Франко-германският мотор запали
Френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Ангела Меркел демонстрираха съгласие, с цел да тласнат към промени Европейски Съюз.
© Reuters - Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон се договориха за просторен проект за промени на Европейски Съюз. - Детайлите по проекта са още неразбираеми, само че явно е, че Германия прави повече отстъпки Още по тематиката
Спасение, само че под друго име
Гърция и Европейската комисия са пред договорка, която ще разреши на Атина да излезе от избавителната стратегия
21 юни 2018
Вечерни вести: Меркел и Макрон се договориха за еврозоната, оставка в общественото министерство
И още: Парламентът освободи шефа на здравната каса, Калфин не бе определен за шеф на ОЛАФ, македонският парламент ратифицира контракта за името
20 юни 2018
България има проблем с независимостта на Българска народна банка, съобщи еврокомисар
от Дневник,20 юни 2018
Меркел и Макрон независимо отвориха " нова глава " за еврозоната
Двамата ще показват предложенията си за промяна пред останалите страни членки след няколко дни в Брюксел
20 юни 2018
Договореният с Макрон бюджет за еврозоната може да раздели Европейски Съюз, споделиха съдружници на Меркел
от Дневник,20 юни 2018
Вече година, откакто Еманюел Макрон завоюва изборите във Франция, сред него и Ангела Меркел, която въпреки и мъчно си обезпечи нов мандат отпред на Германия, тече необичайно ухажване. Френският президент с обсег отправяше оферти за нови институции и правила в Европейския съюз. В Париж те се виждат като лекарство за проблемите на страната, чийто стопански динамизъм е от дълго време в предишното. Ако Макрон успее да прокара своя grand projet, част от който е битката против по-евтината работна ръка от Изток, той би събрал и много вътрешнополитически точки от чувството, че величието на Франция се завръща. Това несъмнено би му помогнало да преодолее масираната опозиция против някои от предлаганите от него умерени стопански промени.
Меркел пък деликатно лавираше сред това да не обиди новия европейски любим, само че и да не раздразни немския поданик. Германците са едни от европейците, за които всяка френска концепция значи повече евро да излязат от техния джоб.
Резултатът е декларацията от Месеберг, подписана тази седмица от Меркел и Макрон, която би трябвало да сложи основите на бъдещите промени в Европейски Съюз. Както сподели в сряда комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, съгласие сред Франция и Германия не е задоволително, само че без тяхното единодушие няма по какъв начин нещо да се случи в Европейски Съюз.
Въпреки че първите точки в декларацията се отнасят за сигурността и миграцията – поклон към Меркел, която се бори с ултиматума на съдружните си сътрудници от Христиансоциалния съюз да откри решение на миграционната рецесия, основната фраза в декларацията е " бюджет на еврозоната ".
Берлин дълго се съпротивляваше на концепцията за бюджет на страните от еврозоната, поради опцията той да отвори още една малка врата, през която немският поданик да би трябвало да финансира Италия или Гърция. Сега самото му споменаване в формален документ, под който има подписа на Меркел, е забележителна смяна – съгласно едни гражданска война, съгласно други единствено еволюция.
Малките елементи на огромната декларация
" Това, което се случва, е по едно и също време не доста значимо, само че също по този начин е и алегорично ", споделя Гунтарм Волф, шеф на авторитетния брюкселски тинк-танк Bruegel. Според него в декларацията няма доста елементи, да вземем за пример с цел да се разбере какъв брой огромен и с какви функционалности ще бъде предлаганият бюджет на еврозоната. Ако той е дребен, то е доста евентуално Германия да го преглътне и настоящето утвърждение от страна на Меркел да е по-скоро жест към Макрон, за който това беше огромна тематика.
От друга страна, изяснява Волф, единодушието на Берлин демонстрира неустановеност. " Германия беше шокирана от държанието на Тръмп и в този момент търси консолидация на съдружниците си. В подобен миг правиш жестове ", счита икономистът. Планът за промени на еврозоната е деликатно уравновесен сред ползите на Франция и Германия. Срещу всяко предложение за повече взаимност и шерване на рисковете стои друго предложение, което планува въвеждането на повече дисциплинираност.
Например, до момента в който Париж може да се радва на единодушието на Берлин за основаването на общ бюджет на еврозоната, сигурно доста френски финансисти изпитват неприятни тръпки от желанието на Германия да вкара опция за преструктуриране на задълженията на страните в еврозоната. Идеята на пръв взор звучи добре – задлъжнелите стрaни ще могат да се освобождават от част от отговорностите си и по този метод по-лесно биха излизали от дългова рецесия. Париж (но и Рим, и Мадрид) отхвърля концепцията, защото поради експлицитното въвеждане на такава алтернатива финансовите пазари могат да класифицират дълга на страните с по-слаби стопански системи като по-ненадежден и да влошат ситуацията им още занапред.
Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) пък се планува да може по-лесно да отпуска кредитни линии на закъсали страни. За сметка на това той по образеца на Международния валутен фонд ще получи и правото да постанова стратегии за преструктуриране на стопанските системи на получателите на финансиране от него.
Въпреки очевидно търсения баланс немският Ifo институт към този момент предизвести, че декларацията от Месеберг е небалансирана и в интерес на солидарността.
Какъв ще е резултатът Очевидно някакви промени ще има. Част от най-скандалните за Германия оферти няма да бъдат въведени скоро - като единната скица за отбрана на депозитите (която е надълбоко закопана в декларацията от Месеберг). Кардинални хрумвания, като общия бюджет на еврозоната, щ е получат скромна реализация.
По-важното в сегашния компромис е, че по този начин нареченият френско-германски мотор на Европейски Съюз след дълго безмълвие още веднъж забръмча. Засега това е повече звук на луфт, само че най-малко концепциите са сложени на масата. Очакващите съществени промени в еврозоната обаче евентуално ще останат разочаровани.
За България срещата в Месеберг дава отговор на един значим въпрос. Една от пречките за приемането на страната в еврото, която някои страни членки отпред с Франция до момента акцентираха, е точно потребността от промени в самата еврозона. Въпреки че Гърция беше някак си закърпена, проблемите на единната европейска валута не са се изпарили. Затова и в общи линии негласното мнение е, че на еврозоната единствено България й липсва. В момента, най-малко официално, пред страната се слага единствено условие първо да влезе в Банковия съюз на Европейски Съюз и едвам по-късно в еврозоната - нещо, което до момента никой не е правил.
От срещата в Месеберг стана ясно, че реформаторските проекти към този момент не наподобява да издигат нови стени за приемане на еврото. Това, в случай че не друго е успокоителен сигнал за България, която постоянно би трябвало да гони движещи се цели. Какво ново се схванаха Макрон и Меркел
(извън измененията в еврозоната)
За миграцията
- Създаването на единна Европейска организация за бежанците, която да взема решенията за даване на бежански статут. Целта е да се избегне практиката на страните да позволяват мигранти, без да ги записват.
- Създаване на същинска общоевропейска гранична полиция. Засега не е ясно с какво тя ще се разграничава от съществуващата Фронтекс, само че евентуално задачата е да се изземат пълномощията на някои страни членки по защита на границите им.- Засилени ограничения против придвижването на регистрирани мигранти към други страни в Европейски Съюз и ускорение на реадмисията. Берлин към този момент загатва, че ще желае да употребява съществуващите си съглашения с други страни членки. Вероятно задачата е да се заобиколи сегашната система, съгласно която, в случай че един мигрант не е бил върнат до 18 месеца в страната, където е бил регистриран, той има право да подаде нова молба за бежански статут. По този метод в Германия се натрупват доста мигранти, които са съумели да се укрият за този период. С България Берлин има такова съглашение за реадмисия от 2006 година За външната политика и сигурността
- Предлага се основаване на Съвет за сигурност на Европейски Съюз. Това е скорошна концепция на Ангела Меркел и явно цели решенията в региона на външната политика да се взимат по-бързо. Това обаче ще изолира дребните страни, които ще изгубят правото си на несъгласие.
- Европейска интервенционна самодейност, препоръчана от Франция. Въпреки че звучи като основаването на обща експедиционна мощ, концепцията е по-скоро за продан на военни, тъй че страните членки да сближат стратегическите отбранителни визии. Шеговито концепцията е към този момент наричана " Еразмус " за военни.
© Reuters - Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон се договориха за просторен проект за промени на Европейски Съюз. - Детайлите по проекта са още неразбираеми, само че явно е, че Германия прави повече отстъпки Още по тематиката
Спасение, само че под друго име
Гърция и Европейската комисия са пред договорка, която ще разреши на Атина да излезе от избавителната стратегия
21 юни 2018
Вечерни вести: Меркел и Макрон се договориха за еврозоната, оставка в общественото министерство
И още: Парламентът освободи шефа на здравната каса, Калфин не бе определен за шеф на ОЛАФ, македонският парламент ратифицира контракта за името
20 юни 2018
България има проблем с независимостта на Българска народна банка, съобщи еврокомисар
от Дневник,20 юни 2018
Меркел и Макрон независимо отвориха " нова глава " за еврозоната
Двамата ще показват предложенията си за промяна пред останалите страни членки след няколко дни в Брюксел
20 юни 2018
Договореният с Макрон бюджет за еврозоната може да раздели Европейски Съюз, споделиха съдружници на Меркел
от Дневник,20 юни 2018
Вече година, откакто Еманюел Макрон завоюва изборите във Франция, сред него и Ангела Меркел, която въпреки и мъчно си обезпечи нов мандат отпред на Германия, тече необичайно ухажване. Френският президент с обсег отправяше оферти за нови институции и правила в Европейския съюз. В Париж те се виждат като лекарство за проблемите на страната, чийто стопански динамизъм е от дълго време в предишното. Ако Макрон успее да прокара своя grand projet, част от който е битката против по-евтината работна ръка от Изток, той би събрал и много вътрешнополитически точки от чувството, че величието на Франция се завръща. Това несъмнено би му помогнало да преодолее масираната опозиция против някои от предлаганите от него умерени стопански промени.
Меркел пък деликатно лавираше сред това да не обиди новия европейски любим, само че и да не раздразни немския поданик. Германците са едни от европейците, за които всяка френска концепция значи повече евро да излязат от техния джоб.
Резултатът е декларацията от Месеберг, подписана тази седмица от Меркел и Макрон, която би трябвало да сложи основите на бъдещите промени в Европейски Съюз. Както сподели в сряда комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, съгласие сред Франция и Германия не е задоволително, само че без тяхното единодушие няма по какъв начин нещо да се случи в Европейски Съюз.
Въпреки че първите точки в декларацията се отнасят за сигурността и миграцията – поклон към Меркел, която се бори с ултиматума на съдружните си сътрудници от Христиансоциалния съюз да откри решение на миграционната рецесия, основната фраза в декларацията е " бюджет на еврозоната ".
Берлин дълго се съпротивляваше на концепцията за бюджет на страните от еврозоната, поради опцията той да отвори още една малка врата, през която немският поданик да би трябвало да финансира Италия или Гърция. Сега самото му споменаване в формален документ, под който има подписа на Меркел, е забележителна смяна – съгласно едни гражданска война, съгласно други единствено еволюция.
Малките елементи на огромната декларация
" Това, което се случва, е по едно и също време не доста значимо, само че също по този начин е и алегорично ", споделя Гунтарм Волф, шеф на авторитетния брюкселски тинк-танк Bruegel. Според него в декларацията няма доста елементи, да вземем за пример с цел да се разбере какъв брой огромен и с какви функционалности ще бъде предлаганият бюджет на еврозоната. Ако той е дребен, то е доста евентуално Германия да го преглътне и настоящето утвърждение от страна на Меркел да е по-скоро жест към Макрон, за който това беше огромна тематика.
От друга страна, изяснява Волф, единодушието на Берлин демонстрира неустановеност. " Германия беше шокирана от държанието на Тръмп и в този момент търси консолидация на съдружниците си. В подобен миг правиш жестове ", счита икономистът. Планът за промени на еврозоната е деликатно уравновесен сред ползите на Франция и Германия. Срещу всяко предложение за повече взаимност и шерване на рисковете стои друго предложение, което планува въвеждането на повече дисциплинираност.
Например, до момента в който Париж може да се радва на единодушието на Берлин за основаването на общ бюджет на еврозоната, сигурно доста френски финансисти изпитват неприятни тръпки от желанието на Германия да вкара опция за преструктуриране на задълженията на страните в еврозоната. Идеята на пръв взор звучи добре – задлъжнелите стрaни ще могат да се освобождават от част от отговорностите си и по този метод по-лесно биха излизали от дългова рецесия. Париж (но и Рим, и Мадрид) отхвърля концепцията, защото поради експлицитното въвеждане на такава алтернатива финансовите пазари могат да класифицират дълга на страните с по-слаби стопански системи като по-ненадежден и да влошат ситуацията им още занапред.
Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) пък се планува да може по-лесно да отпуска кредитни линии на закъсали страни. За сметка на това той по образеца на Международния валутен фонд ще получи и правото да постанова стратегии за преструктуриране на стопанските системи на получателите на финансиране от него.
Въпреки очевидно търсения баланс немският Ifo институт към този момент предизвести, че декларацията от Месеберг е небалансирана и в интерес на солидарността.
Какъв ще е резултатът Очевидно някакви промени ще има. Част от най-скандалните за Германия оферти няма да бъдат въведени скоро - като единната скица за отбрана на депозитите (която е надълбоко закопана в декларацията от Месеберг). Кардинални хрумвания, като общия бюджет на еврозоната, щ е получат скромна реализация.
По-важното в сегашния компромис е, че по този начин нареченият френско-германски мотор на Европейски Съюз след дълго безмълвие още веднъж забръмча. Засега това е повече звук на луфт, само че най-малко концепциите са сложени на масата. Очакващите съществени промени в еврозоната обаче евентуално ще останат разочаровани.
За България срещата в Месеберг дава отговор на един значим въпрос. Една от пречките за приемането на страната в еврото, която някои страни членки отпред с Франция до момента акцентираха, е точно потребността от промени в самата еврозона. Въпреки че Гърция беше някак си закърпена, проблемите на единната европейска валута не са се изпарили. Затова и в общи линии негласното мнение е, че на еврозоната единствено България й липсва. В момента, най-малко официално, пред страната се слага единствено условие първо да влезе в Банковия съюз на Европейски Съюз и едвам по-късно в еврозоната - нещо, което до момента никой не е правил.
От срещата в Месеберг стана ясно, че реформаторските проекти към този момент не наподобява да издигат нови стени за приемане на еврото. Това, в случай че не друго е успокоителен сигнал за България, която постоянно би трябвало да гони движещи се цели. Какво ново се схванаха Макрон и Меркел
(извън измененията в еврозоната)
За миграцията
- Създаването на единна Европейска организация за бежанците, която да взема решенията за даване на бежански статут. Целта е да се избегне практиката на страните да позволяват мигранти, без да ги записват.
- Създаване на същинска общоевропейска гранична полиция. Засега не е ясно с какво тя ще се разграничава от съществуващата Фронтекс, само че евентуално задачата е да се изземат пълномощията на някои страни членки по защита на границите им.- Засилени ограничения против придвижването на регистрирани мигранти към други страни в Европейски Съюз и ускорение на реадмисията. Берлин към този момент загатва, че ще желае да употребява съществуващите си съглашения с други страни членки. Вероятно задачата е да се заобиколи сегашната система, съгласно която, в случай че един мигрант не е бил върнат до 18 месеца в страната, където е бил регистриран, той има право да подаде нова молба за бежански статут. По този метод в Германия се натрупват доста мигранти, които са съумели да се укрият за този период. С България Берлин има такова съглашение за реадмисия от 2006 година За външната политика и сигурността
- Предлага се основаване на Съвет за сигурност на Европейски Съюз. Това е скорошна концепция на Ангела Меркел и явно цели решенията в региона на външната политика да се взимат по-бързо. Това обаче ще изолира дребните страни, които ще изгубят правото си на несъгласие.
- Европейска интервенционна самодейност, препоръчана от Франция. Въпреки че звучи като основаването на обща експедиционна мощ, концепцията е по-скоро за продан на военни, тъй че страните членки да сближат стратегическите отбранителни визии. Шеговито концепцията е към този момент наричана " Еразмус " за военни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ