Възпитание без бой и наказание
Физическите санкции унижават децата. Съвременните психолози са единомислещи, че те се отразяват зле на психическото и на физическото им здраве. Те отслабват фамилните връзки и не носят никаква изгода за възпитанието и развиването на детето.
И впреки това, доста родители не престават да ползват строги санкции - да крещят и викат на децата, да дърпат уши и даже да пляскат плесници.
Как да преустановят с тази порочна процедура, поучава психологът Сюзън Нюман пред Washington Post.
Американско изследване, направено през 2013 година, открива, че 81% от родителите считат, че физическите санкции са изцяло допустими и са метод за налагане на дисциплинираност, а две трети от интервюираните признават, че постоянно прибягват до тях.
Според Изследователска група за обществено развиване към щатския университет на Вашингтон, възрастните, претърпяли физическо и прочувствено принуждение в детството си, доста постоянно повтарят същото върху личните си деца.
Нещо повече: този модел се резервира в три последователни поколения и въздейства на стила на образование и на взаимоотношенията на хората в това фамилията.
К акво може да се направи?
“Ако човек е бил обект на принуждение, той също е податлив да стане кавгаджия. Подобно държание може да се съпостави с алкохолизма: в случай че родителите постоянно сядат на чашка, изцяло евентуално е и децата да стартират да пият. Но това може да се поправи “, споделя Нюмън.
5 съвета по какъв начин да го реализиран:
1. Признайте, какво вършиме: пляскате, викате на децата или изпадате в нервности
Първата стъпка е да осъзнаете и да си го признаете. Признанието е най-трудното, само че отсам потегля тласъкът да се поправите.
Въпросът по какъв начин да възпитавате децата, в огромна степен зависи от културните обичаи и методите, които се считат за допустими. И те са разнообразни за всяко семейство и доста зависят от това по какъв начин човек самичък и бил възпитаван.
За всеки е значимо да си даде справедлива оценка. „ Да си възрастен, значи да имаш опция да определиш неправилната линия на държание и да не я предаваш на своите деца “, изяснява Нюман.
2. Потърсете помощ
Белезите са по-дълбоки, в сравнение с допускате.
Учени от UCLA установиха, че продължителният стрес трансформира физическите и душевен реакции на родителите. А всички знаят, че дребните деца са способни да извадят всеки от кожата му. Най-лесно им се получава с мама и баща, които непрестанно са край тях.
Травмираният човек мъчно се оправя със личните си страсти без странична помощ. И нормално потегля по пътя, който му е най-лек - покачва глас, вика, крещи или ползва мощ.
Силният стрес може да докара родителя до физическо принуждение над детето или до използване на способ, който „ унижава достолепието му “.
Според Нюман е нужна странична помощ – било от страна на близки или на другари, които да се намесят и да припомнят, че е време да спре.
Определете граници за вмешателство и на личните си родители. Поговорете с тях, че времето, в което те са възпитавали и отминало. Сега е ваш ред. Отстоявайте своите позиции при възпитаване на личните си деца.
И, в случай че бабата и дядото се месят прекалено и не признават, че вашата роля е съществена, внимателно преразгледайте ситуацията.
3. Отбелязвайте всеки триумф от своите дейности и решения
Хвалете сами себе си и се насърчавайте.
Възпитанието на децата е трудоемко, даже в случаите, когато не се постанова да се борите с куп неприятни привички. Затова е значимо да отбелязвате позитивните промени в своето държание, даже и най-малките, да засилите връзката си с детето и да заличите последователно мъчителното минало.
„ Когато постигнете избран резултат при възпитанието на детето, това последователно ще възвърне самооценката ви. Важно е да си казвате: аз се старах с всички сили, следих и направлявах страстите си. И съумях! “, поучава Нюман.
4. Гордейте се, че сте избрали различен път
Ако пък не се справяте с нещо, помислете какво ви тласка да действате по този начин и на какво се дължи неприемливото ви държание.
5. Припомнете си крайната цел
Родителите би трябвало да отгледат и възпитат щастливо дете, а не с крясъци и плесници редовно да глобяват неговото неприятно държание.
Щом родителите признаят, че вършат нещо не поради момента, а в интерес на крайния резултат – да възпитат щастливо дете, измененията в държанието им ще настъпят някак по-леко.
Новите родители
И впреки това, доста родители не престават да ползват строги санкции - да крещят и викат на децата, да дърпат уши и даже да пляскат плесници.
Как да преустановят с тази порочна процедура, поучава психологът Сюзън Нюман пред Washington Post.
Американско изследване, направено през 2013 година, открива, че 81% от родителите считат, че физическите санкции са изцяло допустими и са метод за налагане на дисциплинираност, а две трети от интервюираните признават, че постоянно прибягват до тях.
Според Изследователска група за обществено развиване към щатския университет на Вашингтон, възрастните, претърпяли физическо и прочувствено принуждение в детството си, доста постоянно повтарят същото върху личните си деца.
Нещо повече: този модел се резервира в три последователни поколения и въздейства на стила на образование и на взаимоотношенията на хората в това фамилията.
К акво може да се направи?
“Ако човек е бил обект на принуждение, той също е податлив да стане кавгаджия. Подобно държание може да се съпостави с алкохолизма: в случай че родителите постоянно сядат на чашка, изцяло евентуално е и децата да стартират да пият. Но това може да се поправи “, споделя Нюмън.
5 съвета по какъв начин да го реализиран:
1. Признайте, какво вършиме: пляскате, викате на децата или изпадате в нервности
Първата стъпка е да осъзнаете и да си го признаете. Признанието е най-трудното, само че отсам потегля тласъкът да се поправите.
Въпросът по какъв начин да възпитавате децата, в огромна степен зависи от културните обичаи и методите, които се считат за допустими. И те са разнообразни за всяко семейство и доста зависят от това по какъв начин човек самичък и бил възпитаван.
За всеки е значимо да си даде справедлива оценка. „ Да си възрастен, значи да имаш опция да определиш неправилната линия на държание и да не я предаваш на своите деца “, изяснява Нюман.
2. Потърсете помощ
Белезите са по-дълбоки, в сравнение с допускате.
Учени от UCLA установиха, че продължителният стрес трансформира физическите и душевен реакции на родителите. А всички знаят, че дребните деца са способни да извадят всеки от кожата му. Най-лесно им се получава с мама и баща, които непрестанно са край тях.
Травмираният човек мъчно се оправя със личните си страсти без странична помощ. И нормално потегля по пътя, който му е най-лек - покачва глас, вика, крещи или ползва мощ.
Силният стрес може да докара родителя до физическо принуждение над детето или до използване на способ, който „ унижава достолепието му “.
Според Нюман е нужна странична помощ – било от страна на близки или на другари, които да се намесят и да припомнят, че е време да спре.
Определете граници за вмешателство и на личните си родители. Поговорете с тях, че времето, в което те са възпитавали и отминало. Сега е ваш ред. Отстоявайте своите позиции при възпитаване на личните си деца.
И, в случай че бабата и дядото се месят прекалено и не признават, че вашата роля е съществена, внимателно преразгледайте ситуацията.
3. Отбелязвайте всеки триумф от своите дейности и решения
Хвалете сами себе си и се насърчавайте.
Възпитанието на децата е трудоемко, даже в случаите, когато не се постанова да се борите с куп неприятни привички. Затова е значимо да отбелязвате позитивните промени в своето държание, даже и най-малките, да засилите връзката си с детето и да заличите последователно мъчителното минало.
„ Когато постигнете избран резултат при възпитанието на детето, това последователно ще възвърне самооценката ви. Важно е да си казвате: аз се старах с всички сили, следих и направлявах страстите си. И съумях! “, поучава Нюман.
4. Гордейте се, че сте избрали различен път
Ако пък не се справяте с нещо, помислете какво ви тласка да действате по този начин и на какво се дължи неприемливото ви държание.
5. Припомнете си крайната цел
Родителите би трябвало да отгледат и възпитат щастливо дете, а не с крясъци и плесници редовно да глобяват неговото неприятно държание.
Щом родителите признаят, че вършат нещо не поради момента, а в интерес на крайния резултат – да възпитат щастливо дете, измененията в държанието им ще настъпят някак по-леко.
Новите родители
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ