Антициганизъм в Германия: Страх ме е да кажа, че съм ром
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вито* (името е променено от редакцията) е на 27 години и работи като съветник в IT-бранша. Не обича да приказва за себе си, само че най-много държи да не издава, че е от ромски генезис. На въпрос за какво крие етническата си принадлежност, той споделя следното: „ Не се срамя, че съм ром. Притесненията ми са свързани с работата – опасявам се, че мога да изгубя клиенти “.
Страх от изолираност и дискриминация
Вито работи в дребна консултантска компания. Много други представители на ромската общественост също премълчават произхода си, с цел да могат да порастват в специалността. Расизмът против това малцинство към момента е прекомерно необятно публикуван. Това се удостоверява и от последния отчет на самостоятелната комисия „ Антициганизъм “, която две години изследва ситуацията на ромската общественост в Германия. Изводът гласи: дискриминирането против ромите е повсеместна: има я в учебно заведение, на работното място, в политиката, та даже и в полицията. Изявява се в разнообразни форми – от расистки мнения до брутално физическо принуждение. Вито познава този проблем: „ В учебно заведение ми беше безразлично и не съм криел, че съм ром. Но това се промени, когато започнах да аплайвам за продължение на образованието си “, прибавя той. Първо той премахнал от автобиографията си това, че владее езика романес, както и полски. В резултат на това почнали по-често да го канят на изявленията като претендент. А с помощта на таман тези свои езикови знания през днешния ден той работи с съветски и полски клиенти.
Предразсъдъци и клишета
Родителите на Вито не са били високообразовани хора, само че постоянно са го подкрепяли и подтикнали да продължава с учението. Баща му умира, когато Вито е едвам на 14 години. Майка му остава сама да се грижи за него и за по-малкия му брат. „ Имах единствено един пуловер и един панталон от битака. Всички други деца имаха хубави облекла, каквито аз нямах. За мен това си беше контузия “, признава той.
Когато почнал да учи специалност, Вито се видял заставен да крие произхода си. Казвал единствено, че е немец с родственици в Полша. Докато един ден негов братовчед инцидентно разкрил тайната пред сътрудниците му. Отношението към Вито внезапно се трансформирало – почнали да го назовават „ дребния ром “ и да му се подиграват поради произхода му. Шефът му даже подхвърлял някакви неща, свързани с учението на Дарвин. Започнали също да го наблюдават изкъсо и санкционират даже и за най-дребни неща, да вземем за пример за забавяне с две минути. Не минало доста време и той трябвало да напусне. „ Така се озовах още веднъж там, където бях на 14, когато татко ми умря “, споделя Вито.
Една история на триумфа
Но историята има продължение. Няколко месеца по-късно се обадил някогашният му началник, с цел да го предложения да се върне във компанията. Признал му, че не съумял да откри различен с неговата подготовка, който да го замести. И Вито се върнал, предложили му контракт. Завършил сполучливо и образованието си.
„ Захвана ли се с нещо, го правя както би трябвало – с цялото си сърце “, споделя Вито. И триумфът не просрочен. Сега той продава IT-продукти на огромни фирмени клиенти и даже обмисля да се отдели и да стартира личен бизнес. Иска да оказва помощ и на други младежи – нещо, от което е имал потребност и той преди време. В момента Вито работи върху огромен план тъкмо с такава цел. В края на нашата среща Вито споделя, че след време бихме могли да публикуваме и същинското му име. Но чак когато е сигурен, че неговият генезис към този момент няма да му носи неприятности.
Автор Надин Войчик
Вито* (името е променено от редакцията) е на 27 години и работи като съветник в IT-бранша. Не обича да приказва за себе си, само че най-много държи да не издава, че е от ромски генезис. На въпрос за какво крие етническата си принадлежност, той споделя следното: „ Не се срамя, че съм ром. Притесненията ми са свързани с работата – опасявам се, че мога да изгубя клиенти “.
Страх от изолираност и дискриминация
Вито работи в дребна консултантска компания. Много други представители на ромската общественост също премълчават произхода си, с цел да могат да порастват в специалността. Расизмът против това малцинство към момента е прекомерно необятно публикуван. Това се удостоверява и от последния отчет на самостоятелната комисия „ Антициганизъм “, която две години изследва ситуацията на ромската общественост в Германия. Изводът гласи: дискриминирането против ромите е повсеместна: има я в учебно заведение, на работното място, в политиката, та даже и в полицията. Изявява се в разнообразни форми – от расистки мнения до брутално физическо принуждение. Вито познава този проблем: „ В учебно заведение ми беше безразлично и не съм криел, че съм ром. Но това се промени, когато започнах да аплайвам за продължение на образованието си “, прибавя той. Първо той премахнал от автобиографията си това, че владее езика романес, както и полски. В резултат на това почнали по-често да го канят на изявленията като претендент. А с помощта на таман тези свои езикови знания през днешния ден той работи с съветски и полски клиенти.
Предразсъдъци и клишета
Родителите на Вито не са били високообразовани хора, само че постоянно са го подкрепяли и подтикнали да продължава с учението. Баща му умира, когато Вито е едвам на 14 години. Майка му остава сама да се грижи за него и за по-малкия му брат. „ Имах единствено един пуловер и един панталон от битака. Всички други деца имаха хубави облекла, каквито аз нямах. За мен това си беше контузия “, признава той.
Когато почнал да учи специалност, Вито се видял заставен да крие произхода си. Казвал единствено, че е немец с родственици в Полша. Докато един ден негов братовчед инцидентно разкрил тайната пред сътрудниците му. Отношението към Вито внезапно се трансформирало – почнали да го назовават „ дребния ром “ и да му се подиграват поради произхода му. Шефът му даже подхвърлял някакви неща, свързани с учението на Дарвин. Започнали също да го наблюдават изкъсо и санкционират даже и за най-дребни неща, да вземем за пример за забавяне с две минути. Не минало доста време и той трябвало да напусне. „ Така се озовах още веднъж там, където бях на 14, когато татко ми умря “, споделя Вито.
Една история на триумфа
Но историята има продължение. Няколко месеца по-късно се обадил някогашният му началник, с цел да го предложения да се върне във компанията. Признал му, че не съумял да откри различен с неговата подготовка, който да го замести. И Вито се върнал, предложили му контракт. Завършил сполучливо и образованието си.
„ Захвана ли се с нещо, го правя както би трябвало – с цялото си сърце “, споделя Вито. И триумфът не просрочен. Сега той продава IT-продукти на огромни фирмени клиенти и даже обмисля да се отдели и да стартира личен бизнес. Иска да оказва помощ и на други младежи – нещо, от което е имал потребност и той преди време. В момента Вито работи върху огромен план тъкмо с такава цел. В края на нашата среща Вито споделя, че след време бихме могли да публикуваме и същинското му име. Но чак когато е сигурен, че неговият генезис към този момент няма да му носи неприятности.
Автор Надин Войчик
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ