ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за ...

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Слаба работа

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не видях нито един специалист по публично опазване на здравето, единствено общи приказки и то за неважни от реформаторска позиция неща. Няма по какъв начин да се промени нещо, в случай че се „ кара “ по този начин.

Ето на заинтригуваните (ако има такива), моите рекомендации за промяна в опазването на здравето, основани на доказателствата:

1. Има продължителен финансов недостиг за здраве, по тази причина би трябвало да се стремим да достигнем относителният дял на средствата за (обществените, без доплащането кеш) като % от Брутният вътрешен продукт към средноевропейския (10%), само че най-малко 8%, вместо досегашния непрекъснато движещ се към 4,5% публични средства, с цел да се ограничи каузи на доплащане от пациента до рационални граници от 15% (средноевропейско), вместо досегашните 47% кеш и то публични, от общо 8,1% разходваните пари за здраве... а неофициалните така наречен „ под масата “ са незнайни. Средствата от данъчната и акцизна политика от тютюн, алкохол и нездравословни храни, да отиват пор предопределение за ЗДРАВЕ, понастоящем не зная къде отиват.

2. Освен повишение на здравната вноска, би трябвало и обгръщане на здравноосигурените не по-малко от 95% от популацията (вместо досегашните 82%), с цел да се покрият базисните му потребности, като страната, която е най-нередовният длъжник, би трябвало също да стартира да внася в цялостен размер дължимото за държавните чиновници, полиция, военни студенти, и пенсионери. Официално доплащане може да има, НО единствено след действително остойностяване на медицинските услуги и труда на медиците, което изисква и смяна на досегашният модел на възнаграждение по КПътеки.

3. Собствеността в опазването на здравето няма значение, контролът и ръководството имат значение. Понастоящем ведомствените лечебни заведения са явен образец по какъв начин типът на регистрацията няма никакво значение за качеството на здравната помощ и ръководството, сходно на държавните лечебни заведения от близкото минало.

4. Може даже да се намерения и за смяна на финансирането на Здравеопазването, Примерно, прекосяване към бюджетно финансиране, така наречен Беввъридж модел (известен като Семашко у нас преди 2000г), какъвто има в страните с най-ефективно опазване на здравето (Испания, Португалия, Италия, Ирландия, Скандинавските страни, Канада) или по-скоро аз съм за смяна на сегашният ни здравно-осигурителният модел Бисмарк (Германия, Австрия, Белгия, Люксембург, Холандия, Франция)- от напълно взаимен, както е до момента към разбъркан може би, като всеки да си има и персонална партида средства (допълнително осигуряване), които в случай че не се постанова за здраве може да употребява за други потребности или да ги трансферира на близки или да се унаследяват, информация Сингапурски модел - симбиоза сред здравно обезпечаване с нараснала персонална отговорност и модела на бюджетно финансиране на здравните услуги. Философията е потреблението на стопански тласъци за основаване и проявяване на персонална отговорност на индивида за здравното му положение (за която има крещяща потребност у нас), допълнена с социална поддръжка на обществено слабите членове на обществото. Този модел стимулира хората да съблюдават по- здравословен метод на живот, с цел да не харчат парите си единствено за здраве. В сегашният модел всички заплащат друго съгласно приходите си, като по-богатите заплащат повече, само че разходват по-малко, за сметка на по-бедните, които заплащат по-малко, само че разходват повече.

5. Поради това, че темпа на повишаване на парите за здраве, непрекъснато изостава от темпа на повишаване на ползвателите на тези средства (основно прекомерно многото болници), постоянно ще има и има недостиг на средства, заради което би трябвало да има ограничаващо (озаптителни?) ограничения в тази посока, една от които е т,нар. здравна карта, която би трябвало да е не „ единствено на хартия “. И не, не би трябвало да има болница във всяка паланка и/или в труднодостъпни райони, както желаят Българска социалистическа партия, тъй като не е значимо единствено да попаднеш в най-близката болница, в която може освен да не ти се помогне, а ЖИЗНЕНОважно е да попаднеш в най-близката болничното заведение, в която ще ти се окаже дейно лекуване, за което би трябвало да има и висококвалифициран личен състав и високотехнологично съоръжение, каквито не могат да се обезпечат в паланките, а и не е нужно. Затова са нужни малко, само че задоволително на брой високотехнологични лечебни заведения във всяка област, съгласно здравната карта и съответна организация на извънболничната и незабавната помощ, осигуряващи превозване до съответната районна болница.

6. Освен това, би трябвало да се поправя и неправилното систематизиране на наличните средства вътре в системата (болнична, извънболнична, лекарства), което в допълнение утежнява ситуацията: нужно е пренасочване на средствата от болнична и от медикаменти към извънболнична помощ (вместо лечебните заведения да се употребяват като амбулатории), което несъмнено, изисква надалеч по-малко, само че по-качествени лечебни заведения и по качествена извънболнична помощ.

7. Въпреки че предварителната защита на заболяванията е най-важна за здравето на нацията, политиките за профилактика и промоция на здравето са едва застъпени, като за тях съвсем нищо не се отделя като запас. Здравеопазването неправилно се отъждествява с медицинските грижи и процедури, които имат минимум значение за човешкото здраве, та по тази причина както обичам да споделям „ Здравеопазването у нас работи най-вече като болничноопазване “. Наистина, актуалната медицина е високотехнологична, дори страхотна, само че все пак тя има релативно МАЛКО значение за човешкото здраве. За сметка на това разходва над 90% от средствата за опазване на здравето. Всъщност, значимият фактор, определящ човешкото здраве, е предварителната защита - и то единствено посредством обикновена смяна в метода на живот, може да се понижи с 50% заболеваемостта и смъртността от социално-значимите болести. В съпоставяне с медикаментите и медицинските процедури обаче, които са „ главното средство “ на актуалната медицина, съвсем никакви пари не могат да се печелят от прoфилактика, т.е. няма бизнес в „ смяната на метода на живот “, в което в действителност е и казуса, за жалост....

8. За да се оправим със здравните феодали, задоволително е да отпадне условието единствено хабилитирано лице да може да е шеф клиника. По този метод ще отпадне и „ мотивацията “ на множеството да се хабилитират с една единствена цел- да „ руководат “ до живот....

9. За да се самоограничат високият брой ненужни хоспитализации, а оттова и разноските за това, както и с цел да се поправят големите разлики в заплащането на медицинският личен състав, би трябвало също и да се унифицират заплатите на медиците, съгласно квалификацията, а не съгласно оборота, който понастоящем подтиква непотребен банкет и непотребни процедури, като по този начин ще се самозакрият и доста ненужни структури.

10. Нужна е и “Защита “ на някои специалности и най-много тези на мед. сестра и акушерка, с цел да се усилят претендентите и да се запълни забележителният им недостиг.

Това са световните проблеми и освен на " Проблема Здраве ", а за решаването им от страна на Управляващите ТРЯБВА НЕ ПОЛИТИКА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, а ПОЛИТИКА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - просветителна, демографска, икономическа, околна среда, хранително-вкусова и най значимото, без което сметките са криви, е повишението на Брутният вътрешен продукт. Ако няма такова, няма да има и онакова... ще живуркаме единствено, както до момента.

Здравната сигурност е задачата на здравната политика

Политика в дословен превод, значи държавни каузи.

Политиката е обвързвана с понятията тактика и мениджмънт. Стратегията отразява на първо място крайната цел – водещата, дълготрайната цел. Политиката отразява дилемите /тактиката, конкретизираните цели/ за постигането на тази последна цел. Мениджмънтът съставлява реализация на политиката, посредством характерни управнически технологии. Докато политиката се отнася на първо място до основните, съществените решения, мениджмънтът е насочен най-вече към ежедневната активност /тази разлика е условна, защото съществува и стратегически мениджмънт/.

Та, по този начин, де....

Трябва ни ясна ПОЛИТИКА за Здравеопазването и СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ за постигането ѝ, което изисква екип от „ баш “ специалисти....

Всичко останало е безконтролно плямпане от всички страни!!!

Текстът на доктор Сардовски е оповестен във Facebook

Източник: fakti.bg




PromoMall.bg