На прицел ли е Венецуела след знака с Нобеловата награда?
Нобеловата премия за мир за тази година бе присъдена на водача на венецуелската съпротива Мария Корина Мачадо и това бе оповестено на конференция в Осло, Норвегия . Незабавни мнения в Латинска Америка започнаха с „ написа писмо до Израел и сграбчи Нобеловата премия ”. Става въпрос за писмо от 2018г от Мачадо до Нетаняху, с което е поискала поддръжка за събаряне на венецуелския президент Николас Мадуро. Но от Нобеловия комитет афишират, че Мачадо е наградена за „ нейната битка за отбрана на демократичните права на венецуелския народ и напъните ѝ за обезпечаване на обективен и кротичък преход от тирания към народна власт ”. От Белия дом реакциите са сбити и се изчерпват с „ комитетът е сложил политиката пред мира ”. Тръмп като умел артист и водещ на предаване от минали години не даде тип, че разочарованието го е извадило от релси. Защото целия свят месеци наред разясняваше настоятелното му искане да завоюва тази премия. Мечта да остане в историята освен като президент, само че и като миротворец. Като следващия американски президент с Нобел за мир. Особено след Обама, за който споделя, че „ не е направил нищо, с цел да завоюва тази премия ”.
Странно за какво, само че незабавно излязоха данни, че в дните преди оповестяването на Мачадо за победител се е следило доста увеличение на онлайн залозите за тази премия и се наложило норвежките управляващи да проверяват обстановката . Дори президентът на Нобеловия институт, Харпвикен, дава изявление пред „ Блумберг ” и декларира в прав текст „ някои са спечелили пари от приключване на наша информация ”. Имало е залози за премията на Мачадо и вероятността, споделят, за облага бързо се е нараснала от 3.75% на 72.8%. Увеличението е близо 20 пъти. Сигурно по тази причина и от Кремъл, следейки събитието, авансово са изказали мнение за предстоящата Нобелова победа за Тръмп с мъглявото „ в случай че я получи ”. Едва ли са очаквали нещо друго откакто в Карибско море пред Венецуела има американски военни кораби с въоръжени до зъби военни, които обстрелват риболовен лодки и дребни корабчета с претекст, че прекарват опиати към Съединени американски щати. Има убити риболовци, а Венецуела изиска незабавно съвещание на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации поради тази американска интензивност в Карибите. Според Каракас това е „ невиждано военно скупчване на Съединени американски щати в района и то без основателна причина ”. Из въздуха се носи мирис на война. Мадуро афишира повсеместна готовност, а Лавров, външен министър на Русия, дава изказване, че „ Москва е разтревожена от обстановката към Венецуела и скупчването на американски военни кораби ”. Членове на Думата вършат връзка със закани на Тръмп, че ще съобщи ракети „ Томахоук ” на Киев и употребяват случая да призоват да се даде „ Орешник ” на Венецуела за „ преодоляване на обстановката ”. А обстановката е напрегната, тъй като оповестяването на старт на „ интервенция против опиатите ” освен обтяга връзките на Вашингтон с държавното управление в Каракас, само че несъмнено цели и промяна на режима във Венецуела. Нобеловата Мачадо пази намерено американската интервенция в Карибите и декларира, че „ стъпките подхванати от Съединени американски щати са нужни, с цел да се разклати мафиотската система във Венецуела ”.
За нея е известно, че е родена през 1967г, че е станала народен представител през 2010г и че е освободена през 2014г от служба . Знае се, че при президентските избори през 2024г, нелегитимни съгласно Вашингтон, в изявленията преди самите избори Мачадо е казвала, че „ в случай че спечелим, ще преместим венецуелското посолство в Ерусалим, с цел да подкрепим Израел ”. В презизборната акция се е срещала с Антъни Блинкен, държавен секретар при президента Байдън, дружно с Едмундо Гонзалес, който е претендент на опозицията за президент. Блинкен се е обръщал към него с „ новоизбрания президент ”. Днес Мачадо управлява опозиционна партия „ Венте Венецуела ”, само че ѝ се е налагало да мине в конспиративност заради закани от страна на ръководещите във Венецуела. Те пък популяризират нейно писмо, оповестено в латиноамериканската преса, в което декларира, че „ адресирам писмо до аржентинския президент и израелския министър председател Нетаняху с молба да употребяват властта и въздействието си, с цел да ускорят демонтажа на венецуелското държавно управление, което е незаконен режим.Това държавно управление има тесни връзки с търговията с опиати и тероризма ”. Ние пък си мислехме, че това са единствено балкански механизми за заемане на властови позиции. Явно Мачадо смята, че интернационалната общественост би трябвало да даде нужна поддръжка на Венецуела в границите на тъй наречените теория „ отговорност за отбрана ”. Само по този начин ще се смени държавното управление съгласно опозицията. Въпросът е дали интернационалната общественост е единна по повод протичащото се в и към Венецуела. Поне на този стадий редица латиноамерикански страни са повече от обезпокоени от наличието на военни американски кораби в Карибите и множеството водачи гледат тъмно по отношение на опасенията от война в района. Ако става въпрос за опиати, то цяла Латинска Америка би трябвало да пламне.
Въпросът е, че Вашингтон от дълго време има желание да смени ръководството във Венецуела, която е една от страните с най-големи ресурси от нефт в света . Венецуела е член на ОПЕК, а войната против наркотрафика безспорно се трансформира в интервенция за преструктуриране на международния петролен пазар. Преразпределят се ресурсите, а това се отразява на цените и надлежно дивидентите, в тази ситуация за Съединени американски щати, са високи. Защото Вашингтон ще има опция, при промяна на режима в Каракас, да получи надзор над най-големите ресурси в света и надлежно ще слагат условия в ОПЕК. В своя изгода естествено. Където има петролни кладенци, мъчно може да се одобряват на доверие приказки за народна власт и мир. Отделно са санциите от Съединени американски щати, в тази ситуация, или задържането, без вяра за избавление, на оставени в Лондон за трупане на лихви венецуелски парични средства за милиарди.
Засега Мачадо е дала изявление пред израелска ТВ-програма, в което се ангажира с политика друга от тази на Мадуро. Той е правоприемник на политиките на починалия президент на Венецуела Уго Чавес, който през 2008-2009г след войната в Газа прекъсва дипломатическите връзки с Израел и експулсира израелския дипломат . Сега също има война в Газа, само че до рискови изяви не се стигна. Освен, че Мадуро жигосах геноцида от страна на Тел Авив в тази палестинска територия. При смяна на ръководството няма по какъв начин да не се стигне и до смяна на интернационалните съюзи на Венецуела. Мачадо стои твърдо до районните позиции на Съединени американски щати и позициите ѝ са в сходство с политиките на Съединени американски щати. За нея Мадуро е заплаха за сигурността освен на Венецуела, само че и за целия Карибски басейн. Пред Fox News през септември Мачадо пази дейностите на Съединени американски щати и споделя, че „ става въпрос за спасяването на човешки животи ”. Говори, че Мадуро е „ началник на наркотерористична конструкция ”. Допълва, че „ източникът на приходи на режима на Мадуро е противозаконен. Администрацията на Тръмп ясно го уточни ”. Споделя, че е в тесни контакти с Рубио, държавен секретар, който е прочут с твърдата си позиция против властническите режими в Латинска Америка. Още повече, че има имигрантски генезис от Куба.
И тук идват за сведение мнения от Москва, които дават съображение за извод, че Русия е разтревожена,че „ попаднала под външен надзор Венецуела става лост, който ще отслаби Русия, Китай и Иран ” . Путин този път не се въздържа от оценка за Нобеловия комитет, заявявайки, че е изгубил престиж. Според него постоянно са присъждани награди на лица, които „ не са създали нищо за мира ”, което предизвиква големи вреди върху престижа на премията. Русия е на мнение, че присъждането на Нобеловата премия на Мачадо унищожава законното държавно управление в Каракас и изпраща обръщение за легитимация на интернационална интервенция. Казва се, че Нобеловата премия се дефинира от политически желания. Още повече, че половината от Нобеловите лауреати произлизат от фамилии в най-богатите 5% в съответната страна. Един тип става въпрос за класови привилегии. Любопитното е и че дамите лауреатки на Нобелова премия са също от елитни среди. Отново става въпрос за неравноправие и бездна сред елити и редови жители? Или това са единствено опорки на Изтока, с цел да изрази незадоволство от пренебрегването му в оценки за принос към международната просвета, просвета, изкуство? Нищо чудно да се вземе решение да се учреди сходна премия за персони с принос за страните от Глобалния Юг и геополитически играчи от рода на Русия, Китай, Индия, Южна Африка и така нататък По образеца на Интервизия, която размени Евровизия за страните от Изтока и подкрепящите ги.
Същественото е, че светът е толкоз разграничен и в несъгласия, че все по-трудно става да се види светлина в тунела. Ако избухне спор във Венецуела, районът ще се разтресе, в това число Куба . Ако се посегне на Иран, ще пламне още веднъж Близкия изток. За Сирия и Либия даже да не се помисля, че там главоблъсканицата заплита от ден на ден възела на разделянето и борбата. А и там петролът е стръв за намеси. Светът е на ръба. Русия втвърдява звук, Съединени американски щати сменя тактики, а Европа се върти като че ли без посока. Кой ще постави точката?
