Фирми търсят работници с ненужна квалификация
Фирмите у нас търсят лица с подготовка, неведнъж надхвърляща условията на работното място. Така в България съществуват обилни отвесни несъответствия – (степен на сходство сред добита просветителна степен и просветително и квалификационно ниво, изисквано на работното място), които през последните 10 години се задълбочават.
Това се показва в Проект на Иновационна тактика за умна специализация (ИСИС), 2021-2027 година на Република България, качен за публично разискване. Интелигентната специализация е идея за създаване на политики за научни проучвания и нововъведения, обхванати в цялостна визия за развиването, основано на териториалния потенциал и упоритости на районите.
От друга страна, съществува забележителен брой завършващи висше обучение с образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър, които нямат ясна визия за насоките и опциите си за професионална реализация, и като резултат се съгласяват да заемат позиции, които са под нивото на добитото от тях обучение. На национално ниво делът на свръхквалифицираните служащи възлиза на 23,6% за 2018 година с повишаване за последните 10 години от 3,4 п.п., се показва в плана.
Според него хоризонталните диспропорции на пазара на труда също имат отрицателно въздействие, на първо място на самостоятелно ниво, от позиция на неспособност за капитализиране на основата на към този момент вложени време и старания по време на образованието и по-високи нива на стрес заради неналичието на подобаващи за съответното работно място пълномощия.
Наред с това те носят отрицателни резултати за фирмите заради по-високия разход за адаптиране на наетите лица към работната среда и за стопанската система като цяло в следствие от асиметрията сред вложени средства за предоставени просветителни услуги в едни области, резултатите от които се осъществят в други. Въпреки че 54% от работодателите (40% за ЕС-28) изпитват усложнения да намерят личен състав с нужното обучение и пълномощия, едвам 31% от компаниите (при 66% за ЕС-28) финансират стратегии за образование на работното място.
В отчета се показва още, че съгласно данните на Европейското иновационно табло се следи спад на предприятията със лична иновационна активност (от 15% през 2011 година до 13,8% през 2019 г.). Това ниво е повече от два пъти под междинното за ЕС-28 и по-високо единствено от резултата за Румъния.
Централна Европа остава без служащи
На този декор, делът на дребните и междинни предприятия с софтуерни (продуктови и/или процесни) нововъведения понижава с 16%, а делът на МСП с нетехнологични (маркетингови и организационни) нововъведения бележи спад от 5,6%. Като резултат, продажбата на нови за пазара и компанията артикули, като дял от оборота, спада с 81%. Този резултат е показателна ниско ниво на конкурентоспособност на българските предприятия.
Българските предприятия изостават от европейските си сътрудници и съперници и по потреблението на облачни технологии, поддържането на уебстраници, потреблението на обществени мрежи за бизнеса, както и по осигуреността на личния състав с портативни устройства, които да се употребяват за работа.
еconomic.bg
Това води до най-голям % на българските предприятия с ниска цифрова активност в Европа. Все отново 8% от предприятията употребяват някакви облачни технологии, а 6% употребяват комплицирани облачни технологии (за изнасяне на данни и услуги), което е задоволително за създаване на потенциал на облачни услуги, ориентирани към вътрешния пазар.
Това се показва в Проект на Иновационна тактика за умна специализация (ИСИС), 2021-2027 година на Република България, качен за публично разискване. Интелигентната специализация е идея за създаване на политики за научни проучвания и нововъведения, обхванати в цялостна визия за развиването, основано на териториалния потенциал и упоритости на районите.
От друга страна, съществува забележителен брой завършващи висше обучение с образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър, които нямат ясна визия за насоките и опциите си за професионална реализация, и като резултат се съгласяват да заемат позиции, които са под нивото на добитото от тях обучение. На национално ниво делът на свръхквалифицираните служащи възлиза на 23,6% за 2018 година с повишаване за последните 10 години от 3,4 п.п., се показва в плана.
Според него хоризонталните диспропорции на пазара на труда също имат отрицателно въздействие, на първо място на самостоятелно ниво, от позиция на неспособност за капитализиране на основата на към този момент вложени време и старания по време на образованието и по-високи нива на стрес заради неналичието на подобаващи за съответното работно място пълномощия.
Наред с това те носят отрицателни резултати за фирмите заради по-високия разход за адаптиране на наетите лица към работната среда и за стопанската система като цяло в следствие от асиметрията сред вложени средства за предоставени просветителни услуги в едни области, резултатите от които се осъществят в други. Въпреки че 54% от работодателите (40% за ЕС-28) изпитват усложнения да намерят личен състав с нужното обучение и пълномощия, едвам 31% от компаниите (при 66% за ЕС-28) финансират стратегии за образование на работното място.
В отчета се показва още, че съгласно данните на Европейското иновационно табло се следи спад на предприятията със лична иновационна активност (от 15% през 2011 година до 13,8% през 2019 г.). Това ниво е повече от два пъти под междинното за ЕС-28 и по-високо единствено от резултата за Румъния.
Централна Европа остава без служащи
На този декор, делът на дребните и междинни предприятия с софтуерни (продуктови и/или процесни) нововъведения понижава с 16%, а делът на МСП с нетехнологични (маркетингови и организационни) нововъведения бележи спад от 5,6%. Като резултат, продажбата на нови за пазара и компанията артикули, като дял от оборота, спада с 81%. Този резултат е показателна ниско ниво на конкурентоспособност на българските предприятия.
Българските предприятия изостават от европейските си сътрудници и съперници и по потреблението на облачни технологии, поддържането на уебстраници, потреблението на обществени мрежи за бизнеса, както и по осигуреността на личния състав с портативни устройства, които да се употребяват за работа.
еconomic.bg Това води до най-голям % на българските предприятия с ниска цифрова активност в Европа. Все отново 8% от предприятията употребяват някакви облачни технологии, а 6% употребяват комплицирани облачни технологии (за изнасяне на данни и услуги), което е задоволително за създаване на потенциал на облачни услуги, ориентирани към вътрешния пазар.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ