеки старт за мен е значим. През декември имам вяра,че ще бъда доста удовлетворена от достиженията си.
- Имаш запаси на старта и подводните, ще акцентирате ли с с треньора ти Кристиян Минковски върху тези и други детайли?
- Наясно съм, че имам запаси в подводните и обръщанията, само че не спирам да работя върху тях за подобряването им. Трудно е, само че знам, че без тези детайли съм по-малко конкурентна. Аз няма да бъда в такава позиция!
Тук е моментът да отдам дължимото на треньорския щаб. От 3 години повеждам подготовка в групата на господин Кристиан Минковски и нещата ми се получават. От две години съм част от олимпийското звено в София и имаме взаимна работа с Любомир Лазаров като отговорник и другите треньори от това звено. Научно-приложната лаборатория към БФПС в лицето на Михаил Качаунов и всички нужни разбори също са в помощ за подготовката ми. Благодарна съм и на всички състезатели, с които упражняваме дружно всеки ден и си оказваме помощ взаимно.
създател: Василен Димитров, BGSwim.com Снимки: Евгени Цеков, sportsgallery.eu, Радина Жекова и персонален списък
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ