Най-логично е кандидатът на ДПС за президентските избори да е Доган или Карадайъ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Основните кандидати за президентската институция са ясни, без един претендент, и то най-важният за избора на президент. Движението за права и свободи още не изваждат техния кандидат.
Защо би трябвало да го сторят?
Защото всяка политическа партия, придвижване, коалиция, предприемчив комитет или претендент желаят, молят се, на колене падат за поддръжката на близо милион и триста хиляди български жители.
Но когато стане въпрос за човек, който с качествата, ерудицията, политически гений и потвърдил се бранител на страната, всички стартират да кършат пръсти.
Всички претенденти знаят, че той е доста по-добър и забележителен и авторитетен от всички кандидати взети дружно само че името му не е Иван, Драган или Петкан. Не желаят да одобряват, че човек с името Ахмед или Мустафа може да президент на всички българи, само че могат да настояват, че Иван, Драган и Петкан могат да бъдат президенти или министър ръководители на всички българи, в това число и на тези близо милион и триста хиляди български жители.
Може би е пристигнало времето, в което да се заявят ясно, че ние съществуваме. Ние можем. Ние знаем.
Няма да се учудя, в случай че претендентът им и най-логично би било той да е почетния ръководител на партията, Ахмед Доган или ръководителя на придвижването Мустафа Карадайъ.
И в случай че са в двойка с прочут в обществото български военачалник или държавник с българско име, то ще проправят пъртина в мъчно проходимата политическа конюнктура. Със сигурност ще бъдат припомняни литературните повествования от преди епохи. Със сигурност ще бъдат напомняни изказаните от Доган истини за публично политическия ни живот, само че ще има спор по тематики разнообразни от градска десница, корона, цени и горива. Ще се заприказва за същинско сливане на нацията с всичките и аспекти.
При това делене на левите и десните, доста е допустимо при добра готовност и ясни послания, на балотаж да стигне точно подобен претендент.
Основните кандидати за президентската институция са ясни, без един претендент, и то най-важният за избора на президент. Движението за права и свободи още не изваждат техния кандидат.
Защо би трябвало да го сторят?
Защото всяка политическа партия, придвижване, коалиция, предприемчив комитет или претендент желаят, молят се, на колене падат за поддръжката на близо милион и триста хиляди български жители.
Но когато стане въпрос за човек, който с качествата, ерудицията, политически гений и потвърдил се бранител на страната, всички стартират да кършат пръсти.
Всички претенденти знаят, че той е доста по-добър и забележителен и авторитетен от всички кандидати взети дружно само че името му не е Иван, Драган или Петкан. Не желаят да одобряват, че човек с името Ахмед или Мустафа може да президент на всички българи, само че могат да настояват, че Иван, Драган и Петкан могат да бъдат президенти или министър ръководители на всички българи, в това число и на тези близо милион и триста хиляди български жители.
Може би е пристигнало времето, в което да се заявят ясно, че ние съществуваме. Ние можем. Ние знаем.
Няма да се учудя, в случай че претендентът им и най-логично би било той да е почетния ръководител на партията, Ахмед Доган или ръководителя на придвижването Мустафа Карадайъ.
И в случай че са в двойка с прочут в обществото български военачалник или държавник с българско име, то ще проправят пъртина в мъчно проходимата политическа конюнктура. Със сигурност ще бъдат припомняни литературните повествования от преди епохи. Със сигурност ще бъдат напомняни изказаните от Доган истини за публично политическия ни живот, само че ще има спор по тематики разнообразни от градска десница, корона, цени и горива. Ще се заприказва за същинско сливане на нацията с всичките и аспекти.
При това делене на левите и десните, доста е допустимо при добра готовност и ясни послания, на балотаж да стигне точно подобен претендент.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ