ЕС и Украйна: Издига се нова Желязна завеса към Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На Европейски Съюз му беше комфортно да държи Украйна отвън Общността - като буферна зона сред Запада и Русия. Това беше съдбовна историческа неточност, която индиректно способства за разпалването на сегашната война на Русия против Украйна.
Решението на Европейския съюз да даде статут на кандидатки за участие на Украйна и Молдова е историческо – както за двете някогашни руски републики, по този начин и за цяла Европа. То съставлява преломен миг. Украйна чука на вратата на Европейски Съюз от към този момент близо 20 години, само че Брюксел по този начин и не пожелаваше да я открехне.
Първите сигнали към Европейски Съюз бяха изпратени още в първите години на новото хилядолетие от властническия президент Леонид Кучма, който се стремеше да поддържа баланс сред Русия и Запада. Но прозорецът за сходна опция се отвори едвам след неговото отдръпване и успеха на Оранжевата гражданска война в Киев през 2004 година, когато на поста пристигна прозападният политик Виктор Юшченко.
Но нещата не станаха тъкмо както бяха планувани
Демократичните промени в Украйна се правиха редом с първото огромно разширение на Европейски Съюз на изток, което беше съпроводено с опасения за приток на евтина работна ръка от Изтока.
Тези опасения не се оправдаха, само че Европейски Съюз към този момент не беше податлив да се уголемява със същите темпове. Брюксел си самоналожи отмора, след което пристигна финансовата рецесия от 2009 година, а по-късно и бежанската рецесия от 2015 година.
Но най-важната причина, с цел да не се сближи Украйна по-силно с Европейски Съюз, бе съпротивата на авторитетните страни, основали Съюза. На тях им беше прекомерно комфортно да оставят голямата страна като буфер сред Европейски Съюз и Русия. Западна Европа се притесняваше, че присъединението на Украйна ще промени салдото на силите в интерес на страните от Източна и Централна Европа. А с тях Брюксел към този момент и без друго си имаше задоволително комплицирани връзки.
Без да бъде обсъждано и признавано обществено, Западна Европа от дълго време бе приела, че Украйна ще си остане в областта на въздействие на Москва, поради дългогодишните връзки сред " братските страни и нации ", както се показваха представителите на Европейски Съюз. Самите украинци затвърдиха това през 2010 година с избора на подкрепяния от Русия Виктор Янукович за президент. Неговата проевропейска изразителност беше чист камуфлаж.
Европейски Съюз се надяваше, че Украйна ще се задоволи с неговата политиката на добросъседство и зони за свободна търговия. Това беше съдбовна историческа неточност, която индиректно способства за разпалването на сегашната война на Русия против Украйна. Европа не пожела да интегрира Украйна, а Русия искаше непременно да върне някогашната руска република под собствен надзор.
Подценяване на решимостта
Както Европейският съюз, по този начин и Русия обаче подцениха решимостта на украинците. Двете революции - през 2004 година и 2014 година - демонстрираха, че те ценят повече от всичко свободата и демокрацията. И както потвърждават всеки ден сега, са подготвени да умират за това. Руската инвазия в Украйна принуди Европейски Съюз да поправи грешката си. Колко пореден ще бъде Брюксел този път, занапред следва да разберем. Опити за закъснение на процеса ще има, само че смяна в посоката към този момент не е допустима.
Предоставянето на статут на страни кандидатки за участие на Украйна и Молдова значи, че епохата на буферните зони в Европа отминава. Двете постсъветски страни се насочват на Запад, противоположното преброяване към този момент тече, спуска се нова Желязна завеса. Това е последният стадий от пренареждането на Стария континент, което стартира с края на Студената война.
Без преференциално отнасяне
А какво стана с Грузия, която през 2003 година стана първата страна от някогашния Съветски съюз, оповестила западната си ориентировка с „ Революцията на розите “? Правителството в Тбилиси подаде молба за участие в Европейски Съюз по едно и също време с Киев и Кишинев. Зелена светлина обаче по този начин и не последва. Брюксел единствено удостовери " европейската вероятност " за Грузия.
За това се показват разнообразни аргументи - в това число политическата рецесия през 2020 година, когато след парламентарните избори опозицията упрекна държавното управление в изборни измами. Брюксел взе вярното решение, като сподели ясно на Тбилиси, че няма да си затваря очите за сходни проблеми, даже и страната да отбелязва прогрес.
Решението за Грузия е и сигнал към Украйна и Молдова да не чакат преференциално отнасяне в дълготраен проект. Двете страни ще би трябвало да потвърдят с каузи, че са подготвени за по-нататъшна интеграция и мъчителни промени. Но няма никакво подозрение - те ще съумеят да се причислят към Европейски Съюз. И то по-скоро, в сравнение с мнозина допускат.
На Европейски Съюз му беше комфортно да държи Украйна отвън Общността - като буферна зона сред Запада и Русия. Това беше съдбовна историческа неточност, която индиректно способства за разпалването на сегашната война на Русия против Украйна.
Решението на Европейския съюз да даде статут на кандидатки за участие на Украйна и Молдова е историческо – както за двете някогашни руски републики, по този начин и за цяла Европа. То съставлява преломен миг. Украйна чука на вратата на Европейски Съюз от към този момент близо 20 години, само че Брюксел по този начин и не пожелаваше да я открехне.
Първите сигнали към Европейски Съюз бяха изпратени още в първите години на новото хилядолетие от властническия президент Леонид Кучма, който се стремеше да поддържа баланс сред Русия и Запада. Но прозорецът за сходна опция се отвори едвам след неговото отдръпване и успеха на Оранжевата гражданска война в Киев през 2004 година, когато на поста пристигна прозападният политик Виктор Юшченко.
Но нещата не станаха тъкмо както бяха планувани
Демократичните промени в Украйна се правиха редом с първото огромно разширение на Европейски Съюз на изток, което беше съпроводено с опасения за приток на евтина работна ръка от Изтока.
Тези опасения не се оправдаха, само че Европейски Съюз към този момент не беше податлив да се уголемява със същите темпове. Брюксел си самоналожи отмора, след което пристигна финансовата рецесия от 2009 година, а по-късно и бежанската рецесия от 2015 година.
Но най-важната причина, с цел да не се сближи Украйна по-силно с Европейски Съюз, бе съпротивата на авторитетните страни, основали Съюза. На тях им беше прекомерно комфортно да оставят голямата страна като буфер сред Европейски Съюз и Русия. Западна Европа се притесняваше, че присъединението на Украйна ще промени салдото на силите в интерес на страните от Източна и Централна Европа. А с тях Брюксел към този момент и без друго си имаше задоволително комплицирани връзки.
Без да бъде обсъждано и признавано обществено, Западна Европа от дълго време бе приела, че Украйна ще си остане в областта на въздействие на Москва, поради дългогодишните връзки сред " братските страни и нации ", както се показваха представителите на Европейски Съюз. Самите украинци затвърдиха това през 2010 година с избора на подкрепяния от Русия Виктор Янукович за президент. Неговата проевропейска изразителност беше чист камуфлаж.
Европейски Съюз се надяваше, че Украйна ще се задоволи с неговата политиката на добросъседство и зони за свободна търговия. Това беше съдбовна историческа неточност, която индиректно способства за разпалването на сегашната война на Русия против Украйна. Европа не пожела да интегрира Украйна, а Русия искаше непременно да върне някогашната руска република под собствен надзор.
Подценяване на решимостта
Както Европейският съюз, по този начин и Русия обаче подцениха решимостта на украинците. Двете революции - през 2004 година и 2014 година - демонстрираха, че те ценят повече от всичко свободата и демокрацията. И както потвърждават всеки ден сега, са подготвени да умират за това. Руската инвазия в Украйна принуди Европейски Съюз да поправи грешката си. Колко пореден ще бъде Брюксел този път, занапред следва да разберем. Опити за закъснение на процеса ще има, само че смяна в посоката към този момент не е допустима.
Предоставянето на статут на страни кандидатки за участие на Украйна и Молдова значи, че епохата на буферните зони в Европа отминава. Двете постсъветски страни се насочват на Запад, противоположното преброяване към този момент тече, спуска се нова Желязна завеса. Това е последният стадий от пренареждането на Стария континент, което стартира с края на Студената война.
Без преференциално отнасяне
А какво стана с Грузия, която през 2003 година стана първата страна от някогашния Съветски съюз, оповестила западната си ориентировка с „ Революцията на розите “? Правителството в Тбилиси подаде молба за участие в Европейски Съюз по едно и също време с Киев и Кишинев. Зелена светлина обаче по този начин и не последва. Брюксел единствено удостовери " европейската вероятност " за Грузия.
За това се показват разнообразни аргументи - в това число политическата рецесия през 2020 година, когато след парламентарните избори опозицията упрекна държавното управление в изборни измами. Брюксел взе вярното решение, като сподели ясно на Тбилиси, че няма да си затваря очите за сходни проблеми, даже и страната да отбелязва прогрес.
Решението за Грузия е и сигнал към Украйна и Молдова да не чакат преференциално отнасяне в дълготраен проект. Двете страни ще би трябвало да потвърдят с каузи, че са подготвени за по-нататъшна интеграция и мъчителни промени. Но няма никакво подозрение - те ще съумеят да се причислят към Европейски Съюз. И то по-скоро, в сравнение с мнозина допускат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ