Адв. Екимджиев за ФАКТИ: Орди посредствени хора с научни титли се окопават във висшите ни учебни заведения
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Хората не съблюдават ограниченията, тъй като не имат вяра на институциите; хората не имат вяра на институциите поради ръководството в последните 12 години и упадъка на парламентаризма; хората не излязоха да гласоподават поради недоверието към престижите - напоследък свикнахме да чуваме сходни тези в общественото пространство. С упадъка на престижите от всякакво естество се разказват на процедура всички процеси или липса на такива в обществото и жителите, а препредаването на този крах от политическата сфера в областта на образованието, културата и науката е естествено, обяснимо.
Защо институциите на науката и културата постепенно, само че несъмнено губят своя престиж, кои събития от последните месеци ясно демонстрираха точно този крах, каква е същността на самите “авторитети” и време ли е за промяна във висшето - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с юрист Михаил Екимджиев.
“В последно време се приказва доста за упадъка на експертността, за незачитането на престижи . Покрай отношението към COVID-кризата, имунизациите, антиваксърските настроения, в това число и за упадъка на научни престижи. Несъмнено това е проблем и то световен. Случващото се в България в последните няколко месеца обаче, както и обществените изяви на някои видни представители на висшата академична прослойка, сложиха въпроса дали те самите с несъответстващото си държание не руинират и не разоомагьосват мита, който българите към момента храним в съзнанието си към науката, към “Алма Матер”, към научните трофеи и звания”, уточни при започване на диалога той.
Адв. Екимджиев изведе и фрапантните проявления за този крах на престижите от последните месеци:
“Само преди няколко месеца видяхме нещо невъобразимо - видяхме по какъв начин учител в Софийския университет “Свети Климент Охридски”, имам предвид Петър Илиев , се държа дебелашки и надменно по национална телевизия. Видяхме по какъв начин той даже не отхвърляше, че е откраднал интелектуален труд на своя сътрудник, а се хващаше за това, че не може да бъде осъден поради изтеклата отминалост. Посланието към нас беше, че с цел да станеш основен помощник в Софийския университет, с цел да обучаваш студенти, по-късно въз основата на този собствен научен принос да станеш претендент за вицепремиер, е задоволително да препишеш. В учебно заведение за преписване учителите пишат “Единица” (1), а се оказва, че в университетските ни среди това е някакъв всеобщ спорт. Оказа се, че преписването е толкоз мощно признато за естествено , че даже пострадалите - в тази ситуация Наталия Киселова, не вършат нужното, с цел да се защитят против похищенията върху труда си”.
“Надявам се, че след напускането на Софийския университет от Петър Илиев и ограниченията, които бяха взети там, това е завършен случай”, добави юристът.
“Това, от което бях фрапиран, бяха обществените изяви на ректора - на лицето, на иконата на най-старото и най-авторитетно висше образователно заведение у нас - Софийския университет”, продължи той и уточни три аргументи за това.
“Да стартираме от това, че проф. Анастас Герджиков с една непостижима лекост, най-малко от моя позиция, се реши да застане на страната на едно корумпирано ръководство и да се отъждестви с Бойко Борисов - с един еднокнижник, човек, който с цялото си създание е отричане на просвета, на просвета, на нематериалност, на образованост”, уточни адв. Екимджиев.
“На второ място, този човек стартира да ни облъчва с искрено подценяващи ни послания - като това, че не е претендент на ГЕРБ . За всички рационални, мислещи, осведомени хора беше ясно, че той лъже. Доказателствата за това виждаме и след изборите. Този ренегатски корпус за бързо реагиране на ГЕРБ - в лицето на Тома Биков, Любен Дилов-син, Даниел Митов и Деница Сачева, обиколи всички малките екрани, с цел да изяснява по какъв начин за погрома над Герджиков са отговорни Бойко Рашков и Румен Радев, а не умората на всички от ГЕРБ, от незаконните им практики и от най-отвратителното у тях в нравствен и честен проект - бездуховността, простащината и арогантността. Как, по дяволите, стои на този декор ректорът на Софийския университет?”, сподели още той.
“И това обаче не беше най-голямата неволя. И аз, и доста мои другари от университетските среди се надявахме да има обществен спор сред Герджиков и Радев. Макар да не съчувствува на Герджиков поради позицията, която той взе, хранех вяра, че в един обществен спор ще проличи превъзходството на интелекта, на образованието, на академичната тежест по отношение на един боен водач, който е обучаван главно да дава и да извършва заповеди. В дебата не се случи нищо сходно. Герджиков беше победен и то не тъй като Радев беше мощен, а тъй като ректорът на Софийския университет беше безумно и абсолютно слаб.
Радев беше предсказуем, движеше се по опорните си точки, евентуално с цел да не сгреши доста. Допусна сериозен гаф с Крим, само че все пак на неговия декор, като се изключи че дрънкаше клишета, Герджиков излъчваше безволевост. В него нямаше грам пристрастеност, артистизъм, нематериалност, възприятие за комизъм, които са присъщи за изобретателните натури. Нямаше нищо, с което Герджиков да превъзхожда обрания и говорещ в армейски жанр Румен Радев. Не имах вяра на очите си, че такава незначителност, такава безличност може да се въплъщава в ректора на най-старото и най-авторитетно образователно заведение в България ”, разяснява още адв. Михаил Екимджиев.
Разговорът с адв. Екимджиев мина към същината на самия спор преди втория тур на президентските избори.
“Всички знаят, че една обществена тирада би трябвало да бъде построена на три стълба - логичност, нравственос и възторг. Нито един от тези три стълба не пролича в изказванията на Герджиков. Напротив, той ни говореше като един леко сърдит служител, показващ главата си в отвора на някое гише, облепено със заповеди и забрани на хартия, без в действителност да усетим това, което академизмът би трябвало да построява - логичност, нравственос и страст”, уточни юристът.
“Когато в един подобен спор виждаме, че един боен стои по-добре от ректора на най-хубавия ни университет, освен това не тъй като военният е изключително добър, а тъй като ректорът е извънредно слаб, има нещо сбъркано във висшето ни образование”, безапелационен беше той.
Попитан за качествата на академичната общественост на България, той отговори: “У мен се основава усещане, че на гърба на шепата същински учени, международни интелектуалци, които се броят на пръсти в нашите висши образователни заведение, вегетират орди посредствени хора с научни трофеи, създадени на конвейер в същите висши образователни заведения . Впечатлението, което се основава е, че тези хора се окопават в катедри, в Катедрени препоръки, че задачата на университетите е не толкоз да образоват студенти и да поддържат жив университетския дух, а просто да се обезпечава прехранване и прехрана на тези посредствени преподаватели и чиновници. Впечатлението е, че науката и просвещението са последна грижа на нашето висше образователно заведение, че тези хора не просто си обезпечават една зона на комфорт и източник на прехранване, само че възпроизвеждат и облъчват студентите със личната си незначителност, дребнавост и провинциализъм . Това е рисково, тъй като публичното развиване се крепи на първо място на положителното и обучение. С такива хора, с такива лица на българската академичност, несъмнено скоро няма да бъдем конкурентоспособни нито на европейската, нито на международната карта”.
Според адв. Екимджиев, тъкмо в този момент е времето да стартираме да мислим за промяна в системата на висшето обучение . “Намираме се в интервал на катарзис и на смяна. Точно по тази причина сякаш е време освен да приказваме за промяна на правосъдната система, само че да помислим и за промяна на системата на висшето ни обучение. Да, правосъдната власт поправя дефектите на публичната система на “изхода”, до момента в който образованието дава основата, дава тласъка. Без него не би могло да се чакат и реализиран съществени успехи”, разяснява той.
На въпрос за посоката на промяната, в края на диалога адв. Екимджиев отговори: “Вместо автономията на висшите образователни да се употребява за това там да се гради просвета, нововъведения, знание, тя се употребява точно за окопаване на посредствени хора, които заемат позиции, порастват в измислени подчиненост без външна конкуренция. Това убива визията за академизъм. Самото държание на проф. Герджиков, тонът му, неговият обществен облик, посочваха, че той не е привикнал да работи отвън зоната си на комфорт. Всеки неуместен въпрос го изнервяше, той се държеше нападателно, несъответстващо. Това демонстрира, че нещо в системата на висшето обучение би трябвало да се промени , че има потребност от пресен въздух, от едно по-честно съревнование по тези научни и духовни писти. Качествените хора като тези два % български професори и преподаватели, които бяха оценени в международните ранглисти, би трябвало да намират своето място, да въодушевяват студентите, а не автономията на висшите образователни заведения да се употребява за угаждане на битови кариерни упоритости на самодостатъчни хора, попаднали там в името на себе си и личните си житейски планове, а не в името на науката, изкуствата, духовността, академизма”.
”Единици са преподавателите и учените, които респектират с държание и с морал. Моралът в действителност е едно от вътрешноприсъщите качества на тези духовни водачи, каквито би трябвало да бъдат университетските преподаватели - изключително ректори и декани, които би следвало да са “иконите” на просвещението”, приключи адв. Михаил Екимджиев.
Хората не съблюдават ограниченията, тъй като не имат вяра на институциите; хората не имат вяра на институциите поради ръководството в последните 12 години и упадъка на парламентаризма; хората не излязоха да гласоподават поради недоверието към престижите - напоследък свикнахме да чуваме сходни тези в общественото пространство. С упадъка на престижите от всякакво естество се разказват на процедура всички процеси или липса на такива в обществото и жителите, а препредаването на този крах от политическата сфера в областта на образованието, културата и науката е естествено, обяснимо.
Защо институциите на науката и културата постепенно, само че несъмнено губят своя престиж, кои събития от последните месеци ясно демонстрираха точно този крах, каква е същността на самите “авторитети” и време ли е за промяна във висшето - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с юрист Михаил Екимджиев.
“В последно време се приказва доста за упадъка на експертността, за незачитането на престижи . Покрай отношението към COVID-кризата, имунизациите, антиваксърските настроения, в това число и за упадъка на научни престижи. Несъмнено това е проблем и то световен. Случващото се в България в последните няколко месеца обаче, както и обществените изяви на някои видни представители на висшата академична прослойка, сложиха въпроса дали те самите с несъответстващото си държание не руинират и не разоомагьосват мита, който българите към момента храним в съзнанието си към науката, към “Алма Матер”, към научните трофеи и звания”, уточни при започване на диалога той.
Адв. Екимджиев изведе и фрапантните проявления за този крах на престижите от последните месеци:
“Само преди няколко месеца видяхме нещо невъобразимо - видяхме по какъв начин учител в Софийския университет “Свети Климент Охридски”, имам предвид Петър Илиев , се държа дебелашки и надменно по национална телевизия. Видяхме по какъв начин той даже не отхвърляше, че е откраднал интелектуален труд на своя сътрудник, а се хващаше за това, че не може да бъде осъден поради изтеклата отминалост. Посланието към нас беше, че с цел да станеш основен помощник в Софийския университет, с цел да обучаваш студенти, по-късно въз основата на този собствен научен принос да станеш претендент за вицепремиер, е задоволително да препишеш. В учебно заведение за преписване учителите пишат “Единица” (1), а се оказва, че в университетските ни среди това е някакъв всеобщ спорт. Оказа се, че преписването е толкоз мощно признато за естествено , че даже пострадалите - в тази ситуация Наталия Киселова, не вършат нужното, с цел да се защитят против похищенията върху труда си”.
“Надявам се, че след напускането на Софийския университет от Петър Илиев и ограниченията, които бяха взети там, това е завършен случай”, добави юристът.
“Това, от което бях фрапиран, бяха обществените изяви на ректора - на лицето, на иконата на най-старото и най-авторитетно висше образователно заведение у нас - Софийския университет”, продължи той и уточни три аргументи за това.
“Да стартираме от това, че проф. Анастас Герджиков с една непостижима лекост, най-малко от моя позиция, се реши да застане на страната на едно корумпирано ръководство и да се отъждестви с Бойко Борисов - с един еднокнижник, човек, който с цялото си създание е отричане на просвета, на просвета, на нематериалност, на образованост”, уточни адв. Екимджиев.
“На второ място, този човек стартира да ни облъчва с искрено подценяващи ни послания - като това, че не е претендент на ГЕРБ . За всички рационални, мислещи, осведомени хора беше ясно, че той лъже. Доказателствата за това виждаме и след изборите. Този ренегатски корпус за бързо реагиране на ГЕРБ - в лицето на Тома Биков, Любен Дилов-син, Даниел Митов и Деница Сачева, обиколи всички малките екрани, с цел да изяснява по какъв начин за погрома над Герджиков са отговорни Бойко Рашков и Румен Радев, а не умората на всички от ГЕРБ, от незаконните им практики и от най-отвратителното у тях в нравствен и честен проект - бездуховността, простащината и арогантността. Как, по дяволите, стои на този декор ректорът на Софийския университет?”, сподели още той.
“И това обаче не беше най-голямата неволя. И аз, и доста мои другари от университетските среди се надявахме да има обществен спор сред Герджиков и Радев. Макар да не съчувствува на Герджиков поради позицията, която той взе, хранех вяра, че в един обществен спор ще проличи превъзходството на интелекта, на образованието, на академичната тежест по отношение на един боен водач, който е обучаван главно да дава и да извършва заповеди. В дебата не се случи нищо сходно. Герджиков беше победен и то не тъй като Радев беше мощен, а тъй като ректорът на Софийския университет беше безумно и абсолютно слаб.
Радев беше предсказуем, движеше се по опорните си точки, евентуално с цел да не сгреши доста. Допусна сериозен гаф с Крим, само че все пак на неговия декор, като се изключи че дрънкаше клишета, Герджиков излъчваше безволевост. В него нямаше грам пристрастеност, артистизъм, нематериалност, възприятие за комизъм, които са присъщи за изобретателните натури. Нямаше нищо, с което Герджиков да превъзхожда обрания и говорещ в армейски жанр Румен Радев. Не имах вяра на очите си, че такава незначителност, такава безличност може да се въплъщава в ректора на най-старото и най-авторитетно образователно заведение в България ”, разяснява още адв. Михаил Екимджиев.
Разговорът с адв. Екимджиев мина към същината на самия спор преди втория тур на президентските избори.
“Всички знаят, че една обществена тирада би трябвало да бъде построена на три стълба - логичност, нравственос и възторг. Нито един от тези три стълба не пролича в изказванията на Герджиков. Напротив, той ни говореше като един леко сърдит служител, показващ главата си в отвора на някое гише, облепено със заповеди и забрани на хартия, без в действителност да усетим това, което академизмът би трябвало да построява - логичност, нравственос и страст”, уточни юристът.
“Когато в един подобен спор виждаме, че един боен стои по-добре от ректора на най-хубавия ни университет, освен това не тъй като военният е изключително добър, а тъй като ректорът е извънредно слаб, има нещо сбъркано във висшето ни образование”, безапелационен беше той.
Попитан за качествата на академичната общественост на България, той отговори: “У мен се основава усещане, че на гърба на шепата същински учени, международни интелектуалци, които се броят на пръсти в нашите висши образователни заведение, вегетират орди посредствени хора с научни трофеи, създадени на конвейер в същите висши образователни заведения . Впечатлението, което се основава е, че тези хора се окопават в катедри, в Катедрени препоръки, че задачата на университетите е не толкоз да образоват студенти и да поддържат жив университетския дух, а просто да се обезпечава прехранване и прехрана на тези посредствени преподаватели и чиновници. Впечатлението е, че науката и просвещението са последна грижа на нашето висше образователно заведение, че тези хора не просто си обезпечават една зона на комфорт и източник на прехранване, само че възпроизвеждат и облъчват студентите със личната си незначителност, дребнавост и провинциализъм . Това е рисково, тъй като публичното развиване се крепи на първо място на положителното и обучение. С такива хора, с такива лица на българската академичност, несъмнено скоро няма да бъдем конкурентоспособни нито на европейската, нито на международната карта”.
Според адв. Екимджиев, тъкмо в този момент е времето да стартираме да мислим за промяна в системата на висшето обучение . “Намираме се в интервал на катарзис и на смяна. Точно по тази причина сякаш е време освен да приказваме за промяна на правосъдната система, само че да помислим и за промяна на системата на висшето ни обучение. Да, правосъдната власт поправя дефектите на публичната система на “изхода”, до момента в който образованието дава основата, дава тласъка. Без него не би могло да се чакат и реализиран съществени успехи”, разяснява той.
На въпрос за посоката на промяната, в края на диалога адв. Екимджиев отговори: “Вместо автономията на висшите образователни да се употребява за това там да се гради просвета, нововъведения, знание, тя се употребява точно за окопаване на посредствени хора, които заемат позиции, порастват в измислени подчиненост без външна конкуренция. Това убива визията за академизъм. Самото държание на проф. Герджиков, тонът му, неговият обществен облик, посочваха, че той не е привикнал да работи отвън зоната си на комфорт. Всеки неуместен въпрос го изнервяше, той се държеше нападателно, несъответстващо. Това демонстрира, че нещо в системата на висшето обучение би трябвало да се промени , че има потребност от пресен въздух, от едно по-честно съревнование по тези научни и духовни писти. Качествените хора като тези два % български професори и преподаватели, които бяха оценени в международните ранглисти, би трябвало да намират своето място, да въодушевяват студентите, а не автономията на висшите образователни заведения да се употребява за угаждане на битови кариерни упоритости на самодостатъчни хора, попаднали там в името на себе си и личните си житейски планове, а не в името на науката, изкуствата, духовността, академизма”.
”Единици са преподавателите и учените, които респектират с държание и с морал. Моралът в действителност е едно от вътрешноприсъщите качества на тези духовни водачи, каквито би трябвало да бъдат университетските преподаватели - изключително ректори и декани, които би следвало да са “иконите” на просвещението”, приключи адв. Михаил Екимджиев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ