Доказано с документи: Фризинга са потомци на цар Самуил
Фамилия Фризинга в Италия имат документи, че са наследници на цар Самуил - това се потвърждава в италианското изследване „ Империята на българите “.
На 27 октомври 1993 година починалият стихотворец и журналист Георги Тахов го разгласява и у нас.
През 1956 година двама римски юристи, с представител на семейството Фризинга, идват в София. Сезирано е нашето Външно министерство. Нито един от нашите политици обаче не се заинтересувал от богатия проучвателен материал, който донесли италианците. Понеже тогавашната комунистическа власт била заета да наложи концепцията за така наречен „ македонска нация ” в Пиринския край.
Документите на семейството Миструци ди Фризинга съществуват и през днешния ден. В тях са потърсени данни за потомствената линия на Самуиловия двор, един от клоновете на който доближава до съвремието. Родословното дърво стартира с надписа: „ Империя на българите “. В изследването научни служащи стигат до следните изводи: Фамилията слага като начало на генеалогическото си дърво Империя на българите и царя на българите Самуил - закрепена е годината 1014-а. Самуил умира на 6.09.1014 година Преди купата " цар на българите " е изписана годината 986-а. Както се вижда, и в тази ситуация е употребен терминът „ Империя на българите “, а не Царство България, към който се придържа и актуалната историческа просвета, когато става дума за Първата българска страна “, написа още в обявата.
В Италия и до през днешния ден съществува специфична институция, която дефинира семействата, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на античните родове. Книгата се назовава Tabella per I’iscrizione nei libro d’oro della nobilla Italiana. Генеалогическото дърво на семейството Миструци ди Фризинга е добило правото си на регистриране сред знатните семейства с помощта на показаните изследвания и документи, по един образец от които се подават в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият дубликат от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 година, удостоверен персонално от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия. Четвъртият документ е публикуван в Рим на 20 юли 1953 година и е удостоверен с печата на библиотеката на Министерство на вътрешните работи на Италия.
На 27 октомври 1993 година починалият стихотворец и журналист Георги Тахов го разгласява и у нас.
През 1956 година двама римски юристи, с представител на семейството Фризинга, идват в София. Сезирано е нашето Външно министерство. Нито един от нашите политици обаче не се заинтересувал от богатия проучвателен материал, който донесли италианците. Понеже тогавашната комунистическа власт била заета да наложи концепцията за така наречен „ македонска нация ” в Пиринския край.
Документите на семейството Миструци ди Фризинга съществуват и през днешния ден. В тях са потърсени данни за потомствената линия на Самуиловия двор, един от клоновете на който доближава до съвремието. Родословното дърво стартира с надписа: „ Империя на българите “. В изследването научни служащи стигат до следните изводи: Фамилията слага като начало на генеалогическото си дърво Империя на българите и царя на българите Самуил - закрепена е годината 1014-а. Самуил умира на 6.09.1014 година Преди купата " цар на българите " е изписана годината 986-а. Както се вижда, и в тази ситуация е употребен терминът „ Империя на българите “, а не Царство България, към който се придържа и актуалната историческа просвета, когато става дума за Първата българска страна “, написа още в обявата.
В Италия и до през днешния ден съществува специфична институция, която дефинира семействата, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на античните родове. Книгата се назовава Tabella per I’iscrizione nei libro d’oro della nobilla Italiana. Генеалогическото дърво на семейството Миструци ди Фризинга е добило правото си на регистриране сред знатните семейства с помощта на показаните изследвания и документи, по един образец от които се подават в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият дубликат от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 година, удостоверен персонално от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия. Четвъртият документ е публикуван в Рим на 20 юли 1953 година и е удостоверен с печата на библиотеката на Министерство на вътрешните работи на Италия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ