Отприщената вакханалия на недоверието
Фотограф: Надежда Чипева Проф. Ивайло Дичев, учител по културна антропология в СУ " Св. Климент Охридски ", в коментар за Dewtsche Welle
Докато идеологическите режими на национализма, комунизма или фашизма санкционират съмняващите се и постановат силово вярата във властта, последните две десетилетия направиха изострен противоположен завой: от опасност за властта подозрението се трансформира в нейно оръжие. Нарекохме го с малко смътното наименование популизъм.
След италианските " 5 звезди ", Орбан и Брекзит връх на този поврат беше отводът на Тръмп да признае изборното проваляне през 2020. Той упрекна в операции пощите, медиите, щатските съдилища, като докара страната си до ръба на революция. Последно някогашният президент на Бразилия Болсонаро отхвърли да признае загубата си, тъй като резултатите от машините, с които се гласоподава, не можели да се ревизират. Предстоят митинги.
Слава богу, Борисов още не е стигнал до такава степен и прочее не помня до момента огромна българска партия да не е признала изборния резултат. Защото демокрацията се крепи на едно-единствено нещо - готовността съперникът да признае провалянето си и да поздрави спечелилия.
Реклама
Пътят, по който потегли обединението на реставрацията, наложила смяната на изборните правила и подозрението в машините, явно подкопава доверието в страната. Ретроспективно - тъй като внушава чувството, че изборите до момента са били манипулирани. Проспективно - тъй като в една огромна част от обществото се основава чувство за връщане към всеобщото пазаруване на гласове и отменяне на бюлетини за съперника като невалидни. Нещо, което може и да не повлияе съществено на парламентарния, само че ще има трагични последици на локалния избор. И би било скандал във всяка естествена народна власт.
Числата демонстрират, че последните няколко избора взеха решение казуса с подправените или фалшифицираните протоколи, само че несъмнено е можело това да стане и иначе. Ако да вземем за пример бяхме дали тия 60 милиона за преброителни центрове, образование и цивилен надзор, евентуално щяхме да реализираме сходни резултати (при 6 млн. гласоподаватели това прави по най-малко 10 лв. за всеки обособен избор!). Само че при отприщената вакханалия на недоверието всеки нов детайл от уравнението става мотив за нови обвинявания. Защо реформаторите толкоз държат на тия машини, дали пък не е тъй като са овладели кода? Какво ли има на тая вълшебна флашка, дето елементарният човек не може да го види и пипне? Не са ли тайните на диктатора Мадуро?
Боя се, че цялата тази самоубийствена за страната ни полуда няма по какъв начин да бъде спряна. Никоя огромна медия няма смелостта да притисне политика до стената на обстоятелствата. Политикът у нас стои над журналиста - колкото и да лъже, отново ще бъде канен да излага възприятията си. Впрочем когато се наложи, се включват и социологическите организации, които подават услужливо данни за възприятията на определените от тях респонденти (наскоро излязоха две спорни цифри за и срещу машините, може би поръчани от двата лагера).
Цялата тази техническа тематика се трансформира в неуместна предизборна пропаганда, в която всеки е противоположен на всеки . Г-жа Нинова пробва да отклони обвиняванията за срутва на партията си с хипотетичната изкуфялост на своя електорат. Борисов изкусно вкара чеп сред реформаторите и Българска социалистическа партия и, както наподобява, ще разхлабва леко хватката, с цел да подмами Демократична България да го одобри за сътрудник. От президента, опитващ да превземе Българска социалистическа партия от вътрешната страна, чакаме несъгласие на готвените промени, което ще ускори вътрешната съпротива в партията. Кретенизъм, който ни връща към дебатите за Истанбулската спогодба, коронавирус имунизациите и норвежките крадци на деца .
Реклама
Всеобхватният популизъм се занимава с едно: да реже клона, на който политиката седи. Никой не може да ни убеди, че партии, които се захванаха от първата минута с изборното законодателство, желаят в действителност да сформират държавно управление. Че някой законно се готви да ръководи. Че въобще сме страна.
От първия митинг в София против връщането на хартиената бюлетина Фотограф: Георги Кожухаров Свързани публикации Консултациите при президента като кавга с партиите 21 ноември 2022, 17:33 На идващите избори: С хартиена бюлетина и обезсмислени машини 17 ноември 2022, 00:06 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Румяна Червенкова
Докато идеологическите режими на национализма, комунизма или фашизма санкционират съмняващите се и постановат силово вярата във властта, последните две десетилетия направиха изострен противоположен завой: от опасност за властта подозрението се трансформира в нейно оръжие. Нарекохме го с малко смътното наименование популизъм.
След италианските " 5 звезди ", Орбан и Брекзит връх на този поврат беше отводът на Тръмп да признае изборното проваляне през 2020. Той упрекна в операции пощите, медиите, щатските съдилища, като докара страната си до ръба на революция. Последно някогашният президент на Бразилия Болсонаро отхвърли да признае загубата си, тъй като резултатите от машините, с които се гласоподава, не можели да се ревизират. Предстоят митинги.
Слава богу, Борисов още не е стигнал до такава степен и прочее не помня до момента огромна българска партия да не е признала изборния резултат. Защото демокрацията се крепи на едно-единствено нещо - готовността съперникът да признае провалянето си и да поздрави спечелилия.
Реклама
Пътят, по който потегли обединението на реставрацията, наложила смяната на изборните правила и подозрението в машините, явно подкопава доверието в страната. Ретроспективно - тъй като внушава чувството, че изборите до момента са били манипулирани. Проспективно - тъй като в една огромна част от обществото се основава чувство за връщане към всеобщото пазаруване на гласове и отменяне на бюлетини за съперника като невалидни. Нещо, което може и да не повлияе съществено на парламентарния, само че ще има трагични последици на локалния избор. И би било скандал във всяка естествена народна власт.
Числата демонстрират, че последните няколко избора взеха решение казуса с подправените или фалшифицираните протоколи, само че несъмнено е можело това да стане и иначе. Ако да вземем за пример бяхме дали тия 60 милиона за преброителни центрове, образование и цивилен надзор, евентуално щяхме да реализираме сходни резултати (при 6 млн. гласоподаватели това прави по най-малко 10 лв. за всеки обособен избор!). Само че при отприщената вакханалия на недоверието всеки нов детайл от уравнението става мотив за нови обвинявания. Защо реформаторите толкоз държат на тия машини, дали пък не е тъй като са овладели кода? Какво ли има на тая вълшебна флашка, дето елементарният човек не може да го види и пипне? Не са ли тайните на диктатора Мадуро?
Боя се, че цялата тази самоубийствена за страната ни полуда няма по какъв начин да бъде спряна. Никоя огромна медия няма смелостта да притисне политика до стената на обстоятелствата. Политикът у нас стои над журналиста - колкото и да лъже, отново ще бъде канен да излага възприятията си. Впрочем когато се наложи, се включват и социологическите организации, които подават услужливо данни за възприятията на определените от тях респонденти (наскоро излязоха две спорни цифри за и срещу машините, може би поръчани от двата лагера).
Цялата тази техническа тематика се трансформира в неуместна предизборна пропаганда, в която всеки е противоположен на всеки . Г-жа Нинова пробва да отклони обвиняванията за срутва на партията си с хипотетичната изкуфялост на своя електорат. Борисов изкусно вкара чеп сред реформаторите и Българска социалистическа партия и, както наподобява, ще разхлабва леко хватката, с цел да подмами Демократична България да го одобри за сътрудник. От президента, опитващ да превземе Българска социалистическа партия от вътрешната страна, чакаме несъгласие на готвените промени, което ще ускори вътрешната съпротива в партията. Кретенизъм, който ни връща към дебатите за Истанбулската спогодба, коронавирус имунизациите и норвежките крадци на деца .
Реклама
Всеобхватният популизъм се занимава с едно: да реже клона, на който политиката седи. Никой не може да ни убеди, че партии, които се захванаха от първата минута с изборното законодателство, желаят в действителност да сформират държавно управление. Че някой законно се готви да ръководи. Че въобще сме страна.
От първия митинг в София против връщането на хартиената бюлетина Фотограф: Георги Кожухаров Свързани публикации Консултациите при президента като кавга с партиите 21 ноември 2022, 17:33 На идващите избори: С хартиена бюлетина и обезсмислени машини 17 ноември 2022, 00:06 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Румяна Червенкова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ