Не може да направим независим само един прокурор
- Г-жо Иванова, държавното управление на свое изключително съвещание утвърди законопроект за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, с които да се сътвори самостоятелен прокурор за следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор или от негови заместници. Очаквате ли те да реализират задачата си и в действителност да подсигуряват дейно следствие в тези случаи?
- Не. Скоростта, с която държавното управление работи, демонстрира, че то преследва конюнктурна цел, а не се пробва да подсигурява дейно следствие в посочените хипотези. Най-вероятно новият състав на Европейската комисия е подготвен да разгласи решение за отпадане на мониторинга върху правосъдните промени в България и Румъния и нашето държавно управление би трябвало да направи безапелационен жест, с който новата комисия да може да се стимулира.
Само по този начин мога да си обясня за какво държавното управление утвърди законопроект, който нарушава редица разпореждания на Закона за нормативните актове: няма публично разискване, няма предварителна оценка на въздействието, не е извършена съгласувателна процедура с министерствата и други заинтригувани държавни органи. Нарушен е и Законът за правосъдната власт, тъй като чл.30, ал.2, т.13 от него дефинира като пълномощие на Висшия правосъден съвет (ВСС) да дава мнения по законопроектите на Министерски съвет, когато те засягат правосъдната власт. Това не е просто благопожелание, а обвързване.
Освен това, както към този момент беше посочено и в коментар на адв. Даниела Доковска, държавното управление взе решение да изиска анулацията на текстове от Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс, които обаче възпроизвеждат буквално текст от нашата конституция – чл.126, ал.2. Обикновени закони не могат да анулират пълномощието на основния прокурор да упражнява надзор за правда и методическо управление над активността на всички прокурори. Това е негово конституционно пълномощие и може да бъде ревизирано единствено с смяна в конституцията.
- Вашето главно несъгласие против измененията е за нарушаванията на законодателната процедура. Така ли?
- Не единствено. Основното ми несъгласие е, че законопроектът не взема решение казуса. У нас сега няма официална спънка всеки прокурор да повдигне обвиняване на своя шеф, в това число и на основния прокурор. Това на процедура не става и въпросът е за какво. Всички прокурори са подвластни от основния прокурор. Правителството се пробва да ни убеди, че ще реализира нещо, като направи един прокурор самостоятелен. Това просто не е допустимо. Трябва да намерим метод да подсигуряваме против корупционно въздействие всички прокурори, освен един от тях.
Законопроектът приема, че в основата на корупционното въздействие на основния прокурор над елементарните прокурори стои пълномощието на основния прокурор да следят законността (т.е. да анулира актове на по-нискостоящите прокурори) и да им дава методически инструкции, когато следствието визира него персонално или неговите заместници. На процедура обаче по-висшестоящите прокурори, които желаят да попречат на избрани следствия, не работят по този начин. По делото Колеви да вземем за пример няма документирано прокурор да е подхванал деяние по следствието или обвиняването и тогавашният основен прокурор Никола Филчев да го е отменил със собствен експлицитен акт.
Влиянието на основния прокурор у нас се упражнява по различен метод. Той има решителен глас при подбора, повишението, командироването и дисциплината на прокурорите. По закон тези решения се вземат от прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет, само че на процедура – еднолично от основния прокурор. У нас елементарен прокурор не може да проверява основния не тъй като рискува анулация на актовете си, а тъй като основният назначава и покачва такива хора, които няма да му пречат. И в случай че откакто ги назначи те стартират да своеволничат, може на часа да се окажат командировани в Малко Търново за период от 3 години.
Главният прокурор може да влияе на прокурорите без персонално да се произнася въобще по висящото произвеждане и без да им дава методически инструкции.
В по-голямата част от страните, членки на Европейски Съюз, основният прокурор упражнява надзор за правда над активността на директно подчинените му прокурори, само че не може директно да въздейства на кариерата им. Там назначенията на прокурорите се вършат от изпълнителната власт (министъра на правосъдието). Дори и да става с присъединяване на групов орган като прокурорската гилдия към Висш съдебен съвет, тя единствено дава мнение.
- Има и предложение за основаване на нов орган – инспекторат към ВКП. Какво очаквате от неговата активност?
- Този Инспекторат не е нов. Към ВКП съществуваше отдел „ Инспекторат “ до 2013 година В началото на своя мандат Сотир Цацаров разпореди проверка в отдела и в случай че се има вяра на медийните изявления за резултатите, там бяха открити редица проблеми - инспекциите не са били разпределяни на инцидентен принцип сред прокурорите, били са формирани инспекции по анонимни сигнали и други сходни. И вследствие на тези проблеми Инспекторатът при ВКП беше разформирован като отдел и намален до бранш в отдел „ Административен “.
Сега излиза, че през 2013 година закриването на инспектората е промяна, а в този момент за такава би трябвало да приемем неговото възобновяване. Това е неуместно. От възобновяване на инспектората като отдел на ВКП в най-лошия случай може да чакаме повтаряне на проблемите, открити в проверката през 2013 година, а в най-хубавия случай – той нищо няма да прави и ще се получи излишно разхищаване на обществени средства.
- Като говорите за сегашния основен прокурор Сотир Цацаров, чака се и избирането му за ръководител на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Как Ви се вижда това от позиция на конституционните правила за самостоятелност на магистратите и разделяне на управляващите?
- Ангажирането на настоящ основен прокурор с акция за заемане на пост в изпълнителната власт съставлява нарушаване на конституционния принцип за разделяне на управляващите и самостоятелност на магистратите. Проблемът с независимостта, преди да визира елементарните прокурори, които да проверяват основния, визира най-много самия него. В събота държавното управление се е чудило по какъв начин да направи един прокурор самостоятелен, с цел да проверява закононарушения на основния прокурор и неговите заместници, само че депутатите, които предложиха настоящия основен прокурор за ръководител на КПКОНПИ, въобще не са се замислили дали през това време основният прокурор ще може да води следствия против тях самите?
Важно е, че няколко сякаш университетски институции са решили да се опозорят, като са дали писмени мнения в поддръжка на кандидатурата на Сотир Цацаров за ръководител на КПКОНПИ. Понеже са университетски, човек се чуди какъв теоретичен способ на проучване са употребявали, с цел да открият, че претендентът Цацаров е по-добър от претендента Найденов? И дали университетите вземат такова решение групово, или цялата сякаш самостоятелна академична институция бива ангажирана с подписа на началника си? Изобщо може ли в една страна, в която няма академична автономност, да има прокурорска автономност и самостоятелност на съда?!
- Президентът Румен Радев подписа указа за новия прокурор Иван Гешев и по този начин и последната спънка пред него да оглави държавното обвиняване падна. Имаше ли Радев различен ход или не?
- При второ гласоподаване на същата кандидатура за основен прокурор от Висш съдебен съвет, президентът няма избор. Нашата конституция обаче дава на президента право на самодейност за внасянето на конституционни промени и в случай че не друго, най-малко президентът Радев даде знак, че ще предприеме стъпки в тази тенденция. От всички политически играчи той сега единствен наподобява осъзнава политическото значение на невижданите цивилен митинги против назначението на Гешев - прокурорската организация би трябвало да бъде преосмислена като такава. Ситуацията там е революционна по Ленин: жителите към този момент не желаят прокуратурата да действа както досега, а самата тя към този момент не може.
- Какви са поуките от цялата процедура по избора на нов основен прокурор?
- Очертаха се два парадокса. Първо, Висш съдебен съвет се оказа последният групов орган, в който има съпротива. Четирима от съдиите във Висш съдебен съвет гласоподаваха срещу кандидатурата на Гешев, освен това със солидни причини и след задълбочено обсъждане. В Народното събрание обаче, където на опозицията й е мястото, такава няма. По кадровите въпроси в правосъдната власт се гласоподава групово и без пояснения, а въпросът за успеваемостта на наказателната политика въобще не се слага.
Вторият абсурд е, че на процедура новият основен прокурор, а оттова и целите на наказателната ни политика, се оказаха избрани от напускащия основен прокурор и от болшинството в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет. На съдиите обаче не им е работа да дефинират наказателната политика. Затова последващи промени в конституцията в тази връзка са неизбежни: както във връзка с ролята и отговорността на основния прокурор, по този начин и във връзка с пленума на Висш съдебен съвет.
- Не. Скоростта, с която държавното управление работи, демонстрира, че то преследва конюнктурна цел, а не се пробва да подсигурява дейно следствие в посочените хипотези. Най-вероятно новият състав на Европейската комисия е подготвен да разгласи решение за отпадане на мониторинга върху правосъдните промени в България и Румъния и нашето държавно управление би трябвало да направи безапелационен жест, с който новата комисия да може да се стимулира.
Само по този начин мога да си обясня за какво държавното управление утвърди законопроект, който нарушава редица разпореждания на Закона за нормативните актове: няма публично разискване, няма предварителна оценка на въздействието, не е извършена съгласувателна процедура с министерствата и други заинтригувани държавни органи. Нарушен е и Законът за правосъдната власт, тъй като чл.30, ал.2, т.13 от него дефинира като пълномощие на Висшия правосъден съвет (ВСС) да дава мнения по законопроектите на Министерски съвет, когато те засягат правосъдната власт. Това не е просто благопожелание, а обвързване.
Освен това, както към този момент беше посочено и в коментар на адв. Даниела Доковска, държавното управление взе решение да изиска анулацията на текстове от Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс, които обаче възпроизвеждат буквално текст от нашата конституция – чл.126, ал.2. Обикновени закони не могат да анулират пълномощието на основния прокурор да упражнява надзор за правда и методическо управление над активността на всички прокурори. Това е негово конституционно пълномощие и може да бъде ревизирано единствено с смяна в конституцията.
- Вашето главно несъгласие против измененията е за нарушаванията на законодателната процедура. Така ли?
- Не единствено. Основното ми несъгласие е, че законопроектът не взема решение казуса. У нас сега няма официална спънка всеки прокурор да повдигне обвиняване на своя шеф, в това число и на основния прокурор. Това на процедура не става и въпросът е за какво. Всички прокурори са подвластни от основния прокурор. Правителството се пробва да ни убеди, че ще реализира нещо, като направи един прокурор самостоятелен. Това просто не е допустимо. Трябва да намерим метод да подсигуряваме против корупционно въздействие всички прокурори, освен един от тях.
Законопроектът приема, че в основата на корупционното въздействие на основния прокурор над елементарните прокурори стои пълномощието на основния прокурор да следят законността (т.е. да анулира актове на по-нискостоящите прокурори) и да им дава методически инструкции, когато следствието визира него персонално или неговите заместници. На процедура обаче по-висшестоящите прокурори, които желаят да попречат на избрани следствия, не работят по този начин. По делото Колеви да вземем за пример няма документирано прокурор да е подхванал деяние по следствието или обвиняването и тогавашният основен прокурор Никола Филчев да го е отменил със собствен експлицитен акт.
Влиянието на основния прокурор у нас се упражнява по различен метод. Той има решителен глас при подбора, повишението, командироването и дисциплината на прокурорите. По закон тези решения се вземат от прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет, само че на процедура – еднолично от основния прокурор. У нас елементарен прокурор не може да проверява основния не тъй като рискува анулация на актовете си, а тъй като основният назначава и покачва такива хора, които няма да му пречат. И в случай че откакто ги назначи те стартират да своеволничат, може на часа да се окажат командировани в Малко Търново за период от 3 години.
Главният прокурор може да влияе на прокурорите без персонално да се произнася въобще по висящото произвеждане и без да им дава методически инструкции.
В по-голямата част от страните, членки на Европейски Съюз, основният прокурор упражнява надзор за правда над активността на директно подчинените му прокурори, само че не може директно да въздейства на кариерата им. Там назначенията на прокурорите се вършат от изпълнителната власт (министъра на правосъдието). Дори и да става с присъединяване на групов орган като прокурорската гилдия към Висш съдебен съвет, тя единствено дава мнение.
- Има и предложение за основаване на нов орган – инспекторат към ВКП. Какво очаквате от неговата активност?
- Този Инспекторат не е нов. Към ВКП съществуваше отдел „ Инспекторат “ до 2013 година В началото на своя мандат Сотир Цацаров разпореди проверка в отдела и в случай че се има вяра на медийните изявления за резултатите, там бяха открити редица проблеми - инспекциите не са били разпределяни на инцидентен принцип сред прокурорите, били са формирани инспекции по анонимни сигнали и други сходни. И вследствие на тези проблеми Инспекторатът при ВКП беше разформирован като отдел и намален до бранш в отдел „ Административен “.
Сега излиза, че през 2013 година закриването на инспектората е промяна, а в този момент за такава би трябвало да приемем неговото възобновяване. Това е неуместно. От възобновяване на инспектората като отдел на ВКП в най-лошия случай може да чакаме повтаряне на проблемите, открити в проверката през 2013 година, а в най-хубавия случай – той нищо няма да прави и ще се получи излишно разхищаване на обществени средства.
- Като говорите за сегашния основен прокурор Сотир Цацаров, чака се и избирането му за ръководител на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Как Ви се вижда това от позиция на конституционните правила за самостоятелност на магистратите и разделяне на управляващите?
- Ангажирането на настоящ основен прокурор с акция за заемане на пост в изпълнителната власт съставлява нарушаване на конституционния принцип за разделяне на управляващите и самостоятелност на магистратите. Проблемът с независимостта, преди да визира елементарните прокурори, които да проверяват основния, визира най-много самия него. В събота държавното управление се е чудило по какъв начин да направи един прокурор самостоятелен, с цел да проверява закононарушения на основния прокурор и неговите заместници, само че депутатите, които предложиха настоящия основен прокурор за ръководител на КПКОНПИ, въобще не са се замислили дали през това време основният прокурор ще може да води следствия против тях самите?
Важно е, че няколко сякаш университетски институции са решили да се опозорят, като са дали писмени мнения в поддръжка на кандидатурата на Сотир Цацаров за ръководител на КПКОНПИ. Понеже са университетски, човек се чуди какъв теоретичен способ на проучване са употребявали, с цел да открият, че претендентът Цацаров е по-добър от претендента Найденов? И дали университетите вземат такова решение групово, или цялата сякаш самостоятелна академична институция бива ангажирана с подписа на началника си? Изобщо може ли в една страна, в която няма академична автономност, да има прокурорска автономност и самостоятелност на съда?!
- Президентът Румен Радев подписа указа за новия прокурор Иван Гешев и по този начин и последната спънка пред него да оглави държавното обвиняване падна. Имаше ли Радев различен ход или не?
- При второ гласоподаване на същата кандидатура за основен прокурор от Висш съдебен съвет, президентът няма избор. Нашата конституция обаче дава на президента право на самодейност за внасянето на конституционни промени и в случай че не друго, най-малко президентът Радев даде знак, че ще предприеме стъпки в тази тенденция. От всички политически играчи той сега единствен наподобява осъзнава политическото значение на невижданите цивилен митинги против назначението на Гешев - прокурорската организация би трябвало да бъде преосмислена като такава. Ситуацията там е революционна по Ленин: жителите към този момент не желаят прокуратурата да действа както досега, а самата тя към този момент не може.
- Какви са поуките от цялата процедура по избора на нов основен прокурор?
- Очертаха се два парадокса. Първо, Висш съдебен съвет се оказа последният групов орган, в който има съпротива. Четирима от съдиите във Висш съдебен съвет гласоподаваха срещу кандидатурата на Гешев, освен това със солидни причини и след задълбочено обсъждане. В Народното събрание обаче, където на опозицията й е мястото, такава няма. По кадровите въпроси в правосъдната власт се гласоподава групово и без пояснения, а въпросът за успеваемостта на наказателната политика въобще не се слага.
Вторият абсурд е, че на процедура новият основен прокурор, а оттова и целите на наказателната ни политика, се оказаха избрани от напускащия основен прокурор и от болшинството в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет. На съдиите обаче не им е работа да дефинират наказателната политика. Затова последващи промени в конституцията в тази връзка са неизбежни: както във връзка с ролята и отговорността на основния прокурор, по този начин и във връзка с пленума на Висш съдебен съвет.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ