Настъпи моментът на истината за Европа
Моментът на истината за Европа. Под това заглавие Foreign Affairs разгласява разбор на Волфганг Ишингер, президент на Съвета на Фондацията на Мюнхенската конференция по сигурността и някогашен дипломат на Германия в Съединените щати, отдаден на геополитечския поврат настъпил фрапантно и скандално в последния ден от февруари месец 2025 и развил се показно, показан онлайн и в ефир от телевизионните камери в Овалния кабинет на Белия дом.
Трансатлантическият алианс е под сериозна опасност, само че към момента не е жертван, има вяра Ишингер и показва, че както Европа се нуждае от Съединени американски щати, с цел да постави финален завършек на войната в Украйна, по този начин и Съединените щати ще имат потребност от Европа, с цел да изпълнят сполучливо тази задача.
Катастрофалната среща сред украинския президент Володимир Зеленски и президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс в Белия дом на 28 февруари докара до ослепителен миг на истината за западния алианс. С развръзката със Зеленски и края на поддръжката на Съединени американски щати за военните старания на Украйна, администрацията на Тръмп раздруса освен Украйна. Тази препирня също по този начин сложи под въпрос някои от фундаменталните правила, които са в основата на трансатлантическите връзки след Втората международна война.
В европейските столици настъпи суматоха. Някои политици и анализатори приказват за края на НАТО или за края на Запада. Те са ужасени от желанията на Съединени американски щати - Възнамерява ли Вашингтон интензивно да подкопае дълготрайното оцеляване на Украйна като суверенна и свободна страна? Дали Тръмп се пробва да извърши " противоположен Кисинджър ", като очарова съветския президент Владимир Путин да изостави " брака си " с китайския водач Си Дзинпин и да подписа греховен съюз със Съединените щати? Отвори се голяма бездна в трансатлантическото доверие. Тази бездна е неприятна за проекцията на световната мощност на Вашингтон и за имиджа му на незлокачествен хегемон и евентуално пагубна за трансатлантическото доближаване и жизнеността на НАТО.
Предизвикателството пред Запада е плашещо. Но алиансът е търпял интервали на мощни подозрения и преди. И от двете страни на Атлантическия океан има мощни причини, които към момента могат да спасят западния съюз и да поддържат продължаващото мощно наличие и присъединяване на Съединени американски щати в Европа. Самата Европа също може да направи доста, с цел да покаже за какво Съединените щати са доста по-силни с нея, в сравнение с без нея.
МИНСКАТА ГРЕШКА
В началото на 90-те години имаше гласове, подкрепящи последователното разформироване на НАТО след края на Варшавския контракт. Но откогато Русия пое по своя път на ревизионизъм през последните две десетилетия - изключително след 2014 година, когато завладя Крим и нахлу в Донбас - НАТО освен устоя, само че и продължи да пораства. И стана по-силен във връзка с единодушие, участие и възпираща мощ.
Администрацията на Тръмп провокира фундаментален проблем с доверието: за първи път европейските водачи не са сигурни дали Съединените щати остават ангажирани с НАТО и с американската лидерска роля в него.
Но историята е по-сложна. Изключително значимо е да се помни, че Тръмп изигра жизненоважна роля в отбраната на Украйна. Украйна съумя да отблъсне агресора и да оцелее при пълномащабното навлизане на Русия през февруари 2022 година, тъй като Съединените щати започнаха да доставят на Украйна смъртоносни оръжия, като противотанкови ракети Javelin, по време на първия мандат на Тръмп. Без Javelin съветските сили може би щяха да съумеят да завладяват Киев в границите на дни, както беше в началото планувано. Следователно не е пресилено да се твърди, че Украйна дължи оцеляването си в сериозните дни на ранната пролет на 2022 година значително на поддръжката на предходната администрация на Тръмп. Защо в този момент Вашингтон би желал да се откаже от тази забележителна история на триумфа, история на комбинираната увереност и решителност на Съединени американски щати и Украйна да поддържат и пазят суверенните права на една свободна страна?
Съединените щати също знаят добре заплахите от това да оставят Европа да се оправя сама с Русия. След анексирането на Крим от Русия и нахлуването в Източна Украйна през 2014 година Вашингтон реши значително да остави борбата с Москва на европейците. Ключовото средство за това беше по този начин нареченият Мински развой - договарянията, ориентирани към споразумяване на спора в Източна Украйна - и по този начин наречената Нормандска четворка, контактната група, формирана от Франция, Германия, Русия и Украйна, която се срещаше от време на време сред 2014 и 2022 година За страдание Минският развой и Нормандската четворка се провалиха и вакуумът на американското водачество единствено насърчи съветската страна да ескалира още повече, кулминирайки с нахлуването в Украйна през февруари 2022 година
Тези събития съдбовно припомнят на събитията отпреди 30 години, когато кървавата война в Босна накара Европа да разгласи " Часа на Европа ", което не докара до на никое място. Само посредством дейната политическа и военна интервенция на Съединените щати тази война най-сетне беше прекъсната и беше реализиран мир посредством Дейтънското съглашение от 1995 година
Нито първата администрация на Тръмп, нито администрацията на Байдън повториха грешката, направена от Белия дом на Обама през 2014 година: те не оставиха разрешаването на войната в Украйна на европейците, а взеха решение да поведат забележителни интернационалните старания за поддръжка на Украйна. Новата администрация на Тръмп реши още веднъж да играе водеща роля, този път, с цел да постави завършек на войната след 11 години на спор и анексиране и три години на брутална пълномащабна инвазия.
В интерес на Европа е да приветства по принцип този стратегически ангажимент на Съединени американски щати, който в действителност пречи на по-голямото изместване на фокуса на Вашингтон от Европа към Китай. Но с цел да са сполучливи и двете страни на Атлантическия океан би трябвало бързо да затворят зейналата бездна на доверие. Ако това може да бъде направено, то решаващото предизвикателство тогава е намирането на метод за обезпечаване и осъществяване на жизнеспособна договорка с Украйна. На първо място, Украйна би трябвало да взе участие и ще би трябвало да се увери, че резултатът е обективен, а не съставлява изменничество. Без интензивно украинско и европейско присъединяване мирните старания на администрацията на Тръмп може да пропаднат, преди да са почнали съществено. Ето за какво ще бъде в полза на Съединени американски щати бързо да поправят връзките със Зеленски и украинското управление след борбата в Белия дом на 28 февруари.
ВСЕ ОЩЕ ЛИ АМЕРИКА Е ЕВРОПЕЙСКА СИЛА?
Зад напрежението сред Вашингтон и Киев стои ролята на Европа в уравнението на сигурността. Военното наличие на Съединени американски щати в Европа беше засилено през последните години, само че надалеч не е равно на стотиците хиляди съветски бойци в Украйна и в западните военни окръзи на Русия. А Вашингтон изрично изключи американските военни да бъдат изпратени на терен в Украйна. Следователно администрацията на Тръмп се нуждае от своите европейски сътрудници и намерено го сподели, като изиска европейските сили да обезпечат или наложат възможна договорка с Украйна. В подмяна европейците би трябвало да бъдат задоволително решителни, с цел да се изправят пред Вашингтон със личните си условия: адаптирайки лозунга на Американската война за самостоятелност " Никакво данъчно облагане без посланичество ", те би трябвало да изяснят, че няма да има военно разполагане без присъединяване в мирните договаряния. И Европа знае едно: договорката, в случай че се случи, това не е просто делене на Украйна или обезпечаване на бързо преустановяване на огъня. Става дума за трайно и несъмнено спокойно съглашение, за екзистенциални проблеми на сигурността за цяла Европа.
Още по-голям въпрос е по какъв начин да се оправим с Русия. Засега от Москва не е пристигнал логичен сигнал за вероятни отстъпки. Очаквано, Кремъл е сложил максималистични претенции и ще се окаже доста мъчно да отстъпи от тях. Илюзия е да се има вяра, че дълготраен мир с Русия ще разцъфти просто посредством фиксиране на линията на контакт в Източна Украйна. Русия ще излезе с нови, комплицирани и широкообхватни претенции, с въпроси на стратегическата непоклатимост, във връзка с военните уреди на Съединени американски щати в Източна Европа и ще се окаже безценен и обезсърчителен сътрудник. Европа и Съединените щати би трябвало да са подготвени за дълъг и мъчителен развой.
Преди всичко на напред във времето излиза незабавната потребност от нов тип европейско водачество. За да защитят стратегическите си ползи в региона на сигурността и да възстановят " изтънелия " алианс, европейските сили би трябвало да покажат, че са в положение да поемат по-значително задължение, което ускорява груповата мощност на алианса. Франция, Германия, Полша и други съседи с сходно мислене би трябвало да започват огромна отбранителна самодейност, завършена към съществена група сили, които са подготвени да приказват с един глас по въпросите на сигурността. Този Европейски съюз за защита - EDU - ще се споразумее за взимане на решения с болшинство и ще включва допустимо най-тясно присъединяване на Обединеното кралство. Основните цели ще включват построяването на консолидиран и обединен защитителен пазар и верига за доставки; взаимното създаване, доставка и поддръжка на военна техника и взаимното образование на военния състав. Франция и Обединеното кралство, като нуклеарни сили, ще бъдат насърчавани да проучат разновидности за засилен принос на EDU за разширено, в това число нуклеарно въздържане.
Най-добрият и грациозен метод за администрацията на Тръмп да включи както Европа, по този начин и Украйна, както и европейски сътрудници като Турция, в мирното съглашение би бил да възвърне тествания и потвърден формат на контактна група, въведен през 90-те години, с цел да сътвори чувство за единение и обща цел под управлението на Съединени американски щати. Можем да напомним на Вашингтон, че би трябвало да се гордее с този новаторски и сполучлив дипломатически формат - откритие на Съединени американски щати. В Украйна това може да обезпечи значимите съставки, нужни, с цел да се подсигурява, че войната в действителност ще свърши.
Преди 30 години дипломатът Ричард Холбрук написа есе във Foreign Affairs, материал, озаглавен " Америка, европейска мощ " - без загадъчен знак. Холбрук планува, че " през 21-ви век Европа към момента ще се нуждае от дейното американско присъединяване, което е нужен съставен елемент на континенталния баланс от половин век ". Есето приключва с пророческо изказване. " Предстоящата задача е толкоз плашеща, колкото и нуждата от нея е явна. Да се отървете от предизвикването би означавало единствено да платите по-висока цена по-късно. " Да, Европа се нуждае от Съединени американски щати, с цел да постави финален завършек на войната в Украйна. Но Съединените щати ще имат потребност от Европа, с цел да изпълнят сполучливо тази задача. Да се надяваме, че Белият дом на Тръмп ще осъзнае тази действителност.
