6 октомври 1973 година Войната на Йом Кипур или как една държава отговори на агресията
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 6.10.2022 год. се навършват 49 години от войната на Йом Кипур
В 14:00 часа на 6 октомври 1973 година по цялата страна проехтява сирена за паника.
Странният час за започване на войната напълно не е инцидентно определен - деня е един от най-важните и свети еврейски празници, Йом Кипур или Ден на Прошката, напомнят от " Приятели на Израел в България ".
По време на празника е признато да не се яде, пуши,, да не се пие даже вода, да не се пътува по земя, въздух и море, да не се употребяват ел. уреди или телефон и така нататък
Не е пресилено да се каже, че на този ден страната замира изцяло.
Важно е да се спомене и обстоятелството, че съгласно еврейската традиция празниците, стартират и приключват по залез слънце, т.е. постите стартират в тази ситуация по здрач на 5 октомври и би трябвало да завършат с изгряването на първата звезда на 6-ти октомври.
С други думи, арабите избират като миг на офанзива точно часа и времето, по което израелците не ще са се хранили или пили оптимално дълго, когато ще им се наложи да се борят.
Друг не по малко значим фактор е несъмнено отсъствието на огромната част от бойците и офицерите, разпуснати в отпуска поради празника.
Практически всички частни и държавни институции, публичния превоз, пощите и медиите не работят. Все още доста малко семейства притежват частни телефони.
Броят на незабавните наряди е редуциран до минимум; радиото и малкия екран също не работят на този ден, което прави известяването на войната и активизирането на резервистите още по-трудно.
Арабската коалиция е мощна. Участват
Египет:
---------------
800 хиляди бойци, от които присъединяване вземат 300-420 хил.; 2000-2400 танка (Т-10/34-85/54/55/62, ИС-3, както и самоходни ПТ оръдия от ВСВ - ПТ-76 и към 100 броя СУ-100/122), към 2400 бронирани машини и БТР (БТР-40/152/50/60 и БМП-1), над 1100 броя артилерия над 100мм (гаубици 2А18 и М1937, СЗО БМ-21 и тежки минохвъргачки), 690 самолета (Миг-17/19/21/25, Су-7Б, бомбардировачи Ту-16, Ил-28/14, Ан-12), 161 хеликоптера Ми-6/8, 104 кораба.
Сирия:
-------------
150 хиляди войска, от която към 60 хиляди вземат присъединяване, 1350-1400 танка (аналогични на египетските модели), 800-900 бронирани машини и БТР, 600 артилерийски дула над 100мм, 350 самолета, 36 хеликоптера и 21 бойни кораба.
Ирак:
-------
Изпраща корпус от към 60 хиляди бойци (от които единствено 18-20 хиляди съумяват да дойдат навреме), 500-700 танка (от които към 300 стигат навреме), 300-500 бронирани машини, 200 броя артилерия (54) и 73 самолета.
Останалите участници:
Йордания
--------------
Крал Хюсеин, евентуално най-неентусиазирания участник, изпраща на сирийския фронт две от елитните си танкови бригади - 40-та и 60-та, както и три батареи артилерия.
Саудитска Арабия и Кувейт
---------------------------------------
помагат финансово и също по този начин изпращат алегорични експедиционни корпуси (саудитска бригада от 3000 души взе участие в защитата на Дамаск).
Мароко
---------------------
изпраща 3 бригади; палестинци в арабските страни образуват доброволчески елементи.
Кадафи от Либия
-------------------------
изпраща на Египет финансова помощ от над $1 милиарда, наред с изтребители Мираж и няколко механизирани бригади.
Алжир
----------------
изпраща няколко ескадрили изтребители и бомбардировачи, механизирани пехотни бригади и няколко десетки танка.
Тунис изпраща корпус от 1000 души,
-------------
Судан - корпус от 3500. души
-----------------
Ливан не взе участие интензивно, само че радарните му съоръжения са употребени от сирийските Военновъздушни сили,
---------
Срещу тази цяла военна мощност, младата 25 годишна страна Израел е с:
Около 400-420 хил.общо постоянни бойци и резервисти; 1300-1500 танка (М-48/50/60, Центурион, АМХ-13 и към 200 пленени и модифицирани Т-54/55); към 3000 бронирани машини и БТР (повечето американски М-2/3 half-tracks от ВСВ и известно количество М113); над 900 броя артилерия над 100мм (вкл. гаубици М-101/114 и самоходни М-109/110); 561 самолета (А-4 " Skyhawk ", Ф-4 " Phantom ", " Mirage " 3, Нешер и др.), 84 хеликоптера и флот от към 35 дребни кораба (всъщност броят на бойните кораби, представен тук, включват даже миночистачи, влекачи и други невъоръжени кораби, като същински бойни са към 1/3).
С оглед на голямото числено предимство, изненадата на стратегическо и на тактическо равнище, а по този начин също и техническото преимущество в някои аспекти (най-ярко изразено в инфрачервените уреди за нощно наблюдаване на танковете), арабските армии по всички индикатори и прогнози би трябвало безпроблемно, за най-малко време да победят в тази война.
И все пак, това не става.
Битките по всички фронтове са на живот и гибел.
Израелските екипажи имат ясно изразено предимство в тренировката, бързо се приспособяват, командирите умеят да импровизират и не се двоумят да работят случай на потребност без да пита.
Но не по малко значим е и елементарният, най-мотивиращ детайл:
за разлика от арабите, израелските бойци знаят, че това е битка на живот и гибел, за самото битие на страната си или както споделят историците - " не за победа, а за оцеляване ".
Даян назовава войната от 1973 година " война на татковци и деца " и в този израз в действителност има голяма доза истина - тези, които са били младежи при основаването на страната през 1948 година към момента служат като резервисти през 1973 година, само че в този момент към този момент паралелно с тях са синовете и дъщерите им.
През 70-те години IDF, непредпазливо, е съвсем несъмнено най-опитната войска в света: на практика всичките и офицери и огромна част от бойците и са взели участие в четири победни войни (никоя от които не е започвана от Израел) и безчет " неофициални " конфликти и засади за 25 години, нещо с което не може да се " похвали " никоя модерна войска.
Мобилизацията е извънредно висока - резервистите даже не чакат да ги повикат, голямото мнозинство единствено сграбчват саковете си и сами се насочат с колите си на север; постоянно без екипировка, още с цивилните облекла сядат в танка.
Няма време да се образуват батальони и бригади, нито даже органични екипажи - провеждат се по няколко десетки, образуват се роти и взводове и се хвърлят в багра. Няма време и да се инсталират картечници, постоянно даже оръдията не се синхронизират.
На юг египтяните губят част от Синай (който в следствие е върнат на Египет след подписания с него кротичък контракт )
На север Сирия изгубва задачите Голански възвишения. Линията избрана от Организация на обединените нации остава граница и до в този момент и официално двете страни са във война и до през днешния ден. Сините каски обаче основават демилитаризирана зона и това е един от дребното случаи на сполучлива интервенция от Организация на обединените нации - буферът фактически приключва ежедневните артилерийски престрелки и самолетни дуели над границата.
Жертвите от сраженията са тежки и за двете страни.
Особено за Израел.
Като % от популацията, ( което по това време едвам надвишава 3 милиона) в Кипурската война умират повече хора, в сравнение с губи Съединени американски щати за целия интервал на войната във Виетнам. Израел дава към 2800 убити и 7-8000 ранени. 400 танка са изцяло унищожени, 600 са развалени и върнати в строя. 102 (или 104) самолета са свалени, съвсем всички от Противовъздушна отбрана.
Арабските армии показват данни за към 8500 убити и 20 000 ранени. По-популярната оценка обаче е 10-15 хиляди убити и 30 хиляди ранени, а някои разбори сочат даже 20-30 хиляди убити и 50 хиляди ранени. Загубите на техника се правят оценка на 2250 унищожени или пленени танка (Сирия губи съвсем всички от началните си 1400 танка в сраженията) и 432 свалени самолета.
В началото на 1974 израелските войски се изтеглят от западния бряг на Суецкия канал. Египет се оказва още веднъж на изходната позиция от преди войната.
В Израел стартира търсене на виновниците. Много скоро излиза наяве, че става дума за неуспех на военното разузнаване, както и на обособени политици: военните мерки на Египет и Сирия били следени още от 1972, само че били тълкувани като маневри или опити за илюзия на съперника. Министър-председателката Голда Мейр и министърът на защитата Моше Даян подадоха оставка, началник-щабът на армията военачалник Давид Елазар излезе в пенсия.
На 6.10.2022 год. се навършват 49 години от войната на Йом Кипур
В 14:00 часа на 6 октомври 1973 година по цялата страна проехтява сирена за паника.
Странният час за започване на войната напълно не е инцидентно определен - деня е един от най-важните и свети еврейски празници, Йом Кипур или Ден на Прошката, напомнят от " Приятели на Израел в България ".
По време на празника е признато да не се яде, пуши,, да не се пие даже вода, да не се пътува по земя, въздух и море, да не се употребяват ел. уреди или телефон и така нататък
Не е пресилено да се каже, че на този ден страната замира изцяло.
Важно е да се спомене и обстоятелството, че съгласно еврейската традиция празниците, стартират и приключват по залез слънце, т.е. постите стартират в тази ситуация по здрач на 5 октомври и би трябвало да завършат с изгряването на първата звезда на 6-ти октомври.
С други думи, арабите избират като миг на офанзива точно часа и времето, по което израелците не ще са се хранили или пили оптимално дълго, когато ще им се наложи да се борят.
Друг не по малко значим фактор е несъмнено отсъствието на огромната част от бойците и офицерите, разпуснати в отпуска поради празника.
Практически всички частни и държавни институции, публичния превоз, пощите и медиите не работят. Все още доста малко семейства притежват частни телефони.
Броят на незабавните наряди е редуциран до минимум; радиото и малкия екран също не работят на този ден, което прави известяването на войната и активизирането на резервистите още по-трудно.
Арабската коалиция е мощна. Участват
Египет:
---------------
800 хиляди бойци, от които присъединяване вземат 300-420 хил.; 2000-2400 танка (Т-10/34-85/54/55/62, ИС-3, както и самоходни ПТ оръдия от ВСВ - ПТ-76 и към 100 броя СУ-100/122), към 2400 бронирани машини и БТР (БТР-40/152/50/60 и БМП-1), над 1100 броя артилерия над 100мм (гаубици 2А18 и М1937, СЗО БМ-21 и тежки минохвъргачки), 690 самолета (Миг-17/19/21/25, Су-7Б, бомбардировачи Ту-16, Ил-28/14, Ан-12), 161 хеликоптера Ми-6/8, 104 кораба.
Сирия:
-------------
150 хиляди войска, от която към 60 хиляди вземат присъединяване, 1350-1400 танка (аналогични на египетските модели), 800-900 бронирани машини и БТР, 600 артилерийски дула над 100мм, 350 самолета, 36 хеликоптера и 21 бойни кораба.
Ирак:
-------
Изпраща корпус от към 60 хиляди бойци (от които единствено 18-20 хиляди съумяват да дойдат навреме), 500-700 танка (от които към 300 стигат навреме), 300-500 бронирани машини, 200 броя артилерия (54) и 73 самолета.
Останалите участници:
Йордания
--------------
Крал Хюсеин, евентуално най-неентусиазирания участник, изпраща на сирийския фронт две от елитните си танкови бригади - 40-та и 60-та, както и три батареи артилерия.
Саудитска Арабия и Кувейт
---------------------------------------
помагат финансово и също по този начин изпращат алегорични експедиционни корпуси (саудитска бригада от 3000 души взе участие в защитата на Дамаск).
Мароко
---------------------
изпраща 3 бригади; палестинци в арабските страни образуват доброволчески елементи.
Кадафи от Либия
-------------------------
изпраща на Египет финансова помощ от над $1 милиарда, наред с изтребители Мираж и няколко механизирани бригади.
Алжир
----------------
изпраща няколко ескадрили изтребители и бомбардировачи, механизирани пехотни бригади и няколко десетки танка.
Тунис изпраща корпус от 1000 души,
-------------
Судан - корпус от 3500. души
-----------------
Ливан не взе участие интензивно, само че радарните му съоръжения са употребени от сирийските Военновъздушни сили,
---------
Срещу тази цяла военна мощност, младата 25 годишна страна Израел е с:
Около 400-420 хил.общо постоянни бойци и резервисти; 1300-1500 танка (М-48/50/60, Центурион, АМХ-13 и към 200 пленени и модифицирани Т-54/55); към 3000 бронирани машини и БТР (повечето американски М-2/3 half-tracks от ВСВ и известно количество М113); над 900 броя артилерия над 100мм (вкл. гаубици М-101/114 и самоходни М-109/110); 561 самолета (А-4 " Skyhawk ", Ф-4 " Phantom ", " Mirage " 3, Нешер и др.), 84 хеликоптера и флот от към 35 дребни кораба (всъщност броят на бойните кораби, представен тук, включват даже миночистачи, влекачи и други невъоръжени кораби, като същински бойни са към 1/3).
С оглед на голямото числено предимство, изненадата на стратегическо и на тактическо равнище, а по този начин също и техническото преимущество в някои аспекти (най-ярко изразено в инфрачервените уреди за нощно наблюдаване на танковете), арабските армии по всички индикатори и прогнози би трябвало безпроблемно, за най-малко време да победят в тази война.
И все пак, това не става.
Битките по всички фронтове са на живот и гибел.
Израелските екипажи имат ясно изразено предимство в тренировката, бързо се приспособяват, командирите умеят да импровизират и не се двоумят да работят случай на потребност без да пита.
Но не по малко значим е и елементарният, най-мотивиращ детайл:
за разлика от арабите, израелските бойци знаят, че това е битка на живот и гибел, за самото битие на страната си или както споделят историците - " не за победа, а за оцеляване ".
Даян назовава войната от 1973 година " война на татковци и деца " и в този израз в действителност има голяма доза истина - тези, които са били младежи при основаването на страната през 1948 година към момента служат като резервисти през 1973 година, само че в този момент към този момент паралелно с тях са синовете и дъщерите им.
През 70-те години IDF, непредпазливо, е съвсем несъмнено най-опитната войска в света: на практика всичките и офицери и огромна част от бойците и са взели участие в четири победни войни (никоя от които не е започвана от Израел) и безчет " неофициални " конфликти и засади за 25 години, нещо с което не може да се " похвали " никоя модерна войска.
Мобилизацията е извънредно висока - резервистите даже не чакат да ги повикат, голямото мнозинство единствено сграбчват саковете си и сами се насочат с колите си на север; постоянно без екипировка, още с цивилните облекла сядат в танка.
Няма време да се образуват батальони и бригади, нито даже органични екипажи - провеждат се по няколко десетки, образуват се роти и взводове и се хвърлят в багра. Няма време и да се инсталират картечници, постоянно даже оръдията не се синхронизират.
На юг египтяните губят част от Синай (който в следствие е върнат на Египет след подписания с него кротичък контракт )
На север Сирия изгубва задачите Голански възвишения. Линията избрана от Организация на обединените нации остава граница и до в този момент и официално двете страни са във война и до през днешния ден. Сините каски обаче основават демилитаризирана зона и това е един от дребното случаи на сполучлива интервенция от Организация на обединените нации - буферът фактически приключва ежедневните артилерийски престрелки и самолетни дуели над границата.
Жертвите от сраженията са тежки и за двете страни.
Особено за Израел.
Като % от популацията, ( което по това време едвам надвишава 3 милиона) в Кипурската война умират повече хора, в сравнение с губи Съединени американски щати за целия интервал на войната във Виетнам. Израел дава към 2800 убити и 7-8000 ранени. 400 танка са изцяло унищожени, 600 са развалени и върнати в строя. 102 (или 104) самолета са свалени, съвсем всички от Противовъздушна отбрана.
Арабските армии показват данни за към 8500 убити и 20 000 ранени. По-популярната оценка обаче е 10-15 хиляди убити и 30 хиляди ранени, а някои разбори сочат даже 20-30 хиляди убити и 50 хиляди ранени. Загубите на техника се правят оценка на 2250 унищожени или пленени танка (Сирия губи съвсем всички от началните си 1400 танка в сраженията) и 432 свалени самолета.
В началото на 1974 израелските войски се изтеглят от западния бряг на Суецкия канал. Египет се оказва още веднъж на изходната позиция от преди войната.
В Израел стартира търсене на виновниците. Много скоро излиза наяве, че става дума за неуспех на военното разузнаване, както и на обособени политици: военните мерки на Египет и Сирия били следени още от 1972, само че били тълкувани като маневри или опити за илюзия на съперника. Министър-председателката Голда Мейр и министърът на защитата Моше Даян подадоха оставка, началник-щабът на армията военачалник Давид Елазар излезе в пенсия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ