Дали свободната воля е бъг в системата, или основна характеристика на човечеството?
Философ, неврохирург и инженер разискаха природата на нашето схващане в подкаста Humanize.
Къде се намира човешкото схващане и по какво се разграничава от изкуствения разсъдък? Тези фундаментални въпроси неотдавна бяха обект на увлекателна полемика в подкаста Humanize. В провокиращия диалог участваха философът Ангъс Менудж, неврохирургът Майкъл Егнор и инженерът Брайън Краус. Поводът беше излизането на новата научна антология Minding the Brain, която събира специалисти от разнообразни области, с цел да изследват природата на разсъдъка.
Водещият на подкаста Уесли Джей Смит и неговите посетители разгледаха основни въпроси в актуалната просвета и философия: какво е съзнанието, може ли то да се сведе до работата на мозъка, съществува ли свободна воля и по какво хората се разграничават от машините и животните.
Ангъс Менудж обърна внимание на едно главно ограничаване на невробиологията: макар че учените могат да открият връзката сред мозъчната интензивност и прочувствените и когнитивните положения, самите мисли не могат да бъдат локализирани в пространството като физически обекти. Това наблюдаване естествено води до концепцията за дуализма – философската концепция, че мозъкът съществува настрана от плътта, т.е. той не е стеснен в нашия физически „ централен процесор “. Според Менуге точно невъзможността за „ хващане “ и премерване на мисълта като веществен обект кара човек да се замисли за нематериалната природа на съзнанието.
Смит повдигна един постоянно срещан въпрос по време на диалога: би трябвало ли последователите на дуализма безусловно да са вярващи? Менуге, въпреки това, изясни, че дуалистичните възгледи могат да се поддържат и от строго световна позиция. Много философи, без значение от отношението им към религията, стигат в трудовете си до извода, че психологичните феномени не могат да бъдат обяснени единствено с работата на невроните.
Значителна част от диалога бе отдадена на свободната воля – способността на човешките същества умишлено да дефинират дейностите си. Майкъл Егнор описа за опитите на Бенджамин Либет (1916-2007), които прекатурват визиите на учените за процеса на взимане на решения. Изследователят мери електрическата интензивност на мозъка по време на елементарни дейности – да вземем за пример когато човек взема решение да помръдне пръста си. Оказало се, че мозъкът се приготвя за придвижването няколкостотин милисекунди преди човек да има съзнателното предпочитание да го извърши.
Мнозина одобриха това изобретение като доказателство за илюзорния темперамент на свободната воля: в случай че мозъкът стартира да работи преди появяването на умишлено желание, това значи, че решенията се вземат някъде в дълбините на нервната система, а чувството за избор е единствено заблуда. По-нататъшните опити обаче демонстрираха изненадващо нещо: даже когато мозъкът към този момент е почнал програмата за деяние, човек може да промени решението си в последния миг и да спре придвижването. Либет нарекъл тази дарба „ свободата да не правиш “ (free won’t).
Егнор е уверен, че отричането на свободната воля подкопава моралната отговорност и отваря пътя за тоталитарните идеологии. Той показва пет съществени аргумента в интерес на нейното битие. Първо, тя е повсеместен човешки опит – всеки от нас взема съзнателни решения всеки ден. Второ, самото отказване на свободната воля е логичен спорно: в случай че твърдим, че всички наши мисли и решения са авансово предопределени, то и тази концепция не може да бъде резултат от самостоятелна мисъл – тя просто е програмирана.
Трето, актуалната квантова физика опровергава концепцията за света като великански механизъм, в който всяко последващо положение следва еднопосочно от предходното (класически детерминизъм). На квантово равнище природата демонстрира фундаментална несигурност и случайност. Четвъртият и петият мотив са свързани с обстоятелството, че без признаването на свободата на избора главните понятия на човешката просвета губят своя смисъл: по какъв начин можем да приказваме за морал, в случай че дейностите на хората са предопределени? Как можем да оценим достиженията на цивилизацията, в случай че всички решения са неизбежни?
Може ли изкуственият разсъдък да възпроизведе изцяло работата на нашите мозъци? Брайън Краус и Ангъс Менудж считат, че тази концепция е несъстоятелна. Те ни припомнят: макар всички достижения в региона на компютърната невробиология учените към момента не могат да основат цифрово копие даже на най-простия организъм. Нематодът Caenorhabditis elegans, чиято нервна система се състои единствено от няколкостотин кафези, не може да бъде изцяло моделиран. А какво да кажем за човешкия мозък с неговите трилиони невронни връзки?
Разработвайки разликите сред живия разум и машинния разсъдък, Егнор (който дружно с Денис О’Лиъри се готви да разгласява The Immortal Mind “ – „ Безсмъртният разум “) предлага философска вероятност. Основното свойство на човешкото мислене, твърди той, е интенционализмът – способността на мислите да бъдат ориентирани към нещо, да носят смисъл и значение. Компютърът, колкото и да е комплициран, просто манипулира знаците съгласно избрани правила. Текстовият редактор не се интересува дали сте написали гениално стихотворение, или случаен набор от букви – той не схваща смисъла на текста. Ето за какво, счита откривателят, разсъдъкът и изчисленията са не просто разнообразни, а противоположни по своята същина.
Участниците разискаха и създаването на огромни езикови модели като ChatGPT. Въпреки впечатляващите качества на тези системи Краус обръща внимание на тяхната присъща специфичност – по този начин наречените „ халюцинации “. Този термин се употребява от специалистите за изложение на случаите, когато изкуственият разсъдък решително генерира безапелационно звучащ, само че изцяло подправен текст. Според Краус точно тези неточности издават неналичието на същинско схващане от страна на машините: невронните мрежи не схващат смисъла на информацията, а единствено разпознават и допълват статистическите модели в данните. Менуге предизвестява: не би трябвало да забравяме фундаменталната разлика сред машините и човешкото творчество. Способността за нереално мислене, слагане на цели и морални разсъждения отличава хората от животните и от всяка, даже най-напреднала технология.
Егнор изяснява разликата сред елементарната реакция на тласък и същинското схващане с един занимателен образец. Кучето му реагира незабавно на миризмата на бекон: размахва опашка, тича в кухнята и стартира да моли за храна. Но за разлика от хората, то не се замисля за калорийното наличие на продукта, не разсъждава върху етиката на потреблението на месо, не се пробва да разбере химическия състав на аромата. Човешкото знание надвишава непосредствените чувства, като включва нереално мислене, морално размишление и търсене на дълбоките закони на Вселената.
В края на диалога Менуге акцентира: този метафизичен спор не е просто академично упражнение. Разбирането на неосезаемата природа на мозъка открива нови хоризонти за науката и човешкото развиване. Способността да надхвърляме биологичните ограничавания – да разсъждаваме върху универсалните истини, моралните идеали и самата конструкция на космоса – е в основата на нашата природа.
В книгата Minding the Brain не се прави опит за налагане на една-единствена вярна позиция. Напротив, тя кани читателя на интелектуално странствуване, като му предлага да огледа на казуса за съзнанието от разнообразни ъгли. Както отбелязва водещият Уесли Джей Смит, точно по този метод би трябвало да се развиват науката и философията – посредством открит разговор на разнообразни гледни точки в търсене на по-дълбоката истина.
