Фондация за българска литература предлага на родния любопитен библиоман една

...
Фондация за българска литература предлага на родния любопитен библиоман една
Коментари Харесай

Румънски живот след Чаушеску

„ Фондация за българска литература ” предлага на родния любопитен библиоман една добра антология: 21 румънски белетристи са събрани в томче, от каквито персонално аз изпитвам несъмнено удовлетворение – тъй като, когато не познаваш нещо, ето ти опция да попрехвърлиш, да не ти хареса един, да се зачетеш в различен и най-после освен да добиеш визия кой кой е и какви истории споделя, само че и да си избереш „ твоя създател ” с цел да му навлезеш в творчеството. (Съставители са Аурел Мария Барос и Мариус Михец, преводач е Ванина Божикова.)

Аурел – романист, стихотворец и финансов началник на издателства – е одобряван в родината си (р.1955 година, с Букурещко икономическо образование) като един от значимите създатели от поколението на 80-те години. Распутиновия му космат образ подвежда (незапознати като мен евентуални читатели), когато показва сборника, той приказва за сътрудниците си и е ясно, че като създател умее – с изключение на да споделя лични истории – да съпреживява тези на другите. Даже единствено тази доброжелателност провокира позагубени благопристойни усеща отвън етикетната световна приемливост.

„ Когато взех решение да дам на тази антология съвсем моряшко заглавие, си помислих, че мнозина читатели евентуално ще сметнат, че съм бил повлиян от годините, прекарани в морето. – написа Барос. – И може би ненапълно ще имат право. Други ще решат, че защото заглавието е съвсем въздухоплавателно, в случай че мога да се изразя по този начин, става въпрос за спомените на някой водач на мощни самолети. И до известна степен няма да сгрешат. Истината обаче е, че в никакъв случай не съм бил на руля на транспортен съд, нито пък в пилотската кабина на аероплан.



Знам обаче, че силата, която създателят изразходва, до момента в който написа, е доста повече от тази, която изразходва за един час оптималната централизация някой водач изтреби¬тел или капитан на тежкотоварен транспортен съд. Настоящата антология приказва точно за креативното изпитание, което поставят белетристите. ”

Мариус Михец (литератор, критик, историк) ще ни помогне да се ориентираме в наложителния за сходна антология „ лексикон ” на създателите. С едно значимо конкретизиране, до което – в самата книга – евентуално четящият ще е стигнал и самичък, прозирайки оттатък създатели и сюжети времето на посттоталитарна Румъния:



„ През посткомунизма в румънската литература преди всичко се открояват мемоаристичните произведения. Документалната прозаичност от чекмеджето, невъзможна за издание по времето на комунизма, е възобновена и неведнъж преиздавана в упоритото търсене на манипулираната с десетилетия истина. През цялото това време прозата и поезията, които в миналото задаваха тона на литературния живот, останаха на назад във времето. Стана по този начин, че съвсем три десетилетия след 1989 година няма ясна карта на белетристичната продукция, нито задълбочена подредба.
Настоящата антология включва белетристи от разнообразни генерации, като всеки от тях по характерен метод показва своето виждане и самостоятелния си метод към жанра. Всички 21 създатели, включени в антологията, са родени преди 1989 година и това, което ги свързва, е двойният биографичен опит – през комунизма и по-късно. Ето за какво те имат ясни усещания и правила във връзка с общия исторически опит. Те са в положение да радиографират общественото с изменящите се логика на психиката и нрав или пък в противен случай, да уловят драмата от това да застинеш в едно подло минало. Никой от показаните тук писатели не подценява обществената фауна с нейния инсектариум, характерен за едно или друго десетилетие. Дали го признават, или не, в дистопии или параболи, в интелектуални или фантастични романи, писателите не подценяват истината за историята, по този начин и неразбрана до дъно.
Чуждестранният четец може би ще разпознае някои общи феномени като прехода от посткомунизъм към народна власт, институционалното и морално комплициране, преоценката на въображаемото и по този начин нататък. Също и на митовете, построени от комунистическата агитация – както при режима на Живков, по този начин и на Чаушеску – през посткомунизма подхождат деконструкцията и демитологизацията. Общото сред румънските и българските писатели е, че споделят подобен интерес към комунистическото минало, към случилото се в неразбираемите зони на историята, написана и диктувана от тоталитарните режими. Сатирата, дистопията, черният комизъм, сканирането на обществените рецесии, историографските метаразкази и други се следят в литературите на двете страни в автофикации и параболи, които всякога подканват към размисъл.
Съвременната румънска литература, сходно на българската, търси в разнообразни проявления и изображения една архитектура не толкоз на предишното, колкото на идентичността, изграждана с непрекъснато изменящи се очертания по пътя към европейска интеграция и превъзмогване на комплексите за маргинализация и балканизъм. ”

Кои са мъгливите за българския четец румънски създатели, за които времето за подобаващи маневри е пристигнало и по родните книжарници? Издателите от Фондация за българска литература и самият Мариус попълнят лексикона:
Най-известен, най-превеждан и притежател на най-вече награди е Норман Маня. В творчеството му непроменяемо следим смесването на мемоаристика и есеистика, както и опита да съобщи някои идентичностни истини в микроскопични автофикционални произведения. Може би най-отвореният към историографската нереалност актуален румънски публицист е Александру Ековою. Той основава мистични и екзистенциални дистопии и параболи, в които непроменяемо откриваме отгласи от латиноамериканските литератури. Интересът му се демонстрира най-много в търсенията с философски привкус и универсално значимите въпроси. Георге Шварц следва старателно своя план за разказ, характеризиращ се с няколко отличителни черти. Ориентира се с лекост в областта на тясно обвързваните със съвремието метаразкази, като постоянно открива изумителни исторически сходства. Раду Цукулеску написа еднообразно добре драматургия и прозаичност, като след 1989 година се отличава най-много с книги, чието деяние се развива в интимното пространство сред изкуството, самотата и еротиката. Героите му – непроменяемо от лигата на маргиналите – населяват някакъв мираж на сетивата и изживяват мазохиситчно илюзията за свят, в който само изкуството и ароматите вършат живота търпим. Изтънчени метафизични разкази написа Петру Чимпоешу. Той е писателят, който по най-живописен метод улавя особеностите на румънския преход към капитализма. Хуморът, тайнственото, ежедневната набожност са включени в пленяващи епични сюжети. Николае Стан е проектант на текстове без стилистични и механически пукнатини. В творбите му се срещат световете на комунизма и посткомунизма, уловени в извънредно комплицирани дълбинни психически процеси. Габриел Кифу основава огромни монографични произведения, фантастични или въодушевени от магическия натурализъм подиуми. Най-добрият създател на къса прозаичност в актуалната румънска литература е Разван Петреску. Текстовете му съставляват дребни бижута на стилистичното великолепие. В творбите му непроменяемо участват хуморът и (само)иронията, радостният прагматизъм и комичното на бурлеската, музикалността и въпросите с непредвиден отговор. Шербан Томша непроменяемо построява толкоз ловко преплетени сюжети, че читателят да избере света, който му подхожда. Изключително тематично разнообразие показва Дойна Рущ. От истории за румънския комунизъм до такива за дребната буржоазия през капитализма, от разкази за призраци, въодушевени от фантастичната литература, до трагичната орис на една селска Лолита, с която злоупотребява цяла общественост, и чудодейното завръщане към фанариотския век в румънската история. Петре Барбу следи по какъв начин действителността се върти в магическо пространство, което би трябвало да приемем като единствен лек за румънската реалност през посткомунизма. Неговите герои пренареждат световете, които читателят си мисли, че познава, но, както излиза наяве, в никакъв случай не е познавал в реалност. Юлиан Чокан записва всички недостатъци на молдовското общество от другата страна на река Прут. Преди и след 1989 година Бесарабия е обект на същински нападения на двусмислието и парадокса, на фрапантна смяна на манталитета и антиутопични сюжети. На фона на цялата тази историческа неустойчивост пародийните произведения на Юлиан Чокан въвличат емблематични герои в метаморфозите на един свят, непрекъснато заплашван от исторически разтърсвания. Флорина Илис е създател на огромни историографски творби, свързани със орисите на известни персони, които деконструира с придирчивост и извънредно стилистично майсторство. Книгите й най-удачно биха могли да се оприличат с картините на Йеронимус Бош, със суетенето на един свят, който изживява трескаво всичко: елементарните банални случки, неразрешените любовни истории или биографията на един талантлив стихотворец. Както светът на изгнаничеството, по този начин и селото получават еднакъв подигравателен и объркващ смисъл в визиите на Константин Арку. В разказите и романите си Щефан Митрой е притеглен от параболичното изложение, изследващо мислени пространства, със загадки и онтологични търсения, които прекосяват времето, без да дават приемливи отговори. Текстовете му са мощно повлияни от магическия натурализъм. За метода, по който се случват обществените разстройства през комунизма и посткомунизма, написа Ливиу Лунгу. Той е пристрастен от реализма, където се прокрадват вълшебен и алегорични нотки, които под една или друга форма вкарват в повествованието добруджанското пространство с неговите мултикултурни легенди и разкази. Изящен стилист, който трансформира в пасквил всичко, до което се допре, е Хория Гърбя. Отличава се по едно и също време в поезията, прозата и драматургията. Сред сътрудниците си от същото литературно потомство той е най-силно притеглен от Шекспировата концепция за света като сцена, повлияна и от мита за румънския драматург Йон Лука Караджале. Двуезичен публицист, който твори както на румънски, по този начин и на украински, е Михай Хафия Траиста (литературният псевдоним на Михай Траиста). Прозата му сканира човешки територии в търсене на специфични типажи, наподобяващи героите на Гогол, въз основа на които с доста комизъм, трагизъм и добре премерена подигравка обрисува една същинска обществена карта. Аурел Мария Барос основава достоверен остарял свят, пренасяйки героите в късната модерност. Търсейки настоятелно трагичното в екзистенциалните загадки, характерни за нашето съвремие, Емил Лунджану насочва предизвикателство към днешния свят, като опитва с въодушевени от литературата сюжети и жонглира афористично с истории, ситуирани на границата на метафикционалното. Щефан Димитриу също е притеглен от обществената фреска. Амбицията му е да сътвори румънска сага, описваща събитията преди и след 1989 година, с лупата на откривател, който не желае да пропусне нищо от историята на Румъния през последното столетие.



Много създатели, доста тематики, истории, средства да те заловен в страниците си. Вероятно, най-шаблонното благопожелание, тук е изключително годно: всеки ще открие нещо забавно за себе си.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР