Фалшифицираните продукти носят финансови щети, но понякога са опасни и

Фалшифицираните артикули носят финансови вреди, само че от време на време са рискови и за здравето
(снимка: CC0 Public Domain)

Пандемията и подбуденият от нея взрив на електронната търговия наподобява са довели до внезапен скок на броя на хората, които са се оказали купувачи на фалшифицирани артикули. В някои случаи резултатът е пари, хвърлени напразно, само че в други случаи явлението може да е рисково за здравето на хората. Изводите са от нов отчет на Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност.

Според изследването, потребителите не престават да срещат компликации при разграничение на истинските от подправените артикули. Близо 1 на всеки 10 европейци (9%) твърди, че е бил измамен да закупи подправени артикули. В тази наклонност са налице обилни разлики сред държавите-членки на Европейски Съюз.

Държавите с по-висок дял на подведени консуматори са България (най-висок дял: 19%), Румъния (16%) и Унгария (15%). В съпоставяне с това, Швеция (2%) и Дания (3%) са с най-ниските дялове в границите на Европейски Съюз.

Е-търговията като опция за измамници

СЕСИС прави връзка с процъфтяваща електронна търговия. Според Евростат, през 2020 година над 70% от европейците са пазарували онлайн. В този подтекст съществуването на подправени артикули в комерсиалната мрежа буди терзания измежду жителите на Европейски Съюз.

Данните сочат, че подправените артикули съставляват 6,8% от вноса в Европейски Съюз на стойност 121 милиарда евро и обгръщат всички браншове: козметика, играчки, вино и питиета, електроника, облекло и даже пестициди.

Основен извор на подправени артикули е Азия. Данните сочат, че транспортът на контейнери по море остава главен канал за превоз на фалшифицирани артикули, идващи най-вече от Източна Азия, и по-специално от Китай и Хонконг. На тях се поставят 80% от общата стойност на иззетите от контейнери подправени артикули в международен мащаб.

Измамни химически артикули

Фалшивите лекарствени артикули могат да породят съществени опасности за здравето и сигурността на потребителите. Така да вземем за пример, в първите месеци след експлоадирането на пандемията на пазара се предлагаха разнородни „ медикаменти ”, рекламирани за Covid-19 или за отбрана от вируса. Това е подвеждащо и може да е рисково даже за живота на потребителите.

Разпространението на подправени лекарствени артикули като антибиотици и обезболяващи препарати, а неотдавна и други медицински артикули като персонални защитни средства и маски за лице, та даже и ваксини, сложи фалшификацията на артикули в центъра на вниманието. Видимо измамниците се възползват от паниката и несигурността на хората.

Статистиката демонстрира, че в международен проект се търгуват подправени фармацевтични артикули на стойност 4 милиарда евро.

Висока степен на подправяне е налице и в областта на селскостопанските артикули. Става дума за пестициди и химикали за растителна отбрана. Фалшификатите в тази област „ нищо не вършат ”, откриват земеделците, които са се натъкнали на сходни препарати, само че това не е всичко: въпросните пестициди и химикали могат да се окажат нездравословни за здравето на хората директно или индиректно – посредством увреждане на околната среда.

За възходящия дял на търговията с фалшифицирани селскостопански препарати аргументите могат да се търсят във все по-многобройните и по-строги европейски регулации, забраняващи приложението на избрани типове пестициди.

Дигитални злоупотреби и вреди за бизнеса

Цифровото пиратство също е прелъстителен пазар за нарушителите, съгласно изследването. Налице са обилни загуби при IP малкия екран (IPTV) – телевизионно наличие, което се получава посредством интернет връзка. Всяка година доставчиците на противозаконна IPTV в Европейски Съюз печелят съвсем 1 милиарда евро, което ощетява основателите на наличие и законните предприятия. Този клас измами се водят закононарушения против интелектуалната благосъстоятелност.

Най-често злоупотребите с интелектуална благосъстоятелност вредят на дребни и междинни компании. Според оповестеното от EUIPO „ осведомително табло ”, едно от всяко четири МСП в Европа твърди, че е потърпевшо от нарушаване на негови авторски права. Конкретно в България този дял е 39,7%.

Дружествата, които имат права върху ИС като марки или патенти, рапортуват за загуба на оборот (33%), увреждане на репутацията (27%) и загуба на конкурентно преимущество (15%), заради нарушавания на техните права.

В днешно време по-малко от 9% от всички МСП в Европейски Съюз имат регистрирани права върху ИС. За предприятията с такива права обаче ИС поражда голяма разлика: МСП, които имат ПИС като патенти, дизайни или марки, регистрират с 68% по-високи доходи за всеки чиновник, спрямо предприятията без такива права, и чиновниците им получават по-големи заплати.

Загуби

В допълнение към рисковете за здравето и сигурността, попадането на фалшифицирани артикули в комерсиалната мрежа и разпространяването на пиратско цифрово наличие постоянно водят до пробиви в сигурността и до финансови загуби за потребителите, пазаруващи посредством уеб-магазини, платформи и онлайн пазари.