Фалшифицираните продукти носят финансови щети, но понякога са опасни и

Фалшифицираните продукти носят финансови щети, но понякога са опасни и ...

Бумът на е-търговията е съпроводен с опасно явление


Фалшифицираните продукти носят финансови щети, но понякога са опасни и за здравето
(снимка: CC0 Public Domain)

Пандемията и породеният от нея бум на електронната търговия изглежда са довели до рязък скок на броя на хората, които са се оказали купувачи на фалшифицирани продукти. В някои случаи резултатът е пари, хвърлени на вятъра, но в други случаи явлението може да е опасно за здравето на хората. Изводите са от нов доклад на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.

Според проучването, потребителите продължават да срещат трудности при разграничаване на оригиналните от фалшивите продукти. Близо 1 на всеки 10 европейци (9%) твърди, че е бил подведен да закупи подправени продукти. В тази тенденция са налице значителни разлики между държавите-членки на ЕС.

Държавите с по-висок дял на подведени потребители са България (най-висок дял: 19%), Румъния (16%) и Унгария (15%). В сравнение с това, Швеция (2%) и Дания (3%) са с най-ниските дялове в рамките на ЕС.

Е-търговията като възможност за измамници

СЕСИС прави връзка с процъфтяваща електронна търговия. Според Евростат, през 2020 г. над 70% от европейците са пазарували онлайн. В този контекст наличието на подправени продукти в търговската мрежа буди притеснения сред гражданите на ЕС.

Данните сочат, че подправените продукти представляват 6,8% от вноса в ЕС на стойност 121 млрд. евро и обхващат всички сектори: козметика, играчки, вино и напитки, електроника, облекло и дори пестициди.

Основен извор на фалшиви продукти е Азия. Данните сочат, че превозът на контейнери по море остава основен канал за транспорт на фалшифицирани стоки, идващи предимно от Източна Азия, и по-специално от Китай и Хонконг. На тях се полагат 80% от общата стойност на конфискуваните от контейнери фалшиви стоки в световен мащаб.

Измамни химически продукти

Фалшивите лекарствени продукти могат да породят сериозни рискове за здравето и безопасността на потребителите. Така например, в първите месеци след избухването на пандемията на пазара се предлагаха разнообразни „лекарства”, рекламирани за Covid-19 или за защита от вируса. Това е подвеждащо и може да е опасно дори за живота на потребителите.

Разпространението на подправени лекарствени продукти като антибиотици и обезболяващи препарати, а наскоро и други медицински продукти като лични предпазни средства и маски за лице, та дори и ваксини, постави фалшификацията на продукти в центъра на вниманието. Видимо измамниците се възползват от тревогата и несигурността на хората.

Статистиката показва, че в световен план се търгуват подправени фармацевтични продукти на стойност 4 млрд. евро.

Висока степен на фалшифициране е налице и в сферата на селскостопанските продукти. Става дума за пестициди и химикали за растителна защита. Фалшификатите в тази област „нищо не правят”, установяват земеделците, които са се натъкнали на подобни препарати, но това не е всичко: въпросните пестициди и химикали могат да се окажат вредни за здравето на хората пряко или косвено – чрез увреждане на околната среда.

За нарастващия дял на търговията с фалшифицирани селскостопански препарати причините могат да се търсят във все по-многобройните и по-строги европейски регулации, забраняващи приложението на определени видове пестициди.

Дигитални злоупотреби и щети за бизнеса

Цифровото пиратство също е привлекателен пазар за нарушителите, според проучването. Налице са значителни загуби при IP телевизията (IPTV) – телевизионно съдържание, което се получава чрез интернет връзка. Всяка година доставчиците на незаконна IPTV в ЕС печелят почти 1 млрд. евро, което ощетява създателите на съдържание и законните предприятия. Този клас измами се водят престъпления срещу интелектуалната собственост.

Най-често злоупотребите с интелектуална собственост вредят на малки и средни фирми. Според публикуваното от EUIPO „информационно табло”, едно от всяко четири МСП в Европа твърди, че е пострадало от нарушение на негови авторски права. Конкретно в България този дял е 39,7%.

Дружествата, които притежават права върху ИС като марки или патенти, докладват за загуба на оборот (33%), увреждане на репутацията (27%) и загуба на конкурентно предимство (15%), поради нарушения на техните права.

В днешно време по-малко от 9% от всички МСП в ЕС притежават регистрирани права върху ИС. За предприятията с такива права обаче ИС поражда огромна разлика: МСП, които притежават ПИС като патенти, дизайни или марки, отчитат с 68% по-високи приходи за всеки служител, в сравнение с предприятията без такива права, и служителите им получават по-големи заплати.

Загуби

В допълнение към рисковете за здравето и безопасността, попадането на фалшифицирани продукти в търговската мрежа и разпространението на пиратско цифрово съдържание често водят до пробиви в сигурността и до финансови загуби за потребителите, пазаруващи чрез уеб-магазини, платформи и онлайн пазари.

Източник: technews.bg