Георги Матеев: В тази държава на безхаберници и мутри с връзки, не се ходи на атракциони!
Защо в България няма да стъпя на какъвто и да е атракцион. Най-бруталното е най-после.
Не желаех даже да мисля, камо ли да пиша за нелепата гибел на 8-годишното момче на парасейлинга. Затова ще опиша просто няколко персонални истории, пък вие сами си правете изводите.
Това написа във " Facebook " Георги Матеев.
Няколко дни преди нелепата гибел и аз бях на море със сина си.
И минавахме около огромния аквапарк в Несебър и той ме попита това какво е. Викам му.. " Това е аквапарк. Има доста огромни и занимателни водни пързалки, където е огромен кеф, обаче... аз в България на такива места не стъпвам. В тази страна на безхаберници и мутри с връзки, в която всеки си прави каквото си желае и никой не носи отговорност, не се върви на такива места. Тука падат новопостроени неща, прави се ремонт на ремонта... не, и не. Не си коства риска. " После разбрах, че май на другия ден някой си е извадил рамото. Защото огромният разбирач, който е работил там, му е споделил да се пусне " по другия метод ". " Може и по този начин ". А може и в ортопедията.
Преди това пък бяхме на плажа и там някакви хора ги дърпаха с джет на нещо като надуваем диван. Изглеждаше занимателно. Малкият отново ме пита и аз отново му споделих същото - несъмнено е занимателно, само че на тия просто им нямам религия, че ще ни опазят. Откъде да знаеш каращия джета дали няма да е оня същия, дето напъваше мотора нощес или беемвето. От ония, дето ги хващат с коктейли от опиати в кръвта. Колко му е да реши да се изпъне на някой завой и да ни обърне всичките с главата надолу - кел изгода, че имаш жилетка.
И тука някой несъмнено с право ще ме пита - а, бе, Жоре, що си толкоз песимист?! Що не вярваш на хората. И аз ще му кажа - о, изчакай единствено и прочети до дъно и незабавно ще схванеш!
Преди доста години, още бях дете аз и таман се бях научил да плавам по-добре и се качихме с майка ми и сестра ми на водно колело.
На водните колелета работеха някакви безспорни гамени, на които не им пукаше изключително. Искахме колело и те първо потеглиха да вадят едно, но не им хареса. Решиха да ни дадат друго. Но по този начин го вадеха, че удариха майка ми в крайници. Тогава бях още дребен и не ми светна лампата незабавно, че това са немарливи копелета. А и тази повсеместна небрежност още не беше повсеместна.
Влязохме във водата и се оказа, че това колело не завива добре на едната страна. В едната посока завиваше добре, само че в другата - едвам едва. И взехме решение да създадем един кръг и да се връщаме - не че имахме кой знае какъв избор.
Да, но както го вършим този кръг и таман сме на най-далечната му точка - на към 150 метра от брега, и започнахме да се пълним с вода. Сестра ми и майка ми бяха начело, а аз бях откъм гърба, и морето стартира да навлиза в колелото ни. Започнах да загребвам вода на открито, но колкото и мощно да гребях, тя идваше от ден на ден и повече. Колелото стартира да се изправя отвесно - респективно означаваше, че скоро ще потъва.
Казах на майка ми " мамо, като Титаник сме, би трябвало да се махаме ". Сестра ми се тормози и сподели, че не може да плува. Което не беше правилно, тъй като тъкмо тя ме научи. Майка ми сподели да скачам и аз скочих във водата.
И тримата дружно отплувахме до брега. Когато отидохме на брега, баушите не помня даже да се извиниха кой знае какъв брой. Помня, че когато майка ми отиде да се разправя с тях дръпнаха едното колело и я удариха с нея в крайници. Бях единствено на 12 години и нямаше по какъв начин да я защитя, само че в случай че бях на 5-6 повече щеше да стане огромен пердах.
Това беше в действителност от дълго време и тогава даже нямахме избавителни жилетки на водните колелета. Ако някой от нас не можеше да плува, щяхте да ни гледате по новините. Но никой не умря и нямаше вести - въпреки и целият плаж да видя защо става въпрос и да беше учуден.
Оказа се, че мърлячите таман били създали профилактика на водните колелета, само че на това не запомнили да му сложат тампоните изпод. Хехе, като че ли има нещо по-важно от това.
Но това е нищо. Няколко години по-късно към този момент в 12-ти клас бях на народен кръг олимпиада в София.
И след олимпиадата с едни братлета отидохме на София Ленд. Там за един ден имах два случая. Първият беше на едното влакче. Влизам вътре и сядам, само че съм висок и краката ми към момента стърчат в профил и не съм влезнал хубаво. Въпреки това операторът пусна влака и той потегли със сериозна скорост, а в профил по трасето имаше доста железа. Едва съумях да си прибера крайници в точния момент преди да бъда разчекнат още на първото такова...
Малко по-късно братлетата взеха решение да се качим " на кулата ". Аз не бях изключително въодушевен, само че отидох с тях. " Кулата " представляваше най-голямата атракция там - беше нещо като 50-100 метров стълб не знам какъв брой тъкмо, на който те изстрелват нагоре, след това падаш назад надолу със свободно рухване, и назад нагоре и по този начин нататък.
Всички сядаме по местата и би трябвало да закопчеем коланите. Сами си ги закопчваме, не идва да ни ги закопчае оператора. Той единствено пристигна и прегледа дали сме се закопчали. Коланът беше двуточков в случай че не се неистина. И най-после оператора смъква от горната страна едно огромно крепко железно нещо, което минава над раменете ни и де факто е нещото, което да ни пази да не изхвърчим нагоре.
Направи ми усещане, че откакто мина до индивида до мен неговото " нещо " щракна, а при мен като че ли не беше щракнало. Зачудих се, замислих се и взех решение да ревизира като се хванах за това нещо и го натиснах надолу с всички сили. Чу се " щрак " и безусловно 2 секунди по-късно изхвърчахме нагоре. До ден сегашен съм уверен, че в случай че ангелът ми Господен не ми беше споделил да си щракна нещото, щях да съм останал на кюфтета някъде долу до кулата на София Ленд.
И по тази причина, сине, в никакъв случай няма да те заведа и в никакъв случай няма да те пусна на какъвто и да е атракцион в България.
Нито на аква парк, нито на водно колело, нито на виенско колело, дори на въртящи се синджири няма да те пусна. Най-много на блъскащи колички да идеш, че и за картинг се двоумя..
И не, въобще не съм сюрпризиран, че се е скъсало въжето. Нито съм сюрпризиран на фотосите отпреди година, на които се вижда, че още тогава е отивало на късане. Нито на карабинерите, които наподобяват като да са купени от левчето.
П.С. А, да, тази година също имаше случай с друга атракция - с Берг и " рикша " на Морската градина в Бургас. Единия ден карахме едни, които бяха супер. На другия ден ни дадоха едни, на които трябваше да напрягам с всичка мощ и едвам се движех.
А аз карам велосипед всеки ден и играя баскетбол - не е като да са ми слабички краченцата. Бяхме платили за 20 минути и на 10-тата минута върнах рикшата, тъй като не можех повече. 3 дни след това ме боля таза. Синът ми пък не можа да си изкара 20-те минути на Берга заради същата причина и най-после дори Бергът върна обратно и педала му смачка леко крайници в кормилото.
НИКАКВИ АТРАКЦИИ ПОВЕЧЕ В БЪЛГАРИЯ!
ЦАРЕВИЦА НА ПЛАЖА НЯМА ДА ХАПНА ДАЖЕ! Неслучайно порастват случаите на салмонела през лятото.
