Балканите и Световното: Наистина ли сме толкова жалки?
Футболът може да задейства рискови националистически усеща. След един квалификационен мач сред Хондурас и Салвадор през 1969 година избухна така наречен Футболна война сред двете страни, която лиши живота на 2000 души. Изглежда, че за някои футболисти, треньори и ентусиасти Световното състезание по футбол в Русия е продължение на войната с други средства. Така да вземем за пример Гранит Джака и Шердан Шакири отпразнуваха головете си против Сърбия като изобразиха с ръце двуглавия албански орел, с цел да унижат сърбите.
Германските национали Месут Йозил и Илкай Гюндоган - единият единствено с немско, а другият с немско и турско поданство - се снимаха с президента Ердоган. И си вкараха типичен автогол, написа Оливер Пипер. (15.05.2018)
Сърбите и албанският орел
Гранит Джака е роден в Швейцария. Неговите родители идват от Косово. Шакири е роден в Косово, само че на четиригодишна възраст се реалокира със фамилията си в Швейцария. И двамата футболисти не са от Албания, техните родители не идват от Албания. Те не играят в тима на Албания и все пак отпразнуват головете си против Сърбия, изобразявайки с ръцете си албанския народен знак.
Нищо чудно, че диаспората има доста особено отношение към " родината ". Една нация, с която и двамата нямат съвсем нищо общо, бива стилизирана като мистично място. " Родината " е място, което човек вижда по време на лятната почивка и за което можеш даже да си внушиш, че е приятно - най-малко до момента в който родителите ти или ти самият получаваш заплатата си в евро или в швейцарски франкове.
По време на мача Швейцария - Сърбия футболистите Джака и Шакири бяха обиждани от сръбските почитатели поради произхода им. Изобразяването на двуглавия албански орел беше много изкусен отговор на тези обиди. От друга страна е неуместно, че сърбите се усещат предизвикани от един двуглав орел, защото и на тяхното национално знаме е изобразен подобен. Това обаче е въпрос на националистическа логичност. И човек не би трябвало да я схваща непременно.
Много по-лошо се показа сръбският треньор Младен Кръстаич. Той показва очевидно, че не умее да губи. Кръстаич упрекна съдията Феликс Брих за загубата на Сърбия и съобщи: " Аз бих го предал на трибунала в Хага, с цел да го осъдят. Така, както и нас ни осъдиха! ". С тази думичка " нас " Кръстаич се солидаризира с наказаните военопрестъпници и в действителност сподели, че всички сърби са били изправени на подсъдимата пейка в Хага. Отново националистическа логичност.
За страдание, доста сърби споделят казаното на Кръстаич. Вероятно и тези ентусиасти, които на стадиона в Калининград носеха тениски с лика на наказания за военни закононарушения Ратко Младич, виновен за убийствата на 8000 души единствено в Сребреница.
А хърватите?
Хърватският народен тим също не се свени да популяризира военопрестъпници. Дали немските национали биха могли да честват победа в съблекалнята с песни на дясноекстремистки създатели, в чиито текстове се осмиват жертвите на нацизма? Надали някой може да си показа сходна кратинка! За хърватските футболисти обаче това е нещо обикновено. След успеха си над Аржентина те всеобщо запяха една ария, която стартира с думите " За родината постоянно подготвени ". Това е поздравът на хърватските усташи. Песента е дело на дясноконсервативния музикант Марко Петкович с пседвоним Томпсън, който се присмива на тъгите на концлагеристите в лагерите Ясеновац и Стара Градишка. В тези лагери систематично са били избивани евреи, сърби, роми и опозиционери.
Неведнъж фашисткият привет е предизвиквал кавги в хърватския народен тим. Когато Хърватия се класира за Световното състезание по футбол в Бразилия, Йосип Симунич крещеше към почитателите " За родината! ", а те му отговаряха в хор " Винаги подготвени! ". Впоследствие той беше изваден от тима за Световното състезание в Бразилия. Това обаче не промени нищо.
Жалко, тъй като хърватският народен тим играе доста добър футбол и човек би се радвал на негов триумф на Световното състезание в Русия. Аз персонално се запитвам следното: Скъпи балкански другари, в действителност ли сме толкоз националистически настроени и толкоз жалки? И в действителност ли би трябвало да го демонстрираме непрекъсното на целия свят?
Германските национали Месут Йозил и Илкай Гюндоган - единият единствено с немско, а другият с немско и турско поданство - се снимаха с президента Ердоган. И си вкараха типичен автогол, написа Оливер Пипер. (15.05.2018)
Сърбите и албанският орел
Гранит Джака е роден в Швейцария. Неговите родители идват от Косово. Шакири е роден в Косово, само че на четиригодишна възраст се реалокира със фамилията си в Швейцария. И двамата футболисти не са от Албания, техните родители не идват от Албания. Те не играят в тима на Албания и все пак отпразнуват головете си против Сърбия, изобразявайки с ръцете си албанския народен знак.
Нищо чудно, че диаспората има доста особено отношение към " родината ". Една нация, с която и двамата нямат съвсем нищо общо, бива стилизирана като мистично място. " Родината " е място, което човек вижда по време на лятната почивка и за което можеш даже да си внушиш, че е приятно - най-малко до момента в който родителите ти или ти самият получаваш заплатата си в евро или в швейцарски франкове.
По време на мача Швейцария - Сърбия футболистите Джака и Шакири бяха обиждани от сръбските почитатели поради произхода им. Изобразяването на двуглавия албански орел беше много изкусен отговор на тези обиди. От друга страна е неуместно, че сърбите се усещат предизвикани от един двуглав орел, защото и на тяхното национално знаме е изобразен подобен. Това обаче е въпрос на националистическа логичност. И човек не би трябвало да я схваща непременно.
Много по-лошо се показа сръбският треньор Младен Кръстаич. Той показва очевидно, че не умее да губи. Кръстаич упрекна съдията Феликс Брих за загубата на Сърбия и съобщи: " Аз бих го предал на трибунала в Хага, с цел да го осъдят. Така, както и нас ни осъдиха! ". С тази думичка " нас " Кръстаич се солидаризира с наказаните военопрестъпници и в действителност сподели, че всички сърби са били изправени на подсъдимата пейка в Хага. Отново националистическа логичност.
За страдание, доста сърби споделят казаното на Кръстаич. Вероятно и тези ентусиасти, които на стадиона в Калининград носеха тениски с лика на наказания за военни закононарушения Ратко Младич, виновен за убийствата на 8000 души единствено в Сребреница.
А хърватите?
Хърватският народен тим също не се свени да популяризира военопрестъпници. Дали немските национали биха могли да честват победа в съблекалнята с песни на дясноекстремистки създатели, в чиито текстове се осмиват жертвите на нацизма? Надали някой може да си показа сходна кратинка! За хърватските футболисти обаче това е нещо обикновено. След успеха си над Аржентина те всеобщо запяха една ария, която стартира с думите " За родината постоянно подготвени ". Това е поздравът на хърватските усташи. Песента е дело на дясноконсервативния музикант Марко Петкович с пседвоним Томпсън, който се присмива на тъгите на концлагеристите в лагерите Ясеновац и Стара Градишка. В тези лагери систематично са били избивани евреи, сърби, роми и опозиционери.
Неведнъж фашисткият привет е предизвиквал кавги в хърватския народен тим. Когато Хърватия се класира за Световното състезание по футбол в Бразилия, Йосип Симунич крещеше към почитателите " За родината! ", а те му отговаряха в хор " Винаги подготвени! ". Впоследствие той беше изваден от тима за Световното състезание в Бразилия. Това обаче не промени нищо.
Жалко, тъй като хърватският народен тим играе доста добър футбол и човек би се радвал на негов триумф на Световното състезание в Русия. Аз персонално се запитвам следното: Скъпи балкански другари, в действителност ли сме толкоз националистически настроени и толкоз жалки? И в действителност ли би трябвало да го демонстрираме непрекъсното на целия свят?
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ