Индекс на медийната грамотност: къде са българите спрямо останалите европейци |
Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия са отпред в тазгодишната ранглиста на Индекса за медийна просветеност. Тези страни имат най-голям капацитет да устоят на отрицателните резултати на подправените вести и дезинформация в Европа заради високите равнища на качество на образованието, независимост на медиите и доверие сред хората.
От 35-те европейски страни, включени в проучването, България се намира на нежеланото 30-о място.
На последните места в класацията са Северна Македония (35 място), Босна и Херцеговина (34 място), Албания (33 място), Черна гора (32 място) и Турция (31 място). Според отчета тези страни имат невисок капацитет да се оправят с резултатите на подправените вести и дезинформация заради недостатъци в медийната независимост и качеството на образованието.
Методика
Резултатите са от новото издание на Индекса за медийна просветеност за 2021 година, направен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът прави оценка евентуалната резистентност към разпространяването на подправени вести в 35 европейски страни, като се употребяват знаци за медийна независимост, обучение и доверие сред хората . Най-голяма тежест имат знаците за медийна независимост (на Freedom House и на " Репортери без граници " ) и тези за обучение (на PISA), като от тях четивната просветеност има най-голяма тежест. Индикаторите „ е-участие “ (на ООН) и „ доверие в другите “ (на Евростат) са със относително по-малка тежест по отношение на другите.
Естония, Швеция и Ирландия означават изцяло усъвършенстване по точки и в класациите през годините, като заемат 3, 4 и 5 място в показателя през 2021 година. Тези три страни се показват като цяло доста добре в главните знаци за обучение, медийна независимост и доверие в хората. Цялостно утежняване на точките и в класациите през годините се отбелязва от Латвия, Словения и БиХ, които надлежно са на 20, 14 и 34 място в класацията през 2021 година, като при тях има изцяло утежняване при всички основни знаци на показателя.
Когато петте клъстера на показателя се разположат на картата се виждат избрани районни модели. Най-добре представящите се страни от първия клъстер са ситуирани в Северозападна Европа. Страните с най-слаби резултати са в Югоизточна Европа.
България заема 30 място в класацията от 35 страни и се намира в предпоследния, четвърти клъстер, паралелно с Гърция (27 място), Румъния (28 място), Сърбия (29 място), Турция (31 място), Черна гора (32 място). Позицията на България се утежнява с 1 място по отношение на 2019, като се връща на позициите от 2018 и 2017 г.
Това издание на показателя се появява по време на двойна рецесия, когато пандемията от Ковид-19 се утежнява в допълнение от инфодемия - потопът от подправени вести и дезинформация измежду прекомерно доста информация. Марин Лесенски, създател на отчета, споделя, че „ инфодемията основава рецесия на доверието като подкопава вярата в медицинските и научни познания и институции, които са на първaта линия на отбрана в здравната рецесия, както и рецесия на доверие в ръководството, което е належащо да ръководи отговорът на възходящата всеобхватна рецесия – здравна, обществена и икономическа “.
Докладът предлага образованието като най-оптимален метод за справяне с подправените вести , което да работи като имунизация и да дава резистентност към най-тежките случай на подправени вести и пост-истината. Справянето с подправените вести и дезинформацията ще понижи степента на политически и публични борби, би повишило равнището на доверие в обществата и би асъдействало за по-здравословна среда (преносно и буквално) по време на пандемията от Ковид-19.
От 35-те европейски страни, включени в проучването, България се намира на нежеланото 30-о място.
На последните места в класацията са Северна Македония (35 място), Босна и Херцеговина (34 място), Албания (33 място), Черна гора (32 място) и Турция (31 място). Според отчета тези страни имат невисок капацитет да се оправят с резултатите на подправените вести и дезинформация заради недостатъци в медийната независимост и качеството на образованието.
Методика
Резултатите са от новото издание на Индекса за медийна просветеност за 2021 година, направен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът прави оценка евентуалната резистентност към разпространяването на подправени вести в 35 европейски страни, като се употребяват знаци за медийна независимост, обучение и доверие сред хората . Най-голяма тежест имат знаците за медийна независимост (на Freedom House и на " Репортери без граници " ) и тези за обучение (на PISA), като от тях четивната просветеност има най-голяма тежест. Индикаторите „ е-участие “ (на ООН) и „ доверие в другите “ (на Евростат) са със относително по-малка тежест по отношение на другите.
Естония, Швеция и Ирландия означават изцяло усъвършенстване по точки и в класациите през годините, като заемат 3, 4 и 5 място в показателя през 2021 година. Тези три страни се показват като цяло доста добре в главните знаци за обучение, медийна независимост и доверие в хората. Цялостно утежняване на точките и в класациите през годините се отбелязва от Латвия, Словения и БиХ, които надлежно са на 20, 14 и 34 място в класацията през 2021 година, като при тях има изцяло утежняване при всички основни знаци на показателя.
Когато петте клъстера на показателя се разположат на картата се виждат избрани районни модели. Най-добре представящите се страни от първия клъстер са ситуирани в Северозападна Европа. Страните с най-слаби резултати са в Югоизточна Европа.
България заема 30 място в класацията от 35 страни и се намира в предпоследния, четвърти клъстер, паралелно с Гърция (27 място), Румъния (28 място), Сърбия (29 място), Турция (31 място), Черна гора (32 място). Позицията на България се утежнява с 1 място по отношение на 2019, като се връща на позициите от 2018 и 2017 г.
Това издание на показателя се появява по време на двойна рецесия, когато пандемията от Ковид-19 се утежнява в допълнение от инфодемия - потопът от подправени вести и дезинформация измежду прекомерно доста информация. Марин Лесенски, създател на отчета, споделя, че „ инфодемията основава рецесия на доверието като подкопава вярата в медицинските и научни познания и институции, които са на първaта линия на отбрана в здравната рецесия, както и рецесия на доверие в ръководството, което е належащо да ръководи отговорът на възходящата всеобхватна рецесия – здравна, обществена и икономическа “.
Докладът предлага образованието като най-оптимален метод за справяне с подправените вести , което да работи като имунизация и да дава резистентност към най-тежките случай на подправени вести и пост-истината. Справянето с подправените вести и дезинформацията ще понижи степента на политически и публични борби, би повишило равнището на доверие в обществата и би асъдействало за по-здравословна среда (преносно и буквално) по време на пандемията от Ковид-19.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ