Защо се разочаровах от Тръмп: Денис Ризов пред ДВ
Автор: Ивайло Нойзи Цветков
Дъждовни води: Ти прекара огромна част от живота си в Тампа, Флорида, един обичайно републикански надъхан щат. Спомням си, че като човек на бизнеса поддържаше Тръмп преди и по време на първия му мандат, даже беше получил благодарствено писмо от него, само че в скорошни наши диалози ми довери, че си отчаян от него. Защо по този начин се разомагьоса?
Денис Ризов: Всъщност Флорида не постоянно е бил обичайно надъхан републикански щат. Дори на изборите за президент през 2000-та там се наложи да се преброяват на ръка бюлетините неведнъж, до момента в който най-после Ал Гор отстъпи успеха на Буш-младши с 1 електорален избор, въпреки че завоюва известния с 543 хиляди гласа.
А за писмата от Тръмп случката е още по-смешна, в сравнение с я помниш. Ти си ми гостувал в разнообразни интервали и знаеш, че пощата в Америка е един обособен свят. Почти всичко там се случва по пощата и това не се промени даже след " окончателната победа на интернет " във всички сфери на връзките. От партии и обособени политици през артикули от първа нужда и коли до недвижими парцели на новооткрити планети и диаманти, всички бомбардират американеца с разнообразни предложения по пощата. Президентите не вършат изключение и техните щабове харчат обилно бюджетите на водачите си, заливайки електората с милиони тонове преписка.
Аз в действителност подкрепях GOP (Grand Old Party - републиканците - б.р.) от началото на второто десетилетие на 21-ви век с чек всеки месец по същите тези пощи. Съответно, като един тип сподвижник на консервативната концепция, започнах да получавам писма от претендента за президент Тръмп първоначално, след което от определения за президент Тръмп, а след януари 2016-а - от президента Тръмп. Получих няколко предложения за първата инаугурация, а седмица след нея даже два кашона с вино " Тръмп ". Един с бяло и един с алено, както и дребна шепа конфети от събитието. Естествено, първоначално почтително отварях тази безсмислена преписка, само че скоро стана ясно, че в 99% от писмата след благодарностите за поддръжката и уверенията, че съм скъп и значим сътрудник на президента, фамилията му и партията, наложително имаше приложени скромни запитвания за спомагателни контрибуции с опция за избор сред три суми. Спрях да разтварям писмата някъде през 2018-2019-а и започнах да ги поставям в едно чекмедже. Днес мога да се похваля с може би най-голямата сбирка в света от неотворени писма от Тръмп. Стотици са. Имам и една изключително забавна негова фотография с персонално посвещение от него, от което излиза наяве, че Денис Ризов " rocks " и че ще създадем Америка велика още веднъж, дружно. Мисля, че цената беше към 250 $.
Разочаровах се от Тръмп чак при започване на тази година, когато - откакто завоюва всичко допустимо, втори президентски мандат, Сената и Конгреса - вместо да употребява тази власт, с цел да направи измененията, които даде обещание, той " заби " в почистване на остарели сметки с врагове и най-лошото, удари го на печалбарство. След епизоди като абсурда с президента на Южна Африка Сирил Рамафоса, случката със Зеленски в Белия дом и късите арогантни изявления от борда на Еър Форс 1 по всевъзможни тематики, стартира да ми става неприятно освен да го чувам, само че и да го виждам. Хубавото е, че владея отдалечени за всичките си тв приемници и спирам Тръмп от осведомителния поток по-бързо, в сравнение с той стопира военни спорове.
Всичко това има ли нещо общо с вълната от дясно-консервативен популизъм, който лишава мъчно извоювани свободи и чийто флагман де факто е той?
Мен популизмът не ме нервира, тъй като от много време това е все по-често срещаната форма на представяне на политически послания и се практикува толкоз всеобщо, че губи смисъл. Усещането ми се движи някъде сред удивление и боязън, когато виждам заведените каузи против медии и университети. Това беше немислимо в Америка, в която аз попаднах през 1993-та. Образованието и свободата на словото постоянно са били в основата на американската народна власт. Сега не е по този начин. Надявам се нещата да се възстановяват след междинните избори в края на 2026-а. Приветствам доста от нещата, които желаят да трансформират хората от MAGA, само че не съм склонен с арогантния метод, по който вождът Доналд го прави. Клипът, в който той се издига във боен аероплан, с цел да бомбардира протестиращите с фекалии, ми идва малко допълнително. Аз съм хеви метъл музикант, на нас мъчно ни вършат усещане неща от този вид, само че това си беше мазна чалга.
Средният американец пее химна с ръка на сърцето, в това число преди всяко спортно събитие, че живее в " земята на свободните " и така нататък Променя ли се по някакъв метод тяхната идея за независимост? Възможно ли е през днешния ден в прочут смисъл тя - извоювана с кръв, пот и сълзи - тихомълком да се трансформира в нещо друго? Нещо като " мета-свобода ", което съвсем в цялата им досегашна история би звучало като оксиморон?
Средният американец продължава да пее химна по същия метод. Концепцията за независимост там е елементарна. Военните се занимават с браненето на общопризнатите американски полезности по света. Затова на мачовете постоянно се става на крайници и се ръкопляска на такива хора. Прекрасна традиция.
Вътрешнополитически обаче има проблем, за който даже почитателите на MAGA към момента не подозират. Американците са изнежени политически. Те считат, че даденостите от времето на бащите създатели са предпазени от Конституцията, разделянето на управляващите и взаимния надзор сред институциите. И идва миг, в който MAGA вземат властта и то изрично. Включително двете камари на Народното събрание. Практически всяка концепция на ръководството е с гаранция, че ще бъде гласувана. Президентът обаче, напълно не тихомълком, възприе една форма на ръководство - с декрети (executive orders), която по закон би трябвало да се употребява единствено при изключителни условия. Не мога да си го обясня с друго, с изключение на с икономисване на време. Това спестено време обаче носи мирис на автокрация, което е много обезпокоително. Ако към това се прибави изпращането на федерални военни елементи (National Guard) в щати, които " не слушат ", и се прибавят делата против медии и университети, паниката би трябвало да прерасне в боязън.
Американците не са живели като нас в среда на " развъртян социализъм " и нямат опита и имунната система по кое време и от какво да ги е боязън. Това пречи на възможните им съпротивителни сили към нещо такова. Почти всичките ми другари и сътрудници там са MAGA последователи и съм обсъждал с тях обстановката. Повечето към този момент видяха, че цените не станаха по-добри и че е доста евентуално да се подвигат и още отсега нататък. В това отношение обичаните мита на президента единствено могат да навредят. Тяхната увереност сега е, че все пак Тръмп " ще измисли нещо ". Нямат визия какво и по кое време, само че се надяват. Така са привикнали с годините.
След три десетилетия в един от центровете на Първия свят и лелеяния Запад се завръщаш в родната България, която към момента ми се коства във Втория. Защо?
Много е забавно, когато наблюдаваш развиването на България през избрани интервали. На мен пък несъмнено ми се коства, че страната ни не е във Втория свят. По-скоро е сред Втория и Първия и като че ли е по-близо до Първия. А и " лелеяният Запад " към този момент не е лелеян, тъй като животът там не е това, което беше преди 20-30 години. Според мен в последно време в България се живее по-спокойно и по-щастливо. Много елементи на страната към този момент наподобяват надалеч по-добре, даже на пръв взор. Появила се е междинна класа. Културните събития са повече, по-добре посетени и по-добре платени. Това са задоволително аргументи да се върна у нас. Към тях прибавете, че влизам в седмото десетилетие на живота си, а и щерка ми живее тук.
Естествено, у нас има още доста неща да се поправят, да се основават обичаи и правила за еднакъв старт, почтено състезание и най-много да се възнаграждават сполучливите. Има останки от соца, които към момента важат - като уравниловката в заплащането на цели групи " трудещи се " или примерно повдигането на заплати " на калпак " в дадени браншове, най-много в държавната администрация. Която, като се изключи че е ненормално голяма за 21-ви век, заради някакви аргументи се усилва, вместо да понижава.
Виж какво забавно нещо - познавам не един и двама души, част от тях доста well-to-do, т.е. с сполучлив бизнес и благоприятни условия, които се замислят накъде да заловен на открито. Какво би им споделил?
Вижте на каква възраст какви постове са заемали част от политиците у нас. Вижте в какви планове са взели участие и по какъв начин е приключил всеки един от тях. Забележително достижение е по какъв начин доста от тези хора за рекордно малко години са съумели да затворят достъпите си за реализиране на бизнес или политики на разнообразни места.
Да се хвърлиш в политиката в България не е мъчно, в случай че си безсъвестен или има кинти. Растежът обаче се реализира постепенно и с неизменност, с цел да е резистентен. Маратон е, не е спринт. Повечето политици някак си все бързат и непрекъснато спринтират. Нетърпеливи са и постоянно се спъват, след което биват забравяни доста бързо.
А хората, които споменаваш във въпроса, да не бързат да напущат страната. При изискване, че са постигнали към този момент някакви триумфи тук, сигурно ще им би трябвало повече време, да го създадат на друго място, в сравнение с да оказват помощ с нещо или най-малко да устоят известно време, до момента в който нещата тук стабилно се подобрят. Няма никакъв метод развиването на България да продължава дълго, както е сега. Животът е вълнообразна линия и всичко е на стадии. Икономиката е намерила метод да пораства даже при тези публични и политически условия. Обществото ще откри метод да я догонва, а даже е допустимо политиците изчезнат във типа, в който ги срещаме през днешния ден. Ясно е, че сега като че ли никой няма потребност от тях. Един ден някой ще вкара най-крадливите в пандиза и нещата ще се оправят доста, доста бързо.
А какво би споделил по принцип на български емигранти, въпреки че те са разнородни - " обратно към бъдещето "?
Различни неща бих им споделил и това зависи от страната, където се намират. Всеки би трябвало самичък да мине през своята Голгота. И на всяко решение и деяние му идва времето.
Да вършат каквото усещат, че е най-добре за тях. Оказа се, че България върви по пътя си, със или без хората, които по някакви аргументи я напущат. Идиотско е да отидеш някъде, където да се доказваш с години, да учиш език, правила, да настигаш локалните, да постигаш неща, единствено с цел да се върнеш назад, с цел да се доказваш още веднъж, да учиш правила и да настигаш родните си локални. Аз не съм доста добър образец за тази теза, въпреки че в никакъв случай действително не съм емигрирал, а просто по музикантски съм живял, където, когато и както съм преценявал. За мен към днешна дата България е по-добър вид от Америка. Това е.
Скоро попаднах на една полемика на трима доста умни българи, които чепкаха същите въпроси, и съм изцяло склонен с една от техните тези - че българинът се мести с всяко потомство с едно равнище напред. И обществено, а и чисто географски. 90% от нас са внуци или правнуци на семейство от село. Погледни себе си, мен или който човек си избереш. Прабабите и прадядовците ни са живели и работили на село. Техните деца, нашите баби и дядовци, са мигрирали в най-близкия град. Поколението преди нас евентуално се намира в София. А нашето живее или най-малко се развива някъде в чужбина. Ние към този момент се борим за място под слънцето с Ханс в Германия или Джон в Америка. И доста постоянно сме по-добри или най-малко равни с тях във всяко едно отношение. Обществата на Запад са леко изтощени от конкуренцията през годините. В България е противоположното - опциите се усилват, което ни настройва оптимистично и по-борбено. Т.е. няма огромен смисъл да се живее в чужбина при изискване, че разпоредбите и възможностите за триумф през днешния ден са равни на тези от " лелеяния Запад ", които помним от детството си.
Време ли е към този момент да престанем с по моему недообразованата дихотомия - " тук " и " там "?
На хората, родени през 21-ви век, подобен въпрос би изглеждал озадачаващ. Те живеят на земното кълбо и държавните граници и регулации са досадна детайлност, с която се преценяват, когато се наложи. Да кажем просто, че знаем, че " тук " и " там " не съществува отвън нашите застаряващи мозъци.
Ти си една от попкултурните икони още от края на Живковия режим поради " Ахат " и освен, пропонент на оглушителния рок-бунт против оня режим. Сега обаче искаш да инвестираш в българската просвета. Защо не си живееш живота?
Защото по този начин разбирам израза " да си живееш живота ". Освен музикант, аз съм и управител. Удоволствие е да реализирам планове. И в края на кариерата си избирам това да става в България, да е обвързвано с музика и въобще с културни и медийни инициативи. И най-много ме зареждат хората от младото потомство. Възможно е това да е въздействието на щерка ми Вики. Бих желал да предам опита, който имам, на тяхното потомство. По тази причина вършим и читалище във втората четвърт на 21-ви век. Дори единствено за един подобен план си заслужава човек да се прибере у нас.
За какво ти е погрешно през днешния ден?
Криво ми е за всичко, за което не ми е право. Сега съществено: Преди време най-важното ми беше свободата. В момента, когато малко или доста такава има, ми е погрешно за справедливостта. Светът става все по-несправедлив и България, по своя дребен местен метод, е в авангарда на тази работа. Тя не е повлияна от международната наклонност, а от лакомията на няколко хиляди кретена с комунистическо мислене и феодални порядки - в свят, в който световната стопанска система се ръководи от също по този начин световния финансов капитал, който няма потребност от народи и страни. Т.е. не се интересува къде какво става, в случай че бизнесът върви.
В този смисъл родните олигарси и политическите им прислужници, съзнавайки, че смисъла им е локално, а капиталът - на практика неосезаем, с цел да има световно значение, са се ориентирали " вътрешно ". За тях е значимо единствено какво се случва сред Калотина, Кулата, Капитан Андреево и Русе. Хвърлят по един взор небрежно към " интернационалното състояние " единствено с цел да не ги изненада нещо. Или да не настъпят мотиката пред някой с световно значение. Съответно и боричканията са им местни. Както и облагите. И надлежно справедливостта я няма - също единствено локално. Да не забравяме, че у нас не пречи да си в ръководството, глобен по " Магнитски " за корупция, а към този момент има и политически пандизчии.
Но за това не ми е погрешно, а ме нервира. Криво ми е, че всеки си е хванал нещо да си чопли. Имат някакви кинти и наподобяват удовлетворени, даже горди. Т.е. не са доста хората с по-високи цели и фантазии. Съответно развиването в множеството сфери не е такова, за каквото има опция, а и потенциал. За това несъмнено ми е погрешно.
Можеш ли в резюме да обясниш какво те движи и за какво изобщо би трябвало да го живеем този живот - here, there and everywhere, както пее Пол Маккартни?
То е ясно. Достигнали сме избрана възраст и в този миг няма нищо по-добро за правене от това да помагаш на младите към себе си, най-малкото да предадеш наученото от неуспехите от предния въпрос. За да не ги повтарят, когато щафетата е в техни ръце.
Ти самичък си избра тази орис - " безконечната черна овца ". Защо? Сори, не можах да се въздържа да не задам този въпрос, хората упорстват.
Ще отговоря с част от текст на една друга ария на " Ахат " от същия албум: " Слепците носят вносни дрехи/Поповете вонят на ром./Въпроси никой не задава./Мълчанието е закон./Брадвата пада върху всяка глава/Брадвата не прощава/ Брадвата не не помни ".
