Макрон поласка Русия с оплакване от блогъри
Френската войска напуща африканската република Мали, чиято територия Париж управлява от епохи. Оправдавайки този срамен резултат, Еманюел Макрон стовари цялата отговорност на Русия - по-точно на съветската агитация, която вълнува мозъците на африканските държавни управления. С това той сложи диагноза на личната си външна политика.
От всички „ върли сътрудници “ на Русия на Запад французите са минимум склонни да бъдат ругани – тяхната политика постоянно е рационална, а от време на време и самодостатъчна, т.е. съвсем самостоятелна от Вашингтон. С изменчив триумф нашите страни съумяват да намерят общ език както в имперско време, по този начин и в руско време, а даже и в този момент, когато Западът се пробва да ни се опълчи на обединен фронт.
Но галите имат линия, която ги прави изцяло непоносими – арогантността. Едно време това води до Наполеоновите войни, а в този момент, когато Франция „ към този момент не е същата “, това предизвиква позор.
„ Президентът на републиката върна Франция в центъра на международната история “. С тези думи вътрешният министър Жералд Дарманен приветства завръщането на президента Еманюел Макрон от Москва. Това би трябвало да се схваща, че главата на френската страна е предотвратил опасността от война сред Русия и Украйна от Европа, извърши исторически акт на героична дипломация.
Докато англосаксонците раздуват нервност (британското министерство на защитата даже разгласява „ препоръчан проект за офанзива против Украйна”, съгласно който съветската войска ще настава към Виница през Днепър), французите не престават да упорстват за своята версия. Ако президентът на Съединени американски щати Джо Байдън чака „ съветска офанзива “ всеки миг, тогава френският външен министър Жан-Ив льо Дриан прикани да не се реагира на информацията за датите на „ нашествието “, заявявайки, че Париж „ отбелязва някои промени в политиката на съветските управляващи “.
В ерата на осведомителната война това звучи като глас на разсъдъка, само че има лъжица катран цялата бъчва с мед – и двамата министри работят за предизборната акция на шефа си, приписвайки му мислени достижения: няма риск от съветска офанзива против Украйна, тъй като преди визитата на Макрон в Москва подобен също не съществуваше.
Но да беше единствено това. Френското злощастие е, че Макрон не се задоволява с подправените лаври на миротворец и реши да стовари върху Русия отговорността не за утопичен, а за същински позор на външната си политика - изтеглянето от Мали.
Миналия четвъртък Париж публично стартира изтеглянето на войските от тази страна, обяснявайки това с " многочислени спънки от страна на преходните управляващи ". „ Не можем да продължим военните интервенции дружно с управляващите, чиято тактика или скрити цели не споделяме “, сподели Макрон по този мотив.
Въпросната „ военна акция “ е антитерористична интервенция, ориентирана против следващата ислямистка формация, укрепена в пустинята в северната част на Мали. С изменчив триумф интервенцията продължава от 2013 година, само че през лятото на 2020 година се усложни от държавен прелом в Мали – Париж не съумя да откри общ език с новите управляващи.
Стигна се до такава степен, че френският дипломат беше изпъден от страната. Сега след него си потеглят бойците. Вече е известно, че групата ще бъде ситуирана в Нигер, който към момента е предан на Париж, и щабът на военната интервенция (французите към момента не са се отказали от концепцията за дотъкмяване на трансграничната група терористи) ще бъде трансфериран в Абиджан, в Кот д`Ивоар (между другото, това е третият по величина френско-говорящ град в света).
И кой е отговорен за това оттегляне? Според Макрон Русия е отговорна.
Факт е, че новите управляващи на Мали се довериха на управляващите на Централноафриканската република, където по всевъзможен метод хвалиха съветските военни съветници от ЧВК и приканиха руснаците да „ възпитат “ техните въоръжени сили. Това не се хареса на французите (кавгата за ЧВК от Руската федерация в последна сметка докара до експулсирането на посланика), а Макрон даже се опита да изрази претенциите си персонално към Владимир Путин. Руският президент увери сътрудника си, че публична Москва няма нищо общо с това.
„ Следвайки общата логичност във връзка с НАТО, в случай че Мали направи подобен избор да работи с нашите компании, то има право да го направи “, сподели Путин, имайки поради „ политиката на отворените порти “, с която Брюксел, Вашингтон и Париж обосновават невъзможността за формален отвод на Украйна от фантазията ѝ да се причисли към Алианса.
Макрон явно не беше изцяло уверен в това увещание. Обяснявайки нуждата от евакуиране на войските от Мали, той посочи източника на злонамерена активност. Това са някои деятели в Интернет (вероятно блогъри), които „ популяризират антифренски изказвания “, с което „ удрят африканските водачи “.
„ Тези деятели са спонсорирани от Русия и други страни “, заключи Макрон. Трябва да се признае, че никой в никакъв случай не е давал толкоз висока оценка на съветската „ мека мощ “. Освен може би функционерите и деятелите на Демократическата партия на Съединени американски щати – преди три години те бяха уверени, че операциите в обществените мрежи и няколко хакери разрешават на Москва да наложи Доналд Тръмп като държавен глава на Америка. Йосиф Сталин и Леонид Брежнев даже не са мечтали за нещо сходно.
" Сговорът на Русия с Тръмп ", както всички по-късно се убедиха, е фалшификат, формиран в щаба на Хилари Клинтън. Но отдръпването на французите от Мали е действително. И най-общите знания за историята на тази страна са задоволителни, с цел да се присмеем оправданията на Макрон.
Историята на многонационалната малийска страна е много богата и разнообразна, територията ѝ е била част от няколко империи, в това число античната и средновековната, която се е наричала също Мали. Но в нашия случай по-голям е фактът, че в продължение на съвсем век земите на Мали и прилежащия Сенегал съставляват една френска колония, а от края на Втората международна война до втората половина на 1950-те години се смятат за отвъдморски територии на Париж (тоест малийците са имали цялостно френско гражданство).
След като Мали получава публична самостоятелност, в действителност настава интервал на интензивна конкуренция сред Москва и Париж за въздействие върху новата страна. Социалистическата тирания продължава малко по-малко от 10 години, прозападният режим на Муса Траоре - повече от 30 години. Когато Траоре въпреки всичко е свален, републиката, както имаха вяра в Париж, поема по пътя на парламентаризма по-успешно от доста други - Мали е давано в Африка за образец.
Защото съгласно интернационалните рейтинги Мали имаше всички признаци на развита народна власт, без значение дали става дума за бистрота на политиката или самостоятелност на медиите. Позицията на Франция в тази страна остава водеща, т.е. Париж, като възхвалява малийската народна власт, хвали на първо място себе си.
Арабската пролет направи корекции в тази химера - стартира цивилен спор, по време на който туарегите, живеещи на север, оповестиха своята самостоятелност от черните племена на юг. Атаката на упоменатите нагоре ислямисти обаче сдобри враждуващите страни - всички се сплотиха към Франция и против тероризма.
С други думи, французите от епохи управляват целия обществено-политически живот на Мали, целия наедрял бизнес, цялата просветителна система. Ако отхвърлим многочисленото завещание от древността, концентрирано в региона на град Тимбукту, те сътвориха републиката такава, каквато я познаваме. Там даже не са крале, там са богове, като се има поради, че равнището на просветеност в Мали е едно от най-ниските на планетата: малко повече от половината измежду мъжете, малко повече от една трета измежду дамите.
И това решаващо въздействие, подкрепено с военни щикове върху обширна мрежа от бази, беше разрушено от шепа съветски блогъри за няколко месеца, променяйки геополитическата ориентировка на цяла франкофонска страна. Такава „ диагноза “ звучи безусловно неправдоподобно. Но в това време е толкоз ласкава за Русия, че въобще не желаеме да спорим. Би било по-добре да признаем, че Макрон е прав и да се запитаме: за какво антифренската агитация в Мали внезапно стана толкоз сполучлива?
Най-вероятно, тъй като вековното френско настойничество не е трансформирало главното нещо в Мали - хронична и безнадеждно даже по африканските стандарти беднотия. Тази константа не се промени с „ формата на благосъстоятелност “ (колония, подвластна територия, официално самостоятелна държава) и по някаква причина не корелира с обстоятелството, че многострадалните земи на Мали остават златната мина на Западна Африка (друго нещо е, че в допълнение към златото, други потребни изкопаеми няма).
Обръщайки доста внимание на политическия надзор върху тази златна мина, французите не се интересуваха изключително от ползите на локалното население и техния витален стандарт и избраха построяването на военна пред построяването на обществена инфраструктура (и най-малко една от някогашните френски бази в този момент е окупирана от ЧВК от Русия). В един миг за малийците се оказа по-важно не, че са „ първенци по народна власт “, а че са едни от международните водачи по детска смъртност (в неприятния смисъл, схваща се).
И даже фактът, че в началния стадий на намесата си френската войска се бори много сполучливо против ислямистите, не изигра решаваща роля - заради обстоятелството, че Париж не бързаше да споделя познания с локалните сили за сигурност, страхувайки се от повишаването на тяхната самостоятелност, до момента в който съветските инструктори от ЧВК в Мали “издърпаха изоставащите “.
Какво ще излезе в последна сметка е отворен въпрос. Задачата за дефинитивно премахване на джихадистки бойци е доста сложна, да се има вяра, че съветските инструктори ще се оправят единствено тъй като не са французи – е един тип “карго култ”.
Но нещо в тази история в действителност е „ дефинитивна диагноза “ за самодоволната френска политика: дали бедността на малийците, дали тяхната накърнимост пред съветски блогъри, дали и двете.
Превод: В. Сергеев
От всички „ върли сътрудници “ на Русия на Запад французите са минимум склонни да бъдат ругани – тяхната политика постоянно е рационална, а от време на време и самодостатъчна, т.е. съвсем самостоятелна от Вашингтон. С изменчив триумф нашите страни съумяват да намерят общ език както в имперско време, по този начин и в руско време, а даже и в този момент, когато Западът се пробва да ни се опълчи на обединен фронт.
Но галите имат линия, която ги прави изцяло непоносими – арогантността. Едно време това води до Наполеоновите войни, а в този момент, когато Франция „ към този момент не е същата “, това предизвиква позор.
„ Президентът на републиката върна Франция в центъра на международната история “. С тези думи вътрешният министър Жералд Дарманен приветства завръщането на президента Еманюел Макрон от Москва. Това би трябвало да се схваща, че главата на френската страна е предотвратил опасността от война сред Русия и Украйна от Европа, извърши исторически акт на героична дипломация.
Докато англосаксонците раздуват нервност (британското министерство на защитата даже разгласява „ препоръчан проект за офанзива против Украйна”, съгласно който съветската войска ще настава към Виница през Днепър), французите не престават да упорстват за своята версия. Ако президентът на Съединени американски щати Джо Байдън чака „ съветска офанзива “ всеки миг, тогава френският външен министър Жан-Ив льо Дриан прикани да не се реагира на информацията за датите на „ нашествието “, заявявайки, че Париж „ отбелязва някои промени в политиката на съветските управляващи “.
В ерата на осведомителната война това звучи като глас на разсъдъка, само че има лъжица катран цялата бъчва с мед – и двамата министри работят за предизборната акция на шефа си, приписвайки му мислени достижения: няма риск от съветска офанзива против Украйна, тъй като преди визитата на Макрон в Москва подобен също не съществуваше.
Но да беше единствено това. Френското злощастие е, че Макрон не се задоволява с подправените лаври на миротворец и реши да стовари върху Русия отговорността не за утопичен, а за същински позор на външната си политика - изтеглянето от Мали.
Миналия четвъртък Париж публично стартира изтеглянето на войските от тази страна, обяснявайки това с " многочислени спънки от страна на преходните управляващи ". „ Не можем да продължим военните интервенции дружно с управляващите, чиято тактика или скрити цели не споделяме “, сподели Макрон по този мотив.
Въпросната „ военна акция “ е антитерористична интервенция, ориентирана против следващата ислямистка формация, укрепена в пустинята в северната част на Мали. С изменчив триумф интервенцията продължава от 2013 година, само че през лятото на 2020 година се усложни от държавен прелом в Мали – Париж не съумя да откри общ език с новите управляващи.
Стигна се до такава степен, че френският дипломат беше изпъден от страната. Сега след него си потеглят бойците. Вече е известно, че групата ще бъде ситуирана в Нигер, който към момента е предан на Париж, и щабът на военната интервенция (французите към момента не са се отказали от концепцията за дотъкмяване на трансграничната група терористи) ще бъде трансфериран в Абиджан, в Кот д`Ивоар (между другото, това е третият по величина френско-говорящ град в света).
И кой е отговорен за това оттегляне? Според Макрон Русия е отговорна.
Факт е, че новите управляващи на Мали се довериха на управляващите на Централноафриканската република, където по всевъзможен метод хвалиха съветските военни съветници от ЧВК и приканиха руснаците да „ възпитат “ техните въоръжени сили. Това не се хареса на французите (кавгата за ЧВК от Руската федерация в последна сметка докара до експулсирането на посланика), а Макрон даже се опита да изрази претенциите си персонално към Владимир Путин. Руският президент увери сътрудника си, че публична Москва няма нищо общо с това.
„ Следвайки общата логичност във връзка с НАТО, в случай че Мали направи подобен избор да работи с нашите компании, то има право да го направи “, сподели Путин, имайки поради „ политиката на отворените порти “, с която Брюксел, Вашингтон и Париж обосновават невъзможността за формален отвод на Украйна от фантазията ѝ да се причисли към Алианса.
Макрон явно не беше изцяло уверен в това увещание. Обяснявайки нуждата от евакуиране на войските от Мали, той посочи източника на злонамерена активност. Това са някои деятели в Интернет (вероятно блогъри), които „ популяризират антифренски изказвания “, с което „ удрят африканските водачи “.
„ Тези деятели са спонсорирани от Русия и други страни “, заключи Макрон. Трябва да се признае, че никой в никакъв случай не е давал толкоз висока оценка на съветската „ мека мощ “. Освен може би функционерите и деятелите на Демократическата партия на Съединени американски щати – преди три години те бяха уверени, че операциите в обществените мрежи и няколко хакери разрешават на Москва да наложи Доналд Тръмп като държавен глава на Америка. Йосиф Сталин и Леонид Брежнев даже не са мечтали за нещо сходно.
" Сговорът на Русия с Тръмп ", както всички по-късно се убедиха, е фалшификат, формиран в щаба на Хилари Клинтън. Но отдръпването на французите от Мали е действително. И най-общите знания за историята на тази страна са задоволителни, с цел да се присмеем оправданията на Макрон.
Историята на многонационалната малийска страна е много богата и разнообразна, територията ѝ е била част от няколко империи, в това число античната и средновековната, която се е наричала също Мали. Но в нашия случай по-голям е фактът, че в продължение на съвсем век земите на Мали и прилежащия Сенегал съставляват една френска колония, а от края на Втората международна война до втората половина на 1950-те години се смятат за отвъдморски територии на Париж (тоест малийците са имали цялостно френско гражданство).
След като Мали получава публична самостоятелност, в действителност настава интервал на интензивна конкуренция сред Москва и Париж за въздействие върху новата страна. Социалистическата тирания продължава малко по-малко от 10 години, прозападният режим на Муса Траоре - повече от 30 години. Когато Траоре въпреки всичко е свален, републиката, както имаха вяра в Париж, поема по пътя на парламентаризма по-успешно от доста други - Мали е давано в Африка за образец.
Защото съгласно интернационалните рейтинги Мали имаше всички признаци на развита народна власт, без значение дали става дума за бистрота на политиката или самостоятелност на медиите. Позицията на Франция в тази страна остава водеща, т.е. Париж, като възхвалява малийската народна власт, хвали на първо място себе си.
Арабската пролет направи корекции в тази химера - стартира цивилен спор, по време на който туарегите, живеещи на север, оповестиха своята самостоятелност от черните племена на юг. Атаката на упоменатите нагоре ислямисти обаче сдобри враждуващите страни - всички се сплотиха към Франция и против тероризма.
С други думи, французите от епохи управляват целия обществено-политически живот на Мали, целия наедрял бизнес, цялата просветителна система. Ако отхвърлим многочисленото завещание от древността, концентрирано в региона на град Тимбукту, те сътвориха републиката такава, каквато я познаваме. Там даже не са крале, там са богове, като се има поради, че равнището на просветеност в Мали е едно от най-ниските на планетата: малко повече от половината измежду мъжете, малко повече от една трета измежду дамите.
И това решаващо въздействие, подкрепено с военни щикове върху обширна мрежа от бази, беше разрушено от шепа съветски блогъри за няколко месеца, променяйки геополитическата ориентировка на цяла франкофонска страна. Такава „ диагноза “ звучи безусловно неправдоподобно. Но в това време е толкоз ласкава за Русия, че въобще не желаеме да спорим. Би било по-добре да признаем, че Макрон е прав и да се запитаме: за какво антифренската агитация в Мали внезапно стана толкоз сполучлива?
Най-вероятно, тъй като вековното френско настойничество не е трансформирало главното нещо в Мали - хронична и безнадеждно даже по африканските стандарти беднотия. Тази константа не се промени с „ формата на благосъстоятелност “ (колония, подвластна територия, официално самостоятелна държава) и по някаква причина не корелира с обстоятелството, че многострадалните земи на Мали остават златната мина на Западна Африка (друго нещо е, че в допълнение към златото, други потребни изкопаеми няма).
Обръщайки доста внимание на политическия надзор върху тази златна мина, французите не се интересуваха изключително от ползите на локалното население и техния витален стандарт и избраха построяването на военна пред построяването на обществена инфраструктура (и най-малко една от някогашните френски бази в този момент е окупирана от ЧВК от Русия). В един миг за малийците се оказа по-важно не, че са „ първенци по народна власт “, а че са едни от международните водачи по детска смъртност (в неприятния смисъл, схваща се).
И даже фактът, че в началния стадий на намесата си френската войска се бори много сполучливо против ислямистите, не изигра решаваща роля - заради обстоятелството, че Париж не бързаше да споделя познания с локалните сили за сигурност, страхувайки се от повишаването на тяхната самостоятелност, до момента в който съветските инструктори от ЧВК в Мали “издърпаха изоставащите “.
Какво ще излезе в последна сметка е отворен въпрос. Задачата за дефинитивно премахване на джихадистки бойци е доста сложна, да се има вяра, че съветските инструктори ще се оправят единствено тъй като не са французи – е един тип “карго култ”.
Но нещо в тази история в действителност е „ дефинитивна диагноза “ за самодоволната френска политика: дали бедността на малийците, дали тяхната накърнимост пред съветски блогъри, дали и двете.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ