Все още никъде по света няма бар-вариете като нашето в Слънчев бряг
Флагман беседва с шефа на грандиозното нощно заведение от годините на разцвета му 1983-1989 година - за визитите на Тодор Живков и доближените му, за терористичния необут Бекир Челенк и още незнайни факти
- Г-н Стоянов, самичък по себе си, вие сте една от митичните фигури в Бургаския район, под чието наблюдаване и директно присъединяване вървяха процесите в разцвета на социализма и в зората на демокрацията. Но за новото потомство, дори за две генерации към този момент, вие сте безусловно незнаен, а щяха да ви носят на ръце, в случай че през днешния ден управлявахте същото това феноменално освен за България, Балканите и даже за Европа, грандиозно нощно заведение.
- В този ред удостоверявам, че в никоя друга страна на Европа такова заведение, от този жанр, не е имало, когато го пуснахме в употреба и още най-малко 10 години по-късно нямаше. Гарантирам ви. Идеята за плана е на един прочут софийски проектант, по поръчка на Партията. Толкова огромно и толкоз професионално функционално " нещо " към момента не е издигнато на никое място. Вътре нямаше климатична апаратура от типа, който на вас ви е прочут, имаше естествена такава. И 500 индивида седяха по средата на август на хладно вътре. Да бъда прецизен - потенциалът на голямат зала бе 480.
- Чувала съм митове за така наречен Турски бар в границите на самата постройка. Що за питейно заведение бе това, кои сядаха там?
-Този „ Турски бар ” беше разположен в пространството като влезете във вариетето и се качите по стълбите. Своебразен „ Мецанин ” - като антре на самото шоу. Беше огромно. Наричаше се „ турски ”, тъй като на пода имаше големи ниски табуретки. Нищо турско нямаше, само че там се събираше бохемата.
- Бохемата на коя част от обществото в интервала 1970-1999 година казвахте?
- Основно на софийските актьори. Бургаско наличие съвсем нямаше. Бил съм шеф 10 години, не съм видял един прочут бургазлия, изключвам бандитите в залеза на някогашния публичен строй и докъм 1995 година
- Първият секретар на ОК на Българска комунистическа партия Николай Жишев виждал ли сте да влиза?
- Разбира се. Бях още стажант по това време, през 1976 г. следвах в Института по интернационален туризъм - днешния Колеж по туризма, трябваше наложително да имаме летни стажове. Работех първоначално в хотел „ Кубан ”, само че признавам - там ми беше доста мъчно, защото нивотона обсужване беше извънредно високо. Опашката за настаняване беше до Морската алея чак. Основно посетители бяха англичани, германци и скандинавски. Чакаше се по 4-5 часа да стигнеш до фоайето с рецепцията. Това бяха заможни туристи, гледахме ги като извънземни.
Пред Турския бар, 1977 година Отляво надясно са: Стойчо Мавров от Пловдив, келнер; Михаил Стоянов от Бургас, който към момента е пиколо; Петко Димитров от Бургас, келнер; Ангел Рибарски от София, келнер. Зад тях е решетката, зад която е самият Турски бар.
- Правеха ли се съпоставения с други задгранични курорти - като качество на услугата?
- Правеха се. Говорил съм с доста посетители, които са идвали по-късно, когато към този момент бях чиновник в бар-вариетето, тъй като са ме разпитвали екзалтирано с въпроси „ Какво е това?Не се влизали в такова нещо? ”. Тогава бях на 26-27 години. Мислех, че се майтапят, като ми споделяха „ Такова нещо няма на никое място в Европа ”. Идват в дребна социалистическа България и внезапно... Това са ми го казвали откровено всевъзможен жанр клиенти - съществени дипломати, средностатистически туристи, разузнавачи, трафиканти на какво ли не. Разцветът беше докъм 1985 година
- Трафиканти?
- Да, да. Унгарци, италианци, сърби. Те бяха по-висок клас от турците и от представителите на арабския свят. Един сърбин помня, че ми сподели „ Брато, такова нещо не съм виждал на никое място ”, говорейки за бар-вариетето. Говореше ми за мащабите на строителството, комфорта, програмата. Тази стратегия, която я имаше тук от софийските сценаристи, хореографи, режисьори - с дълготрайност един час, с доста балети, певици, танцьори - не се случваше на открито. Защото е доста скъпо като организация, като разход за поддръжка на подобен тип актьори.
- Държавата ли го дотираше?
- Да, с цел да популяризираме туризма на България. И доста сполучливо го правеше страната.
- Тоест от 1965 година до 1985 година България е била измежду водещите дестинации за туризъм в международен мащаб и то, ползвайки за лице този курорт?
- Абсолютно! Със Слънчев бряг. Преди да стартират всеобщите градежи след 1995 година това беше доста известен европейски курорт. Познавах персонално туристи - немци и англичани, които обитаваха в интервал от цели 20 години всяко лято в Слънчев бряг. Бяха хора от междинната класа за Германия и Англия - не служащи, само че експерти в разнообразни области. Не бяха такива, които в този момент могат да се срещнат - дано да не дефинирам профила на днешния екскурзиант. Сега даже не можем да приказваме за равнище. Имам другар в Несебър, има заведение, споделя - „ Гледам ги по улиците с джапанки и найлонови торбички с храна от близкия маркет ”. Жена му ми показа пък различен случай - семейство чужденци с дете желае в допълнение легло в хотел „ Х ”. Детето е на 40 години - с майка си и татко си. Друго с в допълнение легло - детето на 27 години. Не може дете на 40 години да върви с майка си и татко си. Трагедията в Европа е огромна.
Бар-вариетето в първичния му тип през 1964 г.
- Да се върнем на бар-вариетето. Казахте, че сте виждал първия комисар на Българска комунистическа партия Николай Жишев. Той беше човек с огромен престиж. Кого е водил при вас?
- Никого не е водил. Той придружаваше постоянно другаря Тодор Живков. Когато бях шеф, Живков пристигна три пъти. Седеше добродушно на вип-масата, която е измежду всички останали маси, гледаше програмата, която започваше в 12 ч. Когато посетител бе другарят Живков, някои от номерата се премахваха - по-освободените имам поради, разголените. Български национални песни и хора, балетът - оставаха. Живков консумираше единствено минерална вода. И кафе даже не сме му сервирали. Лично не съм го обслужвал, следил съм. Не беше главоболен клиент. Винаги беше в наличие на хора от обкръжението му. Никога не е бил с прочут руснак или германец. Идваше с едни и същи хора от държавното управление - най-вече с Огнян Дойнов до него. Масата осигурявахме с 6 или 8 места, само че в никакъв случай не е идвал с повече от трима индивида. За защита не приказваме в профил, на прилежащата маса беше военачалник Кашев. Идвал е още и синът му Владимир Живков. . Беше спокоен като мушица. Никакви проблеми не ни е създавал. Иван Славков беше друг обаче, нормално се движеше с Янчо Таков. Във времената към 1980-1982. После идваше с съвсем незнайни за мен хора, той имаше доста приятели из Слънчев бряг - все някогашни спортисти.
- Казвате, че сте почнали в хотел „ Кубан ”, само че е било прекомерно уморително. Защо там ви идваше нанагорно? Впрочем този хотел е измежду много западналите след 2000-та година.
- Не бях квалифициран да работя там. Бях изкарал единствено първата година в Института по туризъм и бях минал малко образование по сервиране в Интерхотел „ България ” и в хотел „ Приморец ”. Трябвах им в Слънчев бряг, тъй като знаех немски и британски. По това време ресторант „ Кубан ” беше доста изтънчен. Сервитьорите бяха с червени сака и сервираха с бели ръкавици. Аз като влязох за първи път напряко се шашнах. В сервиза имаше изключително доста правила, които би трябвало да се съблюдават като хигиена, етикет на държание, артикулация. Бях извикан като асистент, само че не съумях да се впиша в този екип, който беше формиран единствено от огромни експерти. Не се устояваше на дисциплината. Аз към този момент бях работил и като пиколо в хотел. Имах си контакти. Така разбрах, че за вариетето търсят келнер. Това за мен беше още по-висока топка, само че ме сложиха на омекотен и елементарен режим - да прислугвам 150-200 индивида съветски групи, всяка вечер. Там нямаше специфичен сервиз, тъй като всичко е авансово конкретизирано - пиво, кафе, ядки. Така почнах да натрупвам опит, до момента в който стигна до най-високото ходило.
Зад барплота в Турския бар. Вдясно е Михаил Стоянов. По средата е барманката. Годината е 1979.
- И бързо показахте качества за шеф?
-След завършването на Института по туризъм ме назначиха за салонен шеф. Смених трима шефове, които очевидно не са били на равнище и в един безоблачен януарски ден през 1982 година ми се обади партийният секретар в Слънчев бряг, с цел да ми каже, че би трябвало да се явя в залата за срещи в хотел „ Глобус ”. Викал ме генералният шеф на целия курорт Слънчев бряг. Аз се разклатих, крещя си какво толкоз да е станало...Човекът се споделяше Лефтер Василев - с Николай Жишев бяха доста близки. Той беше нещо като президент на Слънчев бряг. Не като сегашните палячовци. Отидох - подредени 5-6 индивида от партийното бюро. Почнаха по този начин: „ Ами... работиш в бар-Вариетто ” нали? Разбрахме, че си приключил Института по туризъм. Знаеш езици. Обаче знаеш ли историите, дето стават във вариетето? " Казвам: „ Чувал съм някои неща, след които има арести, затвор и така нататък ”. И тогава Лефтер Василев ми сподели, няма да не помни думите му: „ Виж какво момче. От през днешния ден ти си новият сложен шеф на бар-вариетето. Омалях. Едно е салонен шеф, друго е да поемеш раницата с тежкото снаряжение - посрещане, изпращане. Внимавай да не се овъргаляш и ти в триците, тъй като ще те изядат прасетата. Разбра ли какво споделих? ”.
- Какво значи това?
- Да не се омотаеш от алчност в обири, продажби и бармански далавери, тъй като ще ти се откри вярното място.В пандиза. Така приключваха всички, които се самозабравяха на тези постове.
- Имаше ли по-интересни посетители? От непознатите разузнавания да вземем за пример.
- Да ви кажа Бекир Челенк беше чест клиент там(босът на терористичната организация " Сивите вълци ", директно обвързван с атентата против папа Йоан Павел II, б.а.). В лятото, в което той умря, идваше да играе в казиното - тук имахме френска рулетка. Винаги идваше с защита. Тя беше жена, на възраст 55-60 година почти. Идваше единствено с нея, тя първо оглеждаше - влизащи, излизащи. И по-късно го вкарваше. И цяло лято през 1985 година, всяка вечер, беше в казиното на вариетето. Той много пиеше. Вече беше в залеза си. Една вечер имахме сдърпване, аз непрекъснато влизах в казиното по работа, по 2-3 пъти през нощта, следях процеса. Той беше пийнал. Политна обратно, хванах му стола, с цел да не падне, да му спестя унижението. Жената не реагира, само че той вместо да ми благодари стартира шумно да ругае на български - опита се дори да ми се скара. Е, и аз му отговорих малко по-дръзко, поради което можеше спорът да прерасне в сериозен конфликт тъкмо с индивида, който зорко следяхме и не биваше да се подвига към него звук, тогава дамата пристигна при мен и общително помоли: „ Ггосподине, оправдавам се, не обръщайте внимание ”. След 7 нощи Челенк още веднъж дойде във вариетето. Поиска резервация на постоянно непокътнатата маса, където сядат по принцип Тодор Живков и антуража му. Каза: „ Искам да почерпя. Целият балет, оркестъра, всички ви, апелирам да ме извините за случилото се преди седмица ”. Всичко го познавахме. В това число и бандюгите от Поморие, той контактуваше дори и със небезизвестния Сеньората. Та в тази нощ, докъм 4 часа сутринта той черпеше всички във вариетето. Сякаш е знаел, че е за последно. Каза на сутринта, че потегля за Истанбул. Вечерта по международните организации оповестиха, че е умрял от инсулт в самолета при приземяването в Истанбул.
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО ВТОРА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО
- Г-н Стоянов, самичък по себе си, вие сте една от митичните фигури в Бургаския район, под чието наблюдаване и директно присъединяване вървяха процесите в разцвета на социализма и в зората на демокрацията. Но за новото потомство, дори за две генерации към този момент, вие сте безусловно незнаен, а щяха да ви носят на ръце, в случай че през днешния ден управлявахте същото това феноменално освен за България, Балканите и даже за Европа, грандиозно нощно заведение.
- В този ред удостоверявам, че в никоя друга страна на Европа такова заведение, от този жанр, не е имало, когато го пуснахме в употреба и още най-малко 10 години по-късно нямаше. Гарантирам ви. Идеята за плана е на един прочут софийски проектант, по поръчка на Партията. Толкова огромно и толкоз професионално функционално " нещо " към момента не е издигнато на никое място. Вътре нямаше климатична апаратура от типа, който на вас ви е прочут, имаше естествена такава. И 500 индивида седяха по средата на август на хладно вътре. Да бъда прецизен - потенциалът на голямат зала бе 480.
- Чувала съм митове за така наречен Турски бар в границите на самата постройка. Що за питейно заведение бе това, кои сядаха там?
-Този „ Турски бар ” беше разположен в пространството като влезете във вариетето и се качите по стълбите. Своебразен „ Мецанин ” - като антре на самото шоу. Беше огромно. Наричаше се „ турски ”, тъй като на пода имаше големи ниски табуретки. Нищо турско нямаше, само че там се събираше бохемата.
- Бохемата на коя част от обществото в интервала 1970-1999 година казвахте?
- Основно на софийските актьори. Бургаско наличие съвсем нямаше. Бил съм шеф 10 години, не съм видял един прочут бургазлия, изключвам бандитите в залеза на някогашния публичен строй и докъм 1995 година
- Първият секретар на ОК на Българска комунистическа партия Николай Жишев виждал ли сте да влиза?
- Разбира се. Бях още стажант по това време, през 1976 г. следвах в Института по интернационален туризъм - днешния Колеж по туризма, трябваше наложително да имаме летни стажове. Работех първоначално в хотел „ Кубан ”, само че признавам - там ми беше доста мъчно, защото нивотона обсужване беше извънредно високо. Опашката за настаняване беше до Морската алея чак. Основно посетители бяха англичани, германци и скандинавски. Чакаше се по 4-5 часа да стигнеш до фоайето с рецепцията. Това бяха заможни туристи, гледахме ги като извънземни.
Пред Турския бар, 1977 година Отляво надясно са: Стойчо Мавров от Пловдив, келнер; Михаил Стоянов от Бургас, който към момента е пиколо; Петко Димитров от Бургас, келнер; Ангел Рибарски от София, келнер. Зад тях е решетката, зад която е самият Турски бар. - Правеха ли се съпоставения с други задгранични курорти - като качество на услугата?
- Правеха се. Говорил съм с доста посетители, които са идвали по-късно, когато към този момент бях чиновник в бар-вариетето, тъй като са ме разпитвали екзалтирано с въпроси „ Какво е това?Не се влизали в такова нещо? ”. Тогава бях на 26-27 години. Мислех, че се майтапят, като ми споделяха „ Такова нещо няма на никое място в Европа ”. Идват в дребна социалистическа България и внезапно... Това са ми го казвали откровено всевъзможен жанр клиенти - съществени дипломати, средностатистически туристи, разузнавачи, трафиканти на какво ли не. Разцветът беше докъм 1985 година
- Трафиканти?
- Да, да. Унгарци, италианци, сърби. Те бяха по-висок клас от турците и от представителите на арабския свят. Един сърбин помня, че ми сподели „ Брато, такова нещо не съм виждал на никое място ”, говорейки за бар-вариетето. Говореше ми за мащабите на строителството, комфорта, програмата. Тази стратегия, която я имаше тук от софийските сценаристи, хореографи, режисьори - с дълготрайност един час, с доста балети, певици, танцьори - не се случваше на открито. Защото е доста скъпо като организация, като разход за поддръжка на подобен тип актьори.
- Държавата ли го дотираше?
- Да, с цел да популяризираме туризма на България. И доста сполучливо го правеше страната.
- Тоест от 1965 година до 1985 година България е била измежду водещите дестинации за туризъм в международен мащаб и то, ползвайки за лице този курорт?
- Абсолютно! Със Слънчев бряг. Преди да стартират всеобщите градежи след 1995 година това беше доста известен европейски курорт. Познавах персонално туристи - немци и англичани, които обитаваха в интервал от цели 20 години всяко лято в Слънчев бряг. Бяха хора от междинната класа за Германия и Англия - не служащи, само че експерти в разнообразни области. Не бяха такива, които в този момент могат да се срещнат - дано да не дефинирам профила на днешния екскурзиант. Сега даже не можем да приказваме за равнище. Имам другар в Несебър, има заведение, споделя - „ Гледам ги по улиците с джапанки и найлонови торбички с храна от близкия маркет ”. Жена му ми показа пък различен случай - семейство чужденци с дете желае в допълнение легло в хотел „ Х ”. Детето е на 40 години - с майка си и татко си. Друго с в допълнение легло - детето на 27 години. Не може дете на 40 години да върви с майка си и татко си. Трагедията в Европа е огромна.
Бар-вариетето в първичния му тип през 1964 г. - Да се върнем на бар-вариетето. Казахте, че сте виждал първия комисар на Българска комунистическа партия Николай Жишев. Той беше човек с огромен престиж. Кого е водил при вас?
- Никого не е водил. Той придружаваше постоянно другаря Тодор Живков. Когато бях шеф, Живков пристигна три пъти. Седеше добродушно на вип-масата, която е измежду всички останали маси, гледаше програмата, която започваше в 12 ч. Когато посетител бе другарят Живков, някои от номерата се премахваха - по-освободените имам поради, разголените. Български национални песни и хора, балетът - оставаха. Живков консумираше единствено минерална вода. И кафе даже не сме му сервирали. Лично не съм го обслужвал, следил съм. Не беше главоболен клиент. Винаги беше в наличие на хора от обкръжението му. Никога не е бил с прочут руснак или германец. Идваше с едни и същи хора от държавното управление - най-вече с Огнян Дойнов до него. Масата осигурявахме с 6 или 8 места, само че в никакъв случай не е идвал с повече от трима индивида. За защита не приказваме в профил, на прилежащата маса беше военачалник Кашев. Идвал е още и синът му Владимир Живков. . Беше спокоен като мушица. Никакви проблеми не ни е създавал. Иван Славков беше друг обаче, нормално се движеше с Янчо Таков. Във времената към 1980-1982. После идваше с съвсем незнайни за мен хора, той имаше доста приятели из Слънчев бряг - все някогашни спортисти.
- Казвате, че сте почнали в хотел „ Кубан ”, само че е било прекомерно уморително. Защо там ви идваше нанагорно? Впрочем този хотел е измежду много западналите след 2000-та година.
- Не бях квалифициран да работя там. Бях изкарал единствено първата година в Института по туризъм и бях минал малко образование по сервиране в Интерхотел „ България ” и в хотел „ Приморец ”. Трябвах им в Слънчев бряг, тъй като знаех немски и британски. По това време ресторант „ Кубан ” беше доста изтънчен. Сервитьорите бяха с червени сака и сервираха с бели ръкавици. Аз като влязох за първи път напряко се шашнах. В сервиза имаше изключително доста правила, които би трябвало да се съблюдават като хигиена, етикет на държание, артикулация. Бях извикан като асистент, само че не съумях да се впиша в този екип, който беше формиран единствено от огромни експерти. Не се устояваше на дисциплината. Аз към този момент бях работил и като пиколо в хотел. Имах си контакти. Така разбрах, че за вариетето търсят келнер. Това за мен беше още по-висока топка, само че ме сложиха на омекотен и елементарен режим - да прислугвам 150-200 индивида съветски групи, всяка вечер. Там нямаше специфичен сервиз, тъй като всичко е авансово конкретизирано - пиво, кафе, ядки. Така почнах да натрупвам опит, до момента в който стигна до най-високото ходило.
Зад барплота в Турския бар. Вдясно е Михаил Стоянов. По средата е барманката. Годината е 1979. - И бързо показахте качества за шеф?
-След завършването на Института по туризъм ме назначиха за салонен шеф. Смених трима шефове, които очевидно не са били на равнище и в един безоблачен януарски ден през 1982 година ми се обади партийният секретар в Слънчев бряг, с цел да ми каже, че би трябвало да се явя в залата за срещи в хотел „ Глобус ”. Викал ме генералният шеф на целия курорт Слънчев бряг. Аз се разклатих, крещя си какво толкоз да е станало...Човекът се споделяше Лефтер Василев - с Николай Жишев бяха доста близки. Той беше нещо като президент на Слънчев бряг. Не като сегашните палячовци. Отидох - подредени 5-6 индивида от партийното бюро. Почнаха по този начин: „ Ами... работиш в бар-Вариетто ” нали? Разбрахме, че си приключил Института по туризъм. Знаеш езици. Обаче знаеш ли историите, дето стават във вариетето? " Казвам: „ Чувал съм някои неща, след които има арести, затвор и така нататък ”. И тогава Лефтер Василев ми сподели, няма да не помни думите му: „ Виж какво момче. От през днешния ден ти си новият сложен шеф на бар-вариетето. Омалях. Едно е салонен шеф, друго е да поемеш раницата с тежкото снаряжение - посрещане, изпращане. Внимавай да не се овъргаляш и ти в триците, тъй като ще те изядат прасетата. Разбра ли какво споделих? ”.
- Какво значи това?
- Да не се омотаеш от алчност в обири, продажби и бармански далавери, тъй като ще ти се откри вярното място.В пандиза. Така приключваха всички, които се самозабравяха на тези постове.
- Имаше ли по-интересни посетители? От непознатите разузнавания да вземем за пример.
- Да ви кажа Бекир Челенк беше чест клиент там(босът на терористичната организация " Сивите вълци ", директно обвързван с атентата против папа Йоан Павел II, б.а.). В лятото, в което той умря, идваше да играе в казиното - тук имахме френска рулетка. Винаги идваше с защита. Тя беше жена, на възраст 55-60 година почти. Идваше единствено с нея, тя първо оглеждаше - влизащи, излизащи. И по-късно го вкарваше. И цяло лято през 1985 година, всяка вечер, беше в казиното на вариетето. Той много пиеше. Вече беше в залеза си. Една вечер имахме сдърпване, аз непрекъснато влизах в казиното по работа, по 2-3 пъти през нощта, следях процеса. Той беше пийнал. Политна обратно, хванах му стола, с цел да не падне, да му спестя унижението. Жената не реагира, само че той вместо да ми благодари стартира шумно да ругае на български - опита се дори да ми се скара. Е, и аз му отговорих малко по-дръзко, поради което можеше спорът да прерасне в сериозен конфликт тъкмо с индивида, който зорко следяхме и не биваше да се подвига към него звук, тогава дамата пристигна при мен и общително помоли: „ Ггосподине, оправдавам се, не обръщайте внимание ”. След 7 нощи Челенк още веднъж дойде във вариетето. Поиска резервация на постоянно непокътнатата маса, където сядат по принцип Тодор Живков и антуража му. Каза: „ Искам да почерпя. Целият балет, оркестъра, всички ви, апелирам да ме извините за случилото се преди седмица ”. Всичко го познавахме. В това число и бандюгите от Поморие, той контактуваше дори и със небезизвестния Сеньората. Та в тази нощ, докъм 4 часа сутринта той черпеше всички във вариетето. Сякаш е знаел, че е за последно. Каза на сутринта, че потегля за Истанбул. Вечерта по международните организации оповестиха, че е умрял от инсулт в самолета при приземяването в Истанбул.
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО ВТОРА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ