Огнян Минчев: Примирението на българите ражда корупцията и олигархията
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Изправени пред нуждата да избират сред политически предложения без да са в положение да разпознават тази от тях, на която могат да се доверят, хората стартират да схващат, че проблемите, с които се сблъскват изискват освен това от реплика на " гражданска война ", която да смъкна " неприятните " и да възцари " положителните ". Мнозина стартират да си напомнят, че сменяхме " неприятните " с " положителните " много пъти поред през последните три десетилетия. Това е и една от аргументите, заради която по-възрастните гласоподаватели са по-предпазливи и по-недоверчиви към политическата смяна от младежите, които я претърпяват за първи път.
Това разяснява във " Facebook " Огнян Минчев.
Хората сред 18 и 30 годишна възраст в България израснаха и получиха своята визия за политика и ръководство по времето на ГЕРБ и Бойко Борисов. Днес те са изтощени от ГЕРБ и ББ до гибел - желаят час по-скоро да се отърват от статуквото и каквото и да пристигна на неговото място им наподобява задоволително. Хората над 50 година гледат на политическата рецесия по друг метод. Мнозинството измежду тях също са изтощени от тези 12 години, минали под ръководството на новия " човек от народа ".
Те познават доста добре модела на проведена корупция и олигархично ръководство, посредством който страната и обществото се източват в интерес на мафията. За разлика от младите, старите знаят, че този модел съществува не от 12, а от 25-30 години. Те също по този начин помнят добре, че съвсем всички " водачи на митинга " и на " алтернативата " бяха част от олигархичното статукво през 90-те години, през царското време, през времената на Тройната коалиция и Орешарски...
Тази биографична разлика основава разделянето сред родители и деца, сред хора, положили старания и вложили религия в публичните битки през 90-те години та чак до 2013-2014 година, и техните деца, жадуващи да освободят живота си от корупционната мафия, която те свързват с ръководството на ББ от последното десетилетие. По-интелигентните младежи се готвят да гласоподават още веднъж за Демократична България, която дава обещание базисна промяна на правораздаване, администрация и цялата институционална система. По-семплите интелектуално младежи се тълпят към Слави Трифонов - тъй като е " готин ". Не може човек, който толкоз ги кефи по малкия екран и на концертите си, да не може да ги поведе и за възстановяване на живота им. Те не знаят и не помнят, че Слави Трифонов искаше половината ГЕРБ от Бойко Борисов, който му го отхвърли дружно с триъгълната градинка против " Японския "...
Днес Бойко Борисов е знак на корупция и разпад, а Слави е позитивния воин... Ще мине малко време и Слави ще наследи вицовете за Бойко Борисов. Помните ли този: " Каква е разликата сред Господ и Бойко Борисов? Господ не се мисли за Бойко Борисов... "
Привържениците на Демократична България са гневни и безмилостни към мутреснкото статукво на корумпирана безочливост, аморализъм и тъпотия. ГЕРБ символизира всичко това, което те не могат да понесат отсега нататък в живота си. Те са изкопали дълбока граница - трап сред своята визия за бъдещето и омразното настояще. Така както родителите им изкопаха и отстояваха дълбокия трап сред себе си и " комунистите ", които трябваше да бъдат бързо изхвърлени от живота им, само че все не си отиваха. Комунистите в предишното и мутрите в сегашното - врагове, с които компромис не може да има, които нямат място в едно по-достойно за всички ни бъдеще. Бившите седесари от 90-те през днешния ден малко комплицирано и добродушно се чудят какво да вършат.
От една страна, доста са им симпатични децата им, борещи се за бъдещето си против една разкапана от обири и цинизъм страна. От друга - виждат, кои са излезли на площада с цел да водят децата им. Кой е знак на идващото " ярко бъдеще "? Леля Мая, вуйна Таня, чичо Румен, чичо Васко от Дубай, вуйна Ренета - от всеки митинг, а откъм гърба, иззад храста закачливо се усмихва отново същия дядо Ахмед, който потегли на лов от " Боянските ливади " и реди трофей след трофей - та до през днешния ден...
Старите седесари не желаят да поддържат статуквото - макар, че животът им през последните 10 години е бил много по-добър от този през 90-те, да не приказваме за този от преди 1989-та... Но за разлика от децата си те не могат да загърбят претърпяното и да повярват, че от корупцията и от олигархията ще ги избавят тези, с които са се борили през целия си умишлен живот. Това следващите революционери от Демократична България, наследили революционерите-седесари, не могат да схванат. И в случай че за младите в Демократична България е обикновено да не могат да го схванат, за старите магарета в Демократична България, които още веднъж се вършат на Че Гевара и Троцки, е срамотия да претендират, че не схващат връстниците си, отказващи да излязат на площада. Не всеки може да се върне в Българска социалистическа партия... Не всеки може да коленичи пред Румен Радев - по този начин както е коленичил пред Синьото лъвче...
По-интелигентните водачи на Демократична България би трябвало да виждат зейналата бездна, изкопана с насмешки, обиди и яд против тези, които бяха на площадите през 90-те, та чак до 2014-та, само че в този момент не могат да излязат, тъй като желаят да останат правилни на личния си живот. Би трябвало да схващат, че до момента в който тази бездна стои, таванът на тяхната изборна поддръжка ще си остане 10-12 на 100 в най-хубавия случай. Но те не могат да създадат кой знае какво. Културата на нарцистичния радикализъм, появила се на сините площади през 1990-91 година и довела до лимитираните резултати, които реализира Съюз на демократичните сили в българския преход през днешния ден царства и в редиците на Демократична България. И ще докара до същото - до неспособност да се реализира сериозна маса от гражданско деяние за изкривяване на властта на олигархията. Затова Демократична България отиде да се съюзява със Слави и Мая, с Таня и Румен, с триото с ковчега... А остави бащите на своите почитатели в ничията зона сред статуквото и битката за смяна.
Олигархията не е просто тайфа висши ченгета, заграбила благосъстоянието на нацията преди 30 години. Мафията не е просто една партия на власт и един Сарай, който ѝ тегли конците. Моделът на олигархично ръководство се корени в нашето примирие, с което допуснахме да бъдем обезвластени малко по малко през десетилетията след рухването на остарелия режим. Рекетираха ни мутрите на трибуквените групировки - от началото и до през днешния ден. Ограбваха ни партийните апаратчици - сини и червени, жълти и многоцветни. Одраха ни кожата царските юпита. С подигравателна усмивка ни лъга " Мистър Клийн ". А съдружният му сътрудник се изповяда фъфлейки, че " раздава порциите ". Ядосахме се - и какво? Гласувахме за Бойко, който люто се канеше - " аз като дойда, те ще видят... " И какво видяха? Взеха го за съучастник в КТБ и по-късно. Тръгна от любим на народа и стигна до къде...?
Мина време, изчерпахме се... Взехме да повтаряме - да избираме за втори и за трети път тарикатите, които ни лъгаха преди време. Предпочитаме да забравим, вместо да си спомняме унижението, на което ни подложиха преди време - да им се доверим, а те да ни изпързалят. Затова в този момент ги пробваме още веднъж. В компанията на нови остарели герои - като чалга шоуменът, рециклиран като политически избавител... Господи, прибери си вересиите! Ама и ти Господи преди да ги прибереш, изчакваш - нима и ние научим урока си, преди да им раздадем по един шут откъм гърба. Ама няма братче, няма научаване...
Олигархията е модел на ръководство, който запълва вакуума на нашия цивилен мързел. Вакуумът на нашата гражданска неначетеност и доверчивост. Вакуума на нашето гражданско разделяне и безхаберие, в което съседът ни се привижда за зложелател, а чичо Васко от Дубай ни се привижда за избавител. Няма да стане с необятно затворени очи. Трябва да отворим очите си, да се раздвижим - освен с цел да носим лозунги, а с цел да придобием познание и увереност - да забележим кой кой е, кой е с нас и кой е против нас. Дотогава - на добър час в следващия опит с следващата група буфосинхронисти - измамници на сцената!
Изправени пред нуждата да избират сред политически предложения без да са в положение да разпознават тази от тях, на която могат да се доверят, хората стартират да схващат, че проблемите, с които се сблъскват изискват освен това от реплика на " гражданска война ", която да смъкна " неприятните " и да възцари " положителните ". Мнозина стартират да си напомнят, че сменяхме " неприятните " с " положителните " много пъти поред през последните три десетилетия. Това е и една от аргументите, заради която по-възрастните гласоподаватели са по-предпазливи и по-недоверчиви към политическата смяна от младежите, които я претърпяват за първи път.
Това разяснява във " Facebook " Огнян Минчев.
Хората сред 18 и 30 годишна възраст в България израснаха и получиха своята визия за политика и ръководство по времето на ГЕРБ и Бойко Борисов. Днес те са изтощени от ГЕРБ и ББ до гибел - желаят час по-скоро да се отърват от статуквото и каквото и да пристигна на неговото място им наподобява задоволително. Хората над 50 година гледат на политическата рецесия по друг метод. Мнозинството измежду тях също са изтощени от тези 12 години, минали под ръководството на новия " човек от народа ".
Те познават доста добре модела на проведена корупция и олигархично ръководство, посредством който страната и обществото се източват в интерес на мафията. За разлика от младите, старите знаят, че този модел съществува не от 12, а от 25-30 години. Те също по този начин помнят добре, че съвсем всички " водачи на митинга " и на " алтернативата " бяха част от олигархичното статукво през 90-те години, през царското време, през времената на Тройната коалиция и Орешарски...
Тази биографична разлика основава разделянето сред родители и деца, сред хора, положили старания и вложили религия в публичните битки през 90-те години та чак до 2013-2014 година, и техните деца, жадуващи да освободят живота си от корупционната мафия, която те свързват с ръководството на ББ от последното десетилетие. По-интелигентните младежи се готвят да гласоподават още веднъж за Демократична България, която дава обещание базисна промяна на правораздаване, администрация и цялата институционална система. По-семплите интелектуално младежи се тълпят към Слави Трифонов - тъй като е " готин ". Не може човек, който толкоз ги кефи по малкия екран и на концертите си, да не може да ги поведе и за възстановяване на живота им. Те не знаят и не помнят, че Слави Трифонов искаше половината ГЕРБ от Бойко Борисов, който му го отхвърли дружно с триъгълната градинка против " Японския "...
Днес Бойко Борисов е знак на корупция и разпад, а Слави е позитивния воин... Ще мине малко време и Слави ще наследи вицовете за Бойко Борисов. Помните ли този: " Каква е разликата сред Господ и Бойко Борисов? Господ не се мисли за Бойко Борисов... "
Привържениците на Демократична България са гневни и безмилостни към мутреснкото статукво на корумпирана безочливост, аморализъм и тъпотия. ГЕРБ символизира всичко това, което те не могат да понесат отсега нататък в живота си. Те са изкопали дълбока граница - трап сред своята визия за бъдещето и омразното настояще. Така както родителите им изкопаха и отстояваха дълбокия трап сред себе си и " комунистите ", които трябваше да бъдат бързо изхвърлени от живота им, само че все не си отиваха. Комунистите в предишното и мутрите в сегашното - врагове, с които компромис не може да има, които нямат място в едно по-достойно за всички ни бъдеще. Бившите седесари от 90-те през днешния ден малко комплицирано и добродушно се чудят какво да вършат.
От една страна, доста са им симпатични децата им, борещи се за бъдещето си против една разкапана от обири и цинизъм страна. От друга - виждат, кои са излезли на площада с цел да водят децата им. Кой е знак на идващото " ярко бъдеще "? Леля Мая, вуйна Таня, чичо Румен, чичо Васко от Дубай, вуйна Ренета - от всеки митинг, а откъм гърба, иззад храста закачливо се усмихва отново същия дядо Ахмед, който потегли на лов от " Боянските ливади " и реди трофей след трофей - та до през днешния ден...
Старите седесари не желаят да поддържат статуквото - макар, че животът им през последните 10 години е бил много по-добър от този през 90-те, да не приказваме за този от преди 1989-та... Но за разлика от децата си те не могат да загърбят претърпяното и да повярват, че от корупцията и от олигархията ще ги избавят тези, с които са се борили през целия си умишлен живот. Това следващите революционери от Демократична България, наследили революционерите-седесари, не могат да схванат. И в случай че за младите в Демократична България е обикновено да не могат да го схванат, за старите магарета в Демократична България, които още веднъж се вършат на Че Гевара и Троцки, е срамотия да претендират, че не схващат връстниците си, отказващи да излязат на площада. Не всеки може да се върне в Българска социалистическа партия... Не всеки може да коленичи пред Румен Радев - по този начин както е коленичил пред Синьото лъвче...
По-интелигентните водачи на Демократична България би трябвало да виждат зейналата бездна, изкопана с насмешки, обиди и яд против тези, които бяха на площадите през 90-те, та чак до 2014-та, само че в този момент не могат да излязат, тъй като желаят да останат правилни на личния си живот. Би трябвало да схващат, че до момента в който тази бездна стои, таванът на тяхната изборна поддръжка ще си остане 10-12 на 100 в най-хубавия случай. Но те не могат да създадат кой знае какво. Културата на нарцистичния радикализъм, появила се на сините площади през 1990-91 година и довела до лимитираните резултати, които реализира Съюз на демократичните сили в българския преход през днешния ден царства и в редиците на Демократична България. И ще докара до същото - до неспособност да се реализира сериозна маса от гражданско деяние за изкривяване на властта на олигархията. Затова Демократична България отиде да се съюзява със Слави и Мая, с Таня и Румен, с триото с ковчега... А остави бащите на своите почитатели в ничията зона сред статуквото и битката за смяна.
Олигархията не е просто тайфа висши ченгета, заграбила благосъстоянието на нацията преди 30 години. Мафията не е просто една партия на власт и един Сарай, който ѝ тегли конците. Моделът на олигархично ръководство се корени в нашето примирие, с което допуснахме да бъдем обезвластени малко по малко през десетилетията след рухването на остарелия режим. Рекетираха ни мутрите на трибуквените групировки - от началото и до през днешния ден. Ограбваха ни партийните апаратчици - сини и червени, жълти и многоцветни. Одраха ни кожата царските юпита. С подигравателна усмивка ни лъга " Мистър Клийн ". А съдружният му сътрудник се изповяда фъфлейки, че " раздава порциите ". Ядосахме се - и какво? Гласувахме за Бойко, който люто се канеше - " аз като дойда, те ще видят... " И какво видяха? Взеха го за съучастник в КТБ и по-късно. Тръгна от любим на народа и стигна до къде...?
Мина време, изчерпахме се... Взехме да повтаряме - да избираме за втори и за трети път тарикатите, които ни лъгаха преди време. Предпочитаме да забравим, вместо да си спомняме унижението, на което ни подложиха преди време - да им се доверим, а те да ни изпързалят. Затова в този момент ги пробваме още веднъж. В компанията на нови остарели герои - като чалга шоуменът, рециклиран като политически избавител... Господи, прибери си вересиите! Ама и ти Господи преди да ги прибереш, изчакваш - нима и ние научим урока си, преди да им раздадем по един шут откъм гърба. Ама няма братче, няма научаване...
Олигархията е модел на ръководство, който запълва вакуума на нашия цивилен мързел. Вакуумът на нашата гражданска неначетеност и доверчивост. Вакуума на нашето гражданско разделяне и безхаберие, в което съседът ни се привижда за зложелател, а чичо Васко от Дубай ни се привижда за избавител. Няма да стане с необятно затворени очи. Трябва да отворим очите си, да се раздвижим - освен с цел да носим лозунги, а с цел да придобием познание и увереност - да забележим кой кой е, кой е с нас и кой е против нас. Дотогава - на добър час в следващия опит с следващата група буфосинхронисти - измамници на сцената!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ