Калина Андролова: Българинът е винаги недоволен и мрънкащ, но той не умее да мрази истински
След като всички страни към нас са в идиопатични напрежения и митинги, нещо се случва, нещо се трансформира и е мъчно да се разбере тъкмо кои фактори задвижват тази рисково преносима реалност, ние, тук в България, отново минаваме леко.
Ако нашите елити имат някакви положителни качества, това са точно тези качества, да заобикалят генералните конфликти при фундаментални промени, които не зависят от нас.
Това разяснява във " Facebook " Калина Андролова.
Това е забавно, евентуално наслоено като народо-поведенческа-психология през вековете за оцеляване.
Но българския народ не обича споровете, неумишлено и умишлено ги заобикаля. Ако се постановат директни спорове, ние ги играем, в случай че се постанова вземане предвид с външно въздействие, ние отново играем, при нас всичко се диктува от полусъгласяване и интуитивно чувство какво не би трябвало да вършим и по какъв начин да останем в профил.
Това не е толкоз зле. Всъщност. И светът да се срути към нас, ние ще претърпим някакви полущети, само че ще сме предпазени в огромна степен. Вероятно тъй като не сме алчни да бъдем огромен незаобиколим фактор. Ние желаеме да сме другарчета с всички.
Затова опитите да се насажда същинска ненавист в политическата ни тъкан ми наподобяват непродуктивни и съгласно мен са доста несполучлива тактика. Българинът е постоянно неудовлетворен и мрънкащ, само че той не умее да ненавижда в действителност!
Не може да ненавижда и да се революционизира на тематика ненавист. Имаше опити да се вкара идеология на омразата в една или друга посока, и при налагането на тоталитаризма, и в този момент в посткомунизма, само че някак не се получава напълно.
Подобни радикални групи остават малцинство и не могат да взривят народа за вътрешна война. Гледахме това, когато имаше митинги с вдигнатия пестник на Радев, или преди против Орешарски, и когато технологията, привнесена извън, сработи оптимално добре.
Да, основава се обстановка за завършване активността на властта, само че нищо повече, това е много повърхностна и краткосрочна страст на използваните тълпи. И в този момент Радостин Василев ще пали къщи. Всъщност този коренен жанр не върви в България. Наистина не върви. Никой не потегля след политически радикализъм.
Крайните изцепки не основават доверие. И не знам за какво толкоз доста водачи на патриотарски планове употребяват радикализма, рисковото говорене и бруталното нахлуване в политическата тъкан. Това е губеща идея за партийни каузи.
Изобщо психическите профили на ексцесионни водачи са тотална загуба на време, електорални очаквания и прочие
Те са някаква комедия, която не създава нищо и както нагоре написах, единствено декорира напрежения и основава шоу в медиите.
А керванът си върви. Нито една от тези кресливи партии няма късмет. Просто това не е пътят към същинската власт.
Това е пътят единствено към прилежащата софра, непокътната за актьорите, клоуните, поддържащия личен състав и техническите лица, осигуряващи атмосферата и веселбата...
