Творци и диктатори
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Наскоро, ровейки се из съветския щемпел в Интернет, попаднах на текст, който ме шокира: „ 511 съветски интелектуалци поддържат Путин! “. Прочетох листата с подписалите се за него и останах учуден. Една огромна част от най- фамозните, познати и у нас, имена на писатели, актьори, музиканти, художници, кинорежисьори стоеше под тази, в действителност, позорна подписка.
За диригента със международна кариера Валери Гергиев знаех към този момент, тъй като се писа много и у нас, че е изпъден от цяла Европа и Щатите поради това, че поддържа интензивно Путин, окупацията на Крим и войната. И Путин реши да го награди. Да го направи общоприет шеф с неограничена власт на оперните театри на Москва и Петербург, както през царско време е имало Имперска дирекция на театрите. А сегашния шеф на Болшой ще бъде уволнен, тъй като не се подписал за него! Примадоната с шеметна кариера на Запад, Ана Нетребко също се подписа, само че когато разбра, че светът я порица, се отхвърли от подписа си, с цел да може да продължи гастролите си от Скалата през Париж и Лондон до Метрополитън. В отговор Путин и забрани достъпа до Болшой и всички родни подиуми!
Останах сюрпризиран обаче от твърдата поддръжка на диктатора от страната на познатия и скъп и у нас виолист и диригент Юрий Башмет с неговите Московски солисти. Той съобщи, че светът, изключително Западът, можел единствено да завижда на Русия, че имала подобен популярен водач, т.е., президент. „ Да, на Запад ни завиждат за нашето пространство, за нашия популярен президент, за нашето качество, по тази причина, че сме млада и безпределно устремена нация ", сподели той за „ Аргументи и обстоятелства “ И благодарността на Путин не закъсня, Башмет получи за 1 май, Народен медал на труда! Малко смешно звучи за един диригент, като медал за стругар- стахановец. Същата се оказа и позицията на неговия сътрудник Владимир Спиваков, фамозния цигулар и диригент в този момент на Националния оркестър на Русия.
Не знам до каква степен „ млада “ и дееспособна е в този момент съветската нация, само че повече от три века води завоевателни войни, освен това „ устремено “! Та и войната от 1877- 78 година се оказа не за друго, а за Проливите и изход към топлите морета, една отколешна съветска фантазия, след 8 несполучливи руско- турски войни преди този момент, в които Матушка Русия не е знаела, че на Балканите има нейни поробени братя славяни – българи, от които е получила църквата и писмеността. А когато разбра, реши, че би трябвало да станем Задунайская губерния!
Листата на елитните съветски интелектуалци- путинисти е в действителност „ впечатляваща “. Ще изброя единствено част от най- известните и у нас съветски създатели: актьорите Алексей Баталов, Михаил Боярски, Людмила Чурсина, Николай Бурляев, Василий Лановой, Фьодор Бондарчук. Сред тях е и режисьорът Никита Михалков. Да не забравяме, въпреки всичко, че е наследник на руския стихотворец Сергей Михалков, създател на текста на химна на Съюз на съветските социалистически републики. Творец, рядко талантлив, и артист, и режисьор и сценарист, само че постоянно покрай властта.
Наистина, можем единствено да ги съжаляваме. Вместо да поведат руснаците против Кремъл, те чакат благоволението на своя полудял фюрер. Интересно е, че по времето на Хитлер в Германия също е имало някои творци- колаборационисти. Такъв е бил, да вземем за пример, фамозният диригент Вилхелм Фуртвенглер, един от най- значимите музиканти на ХХ век, само че мнозина немски интелектуалци са били срещу властта и значително от тях са емигрирали или потопен в безмълвие. Докато в Русия, както виждаме в този момент, не е по този начин. Там Путин държи цялата власт, даже и културата, като персонално назначава, уволнява или награждава шефове на огромни театри, оркестри, музеи, галерии, киностудии. Това е видно и от листата, където има и много такива. За тези двайсет години този човек се разболя от безграничната си жадност за власт над тази голяма страна. И тя, за жалост, към този момент не е онази, която чакахме да стане след 1991 година, демократична, съвременна, а се трансформира в опасност за света и разпали тази, в действителност, Трета международна война!
Спомних си тук за тази крилата фраза: „ постоянно покрай властта “. Това беше максимата и на множеството от нашите създатели след 1944 година. Една част се бяха примирили с диктатурата и благоразумно мълчаха, откакто помнеха Народния съд и репресиите от времето на Сталин и Червенков, помнеха трагичната орис на жертвите на тъй наречените „ Народен съд “ Райко Алексиев, Борис Йоцов, Змей Горянин, Фани Попова- Мутафова, Яна Язова / били са наказани 107 български интелектуалци!/, до момента в който други станаха лакеи на властта, артисти на режима. По Живково време политиката към културните дейци се промени. Властта стартира да ги купува. Най- типичният образец беше Левчев. Същият, който самоуверено възрази на правешкия каскет с думите: „ Скъпи другарю Живков, аз ви обичам и вие не можете да ми възбраните да ви обичам! “
И за разлика от другите соц- страни като Полша, Румъния, Чехословакия ние, с няколко скромни изключения, съвсем нямахме съществени съперници и критици на режима, фамозни дисиденти, емигранти като Вацлав Хавел или Александър Солженицин. Нашите създатели, изключително писателите, и то правилните на режима, просто бяха купени, с участие, съпроводено с ред привилегии в Съюза на писателите, с награди, звания, първокласни курорти, задгранични командировки, издаване на техни книги в чужбина с наши пари, даже със синекурни длъжности, с високи възнаграждения за бездарни книги в огромни тиражи, които даже не се продаваха, само че се претопяваха, с цел да се преиздадат и хоноруват още веднъж!
Те са към този момент забравени. Кой чете през днешния ден Ст. Ц. Даскалов, Камен Калчев или Младен Исаев? Слава Богу, че това време мина и в този момент се видя кой какъв е. За страдание в „ братска “ Русия не е по този начин. Колкото и необикновено да ни звучи, там към момента шестват старите порядки от сталиново време. И в случай че не си твърдо с властта, значи си срещу нея. А всеки същински интелектуалец, споделяше великия Албер Камю би трябвало да е постоянно срещу или най-малко коректив на властта, каквато и да е тя. Добре е, че у нас нещата се трансформираха и остаряла европейска България още веднъж се завръща към корените си. И добре е, че гласът на нашата интелигенция към този момент по- мощно се чува…
Наскоро, ровейки се из съветския щемпел в Интернет, попаднах на текст, който ме шокира: „ 511 съветски интелектуалци поддържат Путин! “. Прочетох листата с подписалите се за него и останах учуден. Една огромна част от най- фамозните, познати и у нас, имена на писатели, актьори, музиканти, художници, кинорежисьори стоеше под тази, в действителност, позорна подписка.
За диригента със международна кариера Валери Гергиев знаех към този момент, тъй като се писа много и у нас, че е изпъден от цяла Европа и Щатите поради това, че поддържа интензивно Путин, окупацията на Крим и войната. И Путин реши да го награди. Да го направи общоприет шеф с неограничена власт на оперните театри на Москва и Петербург, както през царско време е имало Имперска дирекция на театрите. А сегашния шеф на Болшой ще бъде уволнен, тъй като не се подписал за него! Примадоната с шеметна кариера на Запад, Ана Нетребко също се подписа, само че когато разбра, че светът я порица, се отхвърли от подписа си, с цел да може да продължи гастролите си от Скалата през Париж и Лондон до Метрополитън. В отговор Путин и забрани достъпа до Болшой и всички родни подиуми!
Останах сюрпризиран обаче от твърдата поддръжка на диктатора от страната на познатия и скъп и у нас виолист и диригент Юрий Башмет с неговите Московски солисти. Той съобщи, че светът, изключително Западът, можел единствено да завижда на Русия, че имала подобен популярен водач, т.е., президент. „ Да, на Запад ни завиждат за нашето пространство, за нашия популярен президент, за нашето качество, по тази причина, че сме млада и безпределно устремена нация ", сподели той за „ Аргументи и обстоятелства “ И благодарността на Путин не закъсня, Башмет получи за 1 май, Народен медал на труда! Малко смешно звучи за един диригент, като медал за стругар- стахановец. Същата се оказа и позицията на неговия сътрудник Владимир Спиваков, фамозния цигулар и диригент в този момент на Националния оркестър на Русия.
Не знам до каква степен „ млада “ и дееспособна е в този момент съветската нация, само че повече от три века води завоевателни войни, освен това „ устремено “! Та и войната от 1877- 78 година се оказа не за друго, а за Проливите и изход към топлите морета, една отколешна съветска фантазия, след 8 несполучливи руско- турски войни преди този момент, в които Матушка Русия не е знаела, че на Балканите има нейни поробени братя славяни – българи, от които е получила църквата и писмеността. А когато разбра, реши, че би трябвало да станем Задунайская губерния!
Листата на елитните съветски интелектуалци- путинисти е в действителност „ впечатляваща “. Ще изброя единствено част от най- известните и у нас съветски създатели: актьорите Алексей Баталов, Михаил Боярски, Людмила Чурсина, Николай Бурляев, Василий Лановой, Фьодор Бондарчук. Сред тях е и режисьорът Никита Михалков. Да не забравяме, въпреки всичко, че е наследник на руския стихотворец Сергей Михалков, създател на текста на химна на Съюз на съветските социалистически републики. Творец, рядко талантлив, и артист, и режисьор и сценарист, само че постоянно покрай властта.
Наистина, можем единствено да ги съжаляваме. Вместо да поведат руснаците против Кремъл, те чакат благоволението на своя полудял фюрер. Интересно е, че по времето на Хитлер в Германия също е имало някои творци- колаборационисти. Такъв е бил, да вземем за пример, фамозният диригент Вилхелм Фуртвенглер, един от най- значимите музиканти на ХХ век, само че мнозина немски интелектуалци са били срещу властта и значително от тях са емигрирали или потопен в безмълвие. Докато в Русия, както виждаме в този момент, не е по този начин. Там Путин държи цялата власт, даже и културата, като персонално назначава, уволнява или награждава шефове на огромни театри, оркестри, музеи, галерии, киностудии. Това е видно и от листата, където има и много такива. За тези двайсет години този човек се разболя от безграничната си жадност за власт над тази голяма страна. И тя, за жалост, към този момент не е онази, която чакахме да стане след 1991 година, демократична, съвременна, а се трансформира в опасност за света и разпали тази, в действителност, Трета международна война!
Спомних си тук за тази крилата фраза: „ постоянно покрай властта “. Това беше максимата и на множеството от нашите създатели след 1944 година. Една част се бяха примирили с диктатурата и благоразумно мълчаха, откакто помнеха Народния съд и репресиите от времето на Сталин и Червенков, помнеха трагичната орис на жертвите на тъй наречените „ Народен съд “ Райко Алексиев, Борис Йоцов, Змей Горянин, Фани Попова- Мутафова, Яна Язова / били са наказани 107 български интелектуалци!/, до момента в който други станаха лакеи на властта, артисти на режима. По Живково време политиката към културните дейци се промени. Властта стартира да ги купува. Най- типичният образец беше Левчев. Същият, който самоуверено възрази на правешкия каскет с думите: „ Скъпи другарю Живков, аз ви обичам и вие не можете да ми възбраните да ви обичам! “
И за разлика от другите соц- страни като Полша, Румъния, Чехословакия ние, с няколко скромни изключения, съвсем нямахме съществени съперници и критици на режима, фамозни дисиденти, емигранти като Вацлав Хавел или Александър Солженицин. Нашите създатели, изключително писателите, и то правилните на режима, просто бяха купени, с участие, съпроводено с ред привилегии в Съюза на писателите, с награди, звания, първокласни курорти, задгранични командировки, издаване на техни книги в чужбина с наши пари, даже със синекурни длъжности, с високи възнаграждения за бездарни книги в огромни тиражи, които даже не се продаваха, само че се претопяваха, с цел да се преиздадат и хоноруват още веднъж!
Те са към този момент забравени. Кой чете през днешния ден Ст. Ц. Даскалов, Камен Калчев или Младен Исаев? Слава Богу, че това време мина и в този момент се видя кой какъв е. За страдание в „ братска “ Русия не е по този начин. Колкото и необикновено да ни звучи, там към момента шестват старите порядки от сталиново време. И в случай че не си твърдо с властта, значи си срещу нея. А всеки същински интелектуалец, споделяше великия Албер Камю би трябвало да е постоянно срещу или най-малко коректив на властта, каквато и да е тя. Добре е, че у нас нещата се трансформираха и остаряла европейска България още веднъж се завръща към корените си. И добре е, че гласът на нашата интелигенция към този момент по- мощно се чува…
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ