Огнян Минчев: Сърбия винаги ни е удивявала с мощта на своята гражданска енергия
Сърбия постоянно ни е удивявала с мощта на своята гражданска сила. Лично съм преживявал въздействието ѝ, когато през януари 1997 година бях в Белград - по време на всеобщите студентски митинги против режима на Милошевич. Днес ние още веднъж сме очевидци на студентските митинги, които привлякоха към гражданското придвижване стотици хиляди сърби в цялата страна. За страдание, към този момент в продължение на месеци, тази протестна мощ не създава този вид организация и водачество, които биха могли да трансфорат гражданската сила в целенасочена политическа смяна. Някой би възразил - самите сръбски студенти, ядрото на митинга, отхвърлят да се политизират и упорстват само на своя антикорупционен дневен ред за пречистване на страната и демократизация на нейните институции. Само че публичната смяна стартира с гражданско придвижване, само че се реализира посредством политическа опция.
Това разяснява във " Facebook " Огнян Минчев.
България през последните 10-12 години имахме две огромни протестни талази - през 2013-2014 и през 2020-2021 година И двете талази завършиха с преутвърждаването на политическото статукво - заради една съществена причина. Гражданското придвижване не издигна водачество, способно да канализира публичната сила в целенасочени институционални дейности за политическа смяна. Съществува една надълбоко вкоренена заблуда, че гражданският развой е достоверен и законен, в случай че се откаже да търси политическа " полза ". Само че действителностите в едно общество се трансформират посредством политика - в последна сметка, посредством политика. В някои случаи е належащо да се дезинтегрира съществуващия политически режим и политическата система да се преучреди институционално, с цел да направи допустимо решаването на публичните проблеми. В други - просто е належащо съществуващата представителна политическа система и нейните институции да бъде изпълнена с ново наличие посредством одобряването на нови политически платформи, способни да прокарат през институциите тактиката за социална смяна.
Ако сръбското гражданско придвижване не одобри нуждата да излъчи политическа опция, статуквото на режима на Вучич ще имитира някаква форма на " смяна " и ще се преутвърди в своя сегашен формат на релативно " мек " авторитаризъм. На Балканите става все по-необходимо да осъзнаем, че неофициалната централизация на власт под политическата повърхнина - олигархична, престъпна, патримониална - на процедура подчинява официално демократичните представителни институции и постанова " перпетуум мобиле " на персонален или колективен авторитаризъм, който не може да бъде изменен с стандартни демократични средства - избори, медии, цивилен надзор. Необходимо е разграждане на тази система посредством всеобщо гражданско и политическо деяние. Е, не виждаме политическото - нито в Сърбия през днешния ден, нито в България през вчерашния ден. Няма политическа тактика, няма политическо водачество. У нас след юли 2020-та олигарсите излъчиха няколко завалийки " лидерчета ", с които още веднъж подкараха " смяната ". В Сърбия към този момент не виждаме даже и това.
Дезинтеграцията на " мекия " олигархичен авторитаризъм - все по-персонифициран - в Белград, в Будапеща и в Скопие, или оспорван на персонално равнище - като междуличностно съревнование на няколко политически фигури с бездънен олигархичен бекграунд в София - е все по-належащо и от геополитическа гл. точка. Моделът Орбан - Вучич - Фицо, спонсориран от Кремъл, отдалечава забележителна част от източна Европа от опцията да се възползва от ресурсите и вероятностите на европейската интеграция, която беше - и към момента е - единствената смислена опция за нашето публично развиване. Гражданската сила на нашите общества би трябвало час по-скоро да бъде опредметена в действително политическо водачество и тактика за антиолигархична смяна.
