Финансовите загуби, причинени от блокирани петролни и газови активи, могат

Финансовите загуби, породени от блокирани петролни и газови активи, могат да доближат 1,4 трилиона щатски $ kато множеството от тези загуби ще удрят частни вложители, в това число пенсионни фондове. Това сочи ново изследване на откриватели, водени от икономиста Грегор Семиенюк от Университета на Масачузетс Амхерст. Те са оценили вероятностите за съвсем 45 000 петролни и газови активи по света, проследявайки евентуалните финансови последствия от блокираните активи посредством техните корпоративни структури, с цел да разпознават кои вложители в последна сметка ще изгубят. „ Изчисляваме, че световните блокирани активи като сегашна стойност на бъдещите пропуснати облаги в нефтения и газов бранш надвишават 1 трилион щатски $ при правдоподобни промени в упованията по отношение на резултатите от политиката в региона на климата “, се споделя в изследователската публикация, оповестена в списание Nature Climate Change. „ По-голямата част от пазарния риск за тези инвестиции пада върху частните вложители, най-вече в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в това число забележителна експозиция посредством пенсионни фондове и финансови пазари. „ Следователно заинтригуваните страни (stakeholders) в богатите страни имат главен дял от това по какъв начин се ръководи преходът в производството на петрол и газ, като непрекъснати поддръжници на стопанската система на изкопаемите горива и евентуално изложени притежатели на блокирани активи “, е записано в отчета. Изследователите изследваха финансовите последствия от световните старания за декарбонизиране на потреблението на сила ще надвишават 1,4 трилиона $ през идващите 15 години. Оценката се основава на „ правдоподобни “ отговори на политиката в региона на климата, в това число сюжети, направени от Международната организация по енергетика, които разказват в детайли забележителното понижаване на потреблението на петрол и газ, което би трябвало да се реализира, с цел да се лимитират излъчванията на парникови газове до по-безопасни равнища. Изследователите споделят, че възходящият напън за декарбонизиране на световните енергийни системи кара вложителите да „ преобразуват “ упованията си за търсенето на нефт и газ, дружно с предстоящите доходи, генерирани от петролни и газови активи, което води до предстояща обезценка на петрола с 1,4 трилиона $ и газови вложения. Около 1 трилион щатски $ от тези загуби се чака да ударят пазарите на акции, като останалите ще обиден други частни вложители и държавни управления. Тези загуби ще преминат и към пенсионни спестявания, като откривателите считат, че към 282 милиарда $ могат да бъдат изтрити от пенсионните фондове в международен мащаб. Проучването се концентрира върху евентуалните въздействия върху нефтената и газовата индустрия и не включва оценка на въглищните активи. Семиенюк счита, че държавните управления могат да бъдат изправени пред засилен напън да спасят вложителите в промишлеността за изкопаеми горива. В страни като Съединените щати тези вложители са най-вече формирани от богати хора, които могат да се опитат да употребяват непропорционално политическо въздействие, с цел да забавят прехода от изкопаеми горива към чиста сила. „ Богатите заинтригувани страни имат по-голям дял в метода, по който се ръководи преходът към възобновима сила, в сравнение с допуска географското систематизиране на производството на изкопаеми горива, както посредством тяхната поддръжка за стопанската система на изкопаемите горива, по този начин и посредством евентуалното им излагане към блокирани петролни активи “, изяснява Семиенюк. „ Усилията за декарбонизация от страна на страните, в които са основани тези заинтригувани стейкхолдъри, могат да бъдат доста по-ефективни за понижаване на доставките на петрол и газ, в сравнение с може да допускат предходни проучвания. „ Например, политиците биха могли да работят с вложители, с цел да понижат финансовите разноски на петролните и газовите компании, а не просто да се откажат, прехвърляйки собствеността на други, може би по-малко дружелюбни страни. „ От друга страна, упованията за държавно избавяне на финансови компании в тези богати страни също биха могли да доведат до извратени тласъци за увеличение на вложенията и за добиване на дивидентите, които не престават да си вървят “, споделят учените.