Индустрия 4.0 – време е за дигитална реформа на икономическата наука
Фондация „ Информационни технологии и бъдещето на икономическата просвета “ организира първата си конференция на тематика „ Индустрия 4.0 и Дигиталната промяна на икономическата просвета “.
Онлайн събитието бе намерено от Георги Велев създател на фондацията и нейния ръководител Стефан Стефанов. Двамата са създатели на „ Манифест за цифровата промяна на икономическата просвета “, който се явява израз на персонално разбиране, че без реализирането на тази промяна, европейските нации нямат шансове за ярко софтуерно бъдеще и почтена роля в четвърта индустриална гражданска война.
„ Осъществяването на идеята избрана като цифрова промяна на икономическата просвета би дала късмет освен на моите деца, само че и на всички останали. Въпреки старанието ни като родители да възпитаваме вярно, децата живеят и порастват в един нерешителен свят, свят който вместо да дава за идните генерации взима от тях - съобщи Велев, след което изясни какво би трябвало да имаме поради под „ цифрова промяна на икономическата просвета: развой на основаване, развиване, необятно разпространяване и всеобщо проучване – като доктрина и процедура – на програмните функционални структури на нов клас цифрови технологии за управническо моделиране на стопанската система на машиностроителното дружество... “
Георги Велев разясни, че шестмесечното проучване – като доктрина и процедура – на програмната функционална структура на този нов тип програмен продукт ще образува ново качество познание за ръководството на стопанската система на машиностроителните предприятия и корпорации. „ Знание доста по-истинно и потребно за индустриалната реалност от знанието, което в този момент се образува вследствие на петгодишно проучване на стопански дисциплини в международно най-престижни университети “, добави още той.
По време на конференцията бяха показани шест подценявани очевидности, от които в действителност произлиза концепцията за „ цифрова промяна на икономическата просвета “.
Първа подценявана нагледност: Икономическата просвета се явява висшо водеща просвета за политическото ръководство на бъдещето на народите в хода на историята на „ Индустрия 4.0 “, наричана още „ Втора машинна ера “.
Според създателите на манифеста, за всеки разумен човек е повече от явно, че в днешно време икономическата просвета е завоювала публично самопризнание, тъй като основава, развива и популяризира познание за редовно схващане, а оттова - и за редовно осъзнато ръководство на развиването на индустриалния капитал (включително човешкия). В ерата на глобализма икономическата просвета е безспорен монополист и от тази позиция носи основна отговорност за бъдещето на човешката цивилизация.
Втора подценявана нагледност: Машиностроителната промишленост се явява висшо водеща за развиването на всички останали промишлености .
Ако някаква неведома мощ заличи всички машини на актуалния свят, това би довело до разрушителен апокалипсис, съпоставим с тотална нуклеарна война. Освен това те означават, че машиностроителната промишленост е мета промишленост – тя обезпечава машини освен за всички останали промишлености, само че и за самата себе си.
Трета подценявана нагледност: Научното познание за повсеместен модел на машиностроителното дружество се явява най-същественото познание, задача на икономическата просвета, и това го дефинира като базисно научно познание за стопанска система.
Машиностроителната промишленост се състои от голям брой машиностроителни предприятия, които обезпечават, за всички промишлености и за бита, машини и елементи за машини. Световното голям брой от машиностроителни предприятия прилича международното голям брой от хора. Тези хора са най-различни, само че всеки един от тях е различим посредством знанието за анатомичен и физиологичен модел на човешкото тяло. Същото е и с множеството машиностроителни предприятия – те са най-различни, само че всяко едно от тях е познаваемо посредством знанието за модел, който разказва неговото кардинално устройство и метод на действие като систематичен обект и индивид.
Четвърта подценявана нагледност: В историята на базисното научно познание за стопанска система ясно се виждат три инженерни талази на негово развиване – източник на тези талази е Съединени американски щати.
Първата инженерна вълна, в развиването на базисното научно познание за стопанска система, бележи времето на последното десетилетие на 19-ти век и първите две десетилетия на 20-ти век. Състои се във образуване, развиване и разпространяване на познание за операционно моделиране на процеси в предприятието. Тази вълна се свързва с имената на американските инженери Хенри Таун и Фредерик Тейлър.
Втората инженерна вълна, бележи времето на 3-то, 4-то и 5-то десетилетие на 20-ти век и се състои във образуването и разпространяване на познание за ръководство на производството с фокус „ качество “.
Третата инженерна вълна пък е обвързвана се с компютърното моделиране на процесите „ продажби”, „ производство” и „ доставки за производство”. Това познание получава определение посредством понятията MRP I - интегрирано компютърно моделиране на „ продажби”, „ производство” и „ доставки за производство” без да се регистрира индустриалния потенциал на предприятието и MRP II - същия тип познание, само че при отчитане на индустриалния потенциал.
Прикрепянето на доста и най-различни бизнес приложения към класическата MRP система се явява метод, който подсигурява забележителни пазарни триумфи (над 500 милиарда $ годишно) на актуалния „ ERP” програмен продукт. Но този метод води до доста отдалечаване на функционалната структура на всички модерни „ ERP” системи от познавателния универсализъм, който е характерен на функционалната структура на всяка чиста, без приложения, „ MRP” система. Това блокира пътя на развиването на този вид системи като незаменимо средство за превъзмогване на значителните недостатъци на базисното научно познание за стопанска система.
Петата подценявана нагледност: Базисното научно познание за стопанска система е към момента на средновековно равнище на историческо развиване, по отношение на базисното научно познание за медицина, и в този си тип то има основни функционални недостатъци.
Шеста подценявана нагледност: Дефектите на базисното научно познание за стопанска система водят до отрицателно развиване на човешкия капитал на европейския свят.
Дефектите на базисното научно познание за стопанска система държат това познание в положение на безусловно познавателно изтощение по отношение на един значителен стопански и политически познавателен недостиг: дефицитът от стойностни научни познания за стратегическо ръководство на развиването на публичната научно-изследователска и просветителна система.
Този недостиг стои в основата на съвкупната трудова некадърност на европейските обществени, научни и политически елити да създават и извършват в действителност ефикасни тактики за реализиране на национална сигурност посредством разработка и осъществяване на тактики за духовно-трудово развиване на физически наличния трудов капацитет на своите нации. Стратегии, които са къси, разбираеми и дават рационални учредения за религия и вяра за почтено и заслужено икономическо бъдеще на тези нации, в бъдещето на световния свят.
Какви още промени би трябвало да се подхващат, по отношение на световното бъдеще и началото на прехода на икономическата просвета от средновековно на модерно равнище на развиване, ще разберем на следващия ден, когато от фондацията ще показват останалите подценявани до момента очевидности.
Онлайн събитието бе намерено от Георги Велев създател на фондацията и нейния ръководител Стефан Стефанов. Двамата са създатели на „ Манифест за цифровата промяна на икономическата просвета “, който се явява израз на персонално разбиране, че без реализирането на тази промяна, европейските нации нямат шансове за ярко софтуерно бъдеще и почтена роля в четвърта индустриална гражданска война.
„ Осъществяването на идеята избрана като цифрова промяна на икономическата просвета би дала късмет освен на моите деца, само че и на всички останали. Въпреки старанието ни като родители да възпитаваме вярно, децата живеят и порастват в един нерешителен свят, свят който вместо да дава за идните генерации взима от тях - съобщи Велев, след което изясни какво би трябвало да имаме поради под „ цифрова промяна на икономическата просвета: развой на основаване, развиване, необятно разпространяване и всеобщо проучване – като доктрина и процедура – на програмните функционални структури на нов клас цифрови технологии за управническо моделиране на стопанската система на машиностроителното дружество... “
Георги Велев разясни, че шестмесечното проучване – като доктрина и процедура – на програмната функционална структура на този нов тип програмен продукт ще образува ново качество познание за ръководството на стопанската система на машиностроителните предприятия и корпорации. „ Знание доста по-истинно и потребно за индустриалната реалност от знанието, което в този момент се образува вследствие на петгодишно проучване на стопански дисциплини в международно най-престижни университети “, добави още той.
По време на конференцията бяха показани шест подценявани очевидности, от които в действителност произлиза концепцията за „ цифрова промяна на икономическата просвета “.
Първа подценявана нагледност: Икономическата просвета се явява висшо водеща просвета за политическото ръководство на бъдещето на народите в хода на историята на „ Индустрия 4.0 “, наричана още „ Втора машинна ера “.
Според създателите на манифеста, за всеки разумен човек е повече от явно, че в днешно време икономическата просвета е завоювала публично самопризнание, тъй като основава, развива и популяризира познание за редовно схващане, а оттова - и за редовно осъзнато ръководство на развиването на индустриалния капитал (включително човешкия). В ерата на глобализма икономическата просвета е безспорен монополист и от тази позиция носи основна отговорност за бъдещето на човешката цивилизация.
Втора подценявана нагледност: Машиностроителната промишленост се явява висшо водеща за развиването на всички останали промишлености .
Ако някаква неведома мощ заличи всички машини на актуалния свят, това би довело до разрушителен апокалипсис, съпоставим с тотална нуклеарна война. Освен това те означават, че машиностроителната промишленост е мета промишленост – тя обезпечава машини освен за всички останали промишлености, само че и за самата себе си.
Трета подценявана нагледност: Научното познание за повсеместен модел на машиностроителното дружество се явява най-същественото познание, задача на икономическата просвета, и това го дефинира като базисно научно познание за стопанска система.
Машиностроителната промишленост се състои от голям брой машиностроителни предприятия, които обезпечават, за всички промишлености и за бита, машини и елементи за машини. Световното голям брой от машиностроителни предприятия прилича международното голям брой от хора. Тези хора са най-различни, само че всеки един от тях е различим посредством знанието за анатомичен и физиологичен модел на човешкото тяло. Същото е и с множеството машиностроителни предприятия – те са най-различни, само че всяко едно от тях е познаваемо посредством знанието за модел, който разказва неговото кардинално устройство и метод на действие като систематичен обект и индивид.
Четвърта подценявана нагледност: В историята на базисното научно познание за стопанска система ясно се виждат три инженерни талази на негово развиване – източник на тези талази е Съединени американски щати.
Първата инженерна вълна, в развиването на базисното научно познание за стопанска система, бележи времето на последното десетилетие на 19-ти век и първите две десетилетия на 20-ти век. Състои се във образуване, развиване и разпространяване на познание за операционно моделиране на процеси в предприятието. Тази вълна се свързва с имената на американските инженери Хенри Таун и Фредерик Тейлър.
Втората инженерна вълна, бележи времето на 3-то, 4-то и 5-то десетилетие на 20-ти век и се състои във образуването и разпространяване на познание за ръководство на производството с фокус „ качество “.
Третата инженерна вълна пък е обвързвана се с компютърното моделиране на процесите „ продажби”, „ производство” и „ доставки за производство”. Това познание получава определение посредством понятията MRP I - интегрирано компютърно моделиране на „ продажби”, „ производство” и „ доставки за производство” без да се регистрира индустриалния потенциал на предприятието и MRP II - същия тип познание, само че при отчитане на индустриалния потенциал.
Прикрепянето на доста и най-различни бизнес приложения към класическата MRP система се явява метод, който подсигурява забележителни пазарни триумфи (над 500 милиарда $ годишно) на актуалния „ ERP” програмен продукт. Но този метод води до доста отдалечаване на функционалната структура на всички модерни „ ERP” системи от познавателния универсализъм, който е характерен на функционалната структура на всяка чиста, без приложения, „ MRP” система. Това блокира пътя на развиването на този вид системи като незаменимо средство за превъзмогване на значителните недостатъци на базисното научно познание за стопанска система.
Петата подценявана нагледност: Базисното научно познание за стопанска система е към момента на средновековно равнище на историческо развиване, по отношение на базисното научно познание за медицина, и в този си тип то има основни функционални недостатъци.
Шеста подценявана нагледност: Дефектите на базисното научно познание за стопанска система водят до отрицателно развиване на човешкия капитал на европейския свят.
Дефектите на базисното научно познание за стопанска система държат това познание в положение на безусловно познавателно изтощение по отношение на един значителен стопански и политически познавателен недостиг: дефицитът от стойностни научни познания за стратегическо ръководство на развиването на публичната научно-изследователска и просветителна система.
Този недостиг стои в основата на съвкупната трудова некадърност на европейските обществени, научни и политически елити да създават и извършват в действителност ефикасни тактики за реализиране на национална сигурност посредством разработка и осъществяване на тактики за духовно-трудово развиване на физически наличния трудов капацитет на своите нации. Стратегии, които са къси, разбираеми и дават рационални учредения за религия и вяра за почтено и заслужено икономическо бъдеще на тези нации, в бъдещето на световния свят.
Какви още промени би трябвало да се подхващат, по отношение на световното бъдеще и началото на прехода на икономическата просвета от средновековно на модерно равнище на развиване, ще разберем на следващия ден, когато от фондацията ще показват останалите подценявани до момента очевидности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ