Любомир Яков, който заплаши Ива Митева със смърт: парещият въпрос
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Сякаш никой не се възмущава от опасността за ликвидиране на председателката на Народното събрание Ива Митева. Но не тъй като сходна постъпка сама по себе си не е отвратителна и нетърпима. А тъй като бе използвана политически още от оповестението ѝ. И това захлупи всевъзможни човешки измерения.
Лидерите на Има Такъв Народ даже пропуснаха обикновената угриженост и състрадание към колежката си, откривайки незабавно директна връзка сред опасността и гласуването на измененията в закона за Националната работа за защита, възпрепятствано от ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Опонентите им пък видяха в опасността политическа инсценировка с противоположен знак. Както изисква положителната драматургия, институциите ще покажат увереност и усърдие по отношение на Любомир Яков, а щастливият край на този гръмък водевил допуска среща на Митева с причинителя, който получава морално помилван свише от една жена и майка.
Да поговорим за Любомир Яков
Но никой не се интересува от младия мъж отвън сюжета, в който му бе поверена основната роля или в който той самичък се вкара. Защото нали политиците, а и ние, техните гласоподаватели, се интересуваме основно от огромната политика, а огромната политика се отнася до огромните, тези по върховете на властта. Пък и какво състрадание, щом става дума за апаш, който за повторно насочва терористични закани.
Но в противен случай: огромната политика стартира таман от дребния човек. Малкият човек би трябвало да има опция да порасне колкото може повече. Целта на огромната политика е най-малък брой хора да остават дребни и да се предизвиква оптимално растежът на всеки. Това в действителност е смисълът на едно обикновено човешко общежитие. Но с цел да има въобще общественост от хора, първо е нужна някаква обикновена съпричастност към другия. Не безусловно благосклонност - нужна е базисна емпатия към всеки, с цел да разберем за какво е подобен. Към Любомир Яков към този момент не демонстрираме нищо сходно.
Оскъдните обществено известни обстоятелства за него са обаче задоволителни, с цел да очертаят профила на децата, останали без фамилно образование, тъй като родителите им са отпътували на гурбет в чужбина. При Любомир ориста е насложила още няколко утежняващи живота условия. Бащата не се връща и даже е наказан в Гърция. Майката сама отглежда три деца в непрекъснат недостиг и умира, когато Любомир е единствено на 20. Започва шляене, обири, проваляне.
А животът му можеше да се развие напълно другояче. Любомир е интелигентен юноша, първенец в учебно заведение. Майка му, учителка и учебен шеф, го е възпитала в обич към четенето. Когато обаче я губи, той губи и всякаква опора. Остават му баба и дядо, само че Любомир към този момент е излязъл от коловоза, а не след дълго и дядото умира. Баба му от време на време е последното битово избавление, само че към този момент и тя е вдигнала ръце от него.
Безсмислено е да споделяме, че други младежи са се справяли и при по-тежки ориси. Или противоположното - че и 12-те апостоли не са били безгрешни. Но като приказваме за огромната политика и се идентифицираме с лявото и дясното, би трябвало да си дадем сметка, че лявото и дясното стартират таман отсам.
Ако бяхме зряло общество
Ако сме социалисти, ще желаеме повишени обществени помощи за майки, които сами отглеждат децата си. Ако сме либерали, ще настояваме за обилни просветителни стипендии за деца на самотни родители, с цел да имат еднакъв старт в живота. Ако сме консерватори, ще заложим на финансови и други ограничения за протекция на фамилията. И в трите случая, всеки от своята страна, ще пожелаваме деен ангажимент на локалните институции и общности - обществени служби, община, черква, квартал. А на национално равнище ще поведем спор за това по какъв начин да развиваме човешкия капацитет, без значение от разликите в фамилната и обществена среда. Глупаво е да се тюхкаме за демографското (количествено) стопяване на нацията, а да не мислим за качественото ѝ осакатяване. Никаква огромна политика не вършим, в случай че позволяваме да се маргинализират младежи с капацитета да бъдат положителни експерти и положителни жители.
Ако бяхме зряло общество, способно да прави в действителност огромна политика, центърът на случката с председателката на Народното събрание нямаше да е самата опасност, а за какво таман Любомир Яков я е отправил. Проблемът щеше да бъде, за какво сме позволили да се маргинализира един юноша, който при други условия евентуално би могъл да има кариерата на Ива Митева. Но тъй като не сме такова общество, излъчваме политици, чиято огромна политика е партизанска. И, погнусени, сами се отстраняваме от в действителност огромната политика и сами се маргинализираме като политическа общественост.
Автор: Веселин Стойнев
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Сякаш никой не се възмущава от опасността за ликвидиране на председателката на Народното събрание Ива Митева. Но не тъй като сходна постъпка сама по себе си не е отвратителна и нетърпима. А тъй като бе използвана политически още от оповестението ѝ. И това захлупи всевъзможни човешки измерения.
Лидерите на Има Такъв Народ даже пропуснаха обикновената угриженост и състрадание към колежката си, откривайки незабавно директна връзка сред опасността и гласуването на измененията в закона за Националната работа за защита, възпрепятствано от ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Опонентите им пък видяха в опасността политическа инсценировка с противоположен знак. Както изисква положителната драматургия, институциите ще покажат увереност и усърдие по отношение на Любомир Яков, а щастливият край на този гръмък водевил допуска среща на Митева с причинителя, който получава морално помилван свише от една жена и майка.
Да поговорим за Любомир Яков
Но никой не се интересува от младия мъж отвън сюжета, в който му бе поверена основната роля или в който той самичък се вкара. Защото нали политиците, а и ние, техните гласоподаватели, се интересуваме основно от огромната политика, а огромната политика се отнася до огромните, тези по върховете на властта. Пък и какво състрадание, щом става дума за апаш, който за повторно насочва терористични закани.
Но в противен случай: огромната политика стартира таман от дребния човек. Малкият човек би трябвало да има опция да порасне колкото може повече. Целта на огромната политика е най-малък брой хора да остават дребни и да се предизвиква оптимално растежът на всеки. Това в действителност е смисълът на едно обикновено човешко общежитие. Но с цел да има въобще общественост от хора, първо е нужна някаква обикновена съпричастност към другия. Не безусловно благосклонност - нужна е базисна емпатия към всеки, с цел да разберем за какво е подобен. Към Любомир Яков към този момент не демонстрираме нищо сходно.
Оскъдните обществено известни обстоятелства за него са обаче задоволителни, с цел да очертаят профила на децата, останали без фамилно образование, тъй като родителите им са отпътували на гурбет в чужбина. При Любомир ориста е насложила още няколко утежняващи живота условия. Бащата не се връща и даже е наказан в Гърция. Майката сама отглежда три деца в непрекъснат недостиг и умира, когато Любомир е единствено на 20. Започва шляене, обири, проваляне.
А животът му можеше да се развие напълно другояче. Любомир е интелигентен юноша, първенец в учебно заведение. Майка му, учителка и учебен шеф, го е възпитала в обич към четенето. Когато обаче я губи, той губи и всякаква опора. Остават му баба и дядо, само че Любомир към този момент е излязъл от коловоза, а не след дълго и дядото умира. Баба му от време на време е последното битово избавление, само че към този момент и тя е вдигнала ръце от него.
Безсмислено е да споделяме, че други младежи са се справяли и при по-тежки ориси. Или противоположното - че и 12-те апостоли не са били безгрешни. Но като приказваме за огромната политика и се идентифицираме с лявото и дясното, би трябвало да си дадем сметка, че лявото и дясното стартират таман отсам.
Ако бяхме зряло общество
Ако сме социалисти, ще желаеме повишени обществени помощи за майки, които сами отглеждат децата си. Ако сме либерали, ще настояваме за обилни просветителни стипендии за деца на самотни родители, с цел да имат еднакъв старт в живота. Ако сме консерватори, ще заложим на финансови и други ограничения за протекция на фамилията. И в трите случая, всеки от своята страна, ще пожелаваме деен ангажимент на локалните институции и общности - обществени служби, община, черква, квартал. А на национално равнище ще поведем спор за това по какъв начин да развиваме човешкия капацитет, без значение от разликите в фамилната и обществена среда. Глупаво е да се тюхкаме за демографското (количествено) стопяване на нацията, а да не мислим за качественото ѝ осакатяване. Никаква огромна политика не вършим, в случай че позволяваме да се маргинализират младежи с капацитета да бъдат положителни експерти и положителни жители.
Ако бяхме зряло общество, способно да прави в действителност огромна политика, центърът на случката с председателката на Народното събрание нямаше да е самата опасност, а за какво таман Любомир Яков я е отправил. Проблемът щеше да бъде, за какво сме позволили да се маргинализира един юноша, който при други условия евентуално би могъл да има кариерата на Ива Митева. Но тъй като не сме такова общество, излъчваме политици, чиято огромна политика е партизанска. И, погнусени, сами се отстраняваме от в действителност огромната политика и сами се маргинализираме като политическа общественост.
Автор: Веселин Стойнев
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ